Решение по дело №568/2013 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

номер 5972/21.12.2013 г., град  В.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД         ХІІ СЪСТАВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на 06 декември 2013 г.                            Година 2013

в  публично заседание в следния състав:

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА

при участието на секретар М. М.

разгледа докладваното от съдия М. Кацарска

гражданско дело номер 568 по описа за 2013 год.

 

Предявен е иск с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК.

В исковата си молба ищецът Г.С.Я. твърди, че е изключителен собственик на апартамент № * находящ се в гр. В., ж.к. „Вл. В.”, бл. 17, вх. 2, ет. 4, със площ от 59.76 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение с площ от 6 кв.м., както и 0.8458 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ № * по КК на гр. В. по силата на пълна трансформация на лично имущество, а именно дарени му парични суми от майка му Т.Я.. Излага се, че бракът между ищеца и ответницата И.К.И. е прекратен с влязло в законна сила решение № * г. по гр.д. № * г. по описа на ВРС, ХVІІІ състав. Отправеното до съда искане е да бъде установено по отношение на ответницата И., че ищецът е изключителен собственик на описанитея апартамент. Претендират се направените по делото разноски.

Ответницата  И.К.И. /Я./ депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва изцяло иска като неоснователен. Излага се, че средствата, с които е закупен процесния имот са изцяло семейни в резултата на съвместен принос на двамата съпрузи, като една част е получена като дарение на тяхната сватба, друга е придобита във връзка с осъществяваната от ответницата търговска дейност като  ЕТ „Рай 97 – И.К.”, а трета част е дарена от родителите на Я..

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Представен е предварителен договор за продажба на недвижим имот от 19.07.2000 г., сключен между Д. А. К., чрез пълномощника си В. М. . в кочеството й на продавач и Г.С.Я., в качеството му на продавач с предмет покупко-продажба на апартамент № * находящ се в гр. В., ж.к. „Вл. В.”, бл. * за сумата от 7400 щатски долара, от които купувачът е броил на пълномощника на продавача сумата от 700 щатски долара.

С нот. акт № * г. /лист 6/ Д.А.К., чрез пълномощника си В.М.Г. продава на Г.С.Я. апартамент № * находящ се в гр. В., ж.к. „Вл. В.”, бл. * за сумата от 8979.80 лева.

С нот. акт № * г. /лист 7/ Г.С.Я. дарява на майка си Т. В.Я. 1/2 ид.ч. от собствената си 1/2 ид.ч. от апартамент № * находящ се в гр. В., ж.к. „Вл. В.”, бл. *

С решение № * г. по описа на ВРС, ХVІІІ състав, поправено с решение № * г. по гр.д. № * г. по описа на ВРС, ХVІІІ състав /листи 3-5/ е прекратен сключения на * г. брак между Г.С.Я. и И.К.Я., като е утвърдено постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 99, ал. 3 от СК /отм./, като е разпределено ползването на семейното жилище, находящо се в гр. В., ж.к. „Вл. В.”, бл. * между двамата съпрузи и е постановено след развода жената да носи предбрачното си фамилно име И..

От служебна бележка с изх. № * г., издадена от „С.Ж.Е.” АД, клон В. /лист 12/ се установява, че на 01.03.2000 г. Г.С.Я. е получил превод в размер на 3703 щатски долара.

С бордеро № * г. Т/Я. В. е продала 3700 щатски долара, за което е получила сумата от 7955 лева /лист 14/.

Представени са смъртен акт на В.Ф.Б., починал на 21.03.1998 г. /листи105, 106/, смъртен акт на В. Н.Б., починала на 15.05.1998 г. /лист 107, 108/, удостоверение за раждане на Т.В,Б., род. на *** г. с родители В.Ф. Б. и  В. Н. Б. /листи 109, 110/, декларация на Т. В.Я., с която същата се отказва от наследството на баща си В.Ф.Б. /листи 111, 112/, удостоверение за сключен брак между С.Г.Я. и Т.В.Б.на 05.07.1974 г., като съпругата ще носи фамилното име Я. /листи 113, 114/, удостоверение за раждане на Г.С.Я., чийто родители са Ст. Г. Я. и Т.В. Я. /листи 115, 116/, удостоверение от сектор „М.” – В. за това, че Т.В.Я. има ЛНЧ ********** и ЕГН ********** и е със статут на постоянно пребиваващ чужденец в РБ /лист 117/.

Представено е удостоверение за актуално състояние от 21.06.2007 г. на ЕТ „Р. *-И.К.”***/  със собственик и представляващ И.К.И..

Представена е данъчна декларация на И.К.Я. за 1998 г., от която се установява, че същата е реализирала печалба от търговската си дейност като ЕТ „Р. *-И.К.”*** в размер на 1936 лева, а от данъчна декларация на същата за 1999 г. се установява, че Я. не е реализирала печалба от търговската си дейност като ЕТ „Р.*-И.К.”***.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява, че на 01.03.2000 г. по сметка * с титуляр Г.С.Я. е постъпила сума в размер на 3703 щатски долара. Поради изтеклите срокове към момента на изготвяне на заключението няма данни за лицето захранило сметката, както и за това дали сумата е внесена на каса или е постъпила чрез банков превод от друга сметка.

По искане на страните, с оглед доказване на твърденията им, са разпитани свидетелите В.М.Г./без родство и дела със страните/, Т.В.Я. /майка на ищеца/, А.П.К. /майка на ответницата/ и Ж. П. Ж. /леля на ответницата/, чиито показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от СК лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.

Не се спори, а и от представения договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № *г. е видно, че разпоредителната сделка е сключена по време на брака на страните и като купувач по нея участва само съпругът Г.С.Я..

С нот. акт № * г. /лист 6/ Добринка Атанасова Костуркова, чрез пълномощника си В. М.Г.продава на Г.С.Я. апартамент № * находящ се в гр. В., ж.к. „Вл. В.”, бл. *за сумата от 8979.80 лева. Не се оспорва между страните, че действително заплатената цена за апартамент № *, находящ се в гр. В., ж.к. „Вл. В.”, бл. * е 7400 щатски долара, така както е уговорено по предварителния договор от 19.07.2000 г. Ищецът твърди, че за придобиване на описания по-горе апартамент e вложил средства от извънбрачен произход, получени на лично основание, а именно: 3703 щатски долара дарени му от майка му, като същата превежда сумата по негова сметка на 01.03.2000 г. и сумата от 3700 щатски долара, дарени му от майка му в деня на изповядване на сделката – 03.08.2000 г. От представената служебна бележка с изх. № * г., издадена от „С. Ж. Е.” АД, клон В. е видно, че на 01.03.2000 г. Г.С.Я. е получил превод в размер на 3703 щатски долара. От показанията на свидетелите Г. и Я., които съдът цени като непротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал се установява, че именно майката на ищеца е превела по негова сметка в „С. Ж. Е.” АД сумата от 3703 щатски долара, когато синът й е започнал да търси да закупи жилище, като от нея последният е заплатил на продавача сумата от 700 щатски долара при подписване на предварителния договор, а останалата част е дал в самия ден на изповядване на сделката, а майка му е дарила останалата част от продажната цена или левовата равностойност на 3700 щатски долара, която е донесла лично и е дала на сина си при изповядване на сделката в присъствието на пълномощника на продавача Г.. Последното се установява и от бордеро № * г., от което е видно, че Т. Я. В. е продала 3700 щатски долара, за което е получила сумата от 7955 лева. В конкретния случай договорът за дарение на парична сума е сключен само между единия съпруг и неговия родител, т.е. изразено е съгласие само този съпруг да бъде надарен, като само той е изразил воля да приеме дарението, поради което не може да се приеме, че по силата на този договор права върху подареното придобива и лице, което не е страна по договора, т.е. другият съпруг, вкл. с оглед разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от СК. Поради това следва да се приеме, че до доказване на противното сумата, дадена безвъзмездно на ищеца от майка му по договор, сключен помежду им без участието на съпругата следва да се счита дарена лично на него, а не на двамата съпрузи. От събраните гласни и писмени доказателства по делото не се опровергава намерението на Т.В. Я. да дари сумата от 7400 щатски долара именно на сина си.

Съдът не цени показанията на свидетелите К. и Ж.в частта досежно произхода на парите послужили за закупуване на процесния апартамент, доколкото същите не са непосредствени, тъй като лицата не са присъствали на продажбата, нито на сключването на предварителния договор от 19.07.2000 г., поради което не разполагат с преки впечатления. Напротив, дори свидетелката Жекова заявява, че е чувала от страните, че родителите на  Я. са помогнали за закупуването на апартамент № * находящ се в гр. В., ж.к. „Вл. В.”, бл. *. Съдът не цени показанията на тези свидетели и в частта относно твърденията, че жилището е закупено с пари събрани от сватбата им /31.08.1997 г./, тъй като по делото не се установи по безспорен начин, че е събрана такава сума и че почти три години по-късно /03.08.2000 г./ точно същата е послужила за закупуването на семейното жилище. Още повече, че от показанията на свидетелката Я. се установява, че страните са изразходвали част от събраната сума за лични нужди, а и житейски логично е да се приеме, че разходите на същите са се увеличили като младо семейство, особено около и след раждането на детето им на 17.02.2000 г. Не са доказани и твърденията на ответницата, установявани посресдством водените от нейна страна свидетели, че същата е печелила достатъчно от дейността си като ЕТ „Р.*-И.К.”***, за да може семейството да се издържа и дори да спестява суми, които да послужат за закупуването на жилището. Представените данъчни декларации за 1999 г. и 2000 г. на И.К.И. /Я./ не подкрепят тези твърдения, тъй като декларираната годишна печалба от дейността й като ЕТ не се явява в такъв размер, че да е достатъчна за ежемесечната издръжка на младо семейство, което живее на квартира, а в последствие и на малко дете и същевременно от нея да се генерират и спестявания в твърдяния размер около 2500 щатски долара.

Настоящата инстанция намира за установено, че родителите на ответницата наистина са й предоставили сумата от 2000 щатски долара, но по делото не се доказа по безспорен начин, че същата е послужила за закупуване именно на процесния апартамент, тъй като от показанията на свидетелите К. и Ж. е видно, че страните, са започнали ремонт на жилището още след сключване на предварителния договор за продажба, за който същите са заплащали, а след покупката на имота са закупили и лек автомобил.

С оглед изложеното съдът намира, че искът на Г.С.Я. с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК против И.К.И. /Я./ се явява основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.

При този изход на спора формулираното искане от ищцовата страна с правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно, поради което ответницата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 2219.64 лева, представляваща заплатена държавна такса, такса за заверени преписи от исковата молба за вписването й, такси за издаване на съдебни удостоверения и заплатено адвокатско възнаграждение. Не са представени доказателства за заплащане от страна на Я. на депозита за допуснатата ССЕ.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.К.И. /Я./, ЕГН **********,***, че Г.С.Я., ЕГН **********,*** е ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот: апартамент № * находящ се в гр. В., ж.к. „Вл. В.”, бл. * с идентификатор № * по КК на гр. В., със площ от * кв.м., състоящо се от две стаи, кухня, баня, тоалет и два балкона, при граници: обекти с идентификатори с №№ *, *, *, ведно с прилежащото му избено помещение с площ от 6 кв.м., при граници: изба на ап. *, тревна площ, изба на ап. 24 и коридор, както и 0.8458 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ № * по КК на гр. В., на основание чл. 23, ал. 1 от СК.

ОСЪЖДА И.К.И. /Я./, ЕГН **********,*** да заплати на Г.С.Я., ЕГН **********,***  сумата в размер на 2219.64 /две хиляди двеста и деветнадесет лева и шестдесет и четири ст./ лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: