Определение по дело №536/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 499
Дата: 8 юни 2022 г. (в сила от 8 юни 2022 г.)
Съдия: Светла Букова
Дело: 20221000600536
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 31 май 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 499
гр. София, 07.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин

Светла Букова
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600536 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.345 от НПК.
С определение в разпоредително заседание от 20.05.2022 г. на СГС по нохд №
3212/21 г. съдът е отказал да прекрати съдебното производство и да върне делото на
прокурора, като е счел, че не са налице допуснати съществени процесуални
нарушения, налагащи това. Потвърдил е и изпълняваните спрямо всеки от двамата
подсъдими мерки за процесуална принуда „гаранция в пари“ и „забрана за напускане
пределите на страната“ .
Срещу така постановеното определение са депозирани жалби от защитниците на
подсъдимите И. Н. Б. и В. Н. Б.. Изложените в тях подробни оплаквания касаят
неяснота при обвиненията на всяко от лицата относно всички елементи от състава на
престъпленията, както и несъгласие с изводите на съда за необходимост от
продължаване на наложената им забрана за напускане пределите на страната.
Съобразно това във всяка от жалбите е направено искане за отмяна на атакувания
съдебен акт.
Въззивният съдебен състав, като се запозна с материалите по делото, относими
към настоящото производство и доводите в жалбите, прие за установено следното:
С внесения в съда обвинителен акт И. Н. Б. е обвинен в следните престъпления:
- по чл.211, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, от фактическа
страна изразяващо се в това, че в периода от началото на 2015 г. до 2020 г. при
продължавано престъпление с шестнадесет деяния, едно от които като извършител в
съучастие с В. Н. Б. /извършител/, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил
заблуждение у различни лица /С.Д., К.М., М.М., И.И., Т.И., С.Л. и Л.Т./ и с това им
1
причинил имотна вреда в общ размер 2 998 687.09 лв., като измамата е особено големи
размери и представлява особено тежък случай;
- по чл. 253, ал.5, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода от 05.04.2016
г. до 04.11.2020 г. при продължавано престъпление с 313 отделни деяния извършил
финансови операции – преводи чрез „Easy Pay“ към различни физически и юридически
лица, с имущество, за което знае, че е придобито чрез престъпление, а именно измама
на различни лица, като средствата са в особено големи размери – 1052 571.93 лв. и
случаят е особено тежък;
- по чл.253, ал.5, вр. ал.2, пр.3 и пр.5, вр. ал.1 от НК за това, че на неустановена
дата от 2015 г. е преобразувал и на 13.05.2021 г. е държал имущество – часовници и
накити, за което знае, че е придобито чрез престъпления – измами спрямо различни
лица, чиято обща стойност – 577 239 лв. е в особено големи размери и случаят е
особено тежък.
Спрямо В. Н. Б. в обвинителния акт са посочени следните престъпления:
-по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК за това, че на неустановена
дата в периода април – май 2019 г. в гр. Пазарджик като извършител в съучастие с И.
Н. Б. /извършител/ с цел да набави за другиго /брат си И.Б./ имотна облага възбудил
заблуждение у К. Д. М. и с това му причинил имотна вреда в размер на 55 000 лв.;
- по чл.253, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода април – май
2019 г. при продължавано престъпление с 51 отделни деяния извършил финансови
операции – преводи на обща стойност 7 110 лв. към различни физически и юридически
лица, с имущество, за което знае, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление, а
именно измами от него и И.Б. на различни лица.
За да откаже прекратяването на съдебното производство в рамките на
проведеното разпоредително заседание съдът е приел, че направените в този смисъл
искания от двамата защитници касаят по - скоро съществото на делото чрез доказване
на връзката между предикатното престъпление и последвалите деяния, чрез които се
твърди да е осъществено пране на пари, като цялостният прочит на обвинителният акт
сочи, че липсва неяснота, включително и относно времевия период на извършване на
деянията, която да накърнява съществено възможността на двата подсъдими да се
защитават срещу обвинението.
Настоящият съдебен състав се съгласи с така изразеното становище, което без
основание в жалбите се твърди да е неправилно. Несъмнено изискващото се
съдържание на обвинителния акт съобразно чл.246, ал.2 НПК е според конкретното
твърдяно престъпление, за което следва да се изложи в пълнота обвинителната теза с
ясно посочване на отделните елементи от състава и с конкретизиране на време, място,
изпълнителното деяние и предмета на престъплението. В процесния обвинителен акт
достатъчно пълно и непротиворечиво се описва твърдяното инкриминирано поведение
2
на двамата подсъдими, свеждащо се до реализирането на измами спрямо различни
лица, като само в един от случаите се твърди съучастие помежду им. На второ място са
изложени факти за извършени финансови операции с придобитото от това
престъпление, като за подс. И.Б. е прието, че е и преобразувал част от паричните суми
в конкретно движимо имущество – часовници и накити, което е държал в по-късен
етап. Решението на прокурора да квалифицира последното като едно престъпление по
чл.253, ал.2, пр.3 и пр.5, вр. ал.1 НК, извършено на неустановена дата от 2015 г. и на
13.05.2021 г., без да приеме същото като продължавано такова е изцяло в
правомощията му и не подлежи на контрол от страна на съда на този етап от
производството след като не съдържа неяснота и вътрешно противоречие относно
посочените две форми на изпълнителното деяние по ал.2 на чл.253 НК /пр.3 и пр.5/.
Невярно в жалбата за подс. И.Б. се твърди, че по този пункт от обвинението му се
вменяват отделни престъпления и така се накърнявало правото му на защита, доколко
не се твърди, че преобразуването и държането на всеки от посочените предмети на
престъплението е реализирано в отделни случаи, обединени от общи обективни и
субективни признаци. Именно поради това и не е необходимо индивидуализирането
им чрез посочване на време и място за отделно деяние относно всяка от вещите в
цялото имущество, както е сторено за описаните финансови операции. По отношение
на предикатното престъпление, твърдяно и за двамата подсъдими /независимо от
авторството му/, също не е налице неяснота, тъй като изрично се твърди /на л.77 от
ОА/, че преобразуваното имущество е придобито от измами на различни лица, като
подробното описание на тази деятелност не се налага при детайлното й обосноваване в
предходна част от прокурорския акт и залягането на същата в основата на обвиненията
по чл.211 и чл.210 НК. Очертаните времеви периоди на отделните деяния, включени в
състава на продължаваното престъпление за подс. И.Б. действително са в широки
граници, но очевидно по-голяма конкретизация не би могла да бъде постигната с
евентуално връщане на делото на прокурора, тъй като последният изготвя
обвинителния акт въз основа на фактите, изведени след собствен прочит на
доказателствата по делото, без да е възможно да замества липсващи такива. На
следващо място, независимо, че обвинението на подс. В.Б. е за извършването само на
една измама в съучастие с подс. И.Б., това не е пречка да се твърди да е реализирал
пране на пари, придобити не само от еднократната съвместна престъпна дейност, но и
от самостоятелната такава на другото лице, макар и непрецизно посочена в акта като
обща за всеки от отделните случаи.
Правната квалификация на обвинението по чл.253, ал.5, вр. ал.1 НК спрямо подс.
И.Б. и по чл.253, ал.4, вр. ал.1 НК спрямо подс. В.Б. действително не съдържа цифрово
уточнение на конкретната форма от двете възможни на изпълнителното деяние по ал.1
на процесния текст, както се сочи в една от жалбите, но същата е изрично уточнена
словесно и следва да се разбира еднозначно като извършване на финансови операции.
3
Прецизната цифрова квалификация на деянието позволява на обвиняемия да узнае и да
се увери в законоустановеността на вмененото му престъпление и наказание и в
процесния случай тази възможност е осигурена с изискуемото пълно отразяване на
член и алинея от състава на престъплението. Цифровото уточняване на конкретното
предложение в рамките на алинеята, както се претендира в жалбата за подс. И. Б., не е
необходимо при пределно ясното словесно формулиране на конкретната форма от
изпълнителното деяние.
При направеното индивидуализиране от прокурора на движими вещи, сочени като
предмет на преобразуване на престъпно придобитото от подс. И.Б., е лишено от логика
оплакването, че така се създавала необорима презумпция за изпиране на пари чрез
всяка сделка, сключена от подсъдимото лице след момента на предполагаемото
придобиване на средства с престъпен произход. Очевидно е, че Т.а твърдение касае
само посочените инкриминирани вещи с конкретна стойност, като съвсем отделен и по
същество е въпросът дали при измами, извършени в периода от 2015 г. до 2020 г., е
доказано да е реализирано престъпление по чл.253, ал.2 НК през 2015 г. чрез
преобразуване на престъпно придобитото, както и държането му само на една дата.
Поради това с основание по така направените възражения на защитата
първоинстанционният съд е посочил, че не следва да изиска от прокурора по-голяма
конкретизация, още повече че същата би наложила преценка дали въведените
твърдения са кореспондиращи с доказателствата, който въпрос поначало не засяга
яснотата на обвинителната теза, а нейната доказаност. Противоречивост в обвинението
спрямо И.Б. също не би могло да се приеме на тази база, тъй като на първо място се
касае за отделни престъпни състави /измама и пране на пари/ с различен времеви
период на извършване, а освен това, извън преобразуване на имущество с посоченото
естество, престъплението по чл.253, ал.2 НК касае и държането на такова към
13.05.2021 г. Няма спор, че съобразно утвърдената съдебна практика за ефективна
защита срещу обвинението в пране на пари е необходимо предикатната престъпна
дейност да е достатъчно ясно описана и да се сочи причинна връзка между нея и
придобитото, но в случая това е постигнато, без да се налага за всяка вещ, включваща
се в соченото като преобразувано общо придобито имущество, да се детайлизира
отделно предикатно престъпление измама, още повече че в голяма част от случаите
това е и обективно невъзможно. В крайна сметка, независимо от начина на
формулиране на отделните обвинения за пране на пари /две спрямо подс. И. Б., а не три
както се сочи в жалбата и въпреки несъщественото несъответствие в обвиненията по
чл.253 НК спрямо двамата подсъдими относно авторството на извършените измами/,
не може да се приеме защитната теза, че са налице три различни твърдения за
предикатните престъпления, а още по-малко, че така изначално се поставя в
невъзможност защитата срещу обвинението, тъй като от значение за последната е
констатацията на съда за осигурената възможност на подсъдимите да узнаят фактите,
4
въз основа на които са обвинени, като се отчете, че относно престъплението по чл.253
НК за всеки от тях не се твърди съучастие помежду им.
При отчитане на фактическата и правна сложност на делото с необходимостта от
осигуряване участието на повече от обичайния брой страни и досегашния му
процесуален развой, сочещ провеждането само на едно редовно заседание след
внасянето му в съда на 11.08.2021 г., с основание е счетено, че се налага
продължаването на атакуваното от жалбоподателите ограничение за напускане
пределите на страната. Несъмнено по този начин се засягат правата на лицата, едно от
които /В.Б. е с чисто съдебно минало/, но в допустима за целите на производството
степен, като се отчете наличието на тежко обвинение спрямо тях и опасността за
отклоняването им при тепърва предстоящото съдебно производство, в рамките на
което не е проследено процесуалното им поведение, за да се счете за отпаднала
нуждата от подобна забрана. В отговор на идентичните доводи в жалбите следва да се
посочи, че изпълняваната спрямо всеки от подсъдимите мярка за неотклонение
„парична гаранция“, макар и в немалък размер, все още не би могла самостоятелно да
осигури постигне на посочените цели на процесуалната принуда, а ограничението за
пътуване извън страната не е абсолютно и позволява предоставянето на разрешение за
това по преценка на съда.
Поради посочените съображения въззивният съдебен състав счете, че процесното
определение и в двете му атакувани части подлежи на потвърждаване като
законосъобразно и обосновано.
Водим от горното и на основание чл.345 НПК, съдът





ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.05.2022 г. на СГС по нохд № 3212/21 г., с което не са
констатирани допуснати в досъдебното производство съществени процесуални нарушения и
е потвърдена изпълняваната спрямо всеки от двамата подсъдими мярка за процесуална
принуда „забрана за напускане пределите на страната“.
Определението е окончателно.

5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6