Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 23.12.2020
г. град
Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 24.11. 2020
г.
В публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА
ТАНЕВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: Антонина Николова
като разгледа докладваното
от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1555 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обжалвано е решение №867/23.07.2020г., постановено по гр.д
№279/2020г. на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлен предявения от О.О.,
ЕИК ***, представлявана от кмета Г.Д.К.против
„Х.Н.“ ЕООД, гр. ***, ЕИК ***,
представлявано от Г.С.Т., иск по чл.415, ал.1, ал.1 ГПК за установяване съществуването
на вземането за сумата 6999 лева за главница, представляваща задължение по
договор за концесия на язовир „Я.” от 18.02.2015 г., 7672,58 лева неустойка и
законната лихва върху главницата от 26.11.2019 г. до изплащане на вземането,
присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
3192/27.11.2019 г. по ч.гр.д.№6183/2019г. по описа на Старозагорския районен
съд, като неоснователен.
Със същото решение О.О. е осъдена да заплати на „Х.Н.“
ЕООД, гр. Стара Загора сумата 1100 лева, представляваща разноски по делото.
Въззивникът
О.О. обжалва решението изцяло като неправилно поради съществено нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Твърди се, че О.О. не е обвързана от сключеното между страните
споразумение от 01.08.2019 г., тъй като същото е сключено от лице без
представителна власт. В споразумението никъде не е посочено, че лицето С.Т.действа
като пълномощник, няма приложено като неразделна част пълномощно, нито такова е
описано в текста на споразумението. Посочва, че предпоставка за валидното
упълномощаване е знанието на третите лица в случая кметът на общината.
Във
въззивната жалба се навеждат и оплаквания по отношение на изводите на съда
относно размера на задължението. Твърди се, че в споразумението не се сочи, че
общината опрощава разликата от две хиляди лева и това задължение не е включено
в споразумението, което означава, че е дължимо незабавно с оглед на това, че
падежът е настъпил още през 2018 г. Първоинстанционният съд не приел
възражението на общината, че кметът на общината не може да прави договорки и
отстъпки, тъй като се касае за публичен
паричен ресурс. Посочва, че съображения за това се съдържат и в Решение № 432 от
10.04.2019 г на Общински съвет О., където в т. 2 е записано, че се възлага на
кмета да предприеме действия за събиране на дължимите суми, в които се включват
всички фактури по исковата молба. Задължението е подробно описано и в Заповед №
105/25.04.2019 г. на Кмета на Общината и в писмо № 70-00-66 от 17.04.2019 г. до
ответника. Счита, че да се приеме, че кметът е опростил задължение на общината
е неизпълнение на решение на общинския съвет и е действие, предприето без
упълномощаване за това. В чл.44 ал. 1 т. 7 от ЗМСМА се посочва, че кметът
организира изпълнението на актовете на Общинския съвет. Следователно
задължението на ответника е 14 671 лв. Посочва, че съгласно чл. чл.44 ал. 1 т.
15 от ЗМСМА кметът представлява общината, но в конкретния случай може да
действа само в границите определени с Решението на Общинския съвет, в което не
е даден мандат за договорки и намаляване на задължението.
Твърди
се, че от представените писмени доказателства се установява, че размерът на
задължението е този посочен в исковата молба, като сумата от 2 хил. лв. не е
включена в споразумението за разсрочване и е била изискуема веднага. Дори съдът
да приеме, че споразумението е обвързващо за О.О. и искът е предявен
преждевременно за сумата от 12672 лв., то той е своевременно предявен за
разликата до 14671 лв. и е основателен и доказан. Счита, че отхвърляйки
установителния иск изцяло съдът е постановил неправилно и необосновано решение.
Предвид
изложеното, моли съда да отмени решението на РС-Ст.Загора и постанови друго, с
което да уважи изцяло или частично предявения установителен иск.
Постъпил
е отговор от въззиваемия „Х.Н.“ ЕООД, гр. Стара Загора чрез адв. В.М., с който
оспорва изложените в жалбата оплаквания и моли съда потвърди обжалваното
решение и да отхвърли въззивната жалба като неоснователна.
Окръжен
съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен установителен иск, с правно основание чл.422,
ал.1, вр. чл. 415, ал.1 и чл.124, ал.1 ГПК.
Предмет
на иска е установяване по отношение на ответника „Х.Н.“ ЕООД, че вземането на О.О.
по заповед за изпълнение, издадена по ч.г.д № 6183/2019 г. по описа на РС Стара
Загора, съществува, както и да бъдат присъдени направените разноски.
За
да отхвърли предявения иск първоинстанционният съд е приел, че същият е
преждевременно предявен, тъй като със споразумение от 01.08.2019 г. страните са
внесли изменение в съдържанието на договор за концесия от 18.02.2015 г., като
са предвидили частично опрощаване и разсрочване на плащането на дължимите по
договора суми, като са уговорили, че едва след изтичането на дванадесетмесечен
срок ищецът има право да предприеме действия по събиране на вземането си по
съдебен ред.
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 6183/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд,
съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника за заплащане
на 6999 лв. за неизплатени концесионни задължения по фактури за периода
м.01.2018 г. до 22.02.2019 г., законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане и неустойка по договора в размер на 7672.58 лв.
По
делото не се спори, че на 18.02.2015 г. между страните е сключен договор за концесия
на язовир „Я.“, находящ се в землището на с.Я., общ. О.. Концесионерът се
задължил да плаща годишно концесионно възнаграждение от 5555 лв. без ДДС на 4
вноски. В чл.3, ал.3 от договора била уговорена неустойка в размер на 2% от
годишното концесионно възнаграждение за всеки просрочен ден, но не повече от
50% от годишното концесионно възнаграждение. С допълнително споразумение от
22.06.2016 г. размерът на неустойката бил намален от 2% на 0,5 % на календарен
ден. Концесионерът не плащал редовно концесионното си възнаграждение.
Въззиваемият
твърди, че на 25.11.2018 г. било сключено ново споразумение за разсрочване на
задълженията по шест фактури. Плащане не последвало, а били натрупани и нови
задължения. С Решение № 431 от 10.04.2019 г. с протокол № 42 Общински съвет О. прекратил
концесионния договор поради неизпълнение от страна на концесионера на основното
му задължение по договора. Със заповед № 105 от 25 04 2019 г. кметът на О.О.
назначил комисия за предаване на язовира. Изпратено било писмо №
70-00-66/17.04.2019 г. до концесионера за предаване на съоръжението на
02.05.2019 г. и даден срок до 15.06. 2019 г. за изплащане на сумата 9999 лв. с
ДДС и 7672.58 лв., неустойки по следните фактури: № **********/03.01. 2018 г. -
1666 50 лв., № ********** / 06.03.2018 г. - 1666.50 лв., №
**********/01.06.2018 г. - 1666 50 лв., № ********** / 03.09.2018 г.- 1666.50
лв., № **********/03 12.2018 г. - 1666.50 лв., № **********/22.02.2019 г. -
1666.50 лв. На 18.07.2019 г. длъжникът превел по сметката на О.О. сумата от
3000 лв., с която покривал изцяло концесионното възнаграждение по първата
фактура и частично възнаграждението по втората фактура, по която оставало
задължението от 333 лв. Общото задължение останало 14671.58 лв., от които 6999
лв. с ДДС концесионни възнаграждения и 7672.58 лв. неустойка по договора. Други
плащания по задължението не били постъпвали.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
С
оглед предмета на спора, направените от въззивника възражения в жалбата и
насрещните възражения на въззиваемия в отговора на жалбата, основните спорни
въпроси по делото са дали страните са обвързани от сключеното между тях
споразумение от 01.08.2019 г., с което страните са внесли изменение в съдържанието
на договора за концесия от 18.02.2015 г. Конкретно дали подписалото спогодбата
лице от страна на „Х.Н.“ ЕООД, гр. Стара Загора и кмета на ответната община са
надлежно овластени.
Съгласно
постановките, приети с т. 2 на ТР № 5/12.12.2016 г., постановено по т.д. №
5/2014 г. на ВКС, договорът, сключен при липса на надлежна представителна власт
е относително недействителен - правните действия, извършени от лице без
представителна власт могат да бъдат потвърдени от представлявания или налице е
висяща недействителност на сделката до потвърждаването й от лицето, от чието
име е сключена. На недействителността може да се позове само лицето, от което е
сключен договорът и неговите универсални правоприемници.
Правилен
е изводът на първоинстанционния съд за липсата на правен интерес от страна на
въззиваемия да оспори редовността на упълномощаването на пълномощника на „Х.Н.“ ЕООД, гр. Стара
Загора. Освен това, видно от представеното по делото нотариално заверено
пълномощно от 21.04.2015 г., сключилото договора за спогодба лице – С.Т.е
упълномощена да извършва всякакви правни действия от името на ищцовото
дружество. С позоваването на
споразумението от 01.08.2019 г. въззиваемият О.О. е потвърдил извършените от
негово име действия.
Възражението
на въззивника за липса на овластяване на кмета на ответната община да сключи
споразумението от 01.08.2019 г., настоящият състав намира за основателно.
За да обоснове представителната власт на кмета
на О.О., първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 44, ал. 1,
т. 15 ЗМСМА, както и че по делото не са ангажирани доказателства за наличието
на ограничения в представителната власт на кмета по въпросите, уредени със
сключения договор за спогодба. Тази законова разпоредба, касае представителство
на общината пред физически и юридически лица и пред съда. Същата следва да бъде
тълкувана заедно с ал. 1 на същата законова разпоредба – кметът ръководи цялата
изпълнителна дейност на общината, т.е. разпоредбата се отнася до извършване на
действия на обикновено управление. Разсрочването на плащането и опрощаването на
вземания са действия на разпореждане, които съгласно ал.1, т.8 на чл. 21 ЗМСМА
са предоставени на компетентността на Общинския съвет – Общинският съвет приема
решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и
определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и
кметства. Такова решение не е представено по делото, а и видно от твърденията
във въззивната жалба, не е вземано. Предвид подаденото на 25.11.2019 г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и последващото
оспорване в исковата молба на представителната власт на кмета на О.О. да сключи
споразумението от 01.08.2019 г., не може да се направи извод за потвърждаване
на действията без представителна власт по смисъла на чл. 42 ЗЗД.
На
самостоятелно основание процесното споразумение е недействително и поради
противоречие с разпоредбата на чл. 141 от Закона за Концесиите. Съгласно ал. 1
на посочената разпоредба изменение на концесионния договор се извършва с
допълнително споразумение след мотивирано предложение на една от страните по
договора. Концедентът (съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗК правомощията на концедент
се изпълняват от кмета на общината) отправя или приема, или отказва да приеме
предложение за изменение на концесионния договор след одобрение от Министерския
съвет, съответно от общинския съвет. Такова разрешение, както вече беше
посочено липсва.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното
решение е неправилно и следва да бъде отменено, като предявения от ОБЩИНА,
с. О. против „Х.Н.“ ЕООД, гр. Стара Загора иск следва да бъде уважен.
В полза на въззивника се дължат
разноски, но такива не следва да се присъждат, тъй като не е направено искане
за тях.
Водим
от изложеното, Окръжен съд – Стара Загора
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
867/23.07.2020г., постановено по гр.д. № 279/2020г. по описа на Старозагорски
районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ОБЩИНА, с. О., ЕИК ***, представлявана от кмета Генчо Дончев Колев,
че „Х.Н.“ ЕООД, гр. ***, ЕИК ***, представлявано от Г.С.Т. му дължи
следните суми: сумата 6999 лева (шест хиляди деветстотин деветдесет и девет
лева) - главница, представляваща задължение по договор за концесия на язовир „Я.”
от 18.02.2015 г., сумата 7672,58 лева (седем хиляди шестстотин седемдесет и два
лева и 58 ст.), представляваща неустойка, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.11.2019 г. до изплащане на вземането, присъдени със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК 3192/27.11.2019 г. по
ч.гр.д.№ 6183/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.
Решението е окончателно не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.