Разпореждане по дело №184/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по Глава XX от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от П. Я. Т., действащ като едноличен търговец с фирма „П. – П. Т. – Г., чрез процесуалния му представител – А. П. Ю. от АК – Пловдив, срещу Допълнително решение № 994/04.12.2013 год. по Гр.дело № 1064/2011 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е отхвърлена молбата на „П. – П. Т. – Г., действащ чрез пълномощника му – А.П. Ю., за допълване на постановените по делото решения № 42/04.06.2012 год. и № 14/22.02.2013 год., като неоснователна. В жалбата се твърди, че в исковата молба ищецът е направил искане за обявяване нищожността на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 76, т.VI, рег. № 10051, нот.дело № 1038/2006 год. на нотариус К. Д. и нотариален акт № 123, т.VI, рег. № 10496, н.д. № 1083/2006 год. на нотариус К. Д., но районният съд не се е произнесъл относно заявената нищожност, като било без значение дали съдът ще приеме, че по така направеното искане за обявяване на нищожността на констативния нотариален акт следва да се произнесе като по отделен и±к, или ще се произнесе, разглеждайки положителния и отрицателния установителен иск по делото. Счита, че съобразно утвърдената съдебна практика в случая дори изобщо не е необходимо да е направено изрично искане за установяване на нищожност на констативния нотариален акт, като относно тази нищожност съдът следва да се произнесе инцидентно със съдебното решение. Моли обжалваното допълнително решение да бъде отменено като неправилно и вместо него бъде постановено друго, с което молбата за допълване на съдебното решение бъде уважена. В съдебно заседание пълномощникът на жалбодателя поддържа жалбата така, както е предявена, като развива подробни съображения относно твърдяната нищожност на нотариалния акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка. Претендира направените по делото разноски. В представено по делото писмено становище също развива съображения относно нищожността на констативния нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка.

Въззиваемият Н. Р. Д. не е подал отговор на въззивната жалба, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, като не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Въззиваемият А. Д. М. не е подал отговор на въззивната жалба, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, като не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, преди проверката на правилността на обжалваното решение, въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При извършената проверка на валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, предмет на настоящото производство, което е обжалвано изцяло, въззивният съд констатира, че решението е валидно, но същото е недопустимо. За да направи този извод, съдът съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от П. Я. Т., действащ като едноличен търговец с фирма „П. – П. Т. – Г., чрез процесуалния му представител – А. П. Ю. от АК – П., против Н. Р. Д. и А. Д. М., и двамата от Г., два иска с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК – положителен установителен и отрицателен установителен искове. В исковата молба петитумът е формулиран, както следва: „…С оглед изложеното моля да ни призовете на съд и след като се убедите в основателността на претенциите ми и след като обявите нищожността на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 76, т.VI, рег. № 10051, нот.дело № 1038/2006 год. на нотариус К. Д., рег. в НК № 20, вписан в СВ при РС – Кърджали под № 27, т.X, дело № 2265/2006 год. и Нотариален акт № 123, т.VI, рег. № 10496, н.д. № 1083/2006 год. на нотариус Калин Д., рег. в НК № 20, вписан в СВ при РС - Кърджали под № 109, т. X, дело № 236В/2006 год., моля: 1.Да постановите решение, с което да приемете за установено по отношение на ответниците Н. Р. Д. и А. Д. М., че съм собственик на следния недвижим имот: поземлен имот 00093, с площ 493 кв.м., находящ се в землището на с.Г., обл.К., с ЕКАТТЕ 15000, при граници и съседи: имот № 00008, населено място на Община Кърджали, имот № 000074, Комп.пал.з. на „ „П. – П. Т., имот № 000059, нива на Общината – остатък, и имот № 000098, инд.застр. на А. Д.; 2. Да постановите решение, с което да приемете за установено, че ответникът А. Д. М. не е собственик на поземлен имот 00093, с площ 493 кв.м., находящ се в землището на с.Г., обл.К., с ЕКАТТЕ 15000, при граници и съседи: имот № 00008, населено място на О. К., имот № 000074, Комп.пал.з. на „ „П. – П. Т., имот № 000059, нива на Общината – остатък, и имот № 000098, инд.застр. на А. Д.”. С Разпореждане № 2186/07.07.2011 год. първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е нередовна, като е указал на ищеца да отстрани в едноседмичен срок от съобщението допуснатите нередовности, а именно: да посочи цената на всеки един от исковете поотделно, с оглед на която да се прецени дължимата държавна такса; да представи данъчната оценка на процесния имот; да обоснове правният си интерес от едновременното завеждане на положителен установителен и отрицателен установителен иск; както и да впише исковата молба. В даденият му /и продължен от съда/ срок ищецът е отстранил допуснатите нередовности в исковата молба, вкл. е уточнил, че предявява отрицателния установителен иск при условията на евентуалност.

С Решение № 42/04.06.2012 год. по Гр.дело № 1064/2011 год. по описа на Кърджалийския районен съд, е отхвърлен положителния установителен иск, предявен от П. Я. Т., действащ като едноличен търговец с фирма „П. – П. Т. – Г., чрез процесуалния му представител – А. П. Ю. от АК – П., против Н. Р. Д. и А. Д. М., и двамата от Г., с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК – за установяване, че ищецът е собственик по давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот 00093, с площ 493 кв.м., находящ се в землището на с.Г., обл.К., с ЕКАТТЕ 15000, при граници и съседи: имот № 00008, населено място на О. К., имот № 000074, Комп.пал.з. на „ „П. – П. Т., имот № 000059, нива на Общината – остатък, и имот № 000098, инд.застр. на А. Д., като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлен и предявеният при условията на евентуалност от П. Я. Т., действащ като едноличен търговец с фирма „П. – П. Т. – Г., чрез процесуалния му представител – А. П. Ю. от АК – П., против А. Д. М. от Г. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК – за установяване, че ответникът А. М. не е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот 00093, с площ 493 кв.м., находящ се в землището на с.Г., обл.К., с ЕКАТТЕ 15000, при граници и съседи: имот № 00008, населено място на Община Кърджали, имот № 000074, Комп.пал.з. на „ „П. – П. Т., имот № 000059, нива на Общината – остатък, и имот № 000098, инд.застр. на А. Д., като недопустим.

Посоченото решение е било обжалвано от ищеца, като с Решение № 234/25.10.2012 год. по В.гр.дело № 294/2012 год. по описа на Кърджалийския окръжен съд е отменено Решение № 42/04.06.2012 год. по Гр.дело № 1064/2011 год. по описа на РС – Кърджали, в частта му, с която е бил отхвърлен отрицателния установителен иск като недопустим и делото е върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения отрицателен установителен иск; както и в частта му, с която ищецът е осъден да заплати на ответника А. М. разноски по делото, за разликата от 375 лв. до 400 лв. В останалата му част решението на районния съд е потвърдено, и като необжалваемо, решението на Кърджалийския окръжен съд е влязло в сила.

След връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане на предявения отрицателен установителен иск, с Решение № 14/22.02.2013 год. по същото дело, е отхвърлен предявеният при условията на евентуалност от П. Я. Т., действащ като едноличен търговец с фирма „П. – П. Т. – Г., чрез процесуалния му представител – А. П. Ю. от АК – П., против А. Д. М. от Г. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК – за установяване, че ответникът А. М. не е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот 00093, с площ 493 кв.м., находящ се в землището на с.Г., обл.К., с ЕКАТТЕ 15000, при граници и съседи: имот № 00008, населено място на О. К., имот № 000074, Комп.пал.з. на „ „П. – П. Т., имот № 000059, нива на Общината – остатък, и имот № 000098, инд.застр. на А. Д., като неоснователен и недоказан.

Посоченото решение на първоинстанционния съд е обжалвано от ищеца с въззивна жалба, въз основа на която е образувано В.гр.дело № 213/2013 год. по описа на Окръжен съд – К. С Решение № 189/09.10.2013 год., постановено по същото дело, е потвърдено изцяло Решение № 14/22.02.2013 год. по Гр.дело № 1064/2011 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението на въззивния съд е влязло в сила на датата на постановяването му, като неподлежащо на касационно обжалване.

След връщане на делото на първоинстанционния съд, с молба с вх. № 1009/28.10.2013 год. /с дата на пощенското клеймо – