Решение по дело №3442/2018 на Районен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260000 / 16.1.2024г.

 

Гр. П., 16.01.2024 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, трети състав в открито заседание на десети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при участието на съдебният секретар Ц. М.,като разгледа докладваното от съдия КОРИТАРОВА  гр.д.№ 3442/2018  год., за да се произнесе, взе в предвид следното:

 Производството се движи по реда на чл. 250 ГПК във вр. с чл. 344 ГПК и чл. 346 ГПК.

С Определение № 50001 от 09.01.2023 г. на ВКС не е било допуснато до касационно обжалване въззивно решение №409 от 25.11.2021 г. по в.гр.д. №404/2021 г. на ПОС, с което е било потвърдено Решение № 260227 от 26.02.2021 г. на ПРС по делото и е било отменено протоколно определение, постановено в о.с.з. на ПРС от 21.08.2020 г., с което е било оставено без уважение искането на съделителя Р.Г.Д. за приемане за съвместно разглеждане в производството по делбата и претенциите по сметките по реда на чл. 346 ГПК и е било върнато делото на същия състав за произнасяне по същите съобразно указанията на въззивната инстанция съгласно които съдът следва да остави без движение молбата на съделителя Р.Г.Д. и след това да се произнесе по основателността на същата.

С оглед на тези указания на въззивната инстанция съдът е оставил без движение молбата на съделителя Р.Г.Д., като е указал на същия в едноседмичен срок от уведомяването му да конкретизира съделителите срещу които е насочена претенцията му по сметките, какви са конкретните подобрения на имота които претендира и тяхната стойност, кога същите подобрения са били направени, дали са били направени със знанието и съгласието на останалите съсобственици или при противопоставяне от тяхна страна, с колко се е увеличила пазарната стойност на имота в резултат на извършените подобрения, както и каква сума претендира от всеки един от останалите съделители съобразно тяхната идеална част.

Съделителя Р.Г.Д. чрез адв. Б. е изпълнил указанията на съда, като с изрична молба от 28.03.2023 г. е предявил претенцията си към останалите съделители Л.Л.С., С.К.Б., Е.Д.Р. и Н.Д.Г..

С определение от 22.05.2023 г. съдът е конституирал на основание чл. 227 ГПК като наследник на починалата в хода на производството  на 08.04.2023 г. съделителка Л.Л. С. нейната дъщеря и единствен наследник видно от представеното удостоверение за наследници С.К.Б..

