Мотиви към присъда №322
от 22.05.2018 год. по н.о.х.д. № 00401 по описа на Пернишки районен съд за 2018 год.
С
обвинителен акт на Районна прокуратура – гр. Перник са повдигнати
обвинения
на К.В.К. за престъпления по:
·
чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, за това, че в периода от месец юни 2017г. до месец
януари 2018г.,
включително, в гр. Перник, след
като е била осъдена /с
Определение от 15.10.2014 г. по гражданско дело №3452/2014 г. по описа на
Районен съд - Перник, влязло в сила на 23.10.2014г./, да
издържа свой низходящ - дъщеря си Е.Б.М. с ЕГН **********, съзнателно
не е изпълнила задължението си в размер на повече
от две месечни
вноски, а именно 8 /осем/ месечни
вноски, като деянието
е извършено повторно, след като е била осъдена с
влязла в сила на 20.04.2017 г. присъда № 219/04.04.2017 г. по НОХД № 86/2017 г.
по описа Районен съд - Перник
за друго такова престъпление, и
·
чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, за това, че в периода от месец юни 2017г. до месец
януари 2018г., включително, в гр. Перник, след като
е била осъдена /с Определение от 15.10.2014 г. по гражданско дело
№3452/2014 г. по описа на Районен съд
- Перник, влязло в сила на 23.10.2014г./, да издържа свой
низходящ – сина си
Б.Б.М., с ЕГН **********, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на
повече от две месечни вноски,
а именно 8 /осем/ месечни
вноски, като деянието
е извършено повторно, след като е била
осъдена с влязла в сила на 20.04.2017 г. присъда № 219/04.04.2017 г. по
НОХД № 86/2017 г. по описа Районен съд - Перник
за друго такова престъпление.
В съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатите
обвинения за периода м. юни 2017г. - м.декември 2018г. и предлага подсъдимата
да бъде призната за виновна, като при индивидуализацията на наказанията да
бъдат взети предвид наличните смекчаващи отговорността обстоятелства и да й се
наложи наказание при първата алтернатива на чл.183, ал.4 от НК, а именно „пробация” с двете
задължителни мерки с продължителност 9 месеца, с периодичност на първата два
пъти седмично, както и кумулативно предвиденото наказание „обществено
порицание”. Предлага на основание чл.23 ал.1 от НК да се определи
едно общо най-тежко наказание за
деянията от съвкупността.
Подсъдимата дава обяснения, в които признава, че не е
заплащала редовно и в пълен размер задължението за издръжка към всяко от децата
си, но обяснява, че причина за това са изпитваните през периода финансови
затруднения поради оказвана от нея помощ
на нейната майка, която имала сериозен здравословен проблем. Заявява, че е отговорен родител и
полага усилия за своевременно и редовно
изпълнение на задълженията за издръжка към всяко от децата си.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
Подсъдимата К. В.К. е родена на *** ***, но живее в с. ***,
общ. ***. Не е омъжена. Работи на длъжност
„***“ в „***“ ЕООД, гр. София. Осъждана е за престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Именно това осъждане
определя правната квалификация и на
настоящите деяния:
С присъда №219/04.04.2017 г.
постановена по нохд №00086/2017 г. по описа на ПРС, влязла в сила на 20.04.2017
г., е осъдена на пробация за престъпление по чл.183,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода м.04.2015 г. до м.12.2016 г., вкл.
Тези данни сочат, че деянията предмет на настоящото
обвинение са извършени в условията на повторност по
чл.28 от НК и в рамките на петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК.
От фактическа страна, съдът приема за установено по
делото следното:
Подсъдимата К.К. и
свидетелят Б.М. съжителствали на семейни
начала около 10 години. През времетраенето на съжителството им се родили децата
им - през 2003 г. дъщеря им Е.Б.М., а през 2008 г. – синът им Б.Б.М..
През 2013г. отношенията между двамата се влошили и се
разделили, като подсъдимата напуснала
семейното жилище. Малолетните деца останали
при бащата - свид. Б.
М..
С протоколно определение от 15.10.2014г. по гр. дело № 03452/2014г. по описа на ПРС, влязло в сила на 23.10.2014г. съдът одобрил спогодба, по
силата на която упражняването на родителските права върху децата се
предоставили на бащата, определен бил режим на свиждане между тях и подсъдимата,
а последната била осъдена да заплаща
ежемесечна издръжка на малолетните си деца в размер 130 лв. за Е., и 100 лв. за Б., платима до 15- число на месеца, за който се
отнася, чрез законния им представител -
техния баща Б.М..
Първоначално, след възникване на задължението за
издръжка К.К. го изпълнявала по отношение на децата си.
Впоследствие обаче, вноските започнали да постъпват
нерегулярно и в непълен размер.
По този повод била предадена на съд по обвинение за
извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за което с горецитираната
присъда била осъден за неизпълнение на задължението си за издръжка към двете си
деца в м.04.2015 г. до м.12.2016 г.,
вкл.
Въпреки осъждането, подсъдимата не изпълнявала редовно
задълженията за издръжка спрямо децата си.
В инкриминирания период по отношение на дъщеря си Е. М. и по отношение на сина си Б. М. подсъдимата извършила
няколко плащания чрез пощенски записи и парични
преводи, съответно на датите 17.06.2017г., 01.09.2017г., 09.11.2017г. и 17.01.2018г.,
всяко за 230 лева, представляващи общата
дължима сума за месечна издръжка на
двете деца.
За останалите четири
месеца в инкриминирания период плащания не
постъпили за всяко от децата.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за установена по несъмнен
начин, като взе предвид обясненията на подсъдимата; показанията на свидетелите Б.С.М. и Е.Б.М., писмените
доказателства приети в съдебното
следствие /разписки за приемане на парични праводи от
17.01.2018г., 17.02.2018г.,
14.03.2018г. и 05.05.2018г., писмо изх. № 17/СЛУ 9450-2 от 08.05.2018 на
Община Перник/, както и приетите писмени
доказателства, съдържащи се в досъдебно производство №919/2017 по описа
на 01 РУ „Полиция” – Перник /удостоверения за раждане, препис на съдебен протокол
от 15.10.2014 г. по
гр.д. № 03452/2014 г. на Районен съд
– Перник, както и заверени
копия на разписки за пощенски записи и за извършени парични преводи /,
приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Събраните гласни и писмени доказателства са
непротиворечиви помежду си, взаимно се подкрепят и допълват като всестранно и
пълно изясняват всички релевантни за делото обстоятелства.
По делото е безспорно
установена дължимостта на присъдената на малолетните
издръжка, нейния размер, както и че е платима до 15-то число
на месеца, за който се отнася чрез бащата - свид. Б.М. .
Подсъдимата не оспорва, че в
инкриминираните периоди спрямо всяко от
децата не е изпълнявала задължението си редовно, като за месеците юли, август,
октомври и декември 2017г. не е извършила плащания, но е представила доказателства за такива в останалите месеци
включени в инкриминирания период. Обясненията й
напълно кореспондират с показанията на
разпитаните свидетели и с приетите писмени доказателства, поради което поотделно
и в съвкупност съдът ги кредитира с доверие. Тези доказателствени източници установяват постъпвали
в периода по-горе, макар и нерегулярно и непоследователно, плащания за издръжка
на двете деца в пълния определен от съда размер за месеците юни 2017, септември
2017, ноември 2017 и януари 2018г., съответно липса на плащания за останалите месеци в периода.
С този начин на изпълнение на алиментното задължение към двете си деца подсъдимата К.К. е осъществила от обективна и субективна страна
фактическия състав на вменените й престъпления по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр.
чл.28, ал.1, но във връзка и с чл.26,
ал.1 от НК. Намира, че дадената в обвинителния акт правна рамка на престъпното
бездействие по отношение на всяко от двете малолетни деца /като две отделни
престъпления/ е законосъобразна. Този извод се извлича от характера на правоотношенията – обект на
престъплението по чл.183 НК, които са двустранни и се развиват между дееца и конкретно пострадало лице, към всяко от които първият
може да формира различно психично отношение към престъпното си бездействие по
различни, често субективни причини. изпада в забава за издръжките и за
месеците, през които е извършила плащания. От друга страна, безспорно
установените по делото плащания през м.юни 2017, септември 2017, м. ноември
2017 и януари 2018г., всяко на обща стойност 230 лв., следва да проявят
значение имено спрямо задълженията за издръжка за месеците, в които са
извършени. Видно е, че във всеки от четирите платежни документи се съдържа
изричен запис, че плащането е предназначено за издръжка на Е. - 130 лв. и на Б. – 100 лв., за текущия месец. Тези изявления са съответни и на самото предназначение на задължението за
издръжка - да гарантира задоволяването на ежедневни потребности от храна,
облекло, топлина, лекарства, развлечения и т.н. на детето за текущия месец. При
това положение, след като подсъдимата е направила изрично изявление кое точно
месечно задължение погасява и за кое дете, то извършените плащания не могат да
бъдат отнесени към евентуално непогасени по-стари
задължения, а правното им значение следва да бъде отнесено към инкриминирания
период. Следващото се от този извод своеобразно разкъсване на непрекъснатостта на осъществяване на всяко от двете продължени
престъпления /изпълнение за м.06.2017 - неизпълнение за м.07 и м.08.2017;
изпълнение за м. 09.2017 - неизпълнение за месец 10.2017, изпълнение за м.11.2017г.
- неизпълнение за м.12.2017г., и изпълнение за месец 01.2018г./, мотивира съдебния
състав да приеме, че законосъобразното прилагане на материалния закон изисква
квалифициране на престъпното бездействие при всяко от престъпленията във връзка с чл.26 от НК.
Този извод е съобразен и с Решение №424
от 22.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1345/2014 г., I н. о., НК , в което се приема,
че обективната страна на престъпния
състав на чл.183, ал.1 от НК не изисква
неизпълнените две или повече месечни вноски за издръжка да са последователни.
При ежемесечно изпълнение, следвано от месечно неизпълнение за определен период
от време, деянието остава съставомерно, стига бездействието на дееца да обективира неизпълнение на две и повече месечни вноски, и
същият следва да отговаря за осъществяване на престъплението през
инкриминирания период. В тази хипотеза на осъществяване на продълженото
престъпление, при която непрекъснатостта на продълженото престъпление е
прекъсната, съдебният състав приема, че законосъобразното прилагане на
материалния закон изисква квалифициране на престъпното бездействие при всяко от
отделните престъпления във връзка с
чл.26 от НК.
Намери, че с това правото на защита на
подсъдимата не би било накърнено, тъй като се е защитавала срещу идентични
факти, а същевременно правното й положение не е утежнено.
Водим от горното, от правна страна съдът прие,
че К.К. е осъществила от обектива и субективна страна
фактическите състави на:
1. чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1
вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода от месец юли 2017г. до месец декември
2017г., включително, в гр. Перник, в условията на
продължавано престъпление, след като е била осъдена /с Определение от
15.10.2014 г. по гражданско дело №3452/2014 г. по описа на Районен съд -
Перник, влязло в сила на 23.10.2014г./, да издържа свой низходящ - дъщеря си Е.Б.М.
с ЕГН **********, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, а именно 4 /четири/ месечни вноски /за месеците юли,
август, октомври и декември 2017 г./, като деянието е извършено повторно, след
като е била осъдена с влязла в сила на 20.04.2017 г. присъда № 219/04.04.2017 г. по НОХД № 86/2017 г. по описа Районен съд -
Перник за друго такова престъпление,
2. чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1
вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като В периода от месец юли 2017г. до месец декември
2017г., включително, в гр. Перник, в условията на продължавано престъпление,
след като е била осъдена /с Определение от 15.10.2014 г. по гражданско дело №
3452/2014г. по описа на Районен съд - Перник, влязло в сила на 23.10.2014г./ да
издържа свой низходящ - сина си Б.Б.М. с ЕГН **********,
съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 4 /четири/ месечни вноски /за месеците юли, август, октомври и
декември 2017 г./, като деянието е извършено повторно, след като е била осъдена
с влязла в сила на 20.04.2017 г. присъда № 219/04.04.2017г.
по НОХД №86/2017 г. по описа Районен съд - Перник за друго такова престъпление.
От обективна
страна престъпленията
са извършени чрез
бездействие - подсъдимата не е изпълнявала задължението си да издържа своите
низходящи, като при условията на
чл.26 НК не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски – по
четири на брой за всяко от децата, като
всяко от престъпленията е извършено в условията на повторност.
От
субективна страна деянията са извършени умишлено, тъй като подсъдимата е
съзнавала общественоопасния им характер, предвиждала е техните общественоопасни
последици и е целяла настъпването им. Същата
е
съзнавала характера на задължението си,
тъй като е подписала спогодбата, одобрена в съдебно заседание на 15.10.2014 г.
по гр.д.№ 3452/2014 г. на Районен съд - Перник, но въпреки това не е
осъществила дължимото според закона поведение. За реализирането на състава на чл. 183, ал.1 от НК са без правно значение
възраженията направени от нейна страна
за изпитвани през периода
финансови затруднения, произтичащи от отговорности към други свои близки. Естеството
на задължението за издръжка цели задоволяване на ежедневни нужди на децата,
поради което и родителят, който е осъден да плаща такава, следва да осигури
редовно предоставяне на средствата, от които низходящите се нуждаят за
задоволяване на ежедневните им потребности. След като е постановено решение за
присъдена издръжка, то е задължително за изпълнение до промяната му, независимо
от възможностите на родителя, дължащ издръжката. Отделно от това, К. е в
трудоспособна възраст и според собствените й обяснения в инкриминирания период
е получавала трудови доходи.
Във връзка с индвидуализиране
наказателната отговорност на подсъдимата,
съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на
предходни осъждания, извън това, определящо квалификацията на престъпленията
/чл.5 НК/, добросъвестното й процесуално поведение в хода на производството,
дадените обяснения, с които съдейства за разкриване на обективната истина,
както и събраните доказателства за извършвани
плащания както за част от периода
включен в обвинението, така и след него.
Не намери отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Съдът, след като призна подсъдимата за виновна за
престъпленията по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК /в п.1 и 2 по-горе/, съобразявайки се с разпоредбата на чл.57, ал.1 и ал.2
от НК и с всички изисквания на чл.54 от НК и след като взе предвид целите на
наказанието по чл.36 от НК, я ОСЪДИ за всяко от тях на ПРОБАЦИЯ, с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ
адрес” с продължителност осем месеца, с периодичност два пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен
служител” с продължителност осем месеца, както и на ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което
да се изпълни чрез обявяване диспозитива на присъдата по местната кабелна
телевизия „Кракра - Перник”, като я оправда по обвиненията в останалата част, а
именно да е осъществила състава на престъпленията спрямо всяко от двете деца за
месеците юни 2017 г., септември 2017г., ноември 2017 г. и януари 2018 г.
Преценявайки всички относими към индивидуализацията на
наказанията обстоятелства, отчитайки приетите смекчаващи отговорността такива,
съдът намери, че в конкретиката на настоящия казус, наказанието “пробация” се явява по-подходящото по вид измежду
алтернативно предвидените за престъпленията по чл.183, ал.4 НК, както и че
определените пробационни мерки и тяхната
продължителност се явяват справедливи, съответстват на тежестта на
престъпленията, на личността и обществената опасност на подсъдимата.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи и наложи по отношение на подсъдимата К.К. едно общо
най-тежко наказание за извършените в
съвкупност престъпления, а именно ПРОБАЦИЯ, с пробационни
мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” с продължителност осем
месеца, с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” с продължителност осем месеца
На основание чл.23, ал.2, вр. ал.1 от НК към
определеното общо наказание присъедини наложеното наказание „обществено
порицание“ за всяко от престъпленията по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28,
ал.1, вр.26 от НК, като постанови същото
да се изпълни чрез обявяване диспозитива на присъдата по
местната кабелна телевизия „Кракра - Перник”.
Водим от
гореизложеното и в същия смисъл, съдът постанови диспозитива на присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА
ИЗ