№ 163
гр. Пловдив, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330204784 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
21-1030-005363 от 14.06.2021 г., издадено от началник група, сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР Пловдив, с което на Г. Й. Ш. с ЕГН ********** с адрес *** на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на акта. В съдебно
заседание се твърди нарушението да не е доказано. Моли се да бъде отменен
обжалваният акт. Не се претендират разноски.
С писмото, с което преписката е изпратена на съда за разглеждане, е взето
становище по законосъобразността на обжалваното постановление и се моли да бъде
потвърдено. Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 16.04.2021 г. жалбоподателят управлявал личният си лек автомобил „Тойота
Ланд Круизер 120“ с рег. № *** в гр. Пловдив. Около 10:45 ч. се движил по ул. „Китка“
№ 3 в посока юг, когато *** А.Г. и Н. Ф. - *** го спрели за проверка. Фактически
спирането било осъществено от *** Н. Ф., който се приближил към автомобила на
1
жалбоподателя, докато Г. останал до служебния автомобил. В процеса на проверка
възникнал скандал между водача и служителя Ф..
След приключване на проверката от Г. бил съставен АУАН серия GA бл. №
363343/16.04.2021 г. в присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП, а именно че не ползва обезопасителен колан по време на движение. Актът е
връчен на жалбоподателя, от когото са постъпили писмени възражения, че в момента
на спиране бил с обезопасителен колан.
С оглед установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващия
орган е издал и обжалваното НП, с което на жалбоподателя е била наложена на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лв. за нарушение на
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел А.Г. – актосъставител. Съдът оцени показанията на
актосъставителя относно мястото посочено като нарушение, установяването на водача,
възникналия конфликт между неговия колега и водача като логични, непротиворечиви,
добросъвестно дадени и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. Несе оцениха с доверие показанията му относно установяването на
нарушението въпреки категоричността, с която бяха заявени. Всъщност самият
актосъставител потвърди, че не е извършил проверката, а е останал до служебния
автомобил. От друга страна твърдяното нарушение следва да бъде установено в
неговата категоричност, включително и е възможно да бъде установено в хода на
самото извършване на проверката, т.е. в момента, в който служителят се приближи до
автомобила на нарушителя. Такова поведение обаче в конкретния случай не се
установява, а напротив – липсва. От друга страна съмнение в заявената фактическа
обстановка внася и потвърдения от свидетеля факт, че между неговия колега и водачът
е възникнал конфликт, както се и твърди от самия жалбоподател. По тези причини
съдът не се довери на показанията му в обсъжданата част.
Описаната и възприета фактическа обстановка се потвърждава и установява и от
писмените доказателства по делото – АУАН, докладна записка с рег. №
1030р16822/10.06.2021 г., писмени възражения от 20.04.2021 г., обяснение от
жалбоподателя, докладна записка рег. № 1030р15744/01.06.2021 г., докладна записка
рег. № 1030р15743/01.06.201 г., справка за нарушител/водач, два броя снимков
материал на мястото на нарушението, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г . и заповед №
8121з-825/19.07.2019 г. на МВР.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представените
заповеди на МВР.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.
Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата
на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото
2
нарушение. Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, като и се е възползвал от
това си право.
АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел очевидец към
момента на установяване на нарушението, с което е съобразено правилото на чл. 40 от
ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано
надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е
посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи
белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не
може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е
имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му –
за неспазване на правилата за движение свързани с неизползване на обезопасителен
колан, в което е било оборудвано МПС, когато е в движение.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че не се
установяват всичките елементи от обетивна страна на нарушението.
На базата на всички събрани и оценени писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че неправилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че Г.Ш. като водач на МПС на 16.04.2021 г. около
10:45 часа в гр. Пловдив на ул. „Китка“ № 3 в посока юг управлявал собствения си лек
автомобил марка „Тойота Ланд Круизер 120“ с рег. № ***. Не се установява обаче с
необходимия критерий на безспорност и категоричност, че водачът при управлението
не е поставил обезопасителния колан, с който същото МПС е оборудвано. Впрочем
показанията за този съществен признак на нарушението са противоречиви, за което
съдът вече изложи съображенията си при обсъждане на доказателствата. По тази
причина следва се приеме, че не се установяват всички признаци от обективна страна
на нарушението, което пък е основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление. Поради възприетото становище съдът не следва да се произнася по
субективната му страна, тъй като тя засяга субективното отношение на дееца към
противоправното поведение, а такова не се доказва в производството. По аналогични
причини не следва да се обсъжда и въпросът за законосъобразността и справедливостта
на наложената санкция, доколкото този за съществуване на нарушението е обуславящ
го.
Доколкото не се претендират разноски от правоимащата страна, то и съдът не
следва да се произнася по този въпрос.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е
необосновано и незаконосъобразно и затова следва да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1030-005363 от 14.06.2021 г.,
издадено от началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което
на Г. Й. Ш. с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание
– глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4