№ 1245
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Анелия Маркова
Здравка Иванова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20251000501373 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на
ответника С. А. С. чрез адв. П. Н. срещу решение 399 от 21.01.2025 г. на СГС, Първо
ГО, 15 състав по гр.д. 3179/2022 г., с което е уважен иск с правно основание чл.87, ал.
3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 156, том І, рег. № 13216, дело №
129/03.12.2019 г. на нотариус Е. Е., с предмет самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.705.420.1.9, находящ се в ***, с площ 67,63 кв. метра, избено
помещение № 9 с декларирана площ 7,02 кв. м., както и 0,772% ид. части от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото и ответникът е осъден на
основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД да върне на С. И. С., наследник на И. С. С.,
недвижимия имот, предмет на договора.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Изложени са съображения, че
решението е необосновано и несправедливо от гледна точка на закона и на морала.
Постъпил е отговор от ищеца С. С., в който се поддържа неоснователност на
жалбата.
Няма направени доказателствени или други искания към въззивната инстанция
и нови доказателства не са събирани.
В съдебно заседание от 09.10.2025 г. жалбоподателят чрез адв. Н., а ответникът
по жалбата лично и с адвокати Т. и М. поддържат позициите си. В дадения от съда на
адв. М. срок е постъпила писмена защита лично от г-н С. С..
След преценка на оплакванията и доводите на страните, въззивната инстанция
приема следното.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът
намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово
1
компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и
срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Няма спор, че на 03.12.2019 г. И. С. С., в качеството му на прехвърлител и С. А.
С., в качеството му на приобретател са сключили договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 156, том І, рег.№
13216, дело № 129/03.12.2019 г. по описа на описа на нотариус Е. с район на действие
СРС. Договорът има за предмет придобиване право на собственост по отношение на
недвижим имот: самостоятелен имот в сграда с идентификатор 68134.705.420.1.9.,
находящ се в ***, с площ 67,63 кв. м., ведно с избено помещение № 9 и 0,772% ид.
части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.
Прехвърлителят си е запазил пожизнено право на ползване на имота. Приобретателят
се е задължил да гледа и издържа прехвърлителя, като му осигурява нормални условия
за живот, какъвто е водил до момента, докато е жив.
Не е спорно, че ищецът е син и наследник по закон на И. С. С., както и че
последният е починал на 18.02.2022 г.
Твърдението в исковата молба е, че ответникът бил наемател в дома на И. С., но
поради липса на средства продължил да живее в жилището с обещание да полага
грижи за наемодателя вместо плащане на наем. При посещения в дома на И. С.
ищецът установил, че не баща му разполага с продукти от първа необходимост,
консумативи и лекарства. По молба на своя баща ищецът започнал да полага грижите.
При по-голяма част от посещенията си ищецът не виждал С. С. в апартамента,
ответникът бил регистриран и живеел на друг адрес. Идвал, за да получи пенсията на
И. С., която харчел за свои лични нужди и за дребни покупки за дома. Впоследствие
оставял И. С. без храна и лекарства. През времето на действие на договора С. С. не
работел или когато е работел, получавал минимални доходи, които не му позволявали
да поеме грижата и издръжката на С. С.. Непосредствено преди да почине, С. С.
получил инсулт, втори по ред, постъпил в Първа градска болница в гр. София, като по
думите на лекуващия лекар д-р С. И. С. бил приет в окаяно състояние. В болницата
ищецът видял, че баща му бил видимо отслабнал, с лоша хигиена.
С отговора на исковата молба се излага, че договорът бил сключен по искане на
прехвърлителя, тъй като от 16 години ищецът не се интересувал от баща си и били в
охладнени отношения. Неверни били твърденията, че ищецът редовно посещавал
баща си, дошъл бил веднъж, месец преди бащата на ищеца да почине. С. задоволявал
нуждите на прехвърлителя от храна, лекарства, хигиена, спално бельо, дрехи и обувки,
като изборът бил правен от самия прехвърлител. Ответникът го водел на лекар, със
свои средства закупувал лекарства, с изключение на тези, които се поемали от НЗОК.
Неверни били твърденията, че ищецът харчел за лични нужди пенсията на И. С.. При
двата инсулта на И. С. ответникът се обаждал на спешна помощ чрез тел. 112,
съдействал за настаняването му в болница. С лични средства ответникът заплатил
погребението на И. С..
Съгласно ТР № 30/ 1981 г. на ОСГК на ВС при смърт на кредитора върху
неговите наследници преминава имущественото право да търсят разваляне на
договора за издръжка и гледане, при негово неизпълнение по отношение на починалия
прехвърлител, до размера на тяхната наследствена квота. С оглед изложеното съдът
приема, че ищецът като наследник по закон на прехвърлителя по договора за издръжка
и гледане, има право при смъртта на своя наследодател да търси разваляне на договора
за издръжка и гледане поради неговото твърдяно неизпълнение, в пълен размер,
каквито са неговите наследствени права по отношение на наследството, оставено от И.
С..
2
Обемът и съдържанието на поетите задължения с договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка следва да се определят от постигнатото
между страните съгласие (Решение № 15 от 11.02.2010 г. по гр. д. № 46/2009 г., ІІІ г. о.
на ВКС). При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД
се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата
издръжка и грижи, се дължат цялата необходима издръжка и всички необходими
грижи (Решение № 343 от 26.05.2004 г. по гр. д. № 609/2003 г., II г. о. на ВКС, Решение
№ 26/ 06.02.2009 г. по гр. д. № 5524/2007 г., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 70 от 05.07.2011
г. по гр. д. № 612/2010 г. на ІІІ г. о. ВКС, Решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. №
1313/2009 г. ІV г. о. на ВКС).
В случая постигнатото съгласие за грижи е обща по характер уговорка: „да
гледа и издържа прехвърлителя, като му осигурява нормални условия за живот,
какъвто е водил до момента, докато е жив“, поради което се дължи се цялата
необходима издръжка и всички необходими грижи. Грижите включват грижи за
здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и
възможностите му да се справя сам (Решение № 20/22.07.2015 по гр. д. №1853/2014 IV
г. о. на ВКС). Изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато то не е
детайлно уговорено, както е в случая, се определя от действителните нужди на
кредитора.
При съпоставката между договорено и изпълнено съдът следва да съобрази
нуждите и възможностите на кредитора, неговото физическо, здравословно състояние,
възраст и необходимост за обгрижване. Неизпълнението – независимо дали е неточно
или непълно в количествено или качествено отношение, освен ако е незначително, е
основание за разваляне на договора за прехвърляне на право на собственост срещу
издръжка и гледане.
В рамките на предявения в настоящото производство иск за разваляне на
договор, в тежест на ответника е да докаже, че е предоставял на бащата на ищеца
ежедневно издръжка във формата, в която са постигнали съгласие – в пари, както и че
в натура е предоставял грижи в обем, който е бил достатъчен за задоволяване на
нуждите му, включително и с оглед на здравословното му състояние или че
прехвърлителят е отказал да приеме грижата в натура неоправдано и така се е
погасило задължението му за предоставяне на грижа. Въззивният съд приема, че
ответникът по делото, сега жалбоподател, не доказва цялостно изпълнение на поето по
договора за издръжка и гледане задължение.
До извод от какви грижи се е нуждаел И. С. по време на изпълнението на
договора може да се стигне от заключението на комплексна съдебномедицинска
експертиза на д-р Г. О. (невролог) и д-р Д. М. (кардиолог). Според вещите лица той е
страдал от мултиинфарктна енцефалопатия в неврологичен план и артериална
хипертония трети стадий, исхемична болест на сърцето, хронична застойна сърдечна
недостатьчност. Те са категорични, че констатираните заболявания изискват редовни
прегледи от личния лекар, респ. специалисти, с цел проследяване текущото състояние
на пациента, назначаване на медикаментозно лечение и контролирането му.
Доведеният от ответника свидетел В. Й. разказва, че с ответника се познават от
деца. Няколко пъти е ходил в апартамент в ***, не може да посочи точно адреса, но
дава негово описание. Свидетелят работи за фирма, произвеждаща мебели, обзавеждал
е апартамента с мебели. В този дом ответникът живеел повече от 10 години преди
разпита, жилището не е негово, гледал възрастния човек В.. Не знае друг да е живял в
жилището, не е виждал там ищеца. Посещавал е апартамента при обзавеждането, през
2017 г. и няколко пъти, за да качи нещо. И. и С. често идвали в селото на С. в Монтана
– повече от 3 пъти годишно. Свидетелят знае за грижите и услията, полагани от
3
ответника. Сигурен е, че ответникът излизал от работа, за да го заведе на лекар, да
напазарува. По времето, в което свидетелят и ответникът работели на едно място,
отпуските си тримата колеги настройвали според това кога ответникът ще води И. С.
на море, което се случвало всяка година. Често ответникът карал И. С. до неговото
село в Ловешко. Ответникът споделял със свидетеля многократно изразена в хода на
годините воля на И. С. да му прехвърли апартамента, като в крайна сметка след
продажба на земи на ответника имали пари за такси и тогава се случило
прехвърлянето. Според свидетеля И. С. винаги бил прилично облечен, изглеждал
добре за възрастта си, държал се мъжки, не се оплаквал, не е споделял да има нужди и
да не му се обръща внимание. Според свидетеля жилището е малко и там трима души
не могат да живеят. В хода на разпита свидетелят конкретизира, че няма спомен след
2018 г. да е виждал В., вкл. и на селото на ответника. През 2020 г. детската градина, в
която ответникът и свидетелят работели, била затворена, малко след това ответникът
напуснал. Посочва, че ответникът е живял в жилището на И. С. в кв. „Слатина“, но е
адресно регистриран на неговия адрес, защото са приятели. Не знае ответникът да е
бил под наем в дома на И. С..
Свидетелят на ищеца С. Т. разказва, че познава ищеца и баща му, като със сина
са приятели от пет-шест години. С бащата се запознал през 2020 г. при посещение в
дома му, където свидетелят поправил компютрите на И. С.. Първоначално декларира,
че по това време синът живеел при баща си, впоследствие сменя показанията си, като
заявява, че не е сигурен къде е живял С.. Посещението през 2020 г. е било, тъй като
баща му не искал да дава компютрите си на ремонт в сервиз. През 2021 г. също бил
посещавал дома му. Не е виждал други лица в дома. В жилището било покрито с
найлони, дори и на кревата. При посещенията И. С. не изглеждал особено добре – бил
брадясал и с дълга коса, занемарен. През 2022 г. И. С. починал, като от С. С. знае, че
към смъртта му И. С. живеел сам. Свидетелят не е сигурен къде е живеел С., дали само
гостува на баща си. Не е виждал ответника и ищецът не се е оплаквал от това баща му
да е гледан от ответника, за тази тема не е ставало дума. Знае от С., че И. С. е имал два
инсулта, вторият бил фатален, не знае кога е претърпял първия инсулт.
Свидетелят О. С. работи в Неврологична клиника на Първа градска болница,
както и в реанимация. Помни приема на И. С. като пациент, било е в началото на
практика й, но не може да посочи името. И. С. бил приет в крайно увредено общо
състояние по медицински и социални данни. Бил докаран в състояние на „сопор“ –
дълбоко сомнолентен, не бил контактен, адекватен, не бил в съзнание. Знае, че е
докаран с линейка, но няма информация кой е потърсил спешната помощ. Пациентът
бил с инсулт и десностранна централна хемиплегия – не движи десните крайници, в
тях няма мускулна сила. Това, според свидетелката, означава, че не е докаран веднага.
Обичайно инсултните състояние се случват през нощта, за да бъде докаран в
състояние на хемиплегия - търсенето на помощ вероятно е в средата на сведващия ден.
В епикризата лекарите не описват социалното състояние, но тя е запомнила фактите.
Често докарваните от хосписи пациенти изглеждат много по-добре от начина, по който
изглеждал И. С. не бил къпан отдавна, с дълги жълти нокти около 2 см., много мръсен.
Свидетелката помни ясно това, тъй като тя поставила уретърен катетър на пациента.
Не бил бръснат, брадата му била 10-15 см. По нейна преценка приличал на човек, за
когото не се полагат грижи. По спомен бил приет без придружител, на следващия ден
дошъл придружител – не бил близък, а друг човек, не помни как изглеждал. Видяла
ищеца в болницата, не може да каже точно кога – на втория или на третия ден след
приема. Помни, че идвал повече от веднъж за сведения. Не помни дали пациентът
имал придружаващи заболявания, постъпил сам, без копие на епикризи от миналото,
лекарства. Според свидетелката в състоянието, в което е бил пациентът, нямало как
сам да потърси помощ. Допуска, че не са лекувани придружаващи заболявания. Не
4
знае кой е доставил консумативите за пациента – памперси, мокри кърпи. Не знае от
кого е намерен пациентът в състоянието след инсулт. Отчита, че в първите четири часа
лекарската помощ е най[1]важна за възстановяването на пациента. При настъпил през
нощта инсулт на сутринта състоянието е разпознаваемо за близките.
По делото се установява от показанията на св. Й., които не се разколебават от
останалите доказателства, че между страните по договора е имало добри отношения,
че ответникът е живеел заедно с бащата на ищеца в продължение на десет години и е
полагал някакви грижи за него, водел го е при майка си и баща си в село близо до
Монтана, както и в селото на г-н С. близо до Ловеч. На тези грижи обаче свидетелят е
присъствал преди 2018 г., а договорът е сключен през декември 2019 г. Съдът
кредитира показанията относно споделеното от ответника желание на И. С. да
прехвърли имота на няколко пъти преди сключването на сделката. В договора обаче не
е посочено, че имотът се прехвърля и като благодарност за минали грижи.
Доказването на полагане на грижи преди сключването е неотносимо към спора.
Неотносими са и твърденията в отговора на исковата молба, че ответникът се е грижил
повече от петнадесет години за С. – от значение е само периодът след датата на
сделката.
Установява се още, че ищецът не е живеел с баща си, но е завел свой познат –
свидетеля Т. през 2020 г. да му оправи компютрите, като при това посещение
ответникът не е бил в апартамента. През 2021 г. И. С. бил с дълга коса и с брада, а
жилището му било покрито с найлони.
От показанията на св. С. се установява, че бащата на ищеца при приема е бил в
тежко здравословно състояние, че на следващия ден при него е дошъл не негов
роднина, а друг човек, както и че ищецът също е идвал на посещение. Съдът
кредитира показанията относно състоянието на пациента, тъй като свидетелят е
заявила, че приемът е бил в началото на практиката й и състоянието му й е направило
впечатление.
Установява се от представените медицински документи и заключението на
КСМЕ, че причина за смъртта на И. С. е: исхемичен мозъчен инсулт в басейна на
дясната средна мозъчна артерия. Левостранна централна хемипареза, други уточнени
мозъчно съдови болести, вкл. остра мозъчно съдова недостатъчност и мозъчна
исхемия (хронична). Касае се за пациент с давностна мозъчно съдова болест, доказана
и от КТ данните от м.02.22 г. като мултиинфарктна енцефалопатия. Заболяването се е
проявило остро - с мозъчен инсулт, но освен актуално влошеното неврологично
състояние, налице са данни и че то се е развило на фона на хронично мозъчно
увреждане - мултиинфарктна енцефалопатия. Последната представлява увреждане на
малките съдове на мозъка, което води до поява на съдови нарушения - исхемии с
различна давност в мозъка. Липсват документални данни за предшестващ друг остър
мозъчно-съдов инцидент, настъпил на конкретна дата, както и провеждано лечение по
такъв повод до този момент. Безспорно са налице множество исхемични огнища в
мозъка с различна давност, без да е възможно определяне на точен начален момент
или дата на настъпването им. Заболяването е хронично и изисква поддържащо лечение
през целия живот, конкретните лекарства са в зависимост от оплакванията и
обективното състояние на болния. Обикновено това са лекарства от групата на
невропротектори, вазоактивни медикаменти, витамини, рехабилитация при нужда. В
процесния случай в епикризата е регистрирано прилагането на терапия във връзка с
непосредственото лечение на инсулта, за който е бил хоспитализиран и починал
впоследствие. От кардиологична гледна точка се отчита, че пациентът е страдал от
5
артериална хипертония 3-ти стадий, исхемична болест на сърцето, хронична застойна
сърдечна недостатьчност. За заболяването артериална хипертония и хронична
сърдечна недостатьчност са му предписани и е трябвало да приема следните
медикаменти: Трифас кор 5 мг. х 1 тб/дщ., Беталок зок 50мг.х1 тб/дн., Диперам
5/160мг.2х1 тб/дн., Трифас кор таблетки 5 мг., 30 таблетки в една опаковка за 1 месец.
За хиперплазия на простатата е трябвало да приема Уримакс Дуо 0.5/0.4мг.х1т/дн.
Обща за всички посочени медикаменти след реимбурсация по НЗОК е 44,75 лв.
Вещите лица посочват, че по делото липсва информация за прекаран инсулт преди
този от 9.02.22 г., както и данни за препоръчани и предписани лекарства преди тази
дата. Експертите отговарят, че видно от проведения КТ при хоспитализацията за
инсулт, починалият И. С. е бил с мултиинфарктна енцефалопатия (форма на съдова
деменция). Това е заболяване на малките съдове на мозъка, което е регистрирано като
хронична мозъчно съдова болест и се лекува по принцип с ноотропни и вазоактивни
медикаменти в дози и начин на прием според симптоматиката и оплакванията на
пациента. Лечението е поддържащо през целия живот. Не са установени данни за
провеждано предхождащо лечение на неврологичните увреждания на починалия И. С..
Кардиологичните заболявания на починалия са хронични, имат траен характер и
налагат редовно закупуване на лекарства.
Не е доказано И. С. да е приемал медикаменти за неврологичното си състояние.
По делото не е доказано обаче и да се е нуждаел от такива. Вещите лица са заявили, че
формата на съдова деменция, описана в документацията, се лекува по принцип с
ноотропни и вазоактивни медикаменти в дози и начин на прием според
симптоматиката и оплакванията на пациента. Няма никакви данни дали той е имал
симптоми и оплаквания в тази връзка, поради което съдът приема, че няма
неизпълнение от ответника по отношение на придружаването до невролог или
купуване на лекарства за евентуалното неврологично заболяване.
Различно стои въпросът с кардиологичните заболявания, за които от
рецептурната книжка е видно, че лечението на пациента е до м. февруари 2020 г. След
тази дата няма писмени или устни доказателства да е посещавал специалист или да е
бил под контрол на личен лекар. Не са представени рецепти или касови бонове за
закупувани лекарствени продукти или медицински изделия. Ето защо, съдът приема,
че след февруари 2020 г. до февруари 2022 г. бащата на ищеца не е бил придружаван
от ответника при посещение при лекар и не са му купувани лекарства от ответника.
Предвид състоянието на г-н И. С., това е било наложително, поради което е налице
неизпълнение на задължението за грижа. Този период е значителен с оглед интереса на
кредитора. Дори да се приеме, че издръжка е осигурявана, неполагането на грижи е
достатъчно основание за уважаване на иска.
Не са допуснати твърдените от първата инстанция нарушения при приемане на
факта, че ответникът бил наемател и поради липса на средства обещал да гледа
прехвърлителя. Такива факти съдът не е приемал за установени, а ги е описал като
твърдения в исковата молба.
Доводите във въззивната жалба са насочени предимно към оборване на тезата на
насрещната страна, а не към пороци на обжалваното решение. Единственият довод във
връзка с предмета на доказване по делото е твърдението, че показанията на св. С. са
недостоверни. Дори и да не се вземат предвид показанията на този свидетел обаче
относно състоянието, в което е бил пациентът при приема, не се установява
изпълнение от страна на ответника. Той именно трябва да е активната страна в
доказването, а показанията на единствения свидетел, доведен от него, не са достатъчни
заедно с всички останали събрани по делото доказателства да мотивират извод за
неправилност на обжалваното решение. Показанията на свидетеля са само за период
6
преди сключване на договора. Всички твърдения на приобретателя в отговора на
исковата молба, повторени и във въззивната жалба, са останали недоказани. За ищеца
е достатъчно само да разколебае извода за полагане на грижи, което той е сторил със
свидетелските показания и медицинската документация, в частност липсата на такава
след февруари 2020 г.
Неоснователно е оплакването, че щом прехвърлителят приживе не е поискал
разваляне на договора, той е бил изпълняван. Съдът допуска, че ответникът и бащата
на ищеца не са знаели как да се удостовери изпълнението на договора, поради което и
ответникът не си е осигурил доказателства за това приживе на прехвърлителя, но това
незнание води до недоказаност на изпълнението, а оттам до право на ищеца да развали
договора.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства и е стигнал до извод,
че не е налице цялостно и непрекъснато изпълнение през периода на договора. До този
извод стига и въззивният съд. Предвид факта, че тежестта за доказване е на ответника
- длъжник по договора, той следва да понесе неблагоприятните последици от
недоказване на твърденията си. Неговата роля не се изчерпва само в оборване на
твърденията на ищеца, в каквато насока са изявленията във въззивната жалба – че
ищецът е посетил баща си два пъти в продължение на 19 години, че му е искал 4000
лева да си купи кола, че не си вдигал телефона, когато ответникът му се е обадил при
постъпване на баща му в болница, че не се е съобразил с желанието на баща си да бъде
погребан, а не кремиран, че самият ищец никога не е полагал грижи за баща си. Съдът
приема за установено, че ищецът не е живеел с баща си и не е полагал грижи за него.
Тези факти обаче не са достатъчни, за да докажат полагани от ответника грижи и
давана издръжка в периода на договора. Всички взаимни обвинения, които са си
отправили страните по настоящото дело, не могат да намерят разрешение в рамките на
настоящия процес.
Решението е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на
спора доказателства, като при постановяването му не са допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми, не е налице и единственият пропуск, за който
има въззивно оплакване. По тези съображения обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
Адв. Т. е направила в с.з. искане за присъждане на адвокатски хонорар. В
представените списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие е
посочено основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗАдв. В съдебно заседание адв. Т.
уточнява, че ищецът й е близък, съсед и си ходят на гости. Адв. М. посочва, че г-н С.
му е състудент. Доколкото от насрещната страна няма възражения срещу
декларираната близост между адвоката и клиента му и доколкото основание за
предоставяне на безплатна правна помощ е и „друг юрист“, съдът приема, че искането
е основателно. При определяне на размера на възнаграждението следва да се съобрази,
че в договора между адв. Т. и г-н С. е уговорено възнаграждение за изготвяне и
депозиране на отговор по въззивна жалба, представителство и защита с посочен номер
и състав на първоинстанционното дело. Отговорът на въззивната жалба, както и
писмената защита са подписани лично от г-н С., призовката за съдебното заседание е
получена също лично от него, следователно възнаграждението е за представителство в
о.с.з., в което ответникът по жалбата се е явил и лично. Като съобрази, че адвокатското
възнаграждение, определено по този ред, е изключение от общото правило, обема на
процесуалните действия, извършени от адв. Т., тяхната адекватност и определеното от
СГС възнаграждение за първата инстанция, съдът счита за уместен размер от 150 (сто
и петдесет) лева.
По изложените мотиви, Софийски апелативен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 399 от 21.01.2025 г. на СГС, Първо ГО, 15 състав
по гр.д. 3179/2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗАдв. С. А. С., ЕГН ********** да заплати на
адв. М. В. Т. от САК сумата от 150 (сто и петдесет) лв. адвокатско възнаграждение за
представителство в съдебно заседание пред САС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му
на страните пред Върховния касационен съд по реда на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8