О
П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№
гр. Лом, 24.02.2021 г.
Ломски районен съд, четвърти състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Й.
като изслуша докладваното от съдията Й.
гр.д. № 1775/19 г. по описа на ЛРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
С Решение № 260014/12.01.2021 г. съдът е
признал за установено по отношение на М.А.К. ЕГН **********, адрес ***, адрес
на кореспонденция: ****, че същият дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, сумата 993,33 лв. /деветстотин деветдесет и три лева и 33
ст./ представляваща общ сбор на дължимите суми съгласно фактура №
**********/20.05.2016 г., фактура № **********/20.06.2016 г., фактура №
**********/20.07.2016 г. и фактура № **********/20.09.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /30.08.2018 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
Със същото решение съдът е осъдил М.А.К.
ЕГН **********, адрес ***, адрес на кореспонденция: ****, да заплати на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, деловодни разноски за
заповедното и исковото производство, общо в размер на 835,00 лв. /осемстотин
тридесет и пет лева/.
С Молба вх. № 261697 от 01.02.2021 г.,
подадена от „Теленор България“ ЕАД е поискано съда на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК
да бъде допълнено, а алтернативно – да бъде изменено съдебното решение в частта
за разноските, като ответникът М.А.К. бъде осъден да заплати на „Теленор
България“ ЕАД сумата от 1220,00 лв. /хиляда двеста и двадесет лева/ -
съставляващи общ размер на сторените от ищеца разноски по заповедното и по
исковото производство.
От ответната страна – адв. Е.К. –
особен представител на ответника М.К. е постъпил отговор в законоустановения
срок, с който се посочва, че молбата е неоснователна и се моли да бъде
отхвърлена.
Настоящият съдебен състав намира, че
подадената молба е допустима, като подадена в срок, от легитимирано лице и се
иска допълване, алтернативно - изменение на решението в частта за разноските. По
същество молбата се явява основателна.
В хода на производството по гр.д. №
1775/2019 г. по описа на РС -
Лом са представени надлежни доказателства за осъществяването на посочените
разноски от страна на ищеца, както следва:
- видно от приложеното по заповедното
производство преводно нареждане ID: *********/28.08.2018 г. до „ОББ“ АД, ищецът
е сторил разноски за държавна такса за заповедното производство в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/:
- видно от приложения по заповедното
производство договор за правна защита и съдействие № 3472/06.08.2018 г., ищецът
е сторил разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното производство в
размер на 360,00 лв. /триста и шестдесет лева/;
- видно от приложеното по исковото
производство платежно нареждане/вносна бележка № *********/12.09.2019 г. до
„Юробанк България“ АД, ищецът е сторил разноски за държавна такса за исковото
производство в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/;
- видно от приложеното по исковото
производство Платежно нареждане/вносна бележка № *********/19.11.2019 г. до
„Юробанк България“ АД, ищецът е сторил разноски за държавна такса за исковото
производство в размер на още 350,00 лв. /триста и петдесет лева/;
- видно от приложения по исковото
производство договор за правна защита и съдействие № 3472-1/12.09.2019 г.,
ищецът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по исковото производство в размер на 360,00 лв. /триста и
шестдесет лева/;
- видно от приложеното по исковото
производство платежно нареждане/вносна бележка № *********/19.08.2020 г. до
„Юробанк България“ АД, ищецът е сторил разноски за депозит за особен
представител в исковото производство в размер на още 100,00 лв. /сто лева/;
Следователно направените от ищеца
разноски по заповедното и исковото производство възлизат общо на 1220,00 лв. (а
не на 835,00 лв., както е посочено в диспозитива на съдебното решение).
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че в случая по реда на чл.
248, ал. 1, пр. 2 ГПК следва да бъде изменен съдебният акт така, както е
поискано – ответникът М.А.К. да бъде осъден да заплати на „Теленор България“
ЕАД сумата от 1220,00 лв. /хиляда
двеста и двадесет лева/ - съставляващи общ размер на сторените от ищеца
разноски по заповедното и по исковото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
На основание чл. 248, ал. 1, пр. 2 от ГПК ИЗМЕНЯ Решението си по гр. дело
№ 1775/19 г. по описа на ЛРС, като ОСЪЖДА М.А.К. да заплати на „Теленор
България“ ЕАД сумата от 1220,00 лв.
/хиляда двеста и двадесет лева/ - съставляващи общ размер на сторените от ищеца
разноски по заповедното и по исковото производство.
Определението за разноските може да се
обжалва пред Окръжен съд гр. Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: