№ 431
гр. Пещера, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело №
20245240100436 по описа за 2024 година
Производството е по реда на гл. ХXVІ от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по иск за развод от А. А. З. с правно основание чл. 49, ал. 1
от Семейния кодекс /СК/ срещу Д. Ф. З., предпоставящ разглеждането и на
небрачни искове по чл. 56, ал. 1 и чл. 59, ал. 2 СК.
Ищецът твърди, че с ответницата от 2016г. първо живели на семейни
начала, като след раждането на двете им малолетни деца – Г. А.ов З. (род. на
27.07.2017г.) и Р. А.ова З. (род. на 24.01.2020г.) – страните сключили
граждански брак на 17.02.2021г. в гр. Пещера. Твърди се, че към момента
съпрузите са във фактическа раздяла, като не поддържат никаква връзка
помежду си и бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Сочи се, че след
раздялата на страните, с изричното съгласие на ответницата – двете им деца са
останали да живея с баща си – в дома на неговите родители в гр. Пещера, като
последните също помагали за обгрижването на малолетните си внучета.
Предвид изложеното се претендира прекратяването на брака, поради неговото
дълбоко и непоправимо разстройство, определяне местоживеенето на децата
при ищеца и предоставяне на него на упражняването на родителските права
върху тях, като за ответницата бъде определен конкретно предложен режим на
1
лични отношения с децата, както и месечна издръжка, която да заплаща за
всяко от тях, а именно – 300 лв. за сина си и 200 лв. – за дъщеря си.
С молба, подадена от процесуалния представител на ответната страна в
срока по чл. 131 ГПК се сочи, че не се оспорва иска за развод, а в съдебно
заседание същият не оспорва и претенциите относно издръжки за децата и
режим на лични отношения между тях и майка им.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно
изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От предоставеното удостоверение за сключен граждански брак –
Дубликат, издадено на 03.04.2024г. от Община Пещера въз основа на акт за
граждански брак № 0012/17.02.2021г., се установява, че А. А. З. и Д. Ф. П. са
сключили граждански брак на 17.02.2021г. в гр. Пещера, като след брака
съпругата е приела да носи фамилното име З..
От приложеното заверено копие от на Удостоверение за раждане –
дубликат, издадено на 20.09.2021г. от Община Пазарджик, на Г. А.ов З., въз
основа на акт за раждане № 0934/31.07.2017г., и Удостоверение за раждане –
дубликат, издадено на 20.09.2021г. от Община Пазарджик, на Р. А.ова З., въз
основа на акт за раждане № 0076/28.01.2020г., се установява, че страните по
делото имат две непълнолетни деца – родени съответно – на 27.07.2017г. и на
24.01.2020г.
От приетия по делото Социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“-Пещера – относно двете деца на страните, се установява, че:
след като Д. З. напуска семейното жилище, грижи за малолетните полага
единствено баща им – А. З., подпомаган от родителите си, в подходящо
жилище, при добри битови и социални условия, като същият се старае да е
грижовен и отговорен родител и би се радвал ако майката проявява някаква
загриженост и посещава децата си.
От преценените съобразно чл.172 ГПК гласни доказателства -
показанията на свидетеля Н. М. /леля на ищеца/, се установява, че напускайки
бащата, ответницата първоначално е взела със себе си двете им деца в
чужбина, като около седмица по-късно ги е оставила мръсни пред дома на М.
в Германия, без дори да предупреди, като от тогава не ги е потърсила и не се
2
интересува за тях, въпреки че често вижда лелята на ищеца, пред чийто дом ги
е оставила. Свидетелката сочи и че след това децата са върнати в България,
където са добре отглеждани от ищеца и родителите му, и вече посещават
детска градина.
От показанията на свидетеля А. М. /съсед на бащата/ се установява, че
страните по делото са живели заедно до 2022г., когато Д. З. заминала за
чужбина заради друг мъж, и не се е прибирала и интересувала от децата си,
които са отглеждани само от А. З. и родителите му в дома на последните в
България.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаните
свидетели, доколкото са логични и последователни, в резултат на
непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото
писмени доказателства (социалния доклад) и не се опровергават от други
такива.
При така установената фактическа обстановка съдът достигнa до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато
бракът е дълбоко и непоправимо разстроен
В настоящия случай не се спори, а и от събраните по делото гласни
доказателства се установява съществуването на факти и обстоятелства,
обуславящи състоянието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака на
страните. Между тях е налице продължителна фактическа раздяла – повече от
2 години, по време на която те не са се интересували един от друг, поради
което продължаването на това състояние действително е неоправдано.
Прекъсната е духовната връзка на взаимност, любов, доверие и
разбирателство помежду им, присъща за едно здраво семейство. Липсват
отношения на близост и взаимопомощ. Никой от съпрузите не споделя живота
на другия и двамата не полагат общи грижи за благополучието на
семейството. Всичко това се е отразило пагубно върху брачната им връзка и я
е разрушило, тя съществува само формално и е изпразнена от следващото се
от закона и морала съдържание. Разстройството на брака не може да бъде
преодоляно, тъй като не съществува обща воля у съпрузите да полагат усилия
за това. В този смисъл продължаването на брачният им съюз не би могло да
бъде от полза нито за самите тях, нито за обществото. Ето защо съдът счита,
3
че предявеният иск по чл. 49, ал. 1 СК е основателен и доказан и като такъв
следва да се уважи и бракът им бъде прекратен поради настъпилото в него
дълбоко и непоправимо разстройство.
Предвид липсата на искане по чл. 49, ал.3 СК съдът не следва да
обсъжда въпроса за вината.
Съгласно чл. 59, ал. 2 и ал. 4 СК - когато съпрузите не постигнат
съгласие при кого от тях да живеят децата, на кого от тях се предоставя
упражняването на родителските права, относно мерките на упражняване на
тези права, режима на личните отношения между децата и родителите и
издръжката - тези въпроси се решават от съда служебно, като се вземат
предвид всички обстоятелства, имащи значение за случая, като:
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата
към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети
лица, социалното обкръжение и материалните възможности.
Уместно е да се маркира и че въпреки по делото да се установява, че
двете деца на страните са родени преди да бъде сключен бракът – предвид
специалните норми, регламентиращи конкретния вид производства /глава 26
ГПК/ (като чл. 322, ал. 2 изр. 2 ГПК) - когато е образувано производство по
брачен иск - какъвто е този за развод /чл. 318 ГПК/, съдът е длъжен именно в
него, а не в отделно производство - да се произнесе по искове за предоставяне
на родителски права, личните отношения и издръжката. (така - Определение
№ 390 от 26.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3754/2017 г., III г. о., ГК)
Съобразно горепосочените законово предвидени критерии съдът намира
следното: В конкретния случай не се установява някой от родителите да има
по-добри възпитателски качества от другия. Безспорно е обаче, и от
събраните доказателства става ясно, че полаганите в последните две години
грижи за децата са изцяло от страната на А. З.. От изложеното в социалния
доклад – че децата са старателно обгрижвани от семейството на бащата, и от
показанията на свидетелите М. и М. – че откакто е избягала в Германия
майката не се е интересувала от децата си, следва извод за преимущество на
бащата и по отношение на критерия отношение към малолетните.
Показателни за желанието на всеки от родителите да му бъде присъдено
упражняването на родителските права, са претенциите и инициативността на
4
баща в този смисъл и съответно - липсата на такива от страна на майката.
Извод за предимство на бащата и по отношение на критерия привързаност на
децата към родителите, се налага и с оглед констатациите в социалния
доклад - за силна емоционална връзка между бащата и децата и отсъствието
на каквито и да било контакти между тях и майка им в последните години. От
констатациите в социалния доклад и разпитите на свидетелите по делото се
установява още, че бащата има възможността и реално е подпомаган от
трети лица – близки (родителите си) при отглеждането на децата си, както и
че в обкръжението на бащата детето има изграден благоприятен за развитието
му социален кръг в лицето на обгрижващите го роднини, както и извън
семейството – доколкото са своевременно записани на училище и детска
градина. Доказателства в тези аспекти по отношение на майката се явяват
отново показанията на свидетелите, съгласно които Д. З. живее с нов
партньор, в чужда държава, което предпоставя не само междуличностни, но и
езикови усложнения за децата в социален аспект. По критерия материални
възможности на родителите - изготвилия доклада социален работник е
отбелязал, че освен жилищно обезпечени, в домакинството на бащата за
малолетните са осигурени от работещия баща подходящи битови условия и
прилична финансова сигурност. Изложеното е поредна индикация за добрата
родителска годност на А. З., гарантираща интересите на децата. С оглед
изложеното следва да се приеме, че упражняването на родителските права по
отношение на малолетните Г. и Р. З.и следва да бъде предоставено на бащата,
при който да бъде определено и местоживеенето им, а за майката да се
определи режим на лични отношения с децата и издръжка, която да им
заплаща.
Предвид изложеното и по аргумент от разпоредбата на чл. 322, ал. 2,
изр. 2 ГПК вр. с чл. 56, ал.1, изр. 2 от СК – ползването на семейното жилище
също следва да се предостави на ищеца.
При определянето на режима на лични отношения съдът не е обвързан
от искането на страните, а отново се води единствено от интереса на детето
(така – Решени № 525 от 29.06.2010г. по гр. д. № 1325/2009г. III г.о. на ВКС),
като режимът подлежи на промяна при промяна на обстоятелствата. При
установените към момента обстоятелства настоящият състав намира за
подходящ режим на лични отношения между двете деца и майка им както
следва: за двете деца, заедно - всяка първа и последна събота и неделя от
5
месеца за времето от 10,00 часа в събота – до 18,00 часа в неделя, с
преспиване; 15 дни през лятото – когато бащата не ползва платен годишен
отпуск, като точното им време да се уговаря по споразумение между двамата
родители най-късно до 31. май на съответната календарна година; за рождения
ден на всяко от децата поотделно – всяка година, в присъствието на бащата -
за времето от 11,00 часа до 19,00 часа на съответния рожден ден, а при
несъгласие от страна на майката за съвместно прекарване на рождения ден –
тя да има право да прекарва със съответното си дете, което има рожден ден,
времето от 19,00 часа на предходния ден до 13,00 часа на самия рожден ден,
със задължение да връща детето след изтичане на определеното време;
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката, се
определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи. Що се отнася до нуждите на децата -
съдът приема, че основните, присъщи за възрастта и на двете деца, са тези от
храна, облекло, образование, социален живот. За детето Г., на което предстои
да е ученик – тези нужди логично са по-големи, предвид което и издръжката
му следва да им съответства по размер. Въпреки липсата на данни за трудова
заетост на ответницата - с оглед изразената от нея, чрез процесуалния и
представител, позиция на съгласие да заплаща претендираните за всяко от
децата й издръжки, се налага извод, че същата разполага със съответните
възможности за това. Предвид изложеното - подходящ с оглед въведените от
закона критерии се явява размер на издръжките, които майката следва да
заплаща: за сина си Г. З. – по 300 лв. месечно, а за дъщеря си Р. З. – по 250 лв.
месечно, като и двете суми отговарят по размер на законовото изискване чл.
142, ал.2 от СК.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да допусне
предварително изпълнение на решението в частта относно определените
издръжки.
По отношение на фамилното име на ответницата - доколкото в случая не
е налице изрично искане от нейна страна за промяна на брачното й фамилно
име, и съобразно чл. 326 ГПК, съдът следва да постанови с решението си след
прекратяване на брака тя да продължи да носи фамилното име З.. (в такъв
смисъл - Решение № 245 от 17.05.2012 г. по гр. д. № 1058/2011 г. на ВКС, 4-то
г. о.)
6
На основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК /ТДТКССГПК/, съдът определя държавна
такса за решаване на делото в размер на 50,00лв., която трябва да се поеме
поравно и от двете страни - с оглед неговия изход.
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК – другите съдебни разноски остават
в тежест на всяка една от страните - така, както са ги направили, поради което
не следва да им се присъждат такива.
Тъй като в процесната хипотеза на чл. 59, ал.2 от СК - съдът служебно
определя издръжка на децата, то при образуване на делото страните не
заплащат държавна такса относно тази издръжка. Но по аргумент от
разпоредбата на чл. 78, ал.6 ГПК такава такса се дължи от осъденото да
заплаща издръжки лице, а размерът й се определя съобразно чл. 69, ал.1, т.6
ГПК във вр. с чл. 7, т.1 от ТДТКССГПК, възлиза на общо 396 лв. Така след
добавяне към тази сума на определената съобразно чл.6, ал.2 от ТДТКССГПК
съответна такса от 25 лв. – ответницата следва да заплати като държавни
такси общо 421 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 17.02.2021г. в гр. Пещера
граждански брак между А. А. З. с ЕГН **********, и Д. Ф. З. с ЕГН
**********, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Д. Ф. З. с ЕГН
**********, да продължи да носи брачното си фамилно име – З..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
родените от брака между страните деца Г. А.ов З. с ЕГН ********** и Р. А.ова
З. с ЕГН ********** - на бащата А. А. З. с ЕГН **********, при когото
определя местоживеенето им – на адрес гр. Пещера, ул. „***“ № 11.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, в гр. Пещера, ул.
„***“ № 11, на А. А. З. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката Д. Ф. З. с ЕГН
**********, с децата Г. А.ов З. с ЕГН ********** и Р. А.ова З. с ЕГН
**********, както следва:
7
всяка първа и последна събота и неделя от месеца за времето от 10,00
часа в събота – до 18,00 часа в неделя, с преспиване;
15 дни през лятото – когато бащата не ползва платен годишен отпуск,
като точното им време да се уговаря по споразумение между двамата
родители най-късно до 31. май на съответната календарна година;
за рождения ден на всяко от децата – всяка година, в присъствието на
бащата - за времето от 11,00 часа до 19,00 часа на съответния рожден
ден, а при несъгласие от страна на майката за съвместно прекарване на
рождения ден – тя да има право да прекарва със съответното си дете,
което има рожден ден, времето от 19,00 часа на предходния ден до 13,00
часа на самия рожден ден, със задължение да връща детето след изтичане
на определеното време;
ОСЪЖДА Д. Ф. З. с ЕГН **********, да заплаща на детето Г. А.ов З. с
ЕГН **********, чрез А. А. З. с ЕГН **********, като негов баща и законен
представител, месечна издръжка в размер на 300/триста/ лева, считано от
влизане в сила на настоящото решение - до настъпване на законни причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от датата на падежа - всяко десето число на месеца, до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. Ф. З. с ЕГН **********, да заплаща на детето Р. А.ова З. с
ЕГН **********, чрез А. А. З. с ЕГН **********, като негов баща и законен
представител, месечна издръжка в размер на 250/двеста и петдесет/ лева,
считано от влизане в сила на настоящото решение - до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска от датата на падежа - всяко десето число на
месеца, до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдените издръжки.
ОСЪЖДА А. А. З. с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен
съд - Пещера сумата от 25,00 лв., представляваща дължима държавна такса по
делото, а в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното
събиране - и сумата от 5,00 лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА Д. Ф. З. с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен
съд - Пещера сумата от 421 лв., а в случай на служебно издаване на
8
изпълнителен лист за нейното събиране - и сумата от 5,00 лв. за държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
9