№ 17147
гр. София, 11.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110158571 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от М. Т. П. срещу „ФИРМА“ ЕООД.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при което съдът намира, че
исковата молба е редовна, а предявеният иск е допустим.
Ищецът и ответникът са представили относими и необходими писмени
доказателства, чието приемане е допустимо.
Следва да се допусне поисканата от ищеца съдебно-медицинска експертиза, като
възраженията на ответника в тази връзка не се споделят. Съдията не разполага с
необходимите специални знания за проверка наведените твърдения за причинната връзка
между инцидента и здравословното състояние на ищеца, нито за преценка на представената
медицинска документация, поради което доказването на размера на претърпените
неимуществени вреди налага назначаване на съдебно-медицинска експертиза/ в този смисъл
Решение № **** от 16.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № ****/2010 г., IV г. о., ГК/.
Обстоятелствата, за които ищецът и ответникът искат събирането на гласни
доказателсвени средства чрез разпита на свидетели, са относими, допустими и необходими.
Без уважение ще се остави доказателственото искане на ответника за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза. При липсата на твърдения за получено застрахователно
обезщетение определянето на възможния му размер е ирелевантно за правилното
разрешаване на повдигнатия пред съда правен спор. Предявеният иск е за обезщетение за
неимуществените вреди от трудова злополука, поради което и въпросът за получените суми
от системата за обществено осигуряване е правно ирелевантен, доколкото тези суми
обезщетяват имуществени вреди за работника.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-медицинска експертиза по задачите,
формулирани от ищеца с исковата молба, при депозит за възнаграждение на вещото лице в
размер от 400 лв., платим от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р К. А..
ДОПУСКА изслушването на гласни доказателстени средства чрез разпита на един
свидетел при режим на довеждане от ищеца за установяване твърдените болки и страдания
вследствие на процесния инцидент.
ДОПУСКА на ищеца събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетеля М.И. Ц. за установяване условията на полагане на труд при режим на
призоваване по адрес по месторабота при ответното дружество и при депозит от 20 лв.,
платим от бюджета на съда.
ДОПУСКА на ответника събирането на гласни доказателства чрез разпита на двама
свидетели при режим на довеждане, от които първият – за установяване условията, при
които е полагала труд ищцата, и вторият – за обстоятелствата при провеждане на
инструктажите.
ОПРЕДЕЛЯ срок за събиране на допуснатите гласни доказателства до датата на
насроченото открито съдебно заседание по делото с последиците, разписани в чл. 158 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.05.2025г. за
когато да се призоват страните, вещото лице и допуснатият свидетел при режим на
призоваване на ищеца. На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от писмения отговор на ответника, ведно с приложенията към него.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявени са осъдителни искове от М. Т. П. срещу „ФИРМА“ ЕООД с правна
квалификация чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
вследствие на трудова злополука неимуществени вреди – болки и страдания, в размер на 12
000 лв., ведно със законната лихва от датата на инцидеа /04.07.2024г./ до окончателното
плащане.
Ищцата твърди, че била в трудово правоотношение с ответника, по силата на което
изпълнявал длъжността „Х“, считано от 05.03.2024г. Твърди, че съгласно длъжностната й
характеристика следвало да осъществяава намирането, позиционирането и
препозиционирането на стоки в склад в гр. София съгласно продуктовата им група,
оборотност, габарити и други специфични изисквания за съхранение. Твърди, че на
16.04.2024г. около 16:30 ч. в склад за лекарства, находящ се в гр. Х при изпълнение на
трудовите й задължения се покатерила на стелаж, за да избута заседнал в него кашон, като
2
при слизането загубила равновесие и паднала, вследствие на което получила фракртура на
лява ръка в областта на лъчевата кост. Твърди, че работодателят не декларирал инцидентът,
а същият бил признат за трудова злополука по декларация от пострадалата с разпореждане
на НОИ. Ищцата потърсила медицинска помощ в деня на инцидента поради силната болка,
съчетана с подуване и посиняване на ръката. След репозиция й била поставена гипсова
шина, която следвало да носи за 26 дни. Лечението й протекло в домашни условия при
предписан хигенно-диетичен режим, съчетан с прием на болкоуспокояващи. След сваляне на
гипсовата имобилизация травмата все още била болезнена, а обемът на движенията не бил
възстановен, поради което ищцата била насочена към физиотерапия. Твърди се, че и след
проведени 36 физиотерапевтични процедури това състоянието й не се подобрило. Излага, че
обичайна практика в предприятието на ответника е за осигуряване по-голяма бързина при
изпълнението на работата да не се полза стълба при реденето на стока. При така изложените
фактически твърдения иска от съда да й присъди съдебно предявените вземания, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на злополуката.
Ответникът оспорва исковете по размер. Не оспорва, че между страните е било
налице трудовото правоотношение с твърдяното от ищцата съдържание, настъпването на
инцидента по време на работа при изпълнение на възложените на пострадалата трудови
функции и признаването му за трудова злополука по надлежния ред с разпореждане на НОИ.
Прави възражение, че инцидентът е настъпил вследствие на проявена от ищцата груба
небрежност, като в тази връзка излага, че същата е игнорирала проведените й инструктажи
и вътрешните изисквания за ескалиране на подобен проблем до тим лидера и за използване
на стълба, с които е била запозната още пи постъпването й на работа. В тази връзка излага,
че съзнавайки вината си ищцата не е съобщила на работодателя за настъпилия инцидент и
че веднага след узнаване ответникът е инициирал разследване и декларирането на
злополуката пред НОИ. Като аргумент в тази насока излага и, че ищцата не се е възползвала
й от доброволно сключената от работодателя застраховка. Възразява, че не получавал покана
за изплащане на обезщетение за инцидента преди образуване на делото. Възразява, че
размерът на претендираното обезщетение е прекомерен с оглед на действително
претърпените вреди. Иска от съда да отхвърли исковете изцяло или да присъди обезщетение
в намален размер, като му присъди разноски.
В тежест на ищецът е да установи, че е работил по трудово правоотношение с
ответника и претърпял посочената злополука, че тя е призната за трудова по надлежния ред
с влязло в сила разпореждане на НОИ, че е довела до временна или трайна
неработоспособност, че вследствие на злополуката е претърпял неимуществени вреди –
болки и страдания, и в какво се изразяват същите, както и причинно-следствената връзка
между твърдените вреди и настъпилата трудовата злополука.
В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца.
В тежест на ответника, предвид нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, е да установи в
процеса възражението си по чл. 201, ал. КТ – допусната от пострадалия груба небрежност
при настъпването на злополуката.
3
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни по делото следва да се отделят
обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по време на
действие на което, на посочените в исковата молба дата и място, при и по повод на
възложената му работа ищцата е претърпяла описания в исковата молба инцидент, при който
е получила травматично увреждане, както и че инцидентът е признат по надлежния ред за
трудова злополука.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4