Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и
шести юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Габриела Лазарова
при участието на секретаря Антоанета Петрова като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №16559 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №204503 от 28.08.2019г., постановено
по гр. д. №48792/2017г. по описа на СРС, 28-ми състав е признато за установено
по предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление ***
иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.150
ЗЕ, че А.П.М., ЕГН **********, с адрес *** дължи на "Т.С." ЕАД сумата
от 1 363,31 лв. доставена топлинна енергия за имот на адрес: гр.София,
ул.“*******, аб.№ 337809 за периода от 16.6.2014г. до
30.4.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.6.2017г. до
окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по гр.д. №
30629/2017г. по описа на СРС, ГО, 28 с-в, като е отхвърлен искът за разликата до
сумата 3 045,72 лв. и за периода от 01.5.2014 г. до 15.6.2014 г. като
погасен по давност, а за разликата над 3 045,72 лв. до пълния предявен
размер от 4 839,06 лв. като неоснователен. Признато е за установено по
иска с пр. осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр.. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявен от "Т.С."
ЕАД, че А.П.М. дължи на "Т.С."
ЕАД сумата от 250лв. - лихва за забава за периода от 15.8.2014 г. до
11.4.2017 г., за което е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 30629/2017
по описа на СРС, ГО, 28 с-в, като е отхвърлен
искът до сумата от 828,43 лв. и за периода от 15.6.2014 г. до 15.6.2014 г. г.
като погасен по давност. Отхвърлени са исковете за сумата от 122,18 лв. - цена
на услуга дялово разпределение за периода от 1.5.2014 г. до 30.4.2016 г. като
неоснователен и за сумата от 28,98лв. - обезщетение за забава за плащането на
задължението за дялово разпределение за периода от 15.8.2014 г. до 11.4.2017г.
Осъден е А.П.М. да заплати на "Т.С." ЕАД, *** сумата от 32,27 лв.
разноски за държавна такса и 14,23 лв. разноски за процесуално представителство
по заповедното производство и сумата от
173,33 лв. разноски по първоинстанционното
производство. Осъдена е "Т.С." ЕАД да заплати на А.П.М. сумата от 443,51
лв. на осн чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Срещу решението само в уважените части е постъпила
въззивна жалба от ответника А.П.М., в която
излага, че решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния
закон и моли да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което исковете
да бъдат отхвърлени. Посочва, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че между страните има валидна облигационна връзка по силата на
чл.153, ал.1 ЗЕ и като е приел, че ответникът е собственик на процесния имот, въпреки, че по делото не са представени
доказателства в тази насока. Също така смята, че ищецът не е доказал, че между етажните
собственици и фирмата за дялово разпределение има договор за процесния период. Излага, че първоинстанционният
съд не е съобразил чл.32, ал.1 и чл.33, ал.4 от ОУ относно срока и падежа на
задълженията за плащане на ТЕ и които предвиждат публикуване на фактурите на
интернет страницата на ищеца и които смята за нищожни, а и няма доказателства
за публикуването на месечните фактури, поради което смята, че ответникът не
дължи заплащане на сума за обезщетение за забава върху главницата. Претендира
за присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден
отговор на въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД .
Третото лице помагач „Т.С.“ООД не е взело
становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите
предмет, приема следното:
Предявени пред СРС при условията на
обективно кумулативно съединяване искове по реда на чл.422 ГПК и с правно
основание чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150
ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
„Т.С.” ЕАД е депозирала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №3035553/16.05.2017г. срещу А.П.М. от суми за ТЕ, по което е образувано гр.д. №30629/2017г.
по описа на СРС, 28-ми състав. Посочено е, че претендираното
вземане е за стойността на доставена топлинна енергия за периода от месец 05.2014год.
до 30.04.2016г. в размер на 4716,88лв.-главница за стойността на ТЕ за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ул.“*******, с аб.№ 337809 и 799,45лв.-законна
лихва за забава за периода от 15.08.2014год. до 11.04.2017год., сумата от 122,18лв.-главница
за услугата дялово разпределение за същия период и 28,98лв.-лихва за забава
върху главницата за услугата дялово разпределение за същия период, както и
законната лихва върху главницата от 16.05.2017год. до окончателното й
изплащане. След като срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение в законоустановения срок е постъпило
възражение от длъжника в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „Т.С.” ЕАД, е предявила положителни установителни
искове спрямо него за сумите по
издадената заповед за изпълнение и е образувано гр.д. №48792/2017г., 28-ви
състав на СРС.
Ищецът твърди, че между него и ответника
е възникнало договорно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия
/ТЕ/ за битови нужди, като последния има качеството на битов клиент на ТЕ като собственик
на топлоснабден недвижим имот - апартамент № 8, находящ се в гр.София, ул.„*******, с аб.
№337809. Твърди, че за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. ищецът доставил ТЕ
на ответника, но последната не заплатила дължимата за това цена в размер на
общо 4716,88 лева, за която били издадени фактури, в това число общи фактури от
31.07.2015 г. и от 31.07.2016г. Посочва,
че ответникът дължи и сумата от 799,45лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава върху
главница за доставена и незаплатена ТЕ за времето от 15.08.2014г. до 11.04.2017
г., както и 122,18лева дължима сума за дялово разпределение на ТЕ за периода
01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. и 28,98лева - обезщетение за забава в размер на
законна лихва за забава върху главница за дялово разпределение за периода от 15.08.2014
г. до 11.04.2017г.
Ответникът А.П.М. в срока по чл.131 ГПК е депозирала писмен отговор на исковата молба
и в който оспорва исковете и прави възражение, че част от вземанията са
погасени по давност.
С решението си
първоинстанционният
съд е уважил предявените искове за главница за незаплатена ТЕ от 1 363,31лв. за периода 16.06.2014год.-30.04.2016год.
и сумата от 250лв.-лихва за забава върху главницата за периода15.08.2014 до
11.04.2017год. и е отхвърлил в останалата част претенцията на незаплатена ТЕ до
пълния претендиран размер и период като погасена по
давност и като неоснователна по размер, отхвърлил е в останалата част за
лихвата за забава до пълния претендиран размер върху
главницата за незаплатена ТЕ, изцяло за стойността на услугата дялово
разпределение и лихва върху главницата за дялово разпределение. Приел е, че
между страните е налице договорно правоотношение след като ответникът е
собственик на процесния имот и с оглед на чл.153 от
ЗЕ.
Първоинстанционното решение в
частта, в която са отхвърлени исковете не е обжалвано и е влязло в сила.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния
съд намира, че първоинстанционното решение в
обжалваната част е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на
съществото на правния спор, но само в
рамките на заявените с въззивните жалби доводи,
съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК и намира, че същото е частично
неправилно по следните съображения:
За да се уважи предявения главен иск, че ответникът дължи процесните
суми, търсени от ищеца като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът
следва да установи главно и пълно, че ответникът е потребител на топлинна
енергия, че в сградата, където е имотът има монтиран топломер в АС, преминал
метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество
доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва
установяване на извършваните отчети на индивидуалните разпределители от ФДР
и изчисляване на стойностите на
различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия.
Независимо от това, че ответникът е оспорил, че е
потребител на ТЕ, каквото оспорване поддържа и във въззивната
жалба при съвкупната преценка на приложените писмени доказателства в първоинстанционното производство правилно първоинстанционният съд е приел, че между страните са
налице договорни отношения за продажба на ТЕ и е уважил предявения иск само за
посочения размер от 1 363,31лв., който е установен от СТЕ. След като по делото са приложени множество
доказателства като влязло в сила решение на СГС от 30.04.2014год., постановено
по гр.дело №14699/2013 год., с което е потвърдено решение от 30.06.2013год. на
СРС, 49-ти състав, постановено по гр.дело №2932/2010год., с което е признато за
установено, че ответникът дължи на „Т.С.“ЕАД
сумата от 6830,29лв.-стойността на доставена ТЕ за период м.05.2006год. до
04.2009год. за процесния имот, с посочен адрес и
абонатен номер №337809, които са идентични с настоящия процесен
имот за който се твърди, че се доставя ТЕ, именно като собственик, което не се е
оспорвало по приключилото дело и като потребител, след като етажните собственици в сградата са се
присъединили към абонатната станция и топлопреносната
мрежа в сградата, приложени са също така
протокол от 11.03.2002год. на ОС на
етажната собственост за избор на топлинен счетоводител „Т.С.“ЕООД и с който да
се сключи договор за извършване на услугата топлинно счетоводство, към който е
приложен списък на ЕС, в които за ап.8 е посочен ответникът А. П.М. с посочени
брой радиатори и ИРРО, начин на плащане и подпис за същия, който не е оспорен,
както и е приложен списък на живущите в сградата на процесния
адрес с посочване на кубатурата и брой живущи и където също фигурира ответникът
за ап.8 с подпис, който също не е оспорен, както и са приложени по делото
неоспорени документи за отчет в апартамент 8 от 09.05.2015год. и от
17.05.2016год. с посочен клиент А.М. с подпис на клиента и след като не са
представени доказателства в последствие и към процесния
последващ период ответникът да се е разпоредил в
полза на трето лице с процесното жилище, същия като собственик се явява и потребител/клиент/ на ТЕ. Съгласно
чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице-
собственик или титулярът на вещно право на ползване, който ползва
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за
домакинството си. В смисъла на горното легално определение, ответникът, като собственик на имота, има
качеството на потребител на топлинна енергия, поради което е материалноправно
легитимиран да отговарят по предявените искове. Неоснователно се явява и възражението, че ищецът не е доказал, че
между етажните собственици и фирмата за дялово разпределение има договор за процесния период след като такъв е приложен към исковата
молба, но също така няма и спор, че именно дружеството „Т.С.“Е ООД е
осъществявало отчет на уредите в процесния
апартамент, за което са приложени главни
отчети с подпис на потребителя, в които е отразен реалния отчет на уредите,
както и отчет ежемесечен е извършван на общия топломер, отчитан по електронен
път отчитан в началото на всеки месец.
Основателно се
явява обаче оплакването, че не се дължи лихва за забава върху главницата за
незаплатената ТЕ за процесния период и която първоинстанционния съд е определил по чл.162 ГПК в размер
на 250лв. Приложими в случая по отношение на процесния
период са Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди на потребители в гр.София от 2014 г., които са обнародвани във
вестник „24 часа“ и вестник 19 мин. и са влезли в сила от 12.03.2014 г.
Съгласно чл.31, ал.1 от същите клиентите заплащат топлинната енергия по един от
следните начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3
- по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда
етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал.1, т.2, месечната
консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от
консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл.32,
ал.1 и ал.2 от Общите условия месечната дължима сума за доставена топлинна
енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от
топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността
на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура
се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и
ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече
сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на
клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се
установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и
клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да се
извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33,
ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в
30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т.е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача.
В случая след като не са представени доказателства по
делото за публикуване на процесните фактури на
интернет страницата на продавача, неправилно първоинстанционният
съд е приел, че се дължи заплащане на обезщетение за забава върху главницата за
дължимата сума за ТЕ и в тази, част първоинстанциинното
решение като неправилно следва да бъде отменено и следва да бъде отхвърлена
изцяло като неоснователна претенцията за лихва за забава върху главницата за
незаплатената ТЕ.
Поради изложените съображения и поради
съвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции по отношение на
претенцията за незаплатена главница за ТЕ за процесния
период от 1 363,31лв. първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в тази част, а в останалата поради несъвпадане
на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции само по отношение на
претенцията за лихва за забава върху
главницата за процесния период 15.08.2014год. до 11.07.2017год., решението
на първоинстанционният съд в тази
част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се
отхвърли претенцията за лихва изцяло.
При
този изход на делото с оглед на
промяната относно уважената част от исковете следва да се отмени първоинстанционното решение в частта за разноските в полза
на ищеца за сумата над 30,85лв. до 32,27лв. и над 13,02лв.-за заповедното
производство до уважения размер в първоинстанционното
решение, както и над 165,68лв. до уважения размер от 173,33лв. в решението на
СРС за разноските за първоинстанционното
производство, както и с оглед на отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да се присъдят още 27,32лв.-за първоинстанционното производство/ или общо 470,81лв. При направено искане за присъждане на
разноските за въззивното производство следва да се
присъдят такива на въззивника с оглед на уважената
част от въззивната жалба и от разноски за държавна
такса от 52,27лв. следва да се присъдят 8,10лв., а на основание чл.38, ал.2 от
ЗА следва да се присъди в полза на адв. Д.сумата от
36,70лв.-адвокатско възнаграждение с оглед на уважената част от жалбата при
определено адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция с оглед на чл.36 ЗА, вр. с чл.7, ал.2, т.2
НМРАВ от общо 236,80лв. с оглед на обжалвания интерес.
и неоснователност на въззивната
жалба не се дължат разноски на въззивника.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№204503 от 28.08.2019г., на СРС, 28-ми състав, постановено по гр.д. №48792/2017г. по описа на
СРС, 28-ми състав, в частта, в която е признато за установено по иска с пр. осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр..
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявен от "Т.С." ЕАД, че А.П.М. дължи на "Т.С." ЕАД сумата от
250лв. - лихва за забава за периода от 15.8.2014 г. до 11.4.2017 г, както и в
частта за разноските в полза на „Т.С.“ ЕАД за сумите над 30,85лв. и над
13,02лв. –разноски за заповедното производство и за сумата над
165,68лв.-разноски на първоинстанционното
производство и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу А.П.М. иск с пр. осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр..
чл. 86, ал. 1 от ЗЗДза признаване за установено, че дължи сумата от 250лв. - лихва за забава
за периода от 15.08.2014 г. до 11.04.2017год.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана уважена
част.
Решението
в отхвърлителните части не е обжалвано и е влязло в
сила.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат М.И.Д. –Д.на основание
чл.38, ал.2 ЗА сумата от 36,70лв.-адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА „Т.С.”
ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на А.П.М., с ЕГН********** сумата
от още 27,32лв.-разноски за първоинстанционното
производство и сумата от 8,10лв.-за въззивното производство.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ООД, като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.