РЕШЕНИЕ

 

 

Номер370/2.3.2020г.            Година 2020                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                           двадесет и седми състав

На двадесет и пети февруари                            Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД №475 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „М.В." АД, ЕИК *********, с представляващ и управляващ Д.Д.Д., депозирана чрез пълномощник адв.Х.Я., против Наказателно постановление № 03-011151/20.03.2019 г., издадено от ИД Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на  1 500 /хиляда и петстотин/  лева, на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда за нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда КТ/.

 

         В жалбата се излагат  бланкетни твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на НП, както и за постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли за неговата отмяна.

        В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се явява законен и процесуален представител.

        Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

         През месец през месец март 2019г служители на Д“ИТ“ – Варна, сред които св. П.Е., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „М.В." АД. Повод за проверката бил получен сигнал от работника И.Н., в които се излагали твърдения за неизплатено трудово възнаграждение за три месеца. След проверка на документите в това число и платежна ведомост за месец ноември 2019г., предоставени от  дружеството, св. Е. констатирал, че на лицето И.С.Н., работещ на длъжност „инженер енергетик“ не било изплатено в уговорения срок договореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец ноември 2019г., възлизащо на сумата от 1115.55 лв. До приключване на проверката, на 13.03. 2019г., не били представени доказателства за изплатеното трудово възнаграждение за месец ноември 2019г.

     На 13.03.2019 г.  св. Е. съставил срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта било посочено неизпълнението на задължението за изплащане на уговореното трудово възнаграждение за извършената работа от работника Н. за месец ноември 2019г. За дата на извършване на нарушението била определена датата на която следвало да се изплати дължимото възнаграждение – 02.01.2019г.

     Актът за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващия дружеството лице. В графата за възражения  , такова не било отразено.

       На 20.03.2019г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с което възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил административно наказание от вида имуществена санкция в размер на 1500 лева.

      Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена проверка, трудов договор; информационна карта, разплащателни ведомости, обратни разписки, заповеди и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

      Като непротиворечиви, конкретни, логични и добросъвестни, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от актосъставителя св.П.Е..

       Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и тези събрани в с.з., не оспорени от страните и приобщени към доказателства по делото.  

      Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

      Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

 

       Съгласно разпоредбите на  чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.  Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената  по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“.

 

       АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

 

       При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано позволяващо на наказания субект да разбере в какво е обвинен, а именно в това, че не е изплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец ноември 2019г. на лицето И.С.Н. на длъжност „инженер енергетик“  в дружеството.

    Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.

 

    От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.

    Съгласно цитираните разпоредби /чл.128, т.2 и чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ/ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки или чрез превеждането му на влог в посочената от него банка. От анализа на посочените правни норми се налага извод, че изпълнителното деяние на описаното в оспореното пред районния съд наказателно постановление административно нарушение се осъществява чрез бездействие – неплащане на уговореното трудово възнаграждение в установения срок. Тоест с неизвършване на законово вмененото задължение за изплащане на трудовото възнаграждение и изтичането на срока за това, се осъществява съставът на визираното в чл. 128 т. 2 от КТ административно нарушение. В конкретният случай, видно от представения Трудов договор №48/12.06.2018г. и по-точно т.5 от същия – работодател е следвало да изплаща трудовите възнаграждения на посочения в АУАН и наказателното постановление работник в срок до края на следващия месец, следващ месеца, през който е положен трудът. В процесното наказателно постановление АНО коректно е посочил, че нарушението се състои в неизплащане на уговореното трудово възнаглаждение на лицето.  Съдът намира, че щом работната заплата е следвало да се изплати до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът т.е. до 31.12.2018г., то нарушението е довършено на следващия ден след тази дата. Тъй като видно от календара за 2019г., този ден е бил първи януари, официален неработен ден, тоест задължението е следвало да се изпълни най-късно на 02.01.2019г.- сряда, първият работен ден след изтичане на срока. Така че правилно е определена и датата на нарушението-02.01.2019г., тъй като към тази дата, със своето бездействие, въззвното дружество  вече се е намирало в нарушение.

    Неизпълнението на това задължение е установено по категоричен начин от приложените по делото разплащателна ведомост, съгласно която възнаграждението е начислено, но не е изплатено. Горните обстоятелства дори не се оспорват от въззивното дружество. От доказателствата по делото /представената разплащателна ведомост/ е видно, че са отработени 22 дни от работника за м. ноември 2018г., като възнаграждението за тях е начислено в размер на 1115.55лв, което обаче не е изплатено.

   От всички доказателства по делото е видно, че въззивното дружество като работодател не е изплатило на работника уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец ноември 2018г. в установения срок. По делото не са ангажирани доказателства за последващо изпълнение на задълженията на възз. дружество. В хода на съдебното следствие, което бе проведено почти две години след установяване на нарушението също не бяха ангажирани доказателства от възз. дружество в горната насока.

    Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл. чл.128, т.2 вр.чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ.    Правилно е била ангажирана отговорността на „М.В." АД, ЕИК 202802976в качеството му на работодател, чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.

     АНО правилно е определил и санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.1 от КТ е предвидено наказание за работодател, който  наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. Наказващият орган е наложил на  въззивното дружество  „имуществена санкция” в минимален размер на 1500 лв.. Съдът намира, че размерът на това наказание е бил преценен правилно и съответно на конкретното нарушение. От материалите по преписката е видно, че за конкретния работник не е било изплатено не само трудовото възнаграждение за м. ноември 2018г., а и за още два месеца- м.12.2018г. и м.01.2019г., за което е издадено предписание в Протокол №ПР1907369/13.03.2019г.. От същото безспорно са произтекли вредни последици за работника. От друга страна по преписката са събрани данни и за други нарушения на трудовото законодателство от въззивното дружество. Горното завишава значително обществената опасност на извършеното и манифестира системно неизпълнение на разпоредбите на трудовото законодателство. Поради това съдът намира, че с налагане на конкретното наказание за процесното нарушение  биха се  постигнали целите на адм. наказания предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН.

     С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда и от пороци, които го правят процесуално недопустимо, поради което и следва да бъде потвърдено.

     Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

       ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-011151/20.03.2019 г., издадено от ИД Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на „М.В." АД, ЕИК ********* е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на  1 500 /хиляда и петстотин/  лева, на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда за нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда .

 

     Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

                                                      

 

                                                             СЪДИЯ при РС- Варна: