Р Е Ш Е Н И Е
№ 49
гр. Русе, 11 април 2022 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Русе,
касационен състав, на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Вилиана Върбанова
Членове: Д. Калоянова
Елица Д.
при
секретаря Наталия Георгиева и
прокурор Д.Н. като разгледа
докладваното от съдия Д. касационно административнонаказателно
дело № 20 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на М.С.М. чрез процесуален представител адв. Ж. Димова, АК-В.Търново
против Решение № 583/25.11.2021 г. постановено по АНД № 475/2021 г. на
Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 38-0000230/03.02.2021
г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД АА) - Русе,
с което за нарушение на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр),
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр му е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лева. Посочените в жалбата оплаквания сочат на
основания по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска
се отмяна на оспореното решение и отмяна на НП.Претендират се разноски
Ответникът по касация – РД АА - Русе,
редовно уведомена, в съдебно заседание не се представлява. В постъпилото
писмено становище се изразява несъгласие с жалбата и се прави възражение за
прекомерност на претендираните разноски
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на оспорването.
След като прецени твърденията на
страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд -
Русе намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Русе
е образувано по жалба на касатора М.М. против Наказателно постановление №
38-0000230/03.02.2021 г. на директора на Регионалнадирекция „Автомобилна
администрация“ (РД АА) - Русе, с което за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр,
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, на М. е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лева. Първата инстанция е приела за безспорно
установено на база гласни и писмени доказателства, че на 22.12.2020 г. М. е
извършвал обществен превоз на пътници от ФР Германия за България , без необходимия за това лиценз,
като заплащането на превоза е осъществено чрез заплащане на различни суми от
осемте пътника според техните финансови възможности.
За да постанови оспорения
в настоящото производство съдебен акт, Районен съд – Русе е приел, че при
издаване на НП не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила.
Обсъдил е становищата на страните и всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, въз основа на които е приел, че по категоричен начин е
доказано извършеното от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 6,
ал. 1, изр. 1 от ЗАвПр. Отговорил е аргументирано на всички възражения,
наведени в жалбата и в пледоарията на процесуалния представител на
жалбоподателя и ги е отхвърлил. Преценил е, че правилно е приложена
санкционната норма. Изложил е и мотиви за неприложимостта на института на
маловажния случай. В заключение въззивният съд е стигнал до извода, че жалбата
е неоснователна, поради което е потвърдил оспореното пред него наказателно
постановление като правилно и законосъобразно.
Решението на Районен съд – Русе е
правилно.
Предмет на касационна проверка
съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в
жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
При постановяването на решението не
са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е
възприел правилно фактическата обстановка и въз основа на събраните
доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Касационната инстанция
напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението
на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК, вр. чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН. Събраните доказателства са обсъдени и проверени
в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3
и ал. 5 от НПК,
като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически
изводи. Изцяло се споделя заключението на въззивната инстанция, според което по
делото въз основа на съвкупния доказателствен материал се налага несъмненият
извод за извършено от наказаното лице административно нарушение по чл. 93, ал. 1, т.
1, вр. с чл. 6, т. 1, изр.
1 от ЗАвПр. Обосновано, след правилна оценка на доказателствения
материал по делото, районният съд е приел, че фактическите констатации в АУАН и
НП са напълно обосновани и се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
В касационната жалба са
направени възражения, които се припокриват с тези, изложени в хода на
въззивното производство и на които районният съд е дал мотивиран отговор.
Касаторът
релевира възражение за неправилно прилагане на материалния закон, като се спори
по-конкретно дали действително е налице нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАП.
Според касационния жалбоподател посочената разпоредба се отнася до обществен
превоз на пътници и товари от превозвач, а определението за последния се
съдържа в § 1. т. 5 от ДР на ЗАвПр - превозвач
е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което
извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства,
предназначени за тази цел. Счита, че след като за касатора не са събрани доказателства,
че той е търговец, не може същият да бъде определен като превозвач, като
самостоятелно сочи ,че не е налице и икономическа изгода с оглед на събраните
гласни и писмени доказателства.
Настоящата инстанция намира така
направените от касационния жалбоподател възражения за неоснователни. Съгласно
чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр обществен
превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари -
лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна
помощ" или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови
превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" води регистър за лицензите на
Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България. Регистърът съдържа: № на лиценза,
наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на
превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или
удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления,
списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността.
В хода на производството пред първата
инстанция са събирани гласни доказателства от актосъставителя и от разпитаните свидетелите.
Свидетелските показания са непротиворечиви и изясняват напълно възприетата от
РРС фактическа обстановка. Безспорно се установява, че за превоза на осем
пътника на територията на Общността е извършено заплащане и този превоз е
извършен с търговска цел- икономическа облага от касатора, независимо, че
същият не е регистриран търговец. Правилно решаващият съдебен състав е приел, че
обективираното от жалбоподателя поведение е било в разрез с посочените правила.
Касационната инстанция счита, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се
остави в сила.
По делото е направено искане за присъждане на разноски
от жалбоподателя. Предвид изхода на спора, съдът намира, че такива не се
следват в полза на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Русе
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 583/25.11.2021 г.
постановено по АНД № 475/2021 г. на Районен съд - Русе .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.