№ 51995
гр. София, 22.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110124357 по описа за 2024 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл.
124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца „А***“ ЕАД
срещу П. П. П..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените от ищеца писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 56262/2023 г. по описа на СРС, 178-ми
състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.05.2025 г. от
10,00 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
1
Производството по делото е образувано по подадена от „А***“ ЕАД искова молба
срещу П. П. П., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 229
ЗЕС, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както
следва: 8,09 лева, представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги по
договор за използване на електронни съобщителни услуги № ********* за период от
12.10.2020 г. до 28.11.2020 г., ведно със законна лихва за период от 11.10.2023 г. до
изплащане на вземането; 2,36 лева - мораторна лихва върху това вземане за периода от
02.11.2020 г. до 02.10.2023 г.; 509,84 лева, представляваща неустойка за период от 12.10.2020
г. до 28.11.2020 г., ведно със законна лихва за период от 11.10.2023 г. до изплащане на
вземането; 148,67 лева - мораторна лихва върху това вземане за периода от 15.10.2022 г. до
02.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
56262/2023 г. по описа на СРС, 178-ми състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за електронни
съобщителни услуги № ********* от 08.12.2016 г. със системен партиден номер М5451874.
Към горепосочения договор, на 06.02.2020 г. сочи, че е подписано Приложение № 1 за пакет
услуги телевизия (201000957421) и интернет (101000549711) с план „А1 Премиум 75“ за
срок от 24 месеца. Излага, че за периода от 09.09.2020 г. до 08.10.2020 г. (период на
фактуриране) е изпълнил задълженията си по Договора, но ответникът не заплатил
дължимите суми, поради което на 14.10.2020 г., договорът бил прекратен поради неплащане
продължило повече от 124 дни съгласно ОУ, като била начислена и неустойка в размер на
509,84 лв. Аргументира, че за периода 12.10.2020 г. до 28.11.2020 г. ответникът дължи суми в
размер на 517,93 лв., от които 8,09 лв. неплатени суми за предоставени и неплатени
електронни съобщителни услуги и 509,84 лв. неустойки. Претендира и мораторна лихва
върху посочените задължения. Твърди, че за сумата от 8,09 лв. е издадена фактура №
*********/12.10.2020 г. на обща стойност 50,20 лв., но по нея било извършено кредитиране
в размер на 42,11 лв. и остатъкът възлизал на 8,09 лв. Сочи, че претендираната неустойка е
сбор от следните: неустойка за невърнато оборудване по ценова листа 100,00 лв.; неустойка
за невърнато оборудване по ценова листа 100,00 лв.; неустойка за допълнителна услуга -
Екстра MAX Sport Plus 14,97 лв.; неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без
ДДС 23,49 лв.; неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС 101,46 лв.;
неустойка за дадена отстъпка от цената на месечната такса 31,32 лв.; неустойка за дадена
отстъпка от цената на месечната такса 138,60 лв. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът излага, че не става ясно как
са изчислени претендираните суми. Сочи, че не са били налице основанията за прекратяване
на Договора. Оспорва изпадането в забава. Оспорва претенцията за неустойка, като в тази
връзка излага, че липсват доказателства, от които да се установява предаването на някакви
2
устройства. Оспорва клаузите за неустойка като нищожни. Твърди, че ОУ не са подписани от
негова страна, поради което счита, че не го обвързват. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 229 ЗЕС в тежест на
ищеца е да докаже, че между него и ответника е сключен договор за електронни
съобщителни услуги, въз основа на който се е задължил да предостави на ответника
мобилни услуги, а последният – да заплати цената им; че в рамките на заявения период е
предоставил на ответника мобилни услуги на претендираната стойност, както и че е
настъпила изискуемостта на вземанията. УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2
ГПК, че не сочи доказателства за изпълнение на задълженията си по договора, в частност, че
в рамките на заявения период е предоставил на ответника мобилни услуги на
претендираната стойност.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
ответникът е поел задължение да заплати посочените неустойки при прекратяване на
договорите поради неизпълнение на задълженията му и размера им; че действието на
договорите е прекратено на соченото основание; датата на прекратяване на договорите;
както и че ответникът се е съгласил с общите условия към договорите.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на задълженията.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг,
изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията на
падежа.
По релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, при
настъпването на които, законът предвижда спиране и/или прекъсване на давността, в случай
че твърди такива.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал.
1, т. 4 от ГПК факти:
1/ че между страните е сключен Договор за електронни съобщителни услуги №
********* на 08.12.2016 г. със системен партиден номер М5451874; че към посочения
договор, на 06.02.2020 г. е подписано Приложение № 1 за пакет услуги телевизия
(201000957421) и интернет (101000549711) с план „А1 Премиум 75“ за срок от 24 месеца.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
3
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4