М О Т И В И към
НОХД № 26/2015 г.
Съдебното производство по делото е образувано
по обвинителен акт на МТРП срещу А.С.Т. - ЕГН ********** , родена на *** год. в гр. С** българин
, български гражданин , неосъждан/реабилитиран/,работи, разведена ,средно
образование с обвинение по чл. 280 ал. 2 т. 1 и 3
вр. Ал. 1
вр. Чл. 20 ал. 3 и 4 от НК .
Защитата
на подсъдимата направи искане за
разглеждане на делото по правилата на съкратеното съдебно следствие по чл. 371,
т.1 от НПК.
Искането бе уважено от съда и съдебното следствие се проведе съгласно
разпоредбите на глава ХХVІІ от НПК.
В съдебно заседание представителя на МТРП поддържа
обвинението и пледира за наказание в размер на една година лишаване от свобода с
приложение на чл.66 от НК за изпитателен срок от три години и глоба в размер на
хиляда и петстотин лева.
Защитата
на подсъдимата в съдебно заседание пледира подсъдимата да бъде оправдана.
Подсъдимата
не признава вината си, не съжалява за извършеното престъпление и моли съда да
бъде оправдана.
Съдът
след като се съобрази със събраните на досъдебното и съдебното производство доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:
І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Свидетелите ** са афганистански граждани , които
вследствие на военен конфликт нелегално са преминали от ** решили да емигрират
в Р. България , като за целта се свързали с непознат за тях турски гражданин ,
който срещу заплащане-за св.М**
в размер на 2000евро,а за св. ** в размер на 900 евро,които суми оставали при гарант обещал да ги преведе през българо-турската
граница и ги отведе в гр ** год. двамата свидетели и и още 20 човека били
откарани с черен микробус до гр. ** .Там всички слезли
от микробуса .С тях имало
водач от кюрдски произход , като свидетелите М** и Р** разговаряли с него на
турски и фарси. Водачът
повел пеша групата ,
като им обяснил ,че като преминат пеша границата между Р .** ще ги отведе до един мост където щял да
ги чака микробус, който щял да свирне три пъти с клаксона си .Същият повел
групата като нелегално преминали в района на общ. ** българо - турската граница
и отвел групата до моста в местността ** .Там той оставил свидетелите и
останалата част от групата като им наредил да чакат микробуса.
Подсъдимата А.С.Т. от своя страна се наела предварително да организира превозването на
нелегално преминалите границата чужденци във вътрешността на страната , като им
окаже помощ след извършване на деянието. Подсъдимата Т. явно е имала точна информация , кога и къде ще
преминат нелегално чуждите граждани. За целта
Т. се свързала със свидетеля В.В.
, който работил като таксиметров шофьор в гр. ** и тя ползвала услугите
му. Пет-шест дни преди
30.06.2014г. докато свидетелят В. извършвал курс с подсъдимата , същата го попитала дали иска да изкара пари. Т. успяла да склони свидетеля В.
срещу заплащане да извършва курсове от гр.- ** във вътрешността на страната ,
но същият е следвало да подсигури микробус за транспорта .Свидетелят В. се
обадил на свой познат свидетеля П.Д. , който можел да подсигури микробус и го
помолил да му услужи.Св. Д. осигурил микробус.Подсъдимата Т. се обадила на св.В.
и го попитала дали има приятел с лека
кола , като и на него щяла да му плати 100 евро.Тогава св.В. се обадил
на св.Д. за проведения разговор с подсъдимата и св.Д. се съгласил да пътува с
личния си автомобил марка **.
свидетелите след като получили обаждане от
|Т** , че ще пътуват за гр. ** взели личната кола на свидетеля Д. марка **
, отишли на уговореното място с подсъдимата , качили я в автомобила и потеглили за тр. ** ,
тъй като там се намирал микробусът осигурен от св. Д.. В гр. **
свидетелят В. се качил в микробуса ** „ а подсъдимата се качила в личния
автомобил на св.Д. и двете коли потеглили в посока гр. ** Т. наредила на св.В. по телефона да спре на бензиностанцията на „**“ и ,че ще му се обади по късно.След около
половин час дала указания на св. В. да кара в посока гр**
и като види табела за гр. ** да тръгне за **. Докато св.В. карал към **,подсъдимата
Т. отново му се обадила по телефона и му казала, че като пътува, ще види голям
мост и като подмине моста трябва да обърне посока към ** и че преди моста
посока **, ще види хора да го чакат там. Св.В. подминал моста посока **,
направил обратен завой към ** и в началото на моста посока ** видял една група
хора от около 4-5 човека, мургави с ранички. Тогава св.В. спрял на моста и
изсвирил три пъти с клаксона си.По същото време около 20.40часа граничен полицай ** , свидетеля ** и граничен полица Б** И.
се прибирали от дневна смяна,като автомобила управлявал св.В**. Св.Б** И. видял раздвижване отстрани
на пътя,непосредствено зад спрелия
микробус. Същите блокирали микробуса , като в този момент гр. полицай Б** И.
видял в храстите до пътя лица и извикал „Стой , полиция“ като от храстите
излезли шест лица нелегално преминали българската граница от Р. Т**. Лицата са
афганистански граждани - О** М** , С** ** . ,** и две непълнолетни лица
ненавършили 16 години ** .
Подсъд.Т.
не се признава за виновна.По време на досъдебното производство не дава
обяснения,което е нейно право и не може да се тълкува в нейна вреда.По време на
съдебното следствие дава кратки обяснения,като отново не се признава за
виновна.Заявява,че познава св.В. тъй като е ползвала услугите му като
таксиметров шофьор,а св.Д. познава чрез св.В..Заявява,че пътуването и не било
да М.** а до гр.** и е пътувала със св.Д..Видно от разпечатка на проведени телефонни разговори/лист 100 от
ДП/ за времето от 19.52 до 22.38 ч. на
30.06.2014г.същата е комуникирала по телефона със св.В. в района между гр.** и гр.М.**.Защитата на
подсъдимата не даде съгласие да се прочетат показанията на св.Д. и същият не
можа да бъде издирен въпреки многократните опити на съда и бе заличен от
списъка на лицата а единствено в неговите показания се твърди,че подсъдимата и
св.Д. са пътували за М.**.Това обстоятелство дали подсъдимата Т. е била в
района на М.** или не не води до промяна на фактическата обстановка,тъй като
видно от показанията на св.В.,същата е поддържала постоянен контакт с него по
мобилния телефон и му е давала указания на къде да кара и от къде да вземе
бежанците.
Особено
важни са показанията на св.В. които показания разкриват цялата схема на
подготовка за транспортиране на бежанците,които показания са последователни и
безпристрастни.Единственото разминаване
между показанията на св.В. и показанията на св. ** ,
свидетеля ** и граничен полица Б** И. са в обстоятелството,че св.В.
твърди,че е бил спрян за проверка от
автомобила в който са пътували граничните полицаи по време на движение,а
останалите трима свидетели твърдят,че микробуса е бил спрял на моста и техния
автомобил тогава е препречил пътя му.Съдът дава вяра на показанията на
граничните полицаи,че микробуса управляван от св.В. , бил спрял на моста когато
те са му препречили пътя, и тези техни показания се разминават с показанията на
св.В. ,под страх от наказателна отговорност на св.В.,но това разминаване не
води до промяна на установената по горе фактическа обстановка.
Особено
важни са и показанията на св. ** в частта относно това как щели да разпознаят
кой е микробуса в който е следвало да се качат.И двамата заявяват,че са
разбрали от водача, че на мост ще ги чака микробус,че този микробус ще натисне
клаксона три пъти,все обстоятелства които по късно се потвърждават от
действията на св.В.,към които действия то е склонен от подсъдимата Т..От къде
подсъд.Т. ще знае ,че през границата на страната са преминали бежанци, че тези
бежанци са съпроводени от водач до моста ,че св.В. следва да натисне клаксона
три пъти,което обстоятелство са знаели и бежанците, че именно на 30.06.2014г.
микробус трябва да бъде в района на моста на м.”Ковач”, ако не е имала
предварителна подготовка и информация за това.
Описаната
фактическа обстановка, правни изводи и обвинението изцяло се подкрепят от
събраните доказателствени материали – показания на В., приобщените
по реда на чл.283 от НПК показания на св. **
, **
, ** и Б** И.,протоколи за
разпознаване,разпечатки от телефонни разговори,св. за съдимост.
ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
При така изяснената
фактическа обстановка подсъдимата Т. е
осъществила състава на престъпление по чл. 280 ал. 2
т. 1 и 3 вр. Ал. 1 вр. чл. 20 ал. 3 и 4 от НК за това, че на 30.06.2014 год. на неустановено конкретно
място в зоната за отговорност на ГОДГ 03 към ГПУ **, на територията на община **,
действайки като подбудител и помагач на територията на Р. България в съучастие с неустановено по делото лице
извършител, умишлено склонила В.Б.В. и П.И.Д. да осигурят транспорт до вътрешността
на страната на преведените през границата на страната от територията на Р.Т**
на територията на Р.България - шест лица чужденци -афаганистански граждани **, **
и две непълнолетни лица ненавършили 16 години ** без разрешение на надлежните
органи на властта и не през определените за това места.
Твърденията на защитата, че подсъдимата не е
преминала държавната граница, не е превела през границата на страната чужди
граждани, поради което не може да и се търси наказателна отговорност по чл.280
от НК, са неоснователни поради следното: Обект на престъплението по чл.280 от НК са обществените отношения,
свързани с дейността на държавните органи, обществените организации и лица,
изпълняващи публични функции. Предмет на престъплението са именно тези
отношения, насочени против дейността на държавните органи - в случая дейността
на ГКПП през което следва да се премине държавната граница с Р.
България. Непосредствен обект на престъплението по чл. 280 от НК са
обществените отношения, свързани с опазване на установения ред за преминаване
на държавната граница, защитен от закона. Изпълнителното деяние на
престъплението, в извършването на което е обвинена подсъдимата Т. е посочено от законодателя като „преведе” /
през границата на страната /. Превеждането по смисъла на чл. 280 от НК е налице
тогава, когато деецът е започнал непосредствено преодоляване на контрола,
осъществяван на границата на Р. България, като това преодоляване е
съпътствано да бъде преведено през границата на страната, но без разрешение
на надлежните органи на властта, отделно лице. В настоящия случай от
анализираното и безспорно установено поведение на подсъдимата, се извеждат
обективните признаци на престъплението, в извършването на което е обвинена. Не
се изисква деецът да е преминал границата, заедно с превежданите лица, а само
да извърши всичко необходимо за настъпването на този резултат.
От субективна страна: Деянието е осъществено при форма
на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.II, пр.I от НК - деецът е съзнавал
обществено опасния му характер, предвиждал е настъпването на неговите
обществено опасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Подсъдимата е
съзнавала всички елементи от състава на престъплението, съзнавала
неправомерността на поведението си и е искала настъпването на последиците от
него. Подсъдимата е съзнавала, че се насочва пряко и непосредствено към
преодоляване на граничните власти и препятствия, за превеждане на чужди
граждани. Това обстоятелство се установява от предварителната подготовка
извършена от подсъд.Т. към намиране на микробус, от начина, по който е следвало
да бъдат качени лицата в нарочно наетия
от подсъдимата микробус.
Предвид това подсъдимата е действала виновно с пряк умисъл по смисъла на чл. 11
ал. ІІ пр. 2 от НК. Настоящия съдебен състав счита, че деянието извършено от подс.Т. е съставомерно от
неговата обективна и субективна страна и безспорно доказано, тъй като
анализирайки разпоредбата на чл. 280 от НК следва да се направят необходимите
правни изводи относно съставомерността на
престъплението по чл.280 ал.І от НК от обективна и субективна страна, а именно
- за да бъде осъществено от обективна страна престъплението по чл. 280 ал. І от НК, е необходимо да бъдат предприети действия за непосредствено преодоляване на
надлежния граничен контрол, съпроводено с превеждане през границата на страната
отделно или група лица, но без разрешение на надлежните органи на властта. От
субективна страна, престъплението може да бъде осъществено само при пряк
умисъл. Престъплението по чл. 280 НК е умишлено допринасяне друго лице да
извърши деяние, като това друго деяние не следва непременно да бъде
престъпление. Достатъчно е то - последното, само от обективна страна да
осъществява признаците на престъпния състав по чл. 279 НК. Дори и когато лицето
извърши престъплението по чл. 279 НК, то деянието на превелия го пак ще се
квалифицира по чл. 280 НК, а не като дейност по подпомагане или подбуждане към
престъпление по чл. 279 НК, защото самата деятелност по превеждането е
въздигната в самостоятелен престъпен състав. Изпълнителното деяние по чл. 280,
ал. І НК се осъществява чрез превеждане през границата на лица или група от
хора без разрешение или на не установени места, а престъпният резултат е самото
преминаване на тези лица през границата. Необходимо е извършителят му ясно да
съзнава какви общественоопасни последици ще
предизвика с поведението си и в същото време да цели тяхното настъпване. Такъв
пряк умисъл е налице у подс.Т..
В подкрепа на тезата на съда, че е налице изпълнително
деяние по този текст от наказателния кодекс,
е изложеното в Тълкувателно решение № 2 от 16.07.2009 г. на
ВКС по тълк.д.№2/09 г. ОСНК, където е изрично
посочено, че основанието за „
…ангажиране на наказателната отговорност на дееца е създаването на условия за превеждане на другиго през границата на
страната. С преминаване на прехвърленото лице отвъд пределите на страната,
престъплението е довършено, защото законът не изисква същото условие и за
прехвърлящия, т.е. за дееца.”
Не се споделя и довода на
защитника на подсъдимата, че обвинението
срещу нея почивало само на косвени доказателства, което от своя страна
изключвало възможността за постановяване на осъдителна присъда. Процесуалния закон не изключва
постановяването на осъдителна присъда и само въз основа на косвени
доказателсва, стига анализа и отношението им към главния факт на доказване да
водят до единствения възможен извод за деянието и неговото авторство, какъвто е
и процесния случай.
Следва да се посочи, че
помагачеството е форма на физическо или интелектуално участие в престъплението
и допринася за неговото извършване чрез създаване на условия за това, като чл.
20,ал. 4 от НК обявява за помачач, онзи който умишлено е улеснил извършването
на престъплението чрз съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след
деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин. В
този смисъл от обективна страна помагачеството като форма на съучастие винаги се
изразява в улесняване извършването на престъплението, създаване на условия,
които в някакава степен благоприятстват изършителя /но не и в участие на самото
изпълнително деяние/, а от гледна точка момента на изпълнение следва да
предшества или съпътства изпълнителното деяние на извършителя.
В процесния случай съдът намира,
че от установените по делото действия на
подсъдимата Т. безспорно се установяват не само обективните, но и
субективните признаци на престъплението. Анализът на събраните по делото
доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност води до единствения и
категоричен извод, за участие на
подсъдимата в престъпното посегателство като помагач. Самото
помагачество се е изразило в улесняване на извършеното престъпление, чрез
обещание да се даде помощ след извършване на
деянието – осигряване придвижването/транспортирането с лекия автомобил
на св.Д. и микробуса управляван от св.В. на незаконно преминалите границата афганистански
граждани срещу заплащане. Последния факт
се установява от показанията на св. В., който излага подробно фактическата
обстановка през процесния период от време, като обаче оспорват да е знаел за дейността на подсъд.Т., справките за
проведени разговори от мобилните телефони на подсъдимата.
Съгласно законовата дефиниция по
чл.20, ал.3 НК подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши
престъпление и доколкото подбудителството е вид акцесорно съучастие, то се
наказва само тогава, когато се е стигнало до извършителска дейност какъвто е
настоящия случай.Подсъд.Т. умишлено е склонила св.В. и Д. да намерят микробус и автомобил ,като им е
предложила пари за извършване на
престъпната деятелност.
Причината за извършване на престъплението следва да се търси в незачитането
на установения в държавата правов ред.
ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл.280 ал. 2 т. 1 и 3 вр. ал. 1 от НК законът предвижда наказание ЛОС от една до
десет години, глоба от хиляди до три
хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца. При
индивидуализацията на наказанията следващо се на подсъдимата, съдът прецени следното:
Съдът съобрази степента на
обществена опасност на деянието и на дееца.
Обществената опасност на дееца
съдът намира,че не е висока предвид обстоятелството,че същата е реабилитирана.
Съдът намира,че степента на
обществена опасност на деянието е висока,предвид изложените обстоятелства, преценени спрямо тежестта на процесното деяние,
новите европейски реалности, поетите ангажименти на страната ни с влизането
си в Европейския съюз за опазване
на външните му граници, мотивираха
съда да приеме,
че справедливо и относимо към извършеното
от подсъдимата Т** престъпление ще бъде налагането
на наказание към предвидения
минимален размер - „Лишаване от свобода”
за срок от
една година,което съдът на основание
чл.66 от НК отложи за изпитателен срок от три години и „глоба” в размер на 1 000.
Съдът не постанови
конфискация на имущество на подсъдимата,тъй като няма справка за притежаване на
такова имущество.
Накрая
съдът се занима по въпроса с разноските като ги възложи в тежест на
подсъдимата,както и по веществените доказателства.
По този
начин съдът намира, че ще изпълни целите на генералната и специалната превенция
визирани в чл.36 от НК и ще се въздейства предупредително върху останалите
членове на обществото.
Мотивиран от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: