Решение по дело №606/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 209
Дата: 27 април 2021 г. (в сила от 5 май 2021 г.)
Съдия: Теодора Начева Петкова
Дело: 20214430200606
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Плевен , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря ИГЛИКА И. ИГНАТОВА
в присъствието на прокурора Галя Маринова Илиева (РП-Плевен)
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Частно наказателно дело
№ 20214430200606 по описа за 2021 година
РЕШИ:
НЕ НАСТАНЯВА на основание чл.162, във връзка с чл.155 от Закона
за здравето И. Х. С., роден на ***г. в гр. Плевен, живее в ***, *** ***
гражданин, с основно образование /със завършен седми клас/, женен, не
работи – пенсионер, неосъждан, ЕГН **********, на задължително лечение и
ОСТАВЯ без уважение искането на РП-Плевен за задължително настаняване
и лечение по реда на чл.155, във вр. с чл.146, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗ.
ВЪЗЛАГА на основание чл.165, ал.1 от ЗЗ, във вр. с чл.190 от НПК
направените деловодни разноски по назначената еднолична съдебно-
психиатрична експертиза и за изслушаното експертно становище в размер на
393,00 лева за сметка на държавата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение и на жалба или
протест пред Плевенски окръжен съд в 7-мо дневен срок от днес, като
обжалването или протестирането не спират неговото изпълнение.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
1
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Мотиви по ЧНД № 606/2021 г. по описа на Плeвенски РС:

Постъпило е искане от РП – Плевен за настаняване на освидетелствания
И. Х. С. от гр. Плевен, с ЕГН ********** на задължително лечение. В
предложението се посочва, че преписката е образувана по повод депозирана
от страна на В. И. Х. от град Плевен сигнал, в която се съдържат твърдения
относно възходящия им И. Х. С. от същия град. Сочи особености в
поведението му, което създавало опасност от влошаване на отношенията с
родствениците му, вследствие на неоснователно възпрепятстване достъпа до
жилището му, както и агресия съпроводена с отправянето на обидни и
заплашителни изявления, както по отношение на жалбоподателя, така и на
живущите в съседство лица.
Визира се от материалите по преписката за установено, че
освидетелстваният не се води на диспансерно наблюдение към ***-Плевен,
като от изявленията на лицата, от които са снети съответните обяснения в
хода на проверката обаче се съдържат данни за атипични прояви на И.С..
Поведението на последният се изразявало в агресивно и обидно отношение
както към близките му, така и спрямо живущите в съседство лица. Сочи се
още, че от определен период от време И. Х. С. е дезориентиран, като
същият се предвижва до различни населени места из територията на страната
ни без наличието на основателен повод за пребиваването му в същите. Също
така през различни интервали от време лицето посещава низходящият си В.Х.
на работното му място, където в присъствието на негови колеги, без
наличието на провокативно отношение агресира спрямо личността му както
вербално, така и с опити за неправомерно засягане на телесната му цялост.
Твърди се, че при опити от страна на живущите в съседство лица за
провеждането на комуникация с И.С., същият не проявява каквато и да било
диалогичност, като моментното му психично състояние е изключително
обострено, което съпоставено и с хаотичността в ежедневието му води до
наличието на реална опасност същият да извърши престъпление или друго
общественоопасно деяние, както и да увреди собственото си здраве и това на
околните.
В искането се сочи още, че горните фактически обстоятелства
обуславят според прокурора възприемането на теза за неосъзнаването на
възникнало болестно състояние от страна на лицето И. Х. С. от град Плевен,
което индицира искането за принудително лечение на лицето в
специализирано психиатрично заведение.

В съдебно заседание представителят на РП – Плевен не поддържа
направеното искане за задължително настаняване и лечение на И. Х. С. от
град Плевен, поради липса на предпоставки за това. Моли съда да съобрази
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-психиатрична
1
експертиза. Прокурорът пледира И.С. да не бъде настаняван на задължително
лечение по реда на ЗЗ.
Освидетелстваният И. Х. С. се явява в съдебно заседание лично и с адв.
М.И. от ***, като последната моли съда да постанови решение, с което да
остави без уважение искането на РП-Плевен за настаняване на задължително
лечение на подзащитния му И.С., като се позове на заключението по
изготвената експертиза, потвърдено в съдебно заседание от експерта. Осв. С.
се солидаризира със заявеното от защитника си.
Съдът като съобрази становището на страните и събраните по делото
гласни и писмени доказателства намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Освидетелстваният И. Х. С. е роден на ***г. в гр. Плевен, понастоящем
живее в ***, *** *** гражданин, с основно образование /със завършен седми
клас/, женен, не работи – пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********.
Освидетелстваният И. Х. С. не се води на ДН към ОДНБПЗ на УМБАЛ
“***“ ЕАД-Плевен. Към настоящия момент се описва от неговия низходящ В.
И. Х. /***/ поведение, изразяващо се в агресивно и обидно отношение както
към близките му, така и спрямо живущите в съседство лица. Същият е
дезориентиран, като се предвижва до различни населени места из територията
на страната ни без наличието на основателен повод за пребиваването му в
същите; не проявява каквато и да било диалогичност, като моментното му
психично състояние е изключително обострено, което съпоставено и с
хаотичността в ежедневието му води до наличието на реална опасност същият
да извърши престъпление или друго общественоопасно деяние, както и да
увреди собственото си здраве и това на околните.

Горната фактическа обстановка се установява на първо място от
показанията на свидетелите В. И. Х., Ц. Ц. К. и В. Д. Д. – същите са обективни
и последователни в показанията си, които намират опора в събраните при
разпита и на И. Х. С. гласни доказателства в относимата част. Същите се
установяват и в заключението на назначената съдебно психиатрична
експертиза и експертно становище, като както експертното заключение така и
експертното становище са дали точна и обективна преценка на
здравословното състояние на И. Х. С..
Видно от заключението на вещото лице д-р Н. Ф. Л., И. Х. С.
действително не се води на диспансерно наблюдение към ОДНБПЗ на
УМБАЛ „***“ ЕАД – Плевен. Експертът сочи, че се касае за стар човек, на
***. От фамилната анамнеза не се събра информация за психични
разстройства при родственици, без данни за отклонения в нервно-психичното
2
му здраве. Млад създал семейство. Има двама ***ове от брака. Преди шест
години овдовял и от няколко месеца сам живее на село. Предболестно бил по-
взискателен и стриктен. Експертът сочи още, че след мозъчно-съдови
инциденти, документирани в медицинска документация /единият м.05.2019г./
станал капризен, придирчив към ***овете си. Смятал, че му харчат парите и
взимат вещи от дома му. Сменил патрона на външната врата апартамента и не
допускал малкия си *** до дома си. Големият му *** го наглеждал, но и към
него започнал да проявява враждебност, повишавал му тон, търсел го в офиса
му и го обиждал. Решил, че пенсията му отива за разходи по апартамента и
без съгласието на близките си се отделил на село, където останал без надзор.
Като бивш железничар пътувал из страната, проявявал непредпазливост,
когато се движел улиците, не се оглеждал и пресичал, станал бъбрив и
досаждал на околните.
Постъпва за първи път в Първа психиатрична клиника – ООПР-
УМБАЛ-Плевен и в психиатрично заведение на 19.04.2021г. по разпореждане
на РС-Плевен за изготвяне на СПЕ при стационарни условия в производство
по 33.
По време на стационарното наблюдение в клиничен аспект при осв. се
разпознават симптоми, сигнализиращи за нарушена мозъчна функция при
започваща съдова деменция. Вниманието му е отслабено, което води до
влошаване на паметта. Сам отчита улеснена раздразнителност и го
демонстрира при ангажиране в интервю, когато не може да се справи с
поставените му задачи. За началните атеросклеротични промени на
личността, отчетливо при осв. е характерно снижение на паметта и волевата
активност, стесняване на кръгозора и интересите Типично за хора с такива
симптоми е подозрителен към околните, придирчив и некомформен, но се
ориентират в заобикалящата го действителност и намира съответни начини за
компенсиране на съществуващите при него психични
смущения.Емоционално лабилен и неуравновесен е.
Промени в характеровата сфера и емоционално-волева реактивност,
присъщи за психоорганичните и възрастови изменения при осв. се изразяват в
обедняване на личността с редукция на комуникативните възможности,
подтиците и активностите, стеснение на интересите и вглъбеност в
собствените преживявания. Налице е емоционална хладност с отслабен
емоционален резонанс спрямо стимулите от средата, тенденция за изолация и
дистанцираност от другите, неспособност за съпреживяване емоции и чувства
на другите на фона на повишена докачливост при засягане на неговите
собствени, ригидност и невъзможност за разбиране и приемане на
алтернативни позиции, претенциозност и интолерантност към фрустрация.
Изразена е емоционалната лабилност с трудно сдържане на емоционалните
състояния при фрустрация, намален рационален самоконтрол над подтиците
и импулсите с колебания и възможност за резки промени в настроението,
3
лесна дразнимост и експлозивност в реактивността с бързо изчерпване на
волевия самоконтрол и несъразмерност в афективната реактивност спрямо
външните провокации и стимули, съпроводени със загуба на контрол над
поведението и некритичност към последиците от постъпките. Възможностите
за критична преценка, организация и регулация на постъпките и действията са
намалени, което резултира в общо снижено ниво на социално
функциониране, нарушени способности за справяне в проблемни житейски
ситуации, когато трябва да организира и използва миналия си опит, както и
ограничена продуктивност при обичайни дейности, в които прилага
придобития социален и личен опит.
При стационарния му престой в Първа психиатрична клиника-
Отделение за „Остри психотични разстройства”-УМБАЛ” д-р Г.Странски”
започнал на 19.04.2021г. от резултатите от проведено психологично
изследване и наблюдението му при включване медикамент/ ***/, показан при
мозъчни метаболитно-съдови нарушения и „мозъчен нутриент“, подобряващ
когнитивните функции диагностично се изясни *** в началния й стадий, лека.
След консултация с кардиолог в терапията са включени и медикаменти за
контрол над симптомите на придружаващи здравословни проблеми,
повлияващи мозъчната функция. След първоначална обърканост в новата
обстановка, напрегнатост и недоверие към останалите болни, се отчете
съдействие при лечението, не се наложи да бъде обгрижван от персонала, със
съхранени хигиенни навици е, храни се и се облича сам, ориентира се в деня
от седмицата, датата, месеца и календарната година, сеутенето се редуцира,
но остана бъбрив без да заразява околните с настроенията си. Придирчивостта
му и известна неуравновесеност в поведението го доведе до враждебност към
други болни, но в началото на болничния му престой преди да се ориентира в
обстановката и преди да се отчете отговор на включена терапия. При
съдовите деменции особено в началния им стадий, какъвто се изясни при
предоставеното за освидетелстване лице все още не са загубени изработените
в миналия житейски опит навици и умения и фасадността на поведението
привидно е съхранена. В хигиенен аспект се изисква минимизиране на стреса,
който засилва интензивността на болестните прояви. Болният се нуждае от
позната обстановка, внимание и грижи от страна на близките му и при
съответно лечение, каквото е уточнено при осв. се минимизира риска от
конфликтни форми на поведение вкл. и конфронтиране със собствените
интереси.
При осв. водещи са отслабено внимание, паметови нарушения,
предхождащи засягания на интелектуалните качества на личността, снижение
на волевата активност. Започващата при него деменция е лека на този етап и
като изразена в посочената степен не е визирана в разпоредбата на чл.146,
ал.1, т.2 от 33. Уточнено е терапевтичното поведение, за да се забави и/или
временно спре прогресиране на болестните прояви. Действително при
конфликти е склонен към прояви на агресия в по-висока степен в сравнение с
4
хората без данни за интелектуално-паметово снижение, но при всички
възрастни се изисква такт при грижите за тях независимо, че придирчивостта
им сама по себе си отблъсква околните. Оценката на болестните прояви при
започващата съдов тип деменция при осв. насочва, че лицето се нуждае от
специфично лечение за подобряване на мозъчните му функции при
упражняване на контрол за приема на медикаментите от страна на близките
му, регулярни посещения при специалисти-кардиолози, невролози и
психиатри за евентуално оптимизиране на терапията, което би отсрочило
разпада на личността и би подобрило социалното функциониране при стария
човек. След включване при стационарни условия на съответно лечение, при
осв. е минимизиран риска да навреди на себе си и на околните. Не са налице
условията на чл.155 от 33 за настаняването му на задължително лечение
Експертът приема от комплексната интерпретация на данните от делото
и приложената медицинска документация, че при осв. И. Х. С., ЕГН
********** е изяснена *** в началния й стадий, лека. Сочи, че започващата
при него деменция в посочената степен не е визирана в разпоредбата на
чл.146, ал.1, т.2 от 33. Уточнено е терапевтичното поведение, за да се забави
и/или временно спре прогресиране на болестните прояви. Действително при
конфликти е склонен към прояви на агресия в по-висока степен в сравнение с
хората без данни за интелектуално-паметово снижение, но при всички
възрастни се изисква такт при грижите за тях независимо, че придирчивостта
им сама по себе си отблъсква околните. Оценката на болестните прояви при
започващата съдов тип деменция при осв. насочва, че лицето се нуждае от
специфично лечение за подобряване на мозъчните му функции при
упражняване на контрол за приема на медикаментите от страна на близките
му, регулярни посещения при специалисти- кардиолози, невролози и
психиатри за евентуално оптимизиране на терапията, което би отсрочило
разпада на личността и би подобрило социалното функциониране при стария
човек. Вещото лице д-р Л. твърди, че след включване при стационарни
условия на съответно лечение, при осв. е минимизиран риска да навреди на
себе си и на околните. Експертът приема, че към настоящия момент не са
налице условията на чл.155 от 33 за настаняването му.
Съвкупният анализ на доказателствените материали по делото водят
Съда до извода, че не са налице законовите предпоставки за задължително
настаняване и лечение спрямо И. Х. С..
Съобразно чл.155 ЗЗ, “На задължително настаняване и лечение
подлежат лицата по чл.146, ал.1, т.1 и т.2, които поради заболяването си могат
да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за
околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.”. В настоящия
случай, не е налице медицинската предпоставка на чл.155 ЗЗ, а именно-
психично заболяване по смисъла на чл. 146, ал.1, т.1 или т.2 от ЗЗ.
5
Изводимо от горното съдът приема, че в настоящия случай не са налице
и кумулативно изискуемите предпоставки на чл.155 ЗЗ и искането на Районна
прокуратура – Плевен следва да бъде оставено без уважение, а
освидетелстваният И.С. не следва да бъде настаняван на задължително
лечение.
По гореизложените съображения и съобразно изхода на делото
направените деловодни разноски по назначената еднолична съдебно-
психиатрична експертиза, за изслушаното експертно становище и явяване в
съдебно заседание в размер на общо 393,00 лева на основание чл.165, ал.1 от
ЗЗ, във вр. с чл.190 от НПК следва да останат за сметка на държавата.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
6