О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№…………….
гр. София, 29.04.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XV въззивен състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА
МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
ТАЛЕВА
мл. съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия
Гюрова ВНЧД № 1564 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХII НПК, вр. чл. 270, ал. 4 НПК.
Образувано е по частен протест на
Софийска районна прокуратура, с вх. № 21023993 от 13.04.2021 г., срещу определение
от 07.04.2021 г., постановено в открито съдебно заседание по НОХД № 3762/2014 г.
по описа на СРС, НО, 16 състав, с което е била изменена мярката за неотклонение
на подсъдимия Б.Н. от „задържане под стража“ в „подписка“.
В
протеста се излагат доводи за неправилност на атакувания акт. Сочи се, че не са
налице основания за изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Излага се, че от събраните до този момент
доказателства по делото може да се направи обосновано предположение за
съпричастност на подсъдимия към престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Поддържа се, че е налице опасност подсъдимият да се укрие, тъй като същият е чужд
гражданин, с трайно установено пребиваване в Република Босна и Херцеговина. Излагат
се съображения, че съществува и опасност от извършване на друго престъпление,
тъй като подсъдимият е осъждан. Подчертава се, че последният е напуснал
територията на Република България непосредствено след привличането му като
обвиняем и взетата спрямо него мярка за неотклонение, което поведение според
представителя на СРП е продиктувано единствено от усилията му да избегне
наказателно преследване. В тази връзка се сочи, че до установяване местонахождението
на подсъдимия на територията на Република Босна и Херцеговина и предаването му
на компетентните български власти, производството по НОХД № 3762/2014 г. по
описа на СРС, НО, 16 състав, е протекло по реда на чл. 269, ал. 3 НПК. В
обобщение се изтъква, че единствената мярка за процесуална принуда, която би
осигурила безпрепятствено и своевременно приключване на наказателното
производство, като се има предвид и инициираната процедура по чл. 31, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 1 ЗЕЕЗА, би била „задържане под стража“. С оглед изложеното се иска атакуваното
определение да бъде отменено и спрямо подсъдимия Н. да бъде взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите в частния протест и
доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното:
Досъдебно производство
№ 2377/2013 г. по описа на 04 РУП-СДВР, пр. пр. № 38673/2013 по описа на СРП е
образувано срещу Б.Н. за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.
Б.Н. е привлечен
като обвиняем с постановление от 07.11.2013 г. на СРП, връчено му на 07.11.2013
г., за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.
С протоколно определение
от 10.11.2013 г. по НЧД № 19290/2013 г.
по описа на СРС, НО, 11 състав, на обвиняемия Б.Н. е взета мярка за
неотклонение „гаранция в пари“, в размер на 1500 лв.
С определение от
15.11.2013 г. по ВНЧД № 5130/2013 г. по
описа на СГС, НО, V състав, е
изменена взетата по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „гаранция в
пари“ в „задържане под стража“.
Производството
по НОХД № 3762/2014 г. по описа на СРС, НО, 16 състав, е образувано
по внесен в Софийски районен съд обвинителен акт против Б.Н. за престъпление по
чл. 194, ал. 1 НК.
С протоколно
определение от 11.02.2015 г. по НОХД №
3762/2014 г. по описа на СРС, НО, 16 състав, производството по делото е спряно
до привеждане в изпълнение на взетата спрямо подсъдимия Н. мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
С определение №
65901 от 14.03.2019 г. по НОХД №
3762/2014 г. по описа на СРС, НО, 16 състав, производството по образуваното
пред първоинстанционния съд дело е възобновено, като до установяване местонахождението
и задържането на Б.Н. на територията на Република Босна и Херцеговина и
предаването му на българските съдебни власти, производството пред
първоинстанционния съд се е развивало по реда на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК.
От приложената
по делото справка за съдимост е видно, че лицето Б.Н. е осъждано за
престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК по НОХД 1689/2014 г., по
описа на СРС, НО, с присъда от 07.04.2016 г., с която му е наложено наказание
„лишаване от свобода“, за срок от девет месеца, изменена с решение от
25.07.2017 г. по ВНОХД № 496/2017 г., по описа на СГС, НО, 16 състав, и за
престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, по НОХД № 19293/2013 г. на СРС, НО, 18
състав, с присъда от 20.11.2017 г., с която му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 1 година и 3 месеца, чието изпълнение е отложено, на
основание чл. 66, ал. 1 НК, с изпитателен срок от 4 години.
С определение по
НЧД № 10555/2018 г. на СРС, НО, 18 състав, на основание чл. 25 НК, е определено
едно общо най-тежко наказание за престъпленията по НОХД № 1689/2014 г. на СРС,
НО, 18 състав и по НОХД № 19293/2013 г. на СРС, НО, 18 състав, а именно
„лишаване от свобода“, в размер на 1 година и 3 месеца.
Видно от писмо
от ОПКП – СДВР, с вх. № 1044960 от 28.08.2020 г., на 30.07.2020 г. при влизане
в Република Босна и Херцеговина, подсъдимият е бил задържан. От писмото се
установява още, че Окръжен съд в Република Босна и Херцеговина е определил
временно задържане на лицето до 08.09.2020 г.
От писмо от ОПКП
– СДВР, с вх. № 21063632 от 26.11.2020 г., се установява, че компетентните
власти в Република Босна и Херцеговина са разрешили екстрадирането на
подсъдимия и фактическото му извършване на 25.11.2020 г.
Със съдебен акт
на съда на Република Босна и Херцеговина, подсъдимият е екстрадиран за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, за срок от девет месеца,
наложено по НОХД 1689/2014 г. с присъда от 07.04.2016 г., изменена с решение от
25.07.2017 г. по ВНОХД № 496/2017 г. , по описа на СГС, НО, 16 състав за
престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК. В решението е посочено, че
екстрадицията на Б.Н. се допуска при условие, че срещу него не може да се
предприема наказателно преследване за друго престъпление, извършено преди екстрадицията,
както и че спрямо соченото лице не може да бъде изпълнено наказание, наложено
му за друго престъпление преди допуснатата екстрадиция.
На 04.12.2020 г.
Б.Н. е приведен в Затвора в гр. София за изтърпяване на наложеното му по ЧНД №
10555/2018 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, едно общо най-тежко наказание, на
основание чл. 25 НК - „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 3 месеца – за
престъпленията по НОХД № 1689/2014 г. на СРС, НО, 18 състав и по НОХД №
19293/2013 г. на СРС, НО, 18 състав, с начална дата на изпълнение на така
наложеното наказание – 04.12.2020 г.
От писмо от Затвора
– гр. София, с вх. № 21067708 от 16.12.2020 г. става ясно, че взетата спрямо Б.Н.
като подсъдим по настоящото НОХД № 3762/2014 г. по описа на СРС, НО, 16 състав,
мярка за неотклонение „задържане под стража“ не е приведена в изпълнение, тъй
като същият търпи наказание „лишаване от свобода“ по друго дело.
На 28.01.2021
г., от служебния защитник на подсъдимия – адв.Б. А.е депозирана молба, с вх. №
21005426, в която е направено искане по реда на чл. 270 НПК за изменение на взетата
спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Съдът с протоколно
определение от 07.04.2021 г., предмет на протестиране в настоящото производство,
е изменил наложената по отношение на подсъдимия Б.Н. мярка за неотклонение от
„задържане под стража“ в „подписка“.
Първоинстанционният съд е приел, че независимо
от обстоятелството, че разглеждането на делото в досъдебната и в съдебната фаза
на процеса до настоящия момент е протекло изцяло без участието на подсъдимия, и
в този смисъл процесуалното му поведение е укоримо, то към днешна дата налагането
на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо него се явява
безпредметно. За да достигне до този извод, първостепенният съд е взел предвид
обстоятелството, че подсъдимият търпи наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 1 година и 3 месеца по ЧНД № 10555/2018 г. по описа на СРС, както и че
подсъдимият е екстрадиран със съдебен акт на съда в Република Босна и
Херцеговина за изтърпяване на наложено му наказание „лишаване от свобода“ по
друго наказателно производство. С оглед на това, и на основание чл. 31, ал. 1,
т. 1 ЗЕЕЗА, съдът е мотивирал, че разглеждането по същество на настоящото дело
не може да бъде продължено, поради което и следва да бъде изпратено запитване до
предаващата държава, допуснала екстрадицията за искане на съгласие за съденето на
подсъдимия и за друго престъпление, извършено преди предаването му.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира следното от правна
страна:
Частният протест
е подаден в законоустановения срок, от легитимирана страна, против акт на съда,
който подлежи на въззивна проверка. Ето защо протестът е процесуално допустим.
Разгледан по
същество същият е основателен. Съображенията на въззивния състав във връзка с
това са следните:
Първото съображение
на районния съд за да постанови атакуваното определение, с което взетата спрямо
подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража“ е изменена в „подписка“,
касае обстоятелството, че същият е екстрадиран от съдебните органи в Република
Босна и Херцеговина и предаден на компетентните власти в Република България за
изтърпяване на наложено му наказание „лишаване от свобода“ по друго наказателно
производство, различно от това, за което му е повдигнато настоящото обвинение.
Поради това и с оглед съблюдаване принципа на особеността, СРС е стигнал до
извод, че следва да бъде започната процедура по чл. 31, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗЕЕЗА и до получаване на отговор от
замолената държава за поисканото съгласие подсъдимият да бъде съден и за други
престъпни посегателства, различни от това, за което е предаден на българските
власти, то разглеждането на делото по същество бива препятствано. Мотивиран от
това, съдът е отложил разглеждането на делото за друга дата, с цел постъпването
на отговор от екстрадиращата държава по отправеното запитване.
Действително разпоредбата
на чл. 31, ал. 1 ЗЕЕЗА предвижда, че
лицето, предадено от друга държава, може да бъде съдено, но само за
престъплението, за което е предадено, освен ако е последвало съгласие на
другата държава за съденето му и за друго престъпление, извършено преди
предаването му. В този смисъл и доколкото е налице забрана спрямо екстрадираното
лице да бъде провеждано наказателно преследване, то да бъде съдено или
задържано за изпълнение на наложено му наказание за друго престъпление,
извършено преди екстрадицията, и при
липса на изразено съгласие от предаващата държава за това, респ. доброволно поведение
на екстрадираното лице по чл. 31, ал. 1, т. 2 ЗЕЕЗА, въззивният съд
споделя доводите на първостепенния, че е било необходимо отправянето на
запитване до предаващата държава с цел искане на такова съгласие и отнасящо се
за престъпленията извън обхвата на решението за екстрадиция. Следва да се
отбележи обаче, че законосъобразният подход в този случай би бил
първостепенният съд да спре производството по делото до получаването на отговор
от замолената държава, тъй като чл. 31, ал. 3 ЗЕЕЗА постановява, че ако
предаденото лице е извършило или е осъдено и за друго престъпление,
наказателното производство за това престъпление или изпълнението на наложеното
наказание се спира до получаване на отговор от предаващата държава. Разпоредбата
на чл. 31, ал. 3 ЗЕЕЗА предвижда
спиране на производството именно при хипотеза каквато е настоящата и това тъкмо
е съответстващото на законовата норма разрешение, но доколкото въпросът за
спиране на производството не е предмет на проверка от настоящата въззивна
инстанция, въззивният съд не следва да го обсъжда.
За да постанови
атакуваното определение, районният съд е приел и че доколкото към настоящия
момент подсъдимият ефективно изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 1 година и 3 месеца по ЧНД № 10555/2018 г. по описа на СРС, НО, 18 състав,
то мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо него би била
безпредметна. В тази насока са и съображенията на защитата, че не съществува
нито опасност подсъдимият да извърши друго престъпление, нито опасност да се
укрие.
Настоящият
съдебен състав не споделя довода на контролирания съд и намира, че към
настоящия момент не са налице нови обстоятелства, които да налагат изменение на
наложената на подсъдимия най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“
в по-лека. Опасността подсъдимият Н. да се укрие според настоящия въззивен състав е реална, и същата не може да бъде
изключена само въз основа на обстоятелството, че лицето реално пребивава в
затвора в гр. София, изтърпявайки наказание „лишаване от свобода“. За да стигне
до този извод, въззивният съд съобрази недобросъвестното
процесуалното поведение на подсъдимия до този момент, обстоятелството, че
производството е протекло без негово участие, като задочно по см. на чл. 269,
ал. 3, т. 2 НПК, липсата на установен по делото адрес, от където може да бъде призован и
осигурен за нуждите на наказателното производство, трайната му социална и
политическа връзка с Република Босна и Херцеговина, а също и факта, че
непосредствено след взетата спрямо него мярка за неотклонение „гаранция в пари“,
същият е напуснал пределите на Република България и до установяването и
предаването му от компетентните власти в Република Босна и Херцеговина на
съдебните органи в Република България, за дълъг период от време местонахождението
на подсъдимия не е било известно. По отношение на въведените от защитата доводи,
че към настоящия момент не съществува реална опасност подсъдимият да се укрие, тъй
като фактически търпи наказание „лишаване от свобода“, съдът намира за
необходимо да посочи, че целта на продължаващото задържане чрез прилаганата
спрямо лицето най-тежка мярка за неотклонение, е да се осигури добросъвестното
му процесуално поведение след изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване
от свобода“. В този смисъл съдът приема, че при изменение на мярка за неотклонение
от „задържане под стража“ в по-лека,
няма да се гарантира в максимална степен участието на подсъдимия в
предстоящи съдопроизводствени действия. Доколкото от представената по
делото справка, с вх. № 21011240/19.02.2021 г., се установява, че оставащият
период от време на изтърпяване на наложеното
на подсъдимия наказание „лишаване от свобода “ е 6 месеца и 21 дни, и с оглед изложените
по-горе мотиви за укоримото му предходно процесуално
поведение, съдът счита, че е налице реална опасност от укриване на подсъдимия
след изтърпяване на наложеното му наказание, поради което и адекватната мярка
за неотклонение се явява единствено „задържане под стража“.
Не съществува според
въззивния съдебен състав и обективна пречка до
получаване на отговор от държавата, допуснала екстрадицията, за обезпечаване
развитието на настоящото наказателно производство, подсъдимият да бъде с мярка
за неотклонение „задържане под стража“. При получаване на исканото съгласие,
респ. постановен отказ от замолената държава, въпросът за изменение на
наложената мярка за процесуална принуда може отново да бъде поставен. До тогава
обаче приложената спрямо подсъдимия Н. мярка за неотклонение „задържане под
стража“ няма да бъде приведена в изпълнение, тъй като към днешна дата той търпи
наказание „лишаване от свобода“. В този смисъл не са накърнени по какъвто и да
е начин процесуалните права на лицето, и затова липсата до този момент на
търсеното съгласие от предаващата държава, не препятства възможността, за да
бъде осигурено нормалното развитие и своевременно приключване на наказателното
производство, подсъдимият да бъде с мярка за неотклонение „задържане под
стража“. Същата като самостоятелно основание за задържане на лицето ще влезе в
действие едва след изтичане на оставащия срок от изтърпяване на така наложеното
наказание „лишаване от свобода“, респ. след евентуално предсрочно освобождаване
на осъдения. В тази връзка до получаване на отговор от предаващата държава и
предвид насрочените за разглеждане на делото с.з. на 28.06.2021 г. и 12.07.2021
г., първоинстанционният съд може да изиска справка от
администрацията на Затвора в гр. София какъв е оставащият срок, който
подсъдимият следва да изтърпи от наложеното му наказание, което обстоятелство ще
е от значение при извършването на преценка налице ли са основанията за
продължаване задържането на лицето, респ. ако е постановен отказ, възможно е ли
е иницииране на процедура по чл. 31, ал. 1, т. 2 ЗЕЕЗА.
В заключение
следва да се посочи, че не са налице предпоставките за изменение на взетата
мярка „задържане под стража“, която според настоящия състав е адекватна, пропорционална и необходима
за правилния ход на процеса. Същата е съобразена с обстоятелствата, посочени в разпоредбата на чл. 56, ал.
3 НПК, както и с целите на мерките за
неотклонение, визирани в разпоредбата на чл. 57 НПК.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 07.04.2021 г.,
постановено по НОХД № 3762/2014 г. по описа на СРС, НО, 16 състав, с което е била
изменена мярката за неотклонение на подсъдимия Б.Н. от „задържане под стража“ в
„подписка“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
подсъдимия Б.Н., по реда на чл. 270 НПК, за изменение на взетата спрямо него
мярка за неотклонение „задържане под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.