Решение по дело №422/2019 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 ноември 2019 г.
Съдия: Кремена Димова Костова Грозева
Дело: 20197240700422
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 427

28.11.2019г., гр.Стара Загора

 

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Стара Загора на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание, трети касационен състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА                                                                                             

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                                                                                                        2. СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева к.а.н.д. №422 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

 

Обжалваното решение

 

С Решение №409/09.07.2019г., постановено по АНД №20/2019г., Районен съд – Стара Загора потвърдил наказателно постановление № 43-0000244/13.12.2018г. на и.д. Началник областен отдел „Автомобилна администрация“ – Стара Загора, с което на Н.Т.М., ЕГН ********** за нарушение на чл.43, ал.1, т.1, б. „б“ от Наредба №32 на МТСТС, във вр. с ал.2, вр. с чл.44, ал.2, т.1, предлот. 2, вр. с Приложение № 5, част II, Раздел II, б. „в“, т.1.15 от същата Наредба и на осн. чл.178а, ал.7, т.1, предл. първо от ЗДвП била наложена административна санкция „глоба“ в размер на 1500 лв.

 

Обстоятелства по обжалването

 

Касаторът – наказаното лице, чрез пълномощник обжалва в срок решението с доводи за неговата неправилност, поради неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието /чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК/, като моли съда да го отмени и да постанови друго решение, с което да се отмени жаленото наказателно постановление на Началник ОО“АА“ Стара Загора.

Касаторът твърди, че в решението си РС не обсъдил възраженията в жалбата и не извършил цялостен преглед за законосъобразност на оспорваното наказателно постановление, а бил длъжен да го извърши служебно.

Неправилно РС приел извод за спазване на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Отсъствала материална компетентност на актосъставителя, както и счита за неправилен изводът на въззивния съд, че касаторът осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение.

Нарушението не било точно и ясно индивидуализирано в наказателното постановление. Органът и съдът не се били произнесли по приложението на чл.28 от ЗАНН, което се определя от касатора за съществено процесуално нарушение.

Касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба не изразява становище и не се явява и представлява. 

ОП-Стара Загора в с.з. дава заключение за правилност и законосъобразност на решението и за неоснователност на жалбата.

 

Правни съображения

 

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата се явява и неоснователна по следните доводи.

За да постанови решението си, районният съд приел за доказана описаната в обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка, като на основа на нея извел изводи за доказаност от обективна и субективна страна вмененото на наказаното лице административно нарушение по чл.178а, ал.7, т.1 от ЗДвП. Спор относно в какво си качество е наказано лицето няма между страните.

РС отхвърлил като неоснователно възражение за изтекла давност по чл.34, ал.1 от ЗАНН за ангажиране административно-наказателната отговорност на касатора, както и приел, че описанието на нарушението в АУАН и в НП било пълно, ясно и точно дадено и не накърнявало правото на защита на наказания. В заключение въззивният съд приел и че наложената с процесното наказателно постановление санкция „глоба“ в размер на 1 500 лева била правилно определена по вид и размер и постановил потвърждаване на жаленото постановление.

Пред касационната инстанция се твърди неправилно прилагане на материалния закон от РС и явна несправедливост на наложеното наказание – основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Този съд намира, че не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, тъй като конкретно наложената санкция е определена от законодателя в санкционната норма в твърд размер от 1500 лева и именно тя е наложена на касатора, поради което не е налице това основание за касиране на решението на РС-Стара Загора. Първото касационно основание – това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК според легалното определение, дадено в чл.348, ал.2 от НПК, означава, че нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да се приложи.

Воден от конкретиката на наказуемото деяние, така както се описва тя в АУАН и в НП, административно наказващият орган /АНО/ претендира, че Н.М. в качеството си на Председател на комисия, извършваща периодични прегледи за техническа годност на ППС, не изпълнил задължението си при извършване на проверка на таксиметров автомобил, осъществена на дата 05.04.2018г., да проконтролира техническия специалист Х.Г., като удостоверил чрез подписа си върху техническата карта /допълнение №3 от Приложение №9 от наредбата/, изготвена от посочения технически специалист, че проверката на автомобила е пълна и съобразно изискванията на част II, раздел II, буква „в“, т.15 от Приложение №5 от Методиката по чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

Правилно РС приема, че наказаното лице има вменено му по закон задължение да извършва контрол над техническия специалист, който фактически извършва прегледа на конкретното МПС, в частност на такова, с което се осъществява таксиметров превоз / вж. чл.43, ал.1, б.“б“ от наредбата/, както и че това му задължение се удостоверява, че е извършено, чрез поставяне на подпис върху техническата карта, която съставя техническия специалист /чл.43, ал.2 от наредбата/. Данните по преписката пред РС сочат, че при прегледа на 05.04.2019г. на посочения автомобил, за осъществяване на таксиметров превоз е бил извършен преглед на неговата техническа изправност, за което от техническия специалист е съставена и техническа карта по  образец / Приложение №9/ и върху нея се удостоверява подписа на касатора. Т.е. тези факти се доказват да са осъществени, така както се визира и в наказателното постановление.

Според АНО обаче техническият специалист не е попълнил пълно и съгласно изискванията, съдържащи се в част II, раздел II, буква „в“, т.15 от Приложение №5 от Методиката по чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства техническата карта, тъй като в нея специалистът не е вписал размера на гумите на автомобила за таксиметров превоз, а такова е изискването по горепосочената част от Приложение №5 към наредбата и въпреки липсата на такива данни, наказаното лице поставило подписа си върху протокола за извършена проверка, удостоверявайки че всичко е изпълнено в съответствие с методиката.

Установените изисквания в част II, раздел II, „в“ от Приложение №5 от Методиката по чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 касаят именно извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на лек таксиметров автомобил, като т.1.15 сочи, че: „….В т. 15 от картата за допълнителен преглед на лек таксиметров автомобил (приложение № 9, допълнение 3) техническият специалист вписва номерата на ЕТАФП, които са регистрирани към лекия таксиметров автомобил, номерата на фискалните памети и размера на автомобилните гуми; същите данни се въвеждат от председателя на комисията в информационната система и се разпечатват върху удостоверението за техническа изправност (приложение № 7, част I)…..“. Т.е. несъмнено т.1.15 от раздел ІІ на Приложение №5 към чл.44, ал.2, т.1 от Наредбата съдържа изискване в т.15 от Приложение №9, допълнение 3, техническият специалист да впише и размера на автомобилните гуми, освен всичко друго изброено, което задължение специалистът не е изпълнил, видно от данните по преписката, но картата е подписана от наказаното лице, вкл. и Протоколът е удостоверен със същия. Видно от приложеното на л.9 от делото пред РС заверено копие от допълнение 3 от Приложение №9, същото макар и да удостоверява да има извършено от техническия специалист отбелязване с „да“ на т.15 от него, не се удостоверява да има посочени от същия специалист и данни за размера на гумите на автомобила, но въпреки това се съдържа удостоверителен подпис от Председателя на комисията. Така формално има неизпълнение на всички изисквания, установени в т.1.15 от въпросната Методика, приложение №5 по чл.31, ал.1 от Наредбата. При това положение Председателят не следва да удостоверява с подписа си съотв. документ, тъй като в него не е налице пълно и точно удостоверяване на условията, които въвежда въпросната методика, като подлежащи на проверка от техническия специалист.

Ето защо настоящата инстанция намира за правилен правния извод на РС, че се следва ангажиране на административно-наказателната отговорност от касатора, тъй като чрез положения от него, в качеството му на Председател на проверяващата комисия подпис се удостоверяват за осъществени от техническия специалист действия, които обаче не изпълват изцяло изискванията на Методиката по чл.31, ал.1 от наредбата, и в частност това по  в т.1.15 и не се съдържат данни в техническата карта относно размер на гумите. Законът формално поставя изискване за председателя на комисията, извършваща преглед на МПС, да не удостоверява с подписа си техническата карта, съставена от специалист, ако тя не отговаря на изискванията на наредбата и в частност на Методиката за извършване на технически прегледи по чл.31, ал.1 от с.н.а., както и отново Законодателят въвежда изискване данните за размер на гумите да се сочат именно в т.15 от образеца на документа по Приложение №9.

Що се отнася до наведените и пред тази инстанция оплаквания за нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, те не се споделят, като изложените от РС доводи в тази насока са правилни и това не налага тяхното приповтаряне. Също не се споделят и доводи за неясно описание на нарушението. Напротив обективираните в постановлението факти и обстоятелства са напълно ясно посочени и в достатъчна степен способстват за разбиране на повдигнатото административно-наказателно обвинение, което се вижда и от обема на осъществената процесуална защита от страна на наказания. Не се споделя и довода за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Макар РС да не излага своите доводи в тази насока, касационната инстанция не намира основания за прилагане на този текст в конкретния случай. Не на последно място следва да се посочи и че изискването да се вписва размера на автомобилните гуми е в сила с изм. на наредбата въведено с ДВ бр.99/2012г. и е валидно към датата на нарушението - 05.04.2018г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорски административен съд, трети касационен състав

Р     Е     Ш     И     :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №409/09.07.2019г., постановено по АНД №20/ 2019г. по описа на РС Стара Загора.

   Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

                           

             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                2.