Р Е Ш Е Н И Е
№ 673, 06.07.2020г., Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, VIII граждански
състав, на трети юни през две хиляди и двадесета година, в публично заседание,
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Екатерина Мандалиева
ЧЛЕНОВЕ: Недялка Свиркова
Николинка Цветкова
при
секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от съдия Цветкова въззивно гражданско дело Nо 231 по описа за
2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
от ГПК.
С решение № 3250 от 01.08.2019г.,
постановено по гр. д. № 9879 по описа за 2018г. на Пловдивски районен съд, XIV гр. с., се осъжда ЗАД „Булстрад
Виена иншурънс груп“ АД,
ЕИК ********* да заплати на М.В.К., ЕГН ********** сумата от 3500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от реализирано на
29.04.2017г. в с. Я., ул. ***, ведно със законната лихва върху сумата от 3500
лева от 02.05.2017г. до окончателното й погасяване, като е отхвърлена
претенцията за неимуществени вреди за разликата над 3500 лева до 5000 лева,
както и претенцията за имуществени вреди в размер на 260 лева, представляваща
разноски за диагностика и 4 терапевтични сесии.С решението се осъжда ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК ********* да заплати на М.Д.М., ЕГН
********** сумата от 4440 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от реализирано на 29.04.2017г. в с. Я., ул. ***, ведно със
законната лихва върху сумата от 4440 лева от 02.05.2017г. до окончателното й
погасяване, като отхвърля претенцията за неимуществени вреди за разликата над
4440 лева до 7000 лева, както и претенцията за имуществени вреди в размер на 70
лева, представляваща разноски за 2 терапевтични сесии.Осъжда се ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК ********* да заплати на Ж.М.К., ЕГН
********** – малолетна, представлявана от родителите си М.В.К., ЕГН **********
и М.Д.М., ЕГН **********, сумата от 3200 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от реализирано на 29.04.2017г. в с. Я., ул. ***,
ведно със законната лихва върху сумата от 3200 лева от 02.05.2017г. до
окончателното й погасяване, като отхвърля претенцията за неимуществени вреди за
разликата над 3200 лева до 4000 лева.Осъжда ЗАД „Булстрад
Виена иншурънс груп“ АД,
ЕИК ********* да заплати на М.В.К., ЕГН ********** и М.Д.М., ЕГН **********
сумата от 731, 06 лева, представляваща разноски за производството по
съразмерност.Осъжда ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК *********
да заплати на адв. В. Д.М., ЕГН
**********, сумата от 570 лева с ДДС за адв. възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищеца М.К., сумата от 648, 96 лв. с ДДС за адв.
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата М.М., сумата от 544, 80 лева с ДДС за адв. възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ за ищцата Ж.К., както и сумата от 334, 20 лева с
ДДС за защита в повече от 2 о. с. з., съразмерно на уважената част от претенциите.Осъжда
М.В.К., ЕГН ********** и М.Д.М., ЕГН ********** да заплатят на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК ********* сумата от 403, 99 лв.,
представляваща разноски в настоящето производство по съразмерност.
Решението се обжалва от ЗАД „Булстрад В. И. Г.“ АД, ЕИК ********* чрез адв. Е.Т. в
частта, с която са присъдени обезщетения за неимуществени вреди на ищците,
ведно със законната лихва за забава върху тези суми, считано от 02.05.2017г. до
окончателното изплащане.Твърди се, че решението е неправилно в посочените
части, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила, както и необосновано.По отношение на присъдените
обезщетения за неимуществени вреди на ищците М. К. и М.М.
се развиват доводи, че същите са завишени по размер, а по отношение на ищцата
Ж.К. искът е изцяло неоснователен.Оспорва се приетия от съда размер на съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата М.М. като силно занижен.Оспорва се като неподкрепен от
доказателствата по делото извода на решаващия съд за участие на Ж.К. в процесното ПТП.Не били налице и доказателства за вида и
характера на претъпените от детето неимуществени вреди, както и за наличието на
причинно-следствена връзка между вредите и процесното
ПТП.Оспорва се и извода на съда, че законната лихва за забава се дължи от
02.05.2017г., като в тази насока се поддържа, че началната дата, от която е дължима лихва за забава е 06.04.2018г.Моли
се оспорваното решение да бъде изменено, като бъде намален размера на присъдените
обезщетения в полза на М.К. и в полза на М.М., да
бъде отменено в частта, с която е присъдено обезщетение в полза на Ж.К., вместо
което да бъде постановено решение, с което този иск да бъде отхвърлен, както и
да бъде изменено решението в частта, с която е присъдена законната лъхва върху
обезщетенията от 02.05.2017г., като бъде постановено същата да бъде заплащана,
считано от 06.04.2018г.Иска се решението да бъде изменено и в частта за
разноските.
С писмения отговор на въззиваемите се изразява становище, че въззивната
жалба е неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение, а решението на
районния съд като правилно да бъде потвърдено в обжалваните части.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259
от ГПК, изхожда от легитимирани страни /ищци в първоинстанционното
производство/, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:
Предмет на делото са преки искове
на увредените лица срещу застрахователя с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
във вр. с чл. 45 от ЗЗД за присъждане в полза на
Ж.М.К. на сумата от 4 000 лева, в полза на М.Д.М. сумата от 7000 лева и в полза
на М.В.К. сумата от 5000 лева, представляващи обезщетение за търпените болки,
страдания и неудобства, вследствие на ПТП, настъпило на 29.04.2017г.
В обстоятелствената част на
исковата молба се твърди, че на 29.04.2017г. около 20:50 часа на ул. *** в с.
Я., Област Пловдив настъпило ПТП между МПС – лек автомобил „Мазда
323“ с ДК № ***, управляван от И. Г. Г.и автомобил марка „Хонда“
с рег. № ***с водач М.В. К. – ищец.Твърди се, че И. Г. не спрял на знака
„Стоп“, извършвайки маневра „завиване на ляво“, отнел предимството на другия
автомобил, като с тези нарушения на правилата за движение по непредпазливост
причинил телесни повреди на ищците, които били в лекия автомобил м. „Хонда“.На М. К. били причинени: кръвонасядане
по гърба, на носа, лявата гръдна половина и лявата колянна
става, както и охлузвания на гръбначната повърхност на дясната длан и дясната подбедрица.На М.М. били
причинени: кръвонасядане по челото, дясната мишница,
лявото и дясното бедро, лявата и дясната подбедрица,
както и охлузване на лявата половина на челото и по предната повърхност на
дясната подбедрица.И двамата през периода май-юни
2017г. посещавали психолог в Институт за психично здраве и развитие, филиал
Пловдив.На Ж.К. била причинена кръгова плешивост /алопеция
капитис/ в резултат на преживения стрес от
претърпяното ПТП.На виновния водач бил съставен АУАН № 935936 от 29.04.2017г.
на с-р ПП при ОД на МВР Пловдив, а впоследствие за нарушението било издадено
наказателно постановление № 17-1030-003055 от 18.05.2017г.Наказателното
постановление влязло в сила на 23.06.2017г.За МПС-то м. „Мазда“
имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № BG03117000644487, със срок на валидност от 24.02.2017г. до
23.02.2018г. в ЗПАД „Булстрад“.М.М.
заплатила 70 лв. за лечебна терапия, а М.К. заплатил 260 лева.Твърди се, че
телесните увреждания на ищците са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП.По административен ред на 30.11.2017г. отправили претенция вх.
№ 05975 от 01.12.2017г. до ответника за изплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, но им било отказано изплащане на
застрахователно обезщетение.От датата на настъпването на ПТП-то претендират и
заплащане и на законна лихва.
С писмения отговор на ответника по
чл. 131 от ГПК не е оспорено наличието на застрахователно
правоотношение.Оспорени са твърденията относно механизма на ПТП-то и наличието
на причинно следствена връзка.Оспорено е и обстоятелството, че Ж.К. е била
пътник в л. автомобил м. „Хонда Сивик“
с рег. № ***, което възражение се поддържа и с въззивната
жалба.При условията на евентуалност се поддържа и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.Оспорват се и претендираните размери, като силно завишени.Относно акцесорния иск е направено възражение, че застрахователното
дружество е информирано за обстоятелствата около процесното
ПТП с получаване на исковата молба по делото и няма основание за уважаване на
искането за присъждане на законна лихва преди тази дата.В случая не било
подадено уведомление до застрахователя на основание чл. 430, ал. 1 от КЗ в
предвидения 7-дн. срок, нито след изтичането му, поради което не била налице и
забава.
Не е спорно по делото, че
управлявания лек автомобил от виновния за ПТП-то водач е бил застрахован срещу
риск „Гражданска отговорност“ на водач на МПС в ответното застрахователно
дружество.
Обстоятелствата относно механизма на
настъпване на ПТП-то са изяснени от приложените писмени доказателства по делото
– Констативен протокол № 257 от 29.04.2017г., АУАН № 935936/29.04.2017г., от
показанията на св. П., който е
бил очевидец на инцидента и заключението на авто-техническата
експертиза.От същото се установява, че водача на л. а. „Мазда
323“ е навлязъл в платното за движение на ул. „***“ по начин и в момент, когато
това не е било безопасно, без да спре и пропусне л. а. „Хонда
Сивик“, в резултат на което е настъпило ПТП-то.От
заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза се установява, че
от момента на навлизане на л. а. „Мазда 323“ на платното
за движение пред л. а. „Хонда Сивик“,
водача на последния, не е имал техническа възможност да установи автомобила
преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно експресно
спиране.Водача на л. а. „Мазда 323“ е имал техническа
възможност да избегне произшествието, ако е спрял, за да пропусне л. а. „Хонда Сивик“.Изложени са
сравнителни данни при поставени предпазни колани по време на челен удар и без
такива, в следния смисъл: От неползващите коланите 86% са получили различна
степен сътресение на мозъка /срещу 21% от ползващите ги/.Само 7, 8 % от
използвалите коланите са получили наранявания на главата, гръдния кош и
гръбначния стълб, като останалите травми са леки, а при водачите, които не са
използвали колани 47% са получили множество счупвания на ребра, 32 % -
наранявания на гръбначния стълб и шийните прешлени,
над 50% - множество порезни рани и удари по главата.При пътниците без колани,
освен комоцио, 53% от травмите са счупвания на
костите на носа, на челюстта, скалпиране на темето, порезни рани по лицето и
др.Сред ползвалите обезопасителни колани водачи и
пътници почти не са регистрирани случаи на счупване основата на черепа, като
тъкмо това нараняване е основна причина за смъртните случаи при неползвалите
колани.
Разпитан като свидетел по делото И.
Г.твърди, че няма спомен какво точно се е случило по време на инцидента.Бил е в
безсъзнание след настъпването му.Спомня си, че преди това са пътували с негов
приятел и спрели на бензиностанция, за да си купят цигари.При излизането от
бензиностанцията трябвало да завият на ляво, защото пътували към Пловдив.
Свидетелят А. Г. е посочил в
показанията си, че е посетил мястото на ПТП-то, където съставили протокол, но
няма конкретен спомен за случая.Всички участници по думите му са били контактни
при пристигането им, а в едната кола били мъж, жена и малко дете.Отразяванията
във връзка със състоянието на пострадалите по принцип попълвали допълнително,
тъй като им ги съобщавал дежурния, след връзка с дежурния лекар.Всички лица,
записани в протокола, следвало да бъдат прегледани от спешна помощ и всички
пострадали би трябвало да са отразени в протокола.
Св. А. П. работел на близката
бензиностанция и бил очевидец на инцидента.По думите му водачът на лекия
автомобил м. „Мазда“ заредил на бензиностанцията и
потеглил с мръсна газ.Чуло се свирене на гуми, което му привлякло
вниманието.Завивайки в посока към Пловдив профучал покрай бензиностанцията, а
М. *** и се блъснали двата автомобила.Л. а. „Мазда“
бил разположен целия на пътното платно, а л. а.
„Хонда“ не бил навлязъл в насрещното
платно.Двете момчета от първия автомобил били в безсъзнание около 10 мин.Когато
свидетелят приближил към колите М. излязъл от своята кола и отворил задната
врата, където били децата му.Св. П. се насочил към другата кола, от която
издърпали двете момчета, които още били в безсъзнание.Знае, че М. има две
деца.За случая си спомня, че М. първо изкарал от колата дъщеря си.Майката на М.
дошла бързо на местопроизшествието.
Досежно
претърпените неимуществени вреди от пострадалите, в първоинстанционното
производство са събрани гласни доказателства.Свидетелката Ж. К. е майка на
ищеца М.К..Същата е посочила, че около 10 мин. след катастрофата е била на
мястото, още преди да дойде линийка.М., М. и Ж. били
извън колата, която била от лявата страна на пътя към предприятието и била
ударена много от дясната страна и отпред.На М. носът му бил отекъл и имал кръв
по лицето.М. казвала, че главата и гърдите я болят, а след известно време
започнали да се оплакват от болки в ръцете, раменете и краката.Малката плачела
постоянно.След по-малко от седмица започнала да й пада коса от главичката на
кръгове.При прегледа й казали, че косопадът е от силен стрес.Непосредствено
след инцидента не били преглеждани.В линейката били другите двама пострадали от
катастрофата.Ищците ходили на психолог три месеца след инцидента.Детето не
искало да се качва в кола, М. също.
От
приложените медицински документи по делото и заключението на приетата
съдебно-медицинска експертиза в първоинстанционното
производство се установява, че при ПТП-то, станало на 29.04.2017г. в с. Я., на
лицето М.В.К. от с. Я., е било причинено: кръвонасядане
по гърба на носа, лявата гръдна половина и лявата колянна
става, охлузвания по гръбната повърхност на дясната
длан и дясната подбедрица, които поотделно и в
съвкупност са му причинили болка и страдание, без разстройство на
здравето.Описаните травматични увреждания са причинени от удар или притискане
върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е напълно възможно
да са получени по начина, който се посочва от пострадалия в исковата молба –
при ПТП, като водач на лек автомобил, блъснат от друг лек автомобил /травма
вътре в купето на автомобила/.При така описаните травматични увреждания не се налагало
провеждането на специално лечение.Непосредствено след инцидента пострадалият
К., е изпитвал леки до незначителни по сила и интензитет болки и страдания,
които постепенно са затихвали до пълното им изчезване.Оздравителният процес е
траел около 10-15 дни при благоприятен ход, без настъпването на усложнения в
него, за което няма писмени и гласни доказателства по делото.На М.Д.М. при
ПТП-то било причинено: кръвонасядане по челото, по
дясната мишница, по лявото и дясното бедро, по лявата и дясната подбедрица, охлузване по лявата половина на челото, по
предната повърхност на дясната подбедрица, които по
отделно и в съвкупност са й причинили болка и страдание, без разстройство на
здравето.Описаните травматични увреждания са причинени от удар или притискане със
или върху твърд предмет или неговото тангенциално действие и е напълно възможно
да са получени по начина, който се посочва от пострадалата в исковата молба, а
именно при ПТП като пътничка на задната седалка в лек автомобил, блъснат от
друг лек автомобил /травма вътре в купето на автомобила/.При описаните
травматични увреждания, не се е налагало провеждането на специално
лечение.Непосредствено след инцидента пострадалата М., е изпитвала леки до
незначителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са
затихвали до пълното им изчезване.Оздравителният процес е траел около 10-15 дни
при благоприятен ход, без настъпването на усложнения в него, за което няма
писмени и гласни доказателства по делото.При Ж.М.К. на 5 г. от с. Я. е
констатирана Алопеция на главата от специалист 3
месеца и 19 дни след инцидента.Алопецията е
автоимунно заболяване.Ако се дължеше на стреса, изживян от ПТП-то, според
вещото лице заболяването би се проявило веднага след ПТП-то.
Съгласно заключението на допълнителната
съдебно-медицинска експертиза, приета в първоинстанционното
производство, по отношение на констатираното кръвонасядане
по предната лява половина на гръдния кош на М.К., вещото лице приема, че се
касае за специфична травма, причинена от предпазния колан.По отношение на
пострадалата М.М. в представената медицинска
документация няма описани специфични травми, които да са причинени от поставен
предпазен колан, като счупване на дясната ключична
кост, коси линейни охлузвания или кръвонасядания по
дясната мишница, гръдния кош или корема, с посока от дясно на ляво и от горе на
долу.От друга страна охлузването по лявата половина на челото на границата с
окосмената част на главата, кръвонасядането по лявата
половина на челото под охлузването и кръвонасядане по
челото централно в средно-долната трета, се получават при удар с някакъв твърд
тъп предмет в областта на челото и застъргване в него или удар на тези места в
някакъв твърд тъп предмет.В конкретния случай охлузването по лявата половина на
челото на границата с окосмената част на главата, кръвонасядането
на лявата половина на челото под охлузването и кръвонасядането
по челото централно в средно-долната трета, може да стане при удар на главата в
предната седалка или подглавник на предната
седалка.Другите травматични увреждания по крайниците са получени при удар в
гърба на предната седалка.За да се получат всичките описани травматични
увреждания би следвало главата на пострадалата и нейните крайници да достигнат
до гърба на предната седалка.Това би могло да стане единствено и само ако не е
поставен предпазен колан, в противен случай би следвало тялото на М. да остане
прибрано към седалката и да не може да контактува с гърба на предната седалка
или подглавника й.Неизползването на предпазен колан
според вещото лице е допринесло за получаването на голяма част от травматичните
увреждания.Констатираната при Ж.К. на 5г.
Алопеция на главата, не е специфично
травматично увреждане от предпазен колан.От друга гледна точка липсата на
видими травматични увреждания по същата говори, че тя най-вероятно е била с
поставен предпазен колан, който не е позволил на тялото да се отдели от задната
седалка и да контактува с части вътре в купето на лекия автомобил.
В първоинстанционното
производство е приета и съдебно-медицинска експертиза от вещо лице, специалист
по кожни и венерически болести, съгласно заключението на която ПТП-то се приема
като „много стресиращо събитие“, което може да отключи генетичните механизми за
възникване на заболяването алопеция на главата на
Ж.К..В обстоятелствената част на заключението е изяснено, че като причина за
заболяването в много случаи е стресът, като много хора изпитват загуба на коса
няколко месеца след физически или емоционален шок.Екстремните случаи на стрес
могат потенциално да задействат състоянието, при наличието на генетична предекспозиция.В конкретния случай няма данни за генетична
предразположеност.Средния период на възстановяване е между 1 и 5 месеца.Самото
заболяване е свързано с психически дискомфорт.
При определяне размера на
обезщетенията за неимуществени вреди, които да бъдат присъдени на пострадалите,
районният съд е взел предвид сравнително лекия характер на телесните увреждания
по отношение на първите двама и краткия оздравителен период съгласно заключението
на съдебно-медицинската експертиза, условията, при които е причинен деликта, търпяните физически
болки и продължителността им, липсата на медицинско лечение, уплахата след
инцидента, липсата на трайни последици, възрастта на пострадалите, икономическите
условия в страната и съдебната практика по сходни казуси.
По отношение на пострадалата М.М. решаващият съд е приел въз основа заключенията на
приетите експертизи, че е доказано възражението за съпричиняване
по отношение на получените от нея увреждания, без охлузванията по
челото.Съобразени са изводите на вещото лице
по отношение на обособените две групи от увреждания, като за тези по
челото в заключението се изказва предположение, че може да стане, а по
отношение на останалите се дава категорично заключение, че са получени при удар
в гърба на предната седалка.Това се дължи на факта, че дори при сложен обезопасителен колан главата е свободно движеща се и има
определен широк периметър и траектория на свободно движение, за което реално
липсва възможност за описание.Поради това не е възприет извода на вещото лице,
че неползването на задължителния предпазен колан, е допринесло за настъпването
на вредоносния резултат по отношение на охлузванията на главата.Съобразявайки
всички обстоятелства, релевантни за определяне на обезщетението и съпоставяйки
действията на ищцата и водача на лекия автомобил, причинил катастрофата,
отчитайки тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат, районният съд е приел, че приносът на ищцата М.М. е 20%.
По отношение на пострадалата Ж.К.
районният съд е приел, че детето е пътувало в колата по време на
катастрофата.Направен е извод за наличие на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и появилата се след него алопеция
на главата на детето.Съобразен е средният възстановителен период, установено от
вещото лице, липсата на физически дискамфорт и
наличието на психически, който не е бил лек.
Относно претендираните
лихви районният съд е взел предвид, че застрахователят дължи лихви за забава,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна.От приложената застрахователна преписка е
установено, че ищците са уведомили застрахователя на 01.12.2017г., а от
приложения снимков материал по делото е видно, че оглед на увредения от
застрахования лек автомобил, е бил направен още към 02.05.2017г.Поради това
районният съд е приел, че ответникът е бил уведомен за инцидента към тази дата
и от нея следва да бъде присъдена законната лихва.
След направения подробен анализ на
събраните по делото доказателства въззивния съд
намира, че направените от районния съд фактически и правни изводи са правилни и
обосновани.Поради това и на основание чл.
272 ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите на обжалваното решение.
В допълнение към всичко изложено от районния съд съобразно доводите в
жалбата, въззивният съд намира следното:
Относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя на
„ГО“ на деликвента, е налице задължителна съдебна
практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД – ППВС № 4/68г.Същата не е изгубила
своето значение относно основните критерии, които следва да се спазят при
определяне на справедлив паричен еквивалент на неимуществените вреди на
пострадал от непозволено увреждане.Тази задължителна практика и последвалата
каузална практика на ВКС по чл. 290 от ГПК настоящият състав има предвид при
преценка моралните болки и страдания на
пострадалите, установени от доказателствения материал
по делото и подлежащи на обезвреда въз основа на принципа
на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, съобразявайки възрастта им, обстоятелствата,
при които е настъпил инцидента, продължителността на възстановителния период и
характеризиращите го според заключението на съдебно-медицинската експертиза
болки за първите двама ищци, преживения силен стрес и емоционален дискомфорт, както и конкретните икономически условия към правнорелевантния момент – 29.04.2017г.Всички тези
обстоятелства са били съобразени и от районния съд при определяне конкретния
размер на обезщетенията за неимуществени вреди.
Относно направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата М.М. районният съд е изложил подробни мотиви, които се
споделят и от настоящия състав на съда.Предпоставките за отчитане на съпричиняване и неговия размер са наличието на безспорно
установена причинно-следствена връзка между поведението на увредения и вредите,
заедно с преценка, кои от тях не биха настъпили или биха били ограничени при
липса на личен принос /в този см. решение № 84 от 15.08.2016г. по т. д. №
1308/2015г., II т. о. на
ВКС, определение № 467 от 12.12.2016г. по гр. д. № 60120/2016г., II г. о. на ВКС/.Настоящият състав на съда намира, че
процента на съпричиняване в случая е правилно
определен предвид тежестта на допуснатите нарушения на ЗДвП от страна на
виновния водач и от друга страна от ищцата, поради непоставянето на предпазен
колан.Отделно от това съдът отчита и негативните психически преживявания от
инцидента, породени от преживения силен стрес, наложили посещение при психолог
в продължение на 2 м. и от тримата пострадали с цел преодоляване на
психическата травма от случилото се.Тези последици също са в резултат от
вредоносното събитие, като по отношение на тях не е налице съпричиняване.
Относно участието на малолетната ищца
в ПТП-то настоящият състав кредитира показанията на св. Ж. К., които след
внимателен анализ и съпоставка с останалите доказателства по делото с оглед
възможността й заинтересованост, съдът не намира основание да дискредитира.Св.
К. е пристигнала много бързо на местопроизшествието, като вниманието й е било
насочено в помощ на ищците, които са нейни близки.Тя има непосредствени
наблюдения за състоянието и преживяванията им след случая.Св. П. е насочил
вниманието си към пострадалите от другия автомобил, което е логично, тъй като
същите са били в безсъзнание и са се нуждаели от спешна помощ, но си спомня, че
ищецът М.К. след инцидента е извадил първо дъщеря си от задната врата.Св. Г.
също няма категорични спомени за случая, но потвърждава, че в едната кола са
били мъж, жена и дете.Действително малолетната Ж.К. не е записана в съставения
констативен протокол като пострадала при ПТП-то, който пропуск вероятно се
дължи на обстоятелството, че същата не е имала физически травми от
катастрофата, но в частта относно механизма на ПТП-то и участниците в него
констативният протокол няма обвързваща материална доказателствена
сила, тъй като съставилите го длъжностни лица не са присъствали и възприели
непосредствено обстоятелствата по време на инцидента, поради което същите няма
пречка да бъдат установявани и с други доказателствени
средства.Относно наличието на причинна връзка между вредоносното събитие и
заболяването на детето и настоящия състав кредитира заключението на вещото лице
д-р К., който е специалист в тази област и дава подробна информация за
заболяването, причините за възникването му по принцип и в конкретния
случай.Съдът намира, че това заключение е подробно и обосновано изготвено,
кореспондира с останалите доказателства по делото – показанията на св. Ж. К.,
които са непосредствени и логични.
Съобразявайки всички гореизложени
факти и обстоятелства и принципа на справедливостта съгласно чл. 52 от ЗЗД,
настоящият състав на съда намира, че обезщетенията в присъдените от първоинстанционния съд размери, са адекватни на търпените
от пострадалите неимуществени вреди.
Относно претендираната
лихва за забава върху присъдените обезщетения настоящият състав намира, че
началния момент, от който се дължи такава е правилно определен от районния
съд.Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КТ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.
Изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3; 2. Изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.В случая обаче не става дума за забава
на застрахователя, а за претенция за лихви като част от застрахователното
обезщетение, дължима от прекия причинител на вредата при ангажиране на неговата
отговорност, което се покрива от застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КЗ.Това са
приложимите разпоредби от КЗ, поради което съобразявайки ал. 3 на чл. 429 от КЗ
и наличието на данни, че оглед на увредения от застрахования лек автомобил е бил
направен още към 02.05.2017г., правилно районният съд е приел, че това е
релевантния начален момент, от който следва да се присъди лихва за забава.
Предвид гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение, а решението на районния съд в обжалваните
части е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред
настоящата инстанция в полза на пълномощника на въззиваемите
следва да бъде определено възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в размери съобразно
защитавания материален интерес – 570 лева с ДДС за оказана безплатна правна
помощ на въззиваемия М.К., 648, 96 лв. с ДДС за
оказана безплатна правна помощ на въззиваемата М.М. и 544, 80 лева с ДДС за оказана безплатна правна помощ
на въззиваемана Ж.К..
По изложените съображения Пловдивският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3250 от
01.08.2019г., постановено по гр. д. № 9879 по описа за 2018г. на Пловдивски
районен съд, XIV гр. с. в
частта, с която се осъжда ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК *********,
да заплати на М.В.К., ЕГН **********, сумата от 3500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от реализирано на 29.04.2017г. в
с. Я., ул. *** пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху
сумата от 3500 лева от 02.05.2017г. до окончателното й погасяване.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3250 от
01.08.2019г., постановено по гр. д. № 9879 по описа за 2018г. на Пловдивски
районен съд, XIV гр. с. в
частта, с която се осъжда ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК *********
да заплати на М.Д.М., ЕГН **********, сумата от 4440 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от реализирано на 29.04.2017г. в с. Я., ул.
*** пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху сумата от
4440 лева от 02.05.2017г. до окончателното й погасяване.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3250 от
01.08.2019г., постановено по гр. д. № 9879 по описа за 2018г. на Пловдивски
районен съд, XIV гр. с. в
частта, с която се осъжда ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК *********
да заплати на Ж.М.К., ЕГН ********** – малолетна, представлявана от родителите
си М.В.К., ЕГН ********** и М.Д.М., ЕГН **********, сумата от 3200 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от реализирано но
29.04.2017г. в с. Я., ул. *** пътно-транспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху сумата от 3200 лева от 02.05.2017г. до окончателното й
погасяване.
В останалите части
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад
Виена иншурънс груп“ АД,
ЕИК ********* да заплати на адв. В. Д.М., ЕГН ********** сумата от 570 лева с
ДДС адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на въззиваемия М.К., сумата от 648, 96 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на въззиваемата
М.М. и сумата 544, 80 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на въззиваемата
Ж.К..
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :