РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Перник, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело №
20201700100637 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
Б. Л. Р., с ЕГН: **********, (починал и заместен в хода на процеса от неговите
наследници Л. Б. Л. и малолетната М. И. Б., представявана от нейната майка и законен
представител Я. С. Р.) , чрез пълномощника му адв. П. К. – САК, с адрес за
призоваване: *** срещу ЗАД „ОЗК –ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с адрес: гр. София, ул.
„Света София“ № 7, с която се прави искане за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 50 000,00 лева – частичен иск от 180 000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие причинена смърт на
сина му И. Б. Л., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.11.2019г. до
окончатеното изплащане на сумата.
В исковата молба се сочи, че на 28.10.2019г., около 10.50 часа, по път между ***
и *** се е движил т.а. „Форд Транзит“ с рег. № ***, управляван от И. М. В., който
нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което загубил контрол
над автомобила, преминал през лентата за насрещно движение и блъснал намиращия
се на банкета И. Б. Л.. Вследствие на инцидента, последният починал. Във връзка с
причиняване на процесното ПТП е образувано сл. дело ДП № 64/ 2019 г. по описа на
ОП - Перник, пр. пр. № 2804/ 2019 г. по описа на ОП - Перник. Причина за настъпване
на произшествието са допуснатите от водача на товарния автомобил „Форд Транзит“ с
per. № *** нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация
за него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване
правилата за движение по пътищата. Сочи се, че в случая съществува пряка причинна
връзка между деянието на виновния водач И. В. и настъпилите общественоопасни
последици - смъртта на И. Б. Л..
1
Сочи се, че за т.а. „Форд Транзит“ с per. № *** и с водач И. М. В., има сключена
застраховка “Гражданска отговорност"’, з.п. *** със срок на валидност една година,
считано от 27.09.2019 г. до 26.09.2020 г. със ЗАД ..ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр.
София. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на
трети лица. свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ
в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на
обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите за 2019 г. Допълва се, че съгласно разпоредбата на
чл. 380 от КЗ пострадалият е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение
пред ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр. София и е представил всички документи,
с които разполага. С писмо с обр. р. от 10.12.2019 г. застрахователят е уведомен за
настъпилото събитие, като по случая е заведена щета № ***. Твърди се, че към
момента на предявяване на исковата молба ответникът не е платил обезщетение на
ищеца, което поражда правния му интерес от предявяване на настоящия иск.
Твърди се още, че ищеца изключително тежко преживяват смъртта на своя син
И. Б. Л.. Тя е била неочаквана и съкрушителна за него. Връзката по между им е била
изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност, като
винаги са си помагали и подкрепяли. Ищецът е отгледал и възпитал сина си с много
любов и внимание. Изградил го е като достоен и добър човек, който е създал свое
собствено семейство и го е дарил с внучка. Б. Л. много се е гордеел със сина си и се е
радвал искрено за него и начина, по който се е реализирал в личен план. Трагичният
инцидент, обаче, сложил край на отношенията им в момент, когато Б. Р. е в
напреднала възраст и повече от всякога има нужда от своите деца, които да се грижат
за него. В резултат на трагичния инцидент той губи моралната и физическата
подкрепа на сина си И., която винаги е имал и на която е разчитал. Неочакваната смърт
предизвиква значителни по обем и интезитет негативни преживявания в ищеца и го е
довела до неизмерима и непреходна скръб. Покрусата и мъката от внезапната загуба
на неговия син предизвикват силни емоционални изживявания у ищеца, а от друга
страна търпените болки и страдания се отразяват изключително негативно и на
здравословното му състояние. Твърди се, че моралните страдания и неговата скръб от
невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще го съпътстват през целия му
живот. В заключение ищеца сочи, че несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна
загуба на сина му И. Л. е особено трагично обстоятелство, което завинаги променя
живота му. Сочи се, че най-голямата мъка и непреодолима загуба за един родител е
загубата на дете, която не може да бъде компенсирана с нищо и никога няма да бъде
преживяна.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва предявената искова претенция. Оспорва механизма на
настъпилото ПТП, като счита, че описания в исковата молба механизъм не отговаря на
действително развилия се. На следващо място счита, че процесният пътен инцидент не
е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото при ответника МПС,
като твърди, че в случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия И. Б. Л.. Твърди се, че последният не е съобразил поведението си с пътната
обстановка, като не е бил възможно най-близо до края на пътното платно и е застанал
с гръб към преминаващите зад него автомобили. В тази връзка ответника намира, че
2
ако починалият Л. е бил с лице към пътното платно в посока на приближаващите се
МПС-та, с лекота би успял да избегне съприкосновението с процесния автомобил.
На следващо място се оспорват твърденията, че в резултат на посоченото в
исковата молба ПТП за ищеца са възникнали всички описани телесни увреждания.
Излага становище и за неоснователност на иска по размер, като счита предявения
такъв за прекалено завишен и несъответстващ с принципа за справедливост, прогласен
в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва се и претенцията за присъждане на лихва.
И двете страни претендират разноски.
В съдебно заседание, страните поддържат становищата си и пледират за
решение съобразно същите. В представени в срок писмени защити, всяка от страните
доразвива доводите си, излагайки съображения в подкрепа на твърденията си.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235
ГПК, Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Окръжен съд – Перник е сезиран с предявен осъдителен иск, намиращ правно си
основание в чл. 432, ал. 1 от КЗ.
С Определение от 07.11.2024г. съдът е допуснал изменение на предявения иск,
като същия се счита предявен за сумата от 160 000,00 лева, частичен от общия размер
от 180 000,00 лева, а именно:
-На Л. Б. Л. от 25 000 лева на 80 000 лева, предявен като частичен от 180 000
лева, представляващо обезщетение за причинените на Б. Л. Р. неимуществени вреди,
изразяващи се в търпяни болки и страдания, вследствие смъртта на сина му И. Б. Л.
при процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, така както е
претендирана в производството;
-На М. – Б. И. Б. от 25 000 лева на 80 000 лева, предявен като частичен от 180
000 лева, представляващо обезщетение за причинените на Б. Л. Р. неимуществени
вреди, изразяващи се в търпяни болки и страдания, вследствие смъртта на сина му И.
Б. Л. при процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, така както е
претендирана в производството.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ урежда право на увреденoто
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска следващото му се обезщетение
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, като последният
съгласно чл. 432, ал. 2 КЗ може да противопоставя възражения, произтичащи
както от застрахователния договор, така и относими към осъществяването на
отговорността на застрахования с предвидените в закона изключения. Следователно
уреденият в посочената законова норма фактически състав, пораждащ правото на
обезвреда, включва установяване наличието на валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника – застраховател
и делинквента относно управлявания от последния автомобил и настъпване на
твърдяното увреждащо събитие – в случая описаното в исковата молба пътно
транспортно произшествие в рамките на периода на осигурено застрахователно
покритие. Наред с това, доколкото отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер,
основанието на претенцията за обезвреда обхваща и всички юридически факти от
3
състава на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност
на деянието, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по аргумент
от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира до доказване на противното. В приложение на
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи тежестта за пълно и главно доказване
наличието на застрахователно правоотношение, както и на всички обективни
елементи, пораждащи деликтната отговорност на застрахования, докато в
доказателствена тежест на ответника е оборване на законовата презумпция за
субективния елемент – вината, респективно доказване на наведеното възражение за
съпричиняване.
Като условие за допустимост на исковата претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ
законодателят е въвел изискването увреденото лице да е отправило към застрахователя
на делинквента писмена застрахователна претенция при условията и по реда,
предвидени в чл. 380 КЗ. В процесния случай от представените от ищеца
доказателства е видно, че последният в качеството си на увредено лице е заявил
претенцията си към ответното дружество – застраховател на гражданската отговорност
на делинквента. Следователно предявената искова претенция е допустима.
От приетата по делото застрахователна полица *** със срок на валидност една
година от 27.09.2019год. до 26.09.2020год. сключена за товарен автомобил „ Форд
Транзит“ с рег.№ *** се установява наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и
ответника, през време на действието на която е настъпило процесното ПТП. Поради
това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което
ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
Приета по делото е Присъда № 8 от 10.05.2021г., постановена по НОХД №
202/2020г. по описа на Окръжен съд – Перник, с която И. М. В. е признат за виновен в
това, че на 28.10.2019г., на път III-623 на км.48, *** - ***, при управление на моторно
превозно средство — товарен автомобил „Форд Транзит" с рег.№ ***, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: чл.16, ал.1 от ЗДвП - „на пътно платно
с двупосочно движение като водач на ППС нарушил забраната 1. Когато платното за
движение има две пътни ленти -да не навлиза и да не се движи в лентата за насрещно
движение, освен при изпреварване или заобикаляне" и чл.20, ал.1 от ЗДвП „като водач
не изпълнил задължението си непрекъснато да контролира пътното превозно средство,
което управлява /бездействал с органите на управление на автомобила/", с което по
непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца И. Б. Л., за което е осъден и на
основание чл.343, ал.1 б. „в", вр. чл.342, ал.1, вр. чл. 54 от НК му е наложено
наказание “лишаване от свобода” за срок от три години. Присъдата е влязла в законна
сила на 01.05.2024г.
По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпитите на
свидетелите И. М. В., В. С.Н., З.С. И..
Показанията на свидетеля И. М. В. са относими към механизма на настъпилото
ПТП. Същият е заявил, че към момента на инцидента, не си спомня дали починалия И.
Л. се е намирал на пътното платно или извън него.
От показанията на свидетелката В.а С.Н. се установява, че ищецът трудно
понесъл смъртта на по-големия си син И. Л.. Установява се, че отношенията между
4
ищеца и починалия му син бил много добри, като двамата се виждали много често,
ежеседмично, а понякога и по-често. И. Л. ходел при баща си, за да му помага и да го
вижда, тъй като през 2007г. била починала съпругата на ищеца. Свидетелката сочи, че
ищецът изцяло разчитал на сина си И. за всичко, тъй като другият му син бил много
по-малък. Самият ищец отглеждал прасе, кокошки, а имал и градина, поради което
сина му И. често го навестявал, за да му помага. Установява се от показанията на
свидетелката, че след смъртта на И. Л. ищецът започнал „окончателно да пада от ден
на ден“ както здравословно, така и психически, направо рухнал. Преди смъртта на
сина си И. ищецът всяка сутрин ходел да пие кафе в заведението в селото, но след
смъртта на сина му рядко излизал из селото. Свидетелката заявява, че в последствие
узнала, че ищецът е много болен, здравословното му състояние се вложило, а в
следствие на заболяването му – ***, краката му започнали да текат. На следващата
година, ищецът починал, като свидетелката счита, че до смъртта си ищецът не се е бил
примирил със смъртта на сина си. Това свое предположение същата извежда от
обстоятелството, че преди смъртта на И. Л., ищецът бил общителен, енергичен, а след
смъртта му не искал да разговаря с хората.
От показанията на свидетелката З.С. И. се установява, че ищецът се е променил
много след смъртта на сина си. Свидетелката изяснява в разпита си, че по образование
е медицинска сестра и от тази гледна точка счита, че диабета на ищеца се е
задълбочил след смъртта на сина му. Заявява, че преди смъртта на И. Л., с приема на
инсулин ищецът поддържал здравословното си състояние в нормални стойности, но
след смъртта на сина му, въпреки приема на лекарства, стойностите на кръвната захар
не можели да бъдат овладяни. Възникнали и проблемите с краката му, на които
започнали да излизат диабетни рани, които свидетелката обработвала. Свидетелката
заявява, че след смъртта на сина му, ищецът, който преди това бил отговорен и
грижовен, се променил и по време на промивки и превръзки, погледът на ищеца
оставал прозрачен и сякаш гледал през нея.
Изслушана и приета по делото е съдебна автотехническа експертиза, от
заключението на която се установява, че инициалният контакт между починалия И. Л.
и т.а. „Форд“ настъпва на около 0,5 метра навън от лявата граница на платното за
движение. Установява се още, че основната причина за настъпване на ПТП е
неправилното действие с органите за управление от страна на водача на т.а. „Форд“,
което е довело до отклонение на МПС наляво и последователно преминаване през
насрещната пътна лента с последващо почти пълно напускане на платното за
движение вляво и движение по затревения банкет, където в този момент са били
разположени пострадалият И. Л. и статичният л.а. „Ситроен“. В заключението си,
вещото лице е посочило още, че не може да даде категоричен отговор на въпроса дали
починалия Л. е носел светлоотразителна жилетка, но от приложените фотокопия от
албума, изготвен при огледа на местопроизшествие, не се наблюдават ярко изразени
светлоотразителни елементи по дрехите на починалия. Вещото лице е посочило още,
че предвид причината за настъпване на ПТП, ако не е имало механична преграда (като
мантинела или подобна), която физически да възпрепятства и не позволи на т.а.
„Форд“ да напусне платното за движение, евентуална обезопасеност на пътя би имала
по-скоро само информативен характер.
Съдът кредитира изцяло обсъдената по-горе съдебно-автотехническа
експертиза, като обоснована и компетентно дадена, при липса на данни за
5
некомпетентност или предубеденост на вещото лице. Съдът кредитира изцяло и
гласните доказателства, събрани посредством разпитите на изслушаните свидетели,
доколкото същите са непротиворечиви, логични и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал.
По делото са приложени и други писмени доказателства, свързани с
установяване на релевантните моменти от настъпване на процесното ПТП, които са
изследвани от вещото лице при изготвяне на допуснатата съдебна-автотехническа
експертиза, поради което съдът намира за ненеобходимо обсъждането им.
Горното, в синхрон със съвкупния анализ на събраните по делото доказателства,
несъмнено води на извод за наличието на фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД.
От присъдата на наказателния съд, която е задължителна за настоящия такъв с
оглед нормата на чл. 300 от ГПК, се установява, че причина за настъпване на ПТП е
поведението на водача на т.а. „Форд“, изразяващи се в предприетите от него действия
по управление на автомобила в нарушение на правилата за движение. Т.е. налице е
виновно причинена вреда от страна на делинквента в неимуществената сфера на
ищеца, като съществува и причинна връзка между активното поведение на водача на
т.а. „Форд“ и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на сина на ищеца. Поради
това съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила следва да
възмезди претърпените от ищеца вреди. Тъй като, обаче, се установи и наличието на
договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с
ответното застрахователно дружество за процесния период, застрахователят е
пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск - чл. 432, ал.
1 от КЗ.
Предвид установяването на неимуществени вреди, реализирани в пряка
причинна връзка от противоправното деяние, съдът следва да се произнесе по
релевираното възражение за съпричиняване от страна на пострадалия ищец.
Анализирайки доказателствата по делото, съдът намира същото за
неоснователно. Съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства, които по
несъмнен и безспорен начин да установяват поведение от страна на ищеца, което да е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Установи се от изслушаната САТЕ,
че инициалният контакт между починалия И. Л. и т.а. „Форд“ е настъпил на около 0,5
метра навън от лявата граница на платното за движение, поради което извод за
съпричиняване от страна на починалия не може да се възприеме. Не може да бъде
аргумент за противното и обстоятелството, че пострадалият се е намирал с гръб към
приближаващия го т.а. "Форд“, доколкото пострадалият най-напред е извършвал
служебни дейности, а на следващо място – същият не е и бил длъжен да предвиди
подобно противоправно поведение, за да стои с лице към идващите автомобили по
посоката на тежкотоварния автомобил. Още повече, че инцидента се е случил в
светлата част на деня, при добра видимост и наличие на служебен автомобил, който
сам по себе си е ориентир за евентуално препятствие на пътя.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. В т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са
определени критериите за понятието “справедливост”. Постановено е, че то не е
абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера
6
на обезщетението.
Горното предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата - емоционални,
физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но
и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия
/субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед
степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/. От свидетелските
показания несъмнено се установи, че ищецът е приел тежко загубата на по-големия си
син, на когото основно разчитал и в битов план. Установи се, че същият е претърпял
негативна промяна както в психичното си състояние, така и във физическото. Същият
е станала затворен, емпатичен, необщителен и тъжен, като до смъртта си не успял да
преодолее загубата си. Същевременно се влошило и здравословното му състояние,
чрез изостряне на заболяването диабет, което той имал. Установи се и че преди
смъртта на И. Л., ищецът и починалия са били много близки, с изградена емоциона
връзка помежду им.
Съдът съобрази и възрастта на ищеца към момента на инцидента – в последната
фаза от живота му, в която човек разчита на помощ и подкрепа от децата си. Не на
последно място съдът съобрази и обстоятелството, че загубата на дете (независимо на
коя възраст) се явява по-силна дори от загубата на родител.
При съвкупния анализ на събраните доказателства и отчитайки посочените по –
горе обстоятелства, настоящият състав на съда намира, че справедливия паричен
еквивалент на претърпените от ищеца болки и страдания, вследствие смъртта на сина
му И. Л., е в размер на 120 000 лева, които следва да бъдат присъдени на неговите
наследници – ищците Л. Б. Л. и М. И. Б..
Освен изложеното следва да се отбележи и това, че присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от 120 000.00 лв., съотнесено към размера на минималната
работна заплата към датата на увреждането - 28.10.2019г. (560.00 лв.), е и социално
справедливо, отразява икономическото състояние в страната и покрива типичните и
средните за този вид търпени неимуществени болки и страдания за този вид вреди при
отчитане възрастта на пострадалия (пенсионна възраст) и здравословно състояние.
Този размер е от естество да репарира действително причинените неимуществени
вреди, така, както са установени в производството. Съдът съобрази и създаденият от
съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи.
Съдът намира, че чрез посоченото обезщетяване в размер на 120 000 лева,
първоначалният ищец би получил парично удовлетворение, с което да компенсира
болките, страданията, отрицателните и неприятни емоции, свързани с инцидента.
Основателна е и претенцията на ищците за заплащане на лихва за забава,
считано от 04.11.2019г. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "гражданска отговорност", считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която е по-ранната дата. В случая, се
претендира законна лихва считано от 04.11.2019г. (датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице), поради което съдът следва да се
7
съобрази с направеното искане и да присъди законна лихва за забава върху главницата
именно считано от тази дата. Датата 04.11.2019г. съдът намира за несъмнено
установена, доколкото същата се извежда от писмо с изх. № ЦУ 995610/13.12.2019г. на
ЗАД „ОЗК - Застраховане“АД, прието като доказателство по делото, в което датата на
завеждане на щетата се съдържа в самия номер на щетата. Аргумент в подкрепа на
този извод е и обстоятелството, че с цитираното писмо от 13.12.2019г., от увредените
лица е поискано представянето на допълнителни документи, т.е. уведомяването
категорично е било сторено преди датата на това писмо.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът (респ. встъпилите в правата му негови наследници) е бил освободен от
държавна такса, поради което по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК осъденото лице следва
да понесе дължимата за производството по уважения иск такса. Цената на уважения
иск за обезщетение на неимуществени вреди е в размер на 120 000,00 лв. Поради това
ответникът следва да бъде осъден да внесе държавна такса в размер на 4 800,00 лв. по
сметка на ОС - Перник. Аналогично, съобразно уважения размер на претенциите,
ответникът следва да заплати по сметка на ОС – Перник и депозита за работата на
вещите лица, който е бил за сметка на бюджета на съда или сумата от 637,50 лв.
Отправено е искане от пълномощника на ищците за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 т.2 от ЗА, като искането е своевременно
направено. Поради това, съдът определя адвокатско възнаграждение на адв. К. в
размер на 4 800,00 лева, като при определяне размера на адвокатското възнаграждение
съдът съобразява вида, характера, продължителността на производството и
фактическата и правна сложност на делото, както и Решение от 25.01.2024 г. по дело
С438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна
организация, Наредба № 1/09.07.2004 г. относно задължителните минимални размери
на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на
задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ
директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни
последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в
ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение
на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като
такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с
преследването на „легитимни цели“. Това води до абсолютна нищожност на
наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може
да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и
засяга всички минали или бъдещи последици. Съдът не е обвързан от минималните
размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на
адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на
адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност
на делото (в същия смисъл са определение № 50015/16.02.2024 г. по търг. дело №
1908/2022 г. на І-во т.о. на ВКС и определение № 343/15.02.2024 г. по търг. дело №
1990/2023 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС ). С оглед изхода на делото, на адв. К. следва да й бъде
присъдена сумата от 3 600,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС,
8
определена съобразно уважената част от иска.
Ответникът е претендира разноски в размер на 17 060,00лв., от които
16 800,00 лева за адвокатско възнаграждение с ДДС. Ищецът е релевирал възражение
за прекомерност на последното, което съдът намира за основателно до сумата от
4 800,00 лева с ДДС, която сума определя съобразно изложените по – горе мотиви, а
именно: фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални
действия и броя на проведените съдебни заседания. Поради това, съобразно с
отхвърлената част от иска, на ответника следва да му бъде присъдена сумата от
1270,00 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 от КЗ ЗАД „ОЗК –ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с
адрес: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Л. Б. Л., с
ЕГН:**********, с адрес: ********** и М. И. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***
(конституирани в правата на починалия ищец Б. Л. Р.) по ½ от сумата от 120 000,00
лева /сто и двадесет хиляди лева, 00ст.) – главница, предявена като частичен иск в
размер от 160 000,00 лева от общо сумата от 180 000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства, претърпени от
първоначалния ищец Б. Л. Р., вследствие смъртта на сина му И. Б. Л., настъпила на
28.10.2019г. вследствие на ПТП, причинено виновно от И. М. В. при управление на
товарен автомобил „ Форд Транзит“ с рег.№ ***, за който автомобил е сключен
договор за застраховка “Гражданска отговорност"’, з.п. *** със ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с адрес: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ЕИК *********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 160 000,00
лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК –ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с адрес: гр. София, ул. „Света
София“ № 7, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 38, ал. 1 от ЗА на адв. П. Д. К.,
с адрес на упражняване на дейността: *** сумата от 3 600,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ с ДДС, съразмерно
на уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА Л. Б. Л., с ЕГН:**********, с адрес: ********** и М. И. Б., ЕГН:
**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗАД „ОЗК –ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с
адрес: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ЕИК ********* сумата от 1270,00 лева,
представляваща сторени по делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковата
претенция.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК –ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с адрес: гр. София, ул. „Света
София“ № 7, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка
на Окръжен съд – Перник, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 4 800,00
лева, представляваща държавна такса, съобразно уважената част от иска и сумата от
637,50 лв. – платени от бюджета на съда възнаграждения за вещите лица, съобразно с
уважената част от иска.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
10