В настоящото производство е приета за съвместно разглеждане в производството по делбата и претенцията на съделителя Р.Д. по сметките по реда на чл. 346 ГПК. Същият твърди, че с влязло в сила решение по допускане на делба е било установено, че той и Л.Л.С., С.К.Б., Е.Д.Р. и Н.Д.Г. са съсобственици на недвижим имот –дворно урегулирано място, което по КККР на П. съставлява поземлен имот с идентификатор № 55871.515.7811 ведно с построените в този имот сгради-двуетажна еднофамилна сграда с идентификатор № 55871.515.7811.3 ,  двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 55871.515.7811.2, едноетажна сграда с идентификатор № 55871.515.7811.1 и едноетажна сграда с идентификатор №55871.515.7811.4 при следните квоти- Р.Д.-11/72 ид.ч., Л.Л.С.-15/72, С.К.Б.-15/72, Е.Д.Р.-6/72 и Н.Д.Г.-6/72, Д.Г.Д.-11/72, Д.М.С.-8/72. Твърди, че заедно с него наследодателят му Г. Д.С. бил извършил редица подобрения със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици на имота. Били изградили пристройка на жилищна сграда от западната страна на сграда със застроена площ от 21 кв.м., състоящи се от две стаи-преходни на първия етаж на сградата, механа и котелно помещение в мазето на сградата, извършени СМР. Изброява в 22 точки извършените СМР и труд и материали с овехтяването им и посочва, че били направени през 1988 г. и посочва стойността на всяко едно от тях. Счита, че общата стойност на пристройката ведно с вложения труд и материали се равнява на 16 257,87 лв., като със същата сума се била увеличила и стойността на имота следствие на извършените подобрения. Твърди, че през 1990 г. били изградили гараж в дворното място и посочва като обща стойност на гаража като труд и вложени материали сумата от 6667,48 лв. със същата сума се била увеличила и стойността на имота следствие на извършените подобрения. Заявява, че през 1990 г. били изградили басейн в имота на стойност 1000 лв., труд и вложени материали и със същата сума се била увеличила и стойността на имота следствие на извършените подобрения. Посочва, че цялата стойност на извършените в имота подобрения от общия наследодател била в размер на 23 925,35 лв. Съделителите били дължали на Р.Г.Д. част от тази сума съответна на идеалните им части от имота. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди Л.Л.С. да му заплати сумата от 4984,45 лв., С.К.Б.-сумата от 4984,45 лв., Е.Д.Р.-сумата от 1993,78 лв. и Н.Д.Г. сумата от 1993,78 лв. или общо всичките ответници да му заплатят сумата от 13 956,46 лв., съставляваща приспадащият им се дял от общата стойност на извършените в имота подобрения-пристройка към жилищна сграда и гараж, построени в съсобствения им недвижим имот от страна на Р.Г.Д. и неговия наследодател и да му заплатят законовите лихви върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на претенцията по сметките на ищеца от ответниците  Н.Д.Г. и Е.Д.Р. чрез адв. С.В.. Същите заявяват, че не оспорват обстоятелство, че наследодателят на Р.Г.Д., Г. Д.С. до смъртта си е изградил пристройката на жилищната сграда от западната страна, състояща се две стаи на първия етаж, механа и котелно помещение в мазето на сграда, както  и гараж и басейн. Оспорват твърдението, че подобренията в имота били извършени без тяхно противопоставяне, както и че Р.Д. бил участвал в извършване на подобренията, тъй като същият бил на 15 години през 1990 г. Оспорва стойността на извършените подобрения посочена от Д.-23 925,35 лв.  Подобренията щели да се дължат на всички наследници на общия наследодател Г. Д.С., ако се било установило, че били извършени от него. Била предявена такава претенция и от другите наследници и било образувано гр.д. № 3446/2021 на ПРС. Правят възражение за погасяване на претенцията за заплащане на подобренията по давност. Г. Д.С. бил починал на 21.03.1992 г., което било видно от приложеното удостоверение за наследници и след неговата смърт Р.Д. и неговата сестра Д.Д. и майка му Д.С. станали съсобственици заедно с останалите съделители на процесния имот. Посочват, че освен тях съсобственик на 1/3 ид.ч. от процесния имот била и И. Д. Б., която била починала през 2013 г. и била оставила за свои наследници всички съделители и Р.Д. и неговата сестра Д.Д. наследници по заместване на техния баща. Твърдят, че от смъртта на Г. С. на 21.03.1992 г. до смъртта на И. Б. през 2013 г. страните били обикновени съсобственици на процесния недвижим имот. Твърдят, че давността за предявяване на претенцията за подобренията била изтекла на 22.03.1997 г. Моли да се отхвърли претенцията по чл. 346 ГПК и претендират сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е бил депозиран отговор от ответницата С.К.Б. чрез адв. И.В. ***, с който се излагат аналогични съображения за отхвърляне на претенцията по чл. 346 ГПК като неоснователна и също се прави възражение за погасяването по давност на претенцията за подобренията.

Съдът в о.с.з. проведено на 28.06.2023 г. е приел като правна квалификация на заявената претенция по сметките чл. 346 ГПК във вр. с чл. 12, ал. 2 ЗН. 

Съдът след съвкупен анализ на приетите по делото писмени и гласни доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел В. Й., който е съсед на страните от 1958 г. страните били правили пристройка и гараж между 1988 г. до 1989 г., като свидетелят също бил помагал за изграждането на пристройката, като гаражът бил направен по-късно, като чичото на Р.Д.К.  бил участвал най-активно. С разрешение на бащата на свидетеля били строили до мушата, като били построили две стаи, а под стаята имало механа. Гаражът още бил съществувал като постройката се била ползвала за живеене. Майката на Р. била живяла в едната стая, а в другата дъщеря му. Бащата на същия Г. бил копал мазето, изкарвал бил земята и бил строил. По същото време се бил направил и басейна в двора, както и парното, с което се била отоплявала механата. Другите роднини, които имали претенции не били живели в къщата, като били идвали, но не били живели. Когато лелята на Р. била починала били направили ремонт, като същият бил живеел там заедно със семейството си. Бащата на Р. сам бил строил, като чичото на същия бил помагал за строежа на гаража. В една от стаите на пристройката бил живял Р. заедно с жена му. Чичо му К. бил живял на втория етаж, но от 1994-1995 г. никой не бил живял на етажа. Лелята на Р. И. също била живеела там в една стая на долния етаж и била държала и една стая на горния етаж. Свидетелят не знае със сигурност дали Р. е участвал в строежа, тъй като бил млад преди да влезе в казармата. Свидетелят бил виждал Р. и чичо му заедно да отливат през 1992 г. бетон след като баща му бил починал.

Видно от показанията на свидетеля А. Р., който е съсед на страните в края на 80-те години били започнали да правят пристройка на къщата с две стаи и механа и котел, а впоследствие и гараж и басейн, като стаите били част от къщата и били годни за живеене. Р. бил участвал в строителните дейности, като бил помагал, като след смъртта на баща си той сам бил правил удобства. Гаражът бил масивен и имал удобства и имал рампа. Басейнът бил построен през 1991 г. от Р. и от баща му. Пристройките, механата и басейна се били ползвали. Р. бил поддържал всичко и строеното било направено със съгласието на всички. Дълго време другите роднини на Р. не били идвали в имота и не били живеели в него. Чичото на Р. също активно бил участвал в строителните дейности. Средствата за тези дейности били осигурявани от Р. и от баща му. Пристройката на къщата я бил правил бащата на Р. през 1988-1989 г. като Р. бил 14 г. и също бил участвал. В момента в имота живее Р., неговата майка, неговата съпруга и децата му.

Видно от показанията на свидетеля Д. П., който също е съсед на процесния имот бащата на Р. бил направил пристройката, която била 15-16 кв. и била част от къщата. Били направили парно, механа и гараж откъм улицата. В строежа бил участвал бащата на Р. Г.. Изразява предположение, че Р. също е бил помагал на баща си. Чичо му К. също бил помагал на баща му. От много години в къщата били живеели Р., неговата съпруга, неговите деца и майка, както и сестра му. Останалите съделители не ги бил виждал в имота повече от 20 години. След смъртта на Г. чичото К. бил помагал за пристройката и за гаража. Р. сам бил правил басейна. Когато се строяла пристройката в къщата били живели К. и И.. При строежа на пристройката Р. бил осми клас и свидетелят го бил виждал да помага на баща му.

Видно от показанията на свидетелката Б. М. В. , която е леля на Р. подобренията били правени през 1988-1989 г. до 1990 г. от бащата на Р. и от самия Р.. Били направени пристройка с парно и изкоп за басейн. В мазето имало парно и механа, и имало две стаи към къщата. Пристройката била част от къщата. В дворното място имало гараж, които бил започнат от нейния зет и след смъртта му Р. и сестра й били продължили да дострояват гаража. Бил изкопан басейн, като сестра й и Р. били плащали затова. Р. бил участвал в строежа и до днешен живее в имота заедно със семейството си. В едната стая от пристройката били живеели Р. и съпругата му, а в другата леля му И. докато същата не била починала. Всички били съгласни да се строи. Чичото на Р. също бил помагал. Имотът се бил поддържал от Р., сестра й и неговото семейство. С.Б. *** и не била посещавала имота. К. бил помагал на Г. за подобренията, но свидетелката не знае дали му е давал пари за тях. Пристройката била правена от Г., Д. и Р., когато Р. бил на 15 г.  Свидетелката живее в гр. П. от 1976 г., като в имота била ходила често. След като се уволнил от казармата Р. бил поел строителните дейности, като зетът на свидетелката Г. бил ги финансирал.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като еднопосочни и безпротиворечиви и кореспондиращия със събрания по делото доказателствен материал.

Видно от изготвената по делото СТЕ общата стойност на пристройката на жилищната сграда от западната страна на сградата със застроена площ от 21 кв.м., състояща се от две стаи преходни на първия етаж на сградата, механа и котелно помещение в мазето на сградата като извършени СМР –труд и материали с овехтяването изградени към 1988 г. е в размер на 10 833,90 лв., като стойността на имота вследствие на извършените подобрения се е била увеличила със сумата от  9533,83 лв. Общата стойност на гаража изграден в дворното място през 1990 г. като труд и материали се равнява на 5864,48 лв., като стойността на имота вследствие на извършените подобрения се е увеличила със сумата от 5278,03 лв. Общата стойност на изградения в двора на имота басейн през 1990 г. като труд и материали се равнява на 1864 лв., а стойността на имота вследствие на извършването на това подобрение се е увеличила с 1677,60 лв.. Общо подобренията в имота са на стойност 18 562,38 лв.

Видно от изготвената по делото допълнителна СТЕ общата пазарната стойност на имота към 02.01.2024 г. е 195 340 лв. Пазарната стойност на подобренията към общата пазарна стойност на имота 53 920 лв./195 340 лв.се равнява на 27,60 % . Пазарната стойност на увеличение на подобренията към общата пазарна стойност на имота се равнява на 45 832 /195 340 се равнява на 23,50 %. Подобренията в имота с оглед пазарната им стойност към настоящия момент-02.01.2024 г. са на стойност 53 920 лв., а увеличената стойност на имота с гаража, пристройката и басейна е на стойност 45 832 лв.

Съдът кредитира изготвените по делото СТЕ и допълнителна СТЕ като изчерпателни и обосновани, неоспорени от страните и изготвени от безпристрастно вещо лице в рамките на неговата компетентност.

Съделителят Р.Г.Д. е изменил размера на исковете си на основание чл. 214 ГПК, като е предявил иск в размер на 22 466,66 лв. срещу съделителката С.К.Б., иск в размер на 4493,33 лв. по отношение на съделителката Е.Д.Р. и иск в размер на 4493,33 лв. по отношение на съделителката Н.Д.Г., като претендира общо да му заплатят сумата от 31 453,32 лв., съставляваща приспадащият им се дял от стойността на извършените в имота подобрения-пристройка към жилищна сграда, гараж и басейн построени в съсобствен на страните имот от Р.Г.Д. и неговия наследодател приживе на общия наследодател ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на претенцията по сметките -21.08.2020 г. до окончателното й плащане.

 С оглед приетата за установена фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи.

Настоящото производство се разглежда по реда на чл. 250 ГПК, тъй като е върнато от въззивната инстанция за допълване на решението по извършването на делбата като съдът разгледа и се произнесе по направената в първото открито съдебно заседание на втората фаза на делбата претенция по сметките от съделителя Р.Г.Д. с правна квалификация чл. 346 ГПК във вр. с чл. 12, ал.2 ЗН.

Претенцията съделителя Р.Г.Д. за осъждане на съделителката С.К.Б. да му заплати сума в  размер на 22 466,66 лв. , на съделителката Е.Д.Р.  да му заплати сума в размер на 4493,33 лв. и по отношение на съделителката Н.Д.Г., да му заплати сума в размер на 4493,33 лв. като претендира общо да му заплатят сумата от 31 453,32 лв., съставляваща приспадащият им се дял от стойността на извършените в имота подобрения-пристройка към жилищна сграда, гараж и басейн построени в съсобствен на страните имот от Р.Г.Д. и неговия наследодател приживе на общия наследодател ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на претенцията по сметките -21.08.2020 г. до окончателното й плащане са неоснователни.

За да възникне претендираното спорно материално право по чл. 12, ал. 2 ЗН, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти (материални предпоставки): 1) претендиращият да има качеството наследник; 2) да е спомогнал за увеличаване на наследството (изграждане на постройка, направа на посаждения, предоставяне на парични средства, изплащане на задължения и др., включително чрез извършване на подобрения в наследствения имот); 3) действията, довели до увеличението, да са извършени приживе на наследодателя; 4) действията, довели до увеличение на наследството, следва да са без правно основание и 5) претендиращият да не е бил възнаграден по друг начин.

В настоящия случай в предявената молба за претенции по сметки съделителят Р.Г.Д. заявява, че следва да му се присъди увеличената стойност на имота на основание чл. 12, ал. 2 ЗН. Според настоящия съдебен състав отношенията между страните не могат да бъдат квалифицирани по посочената разпоредба, доколкото съсобствеността между същите не произтича единствено от наследяване. Претенцията по сметки на съделител за извършени от него подобрения в имота, предмет на делбата, следва да се квалифицира по чл. 12, ал. 2 ЗН, само ако същият е собственик на основание наследствено правоприемство /Решение № 41/24.02.2014 г. по гр. д. № 6652/2013 г. на 1 ГО/. В настоящия случай с влязло в сила Определение № 50001 от 09.01.2023 г. на ВКС не е било допуснато до касационно обжалване въззивно решение №409 от 25.11.2021 г. по в.гр.д. №404/2021 г. на ПОС, с което е било потвърдено Решение № 260227 от 26.02.2021 г. на ПРС изрично е прието, че съсобствеността между страните не е възникнала единствено по наследяване от общ за тях наследодател-И. Б., починала през 2013 г., а и от правна сделка извършена през 1978 г. –договор за дарение по силата на което К.Д.С., Г. Д.С. и И. Д. Б. са придобили по 1/3 ид.ч. от процесния имот, както и от наследяване от различни наследодатели приобретатели по тази сделка или налице са различни правопораждащи юридически факти, които са довели до възникването на комбинирана съсобственост.

 Следователно претенцията е упражнена от лице, които не е съсобственик въз основа единствено наследствено правоприемство – наследяване от общ наследодател И. Д. Б., тъй като същият наследява и неговият баща  Г. Д.С., който е починал през 1978 г., като всеки един от двамата му наследодатели е придобил 1/3 ид.ч. от  имота по силата на договор за дарение през 1978 г.  поради което в настоящия случай не намира приложение нормата на чл. 12, ал. 2 ЗН.      Правните последици, правата и задълженията, които възникват за съсобствениците при извършване на подобрения, т. е. на полезни разноски за съсобствена вещ, се уреждат по различен начин и от различни правни институти, в зависимост от това дали са извършени от всички съсобственици по общо съгласие, от един съсобственик със или без съгласие на другите съсобственици, както и от качеството, в което съсобственикът е извършил подобренията - като владелец на своята идеална част и държател на частите на другите съсобственици или като владелец на цялата обща вещ. Възможните хипотези при извършени подобрения на съсобствена вещ са следните: на първо място при извършени подобрения от единият или няколко от съсобствениците със съгласието на останалите. Правоотношението в този случай следва да се квалифицира по чл. 30, ал. 3 ЗС, като следва да се присъдят действително извършените разходи. На второ място хипотеза на извършени подобрения между съсобственици в качеството им на владелци на своята идеална част и държатели на идеалната част на останалите съсобственици без последните да са дали съгласие за извършване на подобренията. В този случай отношенията се уреждат по правилата за водене на чужда работа без пълномощие – ако подобренията са извършени в свой и в чужд интерес правната квалификация на претенцията е чл. 61, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 59 ЗЗД, като на претендиращия съсобственик следва да се присъди по-малката стойност между реално извършените разходи и увеличената стойност на имота. Трета хипотеза при извършени подобрения е когато подобренията са извършени с изрично противопоставяне от страна на останалите съсобственици, при която приложима е разпоредбата на чл. 59 ЗЗД. Следваща възможност е подобрителят да се явява владелец на цялата вещ /включително и на идеалните части на останалите съсобственици/, в този случай правоотношенията се квалифицират съобразно разпоредбите на чл. 72 – 74 ЗС, като ако владелецът – подобрител е добросъвестен има право на увеличената стойност на вещта, а в случай, че владелецът се явява недобросъвестен по силата на чл. 74 ЗС следва да му бъде присъдена по-малката стойност между направените разноски и увеличената стойност на имота /така ППВС 4/74 г. /. В настоящият случай не са предявени претенции, които са се квалифицират по посочените юридически състави. Претенциите по чл. 30, ал. 3 ЗС се погасяват с общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, а нейното начало се поставя с извършването на съответните разноски от съсобственика – подобрител. Претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН съгласно т. 4 от ППВС № 7/73 г. на ВС се погасява с общата 5 годишна погасителна давност, която започва да тече от подаването на исковата молба за допускане на делбата-25.05.2018 г., в настоящия случай и същата не се явява погасена по давност, тъй като е заявена в о.с.з. на 21.08.2020 г., поради което възражението на ответната страна по претенцията за изтеклата петгодишна погасителна давност се явява неоснователно.

Съдът счита, че подлежащата на прекратяване в настоящото производство съсобственост има смесен характер (не произтича единствено от наследяване), поради което няма основание да се поддържа, че ликвидацията на отношенията по повод извършени в делбения имот подобрения следва да се извърши съобразно чл. 12, ал. 2 ЗН.

В настоящият случай не се доказаха по категоричен начин и останалите предпоставки за уважаване на иска по чл. 12, ал. 2 ЗН, а именно съделителят Р.Г.Д. да е спомогнал за увеличаване на наследството (изграждане на постройка, направа на посаждения, предоставяне на парични средства, изплащане на задължения и др., включително чрез извършване на подобрения в наследствения имот); 3) действията, довели до увеличението, да са извършени приживе на наследодателя; 4) действията, довели до увеличение на наследството, следва да са без правно основание и 5) претендиращият да не е бил възнаграден по друг начин.

Видно от показанията на разпитания по делото Йорданов чичото на Р.Д.К.Д.С., който е наследодател на ответницата по претенцията С.К.Б., също е помагал активно, като строителните работи са били извършвани главно от бащата на Р.. Тези твърдения свидетелят заявява със сигурност. Същият обаче изразява предположение относно участието на Р. в строителните работи, тъй като същият е бил много млад преди да влезе в казармата. След смъртта на баща му Р. и чичо му К. били отливали бетон за гаража. Към настоящия момент от дълго време в пристройката живеят Р. и неговото семейство, които ползват всички подобрения извършени в имота. Свидетелят А. Р. заявява, че Р. бил помагал в строителните дейности, но не посочва конкретно какви строителни дейности е извършвал предвид възрастта му от 14 г. към момента на изграждането на пристройката, гаража и басейна. Р. и семейството му поддържат имота и живеят от повече от 20 години в него. В строителните работи също бил участвал и неговия чичо. Свидетелят Павлов е категоричен, че бащата на Р. бил извършвал строителните дейности, като бил виждал Р., но не знае дали същият е бил помагал. Той е сигурен, че  чичото на Р. е бил помагал на баща му да извършва строителните дейности. Повече от 20 г. имотът и подобренията в него се ползват от Р. и неговото семейство включително и от неговата майка Д.М.С. и сестра му Д.Г.Д.. Изразява предположение, че Р. сам си бил правил басейна. Свидетелят посочва, че бил виждал Р. да помага на баща му при строежа на пристройката, но отново не уточнява с какви конкретни действия предвид възрастта му е бил помагал. Свидетелката Владимирова заявява, че подобренията в имота са били извършвани от бащата на Р. и от него самият през периода от 1988-1989 г.  и 1990 г., като чичото на Р. също е помагал. Р. и неговото семейство живее дълго време единствено в имота и ползва подобренията. Свидетелката обаче не възпроизвежда свои лични възприятия, защото свидетелства за обстоятелства, за които е узнала предимно от нейната сестра Д.С.. Не се установява по категоричен начин съделителят Р.Г.Д. да е изградил пристройката, гаража и басейна в процесния имот, да е вложил парични средства в строежа им, както и не се установява в какво конкретно се е изразила помощта му и участието му в строителните дейности, които са били извършени през периода от 1988 г. до 1990 г., тъй като ответникът е бил на 13 г.  и съответно на 15 години и житейски обосновано е да се приеме, че основната част от строителните дейности са били извършвани от баща му и от чичо му. От експертизите се установи, че подобренията в имота с оглед пазарната им стойност към настоящия момент-02.01.2024 г. са на стойност 53 920 лв., а увеличената стойност на имота с гаража, пристройката и басейна е на стойност 45 832 лв. т.е. налице е увеличаване на наследството,  но то е настъпило в резултат на действията, довели до увеличението, които са били извършени приживе на наследодателя от бащата на Р.Г.Д. и от неговия чичо. В случая общия наследодател на страните приживе на който следва да са били извършени подобренията е И. Д. Б., починала към 2013 г. а не Г. Д.С., който се явява общ наследодател на Р.Г.Д., майка му Д.М.С. и сестра му Д.Г.Д. и който би бил общ наследодател на страните при иск с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН, ако  Р.Г.Д. би предявил претенцията си срещу майка му Д.М.С. и сестра му Д.Г.Д., какъвто не е настоящия случай. Неговата претенция е насочена срещу наследниците на К.Д.С., а именно дъщеря му С.К.Б. и Е.Д.Р. и Н.Д.Г. и техният общ наследодател е И. Д. Б.. На следващо място се установи от показанията на всички разпитани по делото свидетели, че Р.Г.Д., неговата съпруга и деца, както и майка му Д.М.С. и сестра му Д.Г.Д. повече от 20 години ползват процесния имот и направените в него подобрения-пристройка, гараж и басейн, т.е може да се направи извода, че претендиращият е бил възнаграден по друг начин, а именно ползвайки имота и построените в него подобрения.

С оглед на изложеното съдът счита, че претенцията на Р.Г.Д. с правно основание чл. 346 ГПК във вр. с чл. 12, ал. 2 ЗН следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и да бъде допълнено постановеното решение Решение № 260227 от 26.02.2021 г. на ПРС по делото в този смисъл.

 

По разноските

 

Съгласно чл. 355 ГПК по присъединените искове в делбеното производство  се определят по реда на чл. 78 и чл. 78а ГПК. В случая на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът по претенцията  с правно основание чл. 346 ГПК във вр. с чл. 12, ал. 2 ЗН Р.Г.Д. с оглед отхвърлянето й дължи на ответницата по претенцията С.К.Б. сторените от нея разноски в настоящото производство в размер на сумата от 1300 лв.  съставляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ определени по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36 ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ, които следва да бъдат заплатени на адв. И.Г.В. *** с адрес на адвокатската кантора – гр. П., ул. „Т.“ № **.

Ищецът следва да заплати и на всяка една от съделителките Е.Д.Р. и Н.Д.Г. сторените от тях разноски в настоящото производство в размер на сумата от 749,33 лв.  съставляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ определени по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36 ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ, които следва да бъдат заплатени на адв. С.Л.В. *** с адрес на адвокатската кантора – гр. П., ул. „Т.“ № **.

На съделителките Д.Г.Д. и Д.М.С. сторените по делото разноски в размер на 800 лв. адвокатско възнаграждение с оглед изхода на спора следва да бъдат поети от Р.Г.Д., тъй като същите са страни по това производство въз основа на неговата претенция, която се явява неоснователна и следвало да бъдат конституирани и да участват в него в качеството си на съделители в делбеното производство.

На основание чл. 10 от Тарифата за държавните такси които се събират от съдилищата по ГПК за подобренията искани във формата на възражение се събира държавна такса в размер на 4%  върху признатите с решението суми, но не по-малко от 20 лв. С оглед на отхвърлянето на претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН Р.Г.Д. следва да заплати по сметката на ПРС и сумата от 1258,13 лв., съставляваща държавна такса върху претендираните от него подобрения.

Водим от горното и на осн.чл. 250 ГПК и чл.346 ГПК във вр. с чл. 12, ал. 2 ЗН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 ДОПЪЛВА  на основание чл. 250 ГПК постановеното по делото Решение № 260227 от 26.02.2021 г. на ПРС като

ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.346 ГПК във вр. с чл. 12, ал. 2 ЗН, предявена от  Р.Г.Д., ЕГН: ********** *** против Е.Д.Р., ЕГН: ********** *** и Н.Д.Г., ЕГН: ********** *** и С.К.Б., ЕГН: ********** ***, за осъждане на съделителката С.К.Б. да му заплати сума в  размер на 22 466,66 лв. , на съделителката Е.Д.Р.  да му заплати сума в размер на 4493,33 лв. и по отношение на съделителката Н.Д.Г., да му заплати сума в размер на 4493,33 лв. като претендира общо да му заплатят сумата от 31 453,32 лв., съставляваща приспадащият им се дял от стойността на извършените в имота подобрения-пристройка към жилищна сграда, гараж и басейн построени в съсобствен на страните имот от Р.Г.Д. и неговия наследодател приживе на общия наследодател ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на претенцията по сметките -21.08.2020 г. до окончателното й плащане като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Р.Г.Д., ЕГН: ********** ***, да заплати по сметките на ПРС сумата от 1258,13 лв., представляваща държавна такса по отхвърленото искане по сметките.

 ОСЪЖДА Р.Г.Д., ЕГН: ********** *** да заплати на основание  чл. 38, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36 ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ на адв. С.Л.В. *** с адрес на адвокатската кантора – гр. П., ул. „Т.“ № ** сумата от 749,33 лв.  съставляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответницата Е.Д.Р., ЕГН: ********** ***.

 ОСЪЖДА Р.Г.Д., ЕГН: ********** *** да заплати на основание  чл. 38, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36 ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ на адв. С.Л.В. *** с адрес на адвокатската кантора – гр. П., ул. „Т.“ № ** сумата от 749,33 лв.  съставляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответницата Н.Д.Г., ЕГН: ********** ***.

 ОСЪЖДА Р.Г.Д., ЕГН: ********** *** да заплати на основание  чл. 38, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36 ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ на адв. И.Г.В. *** с адрес на адвокатската кантора – гр. П., ул. „Т.“ № ** сумата от 1300 лв.  съставляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответницата С.К.Б., ЕГН: ********** ***.

ОСЪЖДА Р.Г.Д., ЕГН: ********** ***, да заплати на Д.Г.Д., ЕГН: ********** *** и на Д.М.С., ЕГН: ********** *** сумата от 800 лв., съставляваща общ размер на сторени по делото разноски.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-гр.П. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :