Решение по дело №510/2018 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 юни 2018 г. (в сила от 22 януари 2019 г.)
Съдия: Радосвета Добрева Станимирова
Дело: 20184210100510
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

решение №209

гр.Габрово, 7 юни  2018 г.

 

 

в името на народа

 

 

     РАЙОНЕН СЪД Габрово в открито заседание на 5 юни  две хиляди и осемнадесета  година, в състав :

 

                                                           Съдия: радосвета станимирова

 

 при секретаря ина георгиева, като разгледа докладваното от съдия станимирова гр.д.№ 510 по описа за 2018 г. на РС Габрово, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е образувано  по искова молба на С.И.Д., ЕГН**********- малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител Р.И.Е. ЕГН **********, с пост. адрес *** и настоящ адрес:***, чрез адв. Иван Жалков, „Адв.дружество Николов-Марков и съдружници", със съдебен адрес ***; Срещу Пламен Митков Михайлов, ЕГН**********, адрес ***;

Правно основание: чл. 45 от ЗЗД;

Цена на иска: общ размер от 20 000 лева - претърпени неимуществени вреди

 

Ответникът депозира писмен отговор  в дадения едномесечен срок

 

в исковата молба се твърди, че Ищцата С.Д. е малолетна и живее със своите родители Р.Е. и И.Д. на горепосочения настоящ адрес ***. С присъда от 22.01.2018 г., влязла в законна сила на 07.02.2018г., постановена по НОХД №1692/2017г. по описа на ГРС, ответникът П.М.М. е признат за виновен и осъден за следните деяния, извършени в периода от 22.06.2016 г. до 16.07.2016 г. в гр.Габрово, чрез комуникация през приложението „Скайп": Склонил ищцата С.Д., ненавършила 14-годишна възраст, да наблюдава похотливо показване на човешки полови органи- мъжки полов орган във възбудено състояние - престъпление по чл.155 б, ал.1 от НК, за което е осъден на ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА; Убедил наказателно неотговорната ищца С.Д. да снима голото си тяло и половите си органи, като по този начин създал порнографски материал- голи снимки и детайлни снимки на половите органи, като за създаването им е ползвано лице, ненавършило 18 години- малолетната ищца С.Д.- престъпление по чл. 159, ал.4, т.1 от НК, за което е осъден на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ГЛОБА В РАЗМЕР НА 200 ЛЕВА в полза на Държавата. На ответника е определено едно общо наказание - най-тежкото в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което е отложено за срок от 4 години, и е присъединено наказанието ГЛОБА в размер на 200 лева. Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Пострадала от двете престъпление, описани по-горе, е малолетната ищца С.Д., която по време на извършване на деянията е била едва на 9 години. В резултата на извършените спрямо нея престъпления, доверителката ми е претърпяла значителни неимуществени вреди- психически, морални, емоционални болки и страдания, които са оказали и продължават да оказват траен негативен ефект върху психиката й и цялостното й развитие на подрастващо дете. Крехките възраст и детската психика на С. са били използвани от ответника за задоволяване на най-низки страсти. Той се е възползват именно от беззащитното състояние и присъщото детско любопитство на ищцата- малко дете на 9 годишна възраст, за да й привлече вниманието, а в последствие е манипулирал чувствата й на срам, страх и неудобство, за да продължава да извършва деянията, съставляващи престъпления. Както е установено и в хода на досъдебното наказателно разследване, С. е искала и е правила неколкократно опити да преустанови комуникацията с ответника, но той я е принуждавал да продължава. Това се признава от самия ответник в обясненията, дадени в хода на досъдебното производство №5/2017г. по описа на ТСБОП - В.Търново /"карах я", „настоявах", „натисках я"/, в които М. е заявил също, че веднага е разбрал, че става въпрос за малко дете на около 10 годишна възраст, но въпреки това е продължил неморалните и противоправни действия, възползвайки се от невръстната жертва. Естеството на самите престъпни посегателства, на които е станала обект С., са такива, че са довели да изживяване от нейна страна на непрекъснат страх, непреодолим срам от реакцията на близките, приятелите, съучениците и всички околни, чувство на неудобство и вина, безсилие за противопоставяне. Човек не може да си представи до какви поражения в психиката и развитието на детето могат да доведат деянията, извършени от ответника. След разкриване на престъпните посегателства родителите забелязали значителна промяна в психологическото състояние на дъщеря им, като заради случилото се се е наложило детето да посещава психолог. Наблюдават се негативни прояви в психиката и развитието на малолетната ищца, изразяващи се в състояние на безпричинна тревожност, безпокойство, страх, продължаващи психоматични оплаквания и когнитивни нарушения. С. значително променила поведението си от преди случилото се, загубила усещанията на жизнерадостност, общителност, дейност, присъщи за дете на нейната възраст. Не желаела да излиза от домът си и да се среща с връстници, сънувала кошмари и имала проблеми със съня, станала затворена и вглъбена в себе си, не желаела да комуникира с други деца и възрастни, изпитвала чувство за вина и срам от околните. Негативните прояви в нейната психика и поведение не са отшумели окончателно. Нанесените й психологични, емоционални и морални травми вследствие извършените престъпления от ответника са оставили траен негативен отпечатък в живота на детето, в правилното му полово развитие и възприемането на срещуположния пол. Всичко това определя правният интерес от предявяване на настоящия иск за репариране на причинените на ищцата вреди от извършените престъпления, за които е осъден ответникът. Самите престъпни деяния се характеризират с изключително висока степен на обществена опасност, впредвид много ниската възраст на пострадалата от двете престъпления, която е полово незряла и поради това се застрашава в много висока степен нейното нормално физическо и психическо развитие.

иска да се осъди ответникът П.М.М. да заплати на ищцата - С. И.Д., чрез нейната майка и законен представител Р.И.Е., на основание чл. 45 от ЗЗД обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически, емоционални и морални болки, страдания и неудобства, които оценяваме в размер общо на 20 000 лева, от които:

·        8 000 /осем хиляди лева/ лева за престъплението по чл.155б, ал.1 от НК, и

·        12 000 /дванадесет хиляди/ лева за престъплението по чл.159. ал.1, т.4 от НК,

·        ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на довършване на уврежданията - 16.07.2016 г. до окончателното изплащане.

·        Моля да ни присъдите направените съдебни разноски.

 

Настоящите искове предявяваме пред Районен съд Габрово като компетентния съд по местоизвършване на деянията, на основание чл. 115 от ГПК.

 

ответната  страна  взема следното становище в писмен отговор: Становище по обстоятелствата, на които се основава иска:Не се спори по делото, че с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 1692/ 2017 г. по описа на PC- Габрово съм осъден за престъпление по чл. 155, ал.1 от НК и за престъпление по чл. 159, ал.4, т.1 от НК, по които се явява пострадала малолетната С. И.Д., с ЕГН *********. Спорен е въпроса за това, доколко са значителни претърпените неимуществени вреди и дали те са продължили и даже продължават да оказват траен негативен ефект върху цялостното й развитие. Видно е от представената с исковата молба, като доказателство по делото служебна бележка от 14.03.2018 г. на психолога Р.Ч., че само в периода от 22.07.2016 г. до 12.08.2016 г. са правени консултации и терапевтични срещи със С. И.Д.. По делото няма представени никакви други доказателства, от които да може да се установи какво е било състоянието й преди 22.06.2016г., след 16 .07. 2016 г. , както и след 12.08.2016г., за да се установи точно доколко тежки са били последствията от извършените от мен престъпления и въз основа на тях да бъдат правилно и справедливо определени действително претърпените от нея неимуществени вреди. Възражение на иска и обстоятелствата, на които те се основават: Възразявам, че дължа претендираната сума, представляваща обезщетение за причинените на С. И.Д. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически, емоционални и морални болки, страдания, неудобства, оценени в размер общо на 20 000 лева, от които 8000 лв. за претърпените по чл. 155, ал.1 от НК и 12 000 лв. за престъплението по чл. 159, ал.4, т.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на довършване на уврежданията - 16 .07. 2016 г. до окончателното изплащане. Претендираната сума е изключително завишена по размер, тъй като по делото няма представени годни доказателства, които да я обосновават по основание и размер. Предвид изложените съображения, Моля да отхвърлите предявения срещу мен иск, като неоснователен и недоказан по размер и основание. Ако приемете все пак, че е доказан частично, то следва да го уважите в минимален размер.

 Правна квалификация:  Предвид изложеното предявените искове са: по чл. 45  от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъпленията  по чл.155 б, ал.1 от НК, и по чл. 159, ал.4, т.1 от НК, за което ответинкът е осъден влязла в сила Присъда от 22.01.2018 г., по НОХД № 1692/17 година по описа на РС–ГАБРОВО-  8  000 /осем хиляди лева/ лева за престъплението по чл.155 б, ал.1 от НК, и 12 000 /дванадесет хиляди/ лева за престъплението по чл.159, ал.1, т.4 от НК, общо 20 000 лв., считано от датата на довършване на уврежданията- 16.07.2016 г. до окончателното изплащане;

 

Обстоятелствата,  имащи значение за делото са:

·        Противоправното виновно поведение на ответника, предизвикало  неимущественото увреждане  на ищеца в размер на общо 20 000 лв.

·        Причинени психически, емоционални и морални болки, страдания и неудобства на пострадалата ищца, представляващи пряка и непосредствена последица от извършеното  от ответника.

 

Обстоятелства,  които не се нуждаят от доказване: Безспорни  факти и обстоятелства  са: че има влязла в сила присъда по НОХД 1692/2017 година, за това, че ответникът в периода от 22.06.2016г. до 16.07.2016г. в гр. Габрово, склонил чрез комуникация през приложението „Скайп” ненавършилата 14-годишна възраст С. И.Д., родена на *** г. да наблюдава похотливо показване на човешки полови органи- мъжки полов орган във възбудено състояние -престъпление по  чл. 155 б, ал.1 във вр. с чл. 58 а ал.1 от НК и за това, че ответникът през периода 22.06.2016г. до 16.07.2016г. в гр. Габрово, чрез комуникацията през приложението „Скайп” убедил наказателно неотговорната С. И.Д., родена на ***г.  да снима голото си тяло и половите си органи, като по този начин създал порнографски материал – голи снимки и детайлни снимки на половите органи, като за създаването им е ползвано лице ненавършило 18 години – малолетната С. И.Д., родена на ***г.- престъпление по чл. 159 ал.4 т.1 във вр. с ал.1 предл. 1 във вр. с чл. 58 а ал.1 от НК.

 

Релевантни и допустими оспоравния и възражения на ответника:

·        Спорен е въпроса за това, доколко са значителни претърпените неимуществени вреди и дали те са продължили и даже продължават да оказват траен негативен ефект върху цялостното й развитие. Видно е от представената с исковата молба, като доказателство по делото служебна бележка от 14.03.2018 г. на психолога Р.Ч., че само в периода от 22.07.2016 г. до 12.08.2016 г. са правени консултации и терапевтични срещи със С. И.Д.. По делото няма представени никакви други доказателства, от които да може да се установи какво е било състоянието й преди 22.06.2016г., след 16 .07. 2016 г. , както и след 12.08.2016г., за да се установи точно доколко тежки са били последствията от извършените от мен престъпления и въз основа на тях да бъдат правилно и справедливо определени действително претърпените от нея неимуществени вреди.

·        Възражение на иска и обстоятелствата, на които те се основават: Възразява, че дължа претендираната сума, представляваща обезщетение за причинените на С. И.Д. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически, емоционални и морални болки, страдания, неудобства, оценени в размер общо на 20 000 лева, от които 8000 лв. за претърпените по чл. 155, ал.1 от НК и 12 000 лв. за престъплението по чл. 159, ал.4, т.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на довършване на уврежданията- 16.07.2016 г. до окончателното изплащане. Претендираната сума е изключително завишена по размер, тъй като по делото няма представени годни доказателства, които да я обосновават по основание и размер.

 

От събраните по делото писмени доказателства: Удостоверение за раждане от ***г, копие от Присъда от 22.01.2018г. по НОХД №1692/2017г. на ГРС; Служебна бележка от 14.03.2018г. на Диагностично-терапевтичен кабинет гр.Габрово, приложеното нохд 1692/2017 на ГРС се установя по  категоричен начин, че в периода от 22.06.2016 г. до 16.07.2016г. в гр. Габрово, ответникът склонил чрез комуникация през приложението „Скайп” ненавършилата 14-годишна възраст С. И.Д., родена на ***г. да наблюдава похотливо показване на човешки полови органи- мъжки полов орган във възбудено състояние и че ответникът през периода 22.06.2016г. до 16.07.2016г. в гр. Габрово, чрез комуникацията през приложението „Скайп” убедил наказателно неотговорната С. И.Д., родена на ***г.  да снима голото си тяло и половите си органи, като по този начин създал порнографски материал– голи снимки и детайлни снимки на половите органи, като за създаването им е ползвано лице ненавършило 18 години – малолетната С. И.Д., родена на ***г.

 

 От показанията  на Свидетелят Д.,  баща на С., се установява, че Разбрах за случилото се случайно. Майката при поглед върху телефона попадна на тези разговори, контакти с хората. Били уплашени и шокирани. Търсил контакти как да издиря тези хора и не очаквал бърза реакция на полицията. Приятел го свързал с ГДБОП. От ГДБОП работили усърдно, като разследването продължило дълго време. Първата му реакция като разбрал била как да подходят към детето. Да й вземат телефона или да не го вземат. Имало паника. След разговори с полицай и психолози й върнали телефона. Тя започнала да осъзнава за какво става въпрос. Опитвали по всякакъв начин да не я притесняват. С. била силно притеснена и буквално се чудели как да я успокояват. Гледали да е винаги с тях, а тя страняла от хората. Не искала да се среща с приятели. Като баща се опитвал да разбере, но не можел да влезе в главата й. Потърсили помощ от психолог. Всички се опитвали да ги успокояват. Тя месеци наред имала сериозни последствия– майка й спяла с нея. Плачела за най-малкото. Продължило месеци, дълго време. Опитвали с всички сили да го потушават, но самото разкриване и осъзнаване я травмирало. Опитвала се да забрави, но се сещала. Сега видимо започвали да отшумяват неща, но тя навлиза в такава възраст, при която всичко е много динамично. Специалист по-добре може да каже кое се дължи на възрастта, но определено понякога изглежда тъжна. Има промяна, но не може да прецени на какво се дължи– дали от възрастта или на последиците от преживяното. Пубертетът променя личността на човека. Тя се опитвала да забрави. Не започва първа да говори за случилото се. Майка й също не искала да подават искова молба и цялото семейство се опитвало да забрави, затова майка й я няма в момента тук. След случката страняла  от  връстниците си. Била предимно в къщи. Инсталирал дори програми за наблюдение на телефона. Не контактува нито физически, нито по телефона с други хора. Към момента това вече отшумява. В училище се събирала с много приятели. Спряла да ходи на гости при приятелки и спряла да кани приятелки. Ходели си на гости и в един момент прекратили. Опитва се да я разбере, но му било трудно. Не иска да я разпитва, за да води подобни разговори. Наблягали на психолог. В момента не я били водили. С майка й разговаряли, че трябва да я заведат отново, за да видят за какво става въпрос. Тя проявява желание. Не е присъствал на разговорите на психолога. Тя разбира за какво ходи там и за какво става въпрос. Първоначалната й реакция била срам. Първо я попитали защо не им е казала, те са хората на които може да разчита винаги. С. изпитвала  неопределим срам и страх от човека, защото чел разговорите им. Той се е възползвал от 9 годишно  дете и лесно я е манипулирал.

 

От показанията на Свидетелят М. се установява, че познава семейството на С.. В  близки отношения били. С.  познавам от раждането й. Бащата И.Д.  познава от детските си години. Случаят със С. станал преди 2 години – лятото. Всичко разбрал. Родители му споделили. С. се познава с дъщерите и внучката му. С. видял не веднъж. Състоянието й беше нещо, което не е била никога. И досега е променена. С. била слънчево и весело дете. Случвало се е баща й да го помоли да я взему от училище и да я закара на тренировка и тя постоянно говорела, но след този случай е съвсем различен човек– затворена е. Тя не излиза дори пред блока. Казват, че с времето всичко е отлежало, но при нея не е така. Усеща го и може като родител да кажа, че тя вече е затворена. Притеснява се само като го говори това нещо, което е нещо гнусно. Тя е много затворена– има срам и страх. Не мога да определя дали е в същата степен. Изпитва страх от общуване и в момента. Трябвало да дойдем в градинка до театъра, където имало много хора и тя не искала, поради това, че имало много хора. Това бил преди месец, месец и половина. Всяко дете иска да ходи в парка, но тя не иска. Внучката му играела с нея. И тя казвала, че е усетила промяна. Казва "Симонка ми говори неща, които не разбирам". Казва, че не иска да играе с нея, защото"  Стои и мълчи". Има апатия и е видимо.

 

От заключението на Вещите лица Ц.- психолог и д.р Т. - психиатър се установява, че към момента на провеждане на психологическото изследване се установява леко до умерено нарушение в някои от свойствата на вниманието и паметта. При изследване на мисленето не се отчитат нарушения, детето работи бързо и се справя успешно с предложените му методики. Натрупаните общи познания отговарят на хронологичната и училищна възраст и се отличават с хомогенност и разбиране на тяхната същина, както и способност да се прилагат в ежедневието. Социалните умения на детето са развити на нужното равнище и му позволяват да взаимодейства успешно с обкръжението на фона на своите личностови характеристики. Малолетната навлиза в пубертета с нормални темпове, подготвя се за предстоящите промени. Емоционалното състояние на детето е стабилно. Вниманието му не е доминирано от темата за блудството, но спомени за него, съпроводени с преживяване на тъга и чувство на вина и съжаление, все още се появяват (макар и «по-рядко») на фона на общо усещане за тревога и притеснения по други поводи. Детето изработва собствен механизъм за справяне със спомените за преживяното.

Проведеното психологично изследване с акцент върху емоции, памет, мислене, интелект, когниция, характер и личност не насочва към диагностициране на определена нозологична единица от психиатричния спектър. Не е налице грубо разстройство на паметта. Вниманието на малолетната вече не е акцентуирано върху темата за блудството.

Прието е, че децата в малолетната си възраст имат най-обща и несистематична представа за добро и лошо, за обществено дължими норми и правила. Познанията на детето са в съответствие с интелектуалните й възможности и знания за света и околната среда. Психосоциалната зрялост на малолетната й дава възможност за формиране на собствени, макар и по-общи представи за добро и лошо, позволено и непозволено. Като се има предвид нормалното биологично и психично развитие на малолетната, то нейния социален опит е в съответствие с интелектуалните й възможности и получените познания за света и околната среда в периода на малолетие.

При продължително действащи отрицателни емоционални въздействия възникват временни и обратими разстройства на психичната дейност. Детската възраст предразполага към появата на такива реактивни състояние поради слабост на психиката. По правило психогенните разстройства имат функционален характер и тенденция към обратимост, което е отбелязано в заключението. От друга страна, с времето се отчита промяна на отношението на малолетната към случилото се тъй като тя се намира в период на личностово съзряване в биопсихосоциален аспект. Заключението на експертизата описва симптоматика, повлияна от случилото се върху психиката на малолетната, но със затихващ характер. Под душевни страдания и негативни преживявания се разбира засилено чувство за вина и срам от околните, известни проблеми със съня и кошмари, затвореност в себе си и липса на желание за общуване с други деца и възрастни, безпричинна тревожност, безпокойство и страх, психосоматични оплаквания и когнитивни нарушения. Понастоящем обаче няма експресия на емоции, свързани с гореописаните травматични преживявания.

Данните, с които разполага експертизата, дават основание да се приеме, че детето се намира в период на малолетие и възрастово съзряване. Психичното й развитие съответства на календарната й възраст. Понастоящем има нормално социално функциониране и няма отклонения във физическото и психическото си развитие. Към настоящия момент резултатите от изследването не сочат към увреждане на психиката и развитието на детето, както и за негативно въздействие върху социалния живот и половото съзряване на подрастващата. Интервюто с малолетната показва душевни страдания и негативни преживявания вследствие на случилото се, със затихващ характер.  Детето е консултирано относно възможността да се обърне към специалист, ако спомените за преживяното и свързаните с тях негативни чувства зачестят и се задълбочат. Родителят е консултиран относно появата на симптоми на поведенчески и емоционални разстройства у малолетната, при които е препоръчително да потърси професионална помощ.

 

Вещото лице Ц. в с.з. обяснява  и допълва, че в рамките на срещата, която продължи около 2 часа С. лесно установила контакт, сътрудничела и била отзивчива към задачките. Била  усмихната и положително настроена. Леко притеснена, но се справила успешно с всякакви задачи. Може да се съсредоточава. Може и воля да положи за по-трудните задачи. Установила леки нарушения като цяло, които не й пречат да се справят в училище. Резултатите са й добри в училище. Това, което казала до момента е констатирано към момента и не е запозната с особена нервност на детето. Това, което установила, че детето навлиза в пубертета и проявява черти за тази възраст. Нормално навлиза в пубертета. Няма изпреварващо или закъсняло явление за възрастта. Контактите й с възрастните са задоволителни. Детето се разстройва и преживява случилото се преди две години. Споменът затова предизвиква у нея разстройване – разплаква се, полага усилия да се овладее. Не я връщала към преживените неща. По нейни думи си спомня за случилото се, като има моменти на напрегнатост и тогава винаги се връща спомена за преживяваното. На този етап С. съжалява и се самообвинява. Преживява чувството за вина, че й се е случило и че е постъпила неразумно и поема цялата вина и обвинява само себе си. Казва, че когато е в къщи и изпадне в такова състояние, го преживява за няколко часа. Прави опити да се справи сама. Изработила си е механизъм да се разсее и не е споделяла с никой, освен с майка си и баща си и най- близките. Казва, че не може да говори с друг. Когато е в училище също има такива преживявания, но казва, че там по-лесно се разсейва. Детето сподели, че тези състояния във времето ги преживява по-рядко. Тя се разплака и видимо се връщат негативните спомени. Тежестта на травмата непосредствено след случилото се е такава, че състоянието на детето е било тежко и са настъпили промени- затваряне и изолиране и отказ от общуване. Имало е рязка промяна в състоянието. Нещата са индивидуални и не може да се каже дали ще й остане някаква травма. Всеки човек реагира различно. В зависимостта от личността на човека и подкрепата. Детето има нужда от подкрепа. Детето казва, че няма с кого да говори

Вещото лице д-р Т. в с. з. допълва, че в настоящата експертиза са описани тогавашни реакции на детето преди заключението- тези усещания, които е имала непосредствено след травмата тогава. Те избледняват. Прогнозата е добра за детето в дългосрочен план. Все още не са отминали, но очакват да не останат трайни следи. Сега е в процес на преодоляване. Прогнозите По-вероятно е да го преодолее. За бъдеще няма нужда от психиатър, а има нужда от психолог.

 

При определяне на размера обезщетението за неимуществените вреди на основание чл. 52 от ЗЗД- по справедливост, съдът взе предвид следните обстоятелства:

Тежестта на психологическата травмата непосредствено след случилото се е била голяма, състоянието на детето е било тежко и са настъпили значими и очевидни промени в поведението  на детето- затваряне и изолиране и отказ от общуване. Имало е рязка промяна в състоянието на психиката й. Имало е засилено чувство за вина и срам от околните, проблеми със съня и кошмари, затвореност в себе си и липса на желание за общуване с други деца и възрастни, безпричинна тревожност, безпокойство и страх, психосоматични оплаквания и когнитивни нарушения. Налице са били продължително действащи отрицателни емоционални въздействия, причинили възниква временни и обратими разстройства на психичната дейност, поради слабост на детската психика, от която ответинкът се възползвал и манипулирал детето. Понастоящем почти две години след преживяната психологическа травма детето продължава да се разстройва и преживява случилото се тогава. Споменът за това предизвиква у нея разстройване– разплаква се, но полага усилия да се овладее. В моменти на напрегнатост и винаги се връща спомена за преживяваното. С. продължава да  съжалява и се самообвинява. Преживява чувството за вина, поема цялата вина и обвинява само себе си.

От двете деяния, за които ответникът е осъден с влязла в сила присъда са причинени са тежки психически, емоционални и морални болки, страдания и неудобства на пострадалата тогава 9- годишна ищца, представляващи пряка и непосредствена последица от извършеното  от ответника. Тежко са били засегнати правно защитени ценности като достойнството и сигурността на малолетно деветгодишно момиченце, в процес на физическо, полово и психологическо израстване и съзряване. Последици от деянията на ответника пострадалата продължава да търпи и към момента, макар те да затихват и ищцата в процеса на личностното си развитие да има възможност да ги преодолее. 

Въз основа на гореизложеното  съдът счита, че на  ищцата се дължи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от датата на довършване на уврежданията- 16.07.2016 г. до окончателното изплащане, на  основание чл.86 във вр. с чл.84 ал.3 от ЗЗД.

 

такси  и разноски

Ответникът следва да заплати на ищеца  направените  от него разноските  по делото  съгласно  представения   списък  по чл. 80 от ГПК и приложените разходни документи, съобразно степента на уважаване на  иска  в размер на 1100 лв. на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Ответникът следва да заплати ДТ върху уважения размер на иска -800 лв. и разноските за вещи лица в размер на 600 лв., тъй като ищцата е освободена  от внасяне на такси и разноски, общо 1400 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

 

Водим  от горното съдът

РЕШИ:

осъжда П.М.М., ЕГН**********, адрес ***, да заплати на  С.И.Д., ЕГН**********- малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител Р.И.Е. ЕГН **********, с пост. адрес *** и настоящ адрес:***, чрез адв. Иван Жалков, „Адв.дружество Николов-Марков и съдружници", със съдебен адрес ***; 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/-  обезщетение за причинени неимуществени вреди  от престъпленията  по чл. 155 б, ал.1 от НК, и по чл. 159, ал. 4, т. 1 от НК, за които П.М.М., ЕГН********** е осъден влязла в сила Присъда от 22.01.2018 г., по НОХД № 1692/17 година по описа на РС–ГАБРОВО, на основание чл. 45 от ЗЗД, със законната лихва от датата на довършване на уврежданията- 16.07.2016 г. до окончателното изплащане, на  основание чл.86 във вр. с чл.84 ал.3 от ЗЗД, както и  1100 лв. /хиляда и сто лева/- разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

осъжда П.М.М., ЕГН**********, адрес ***; да заплати ДТ /800 лв./ и разноски за експертизи /600 лв./ общо в размер на 1400 лв. /хиляда и четиристотин лева/, чрез ГРС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване  пред ГОС в двуседмичен срок от   връчването му на страните.

 

                 

 

СЪДИЯ :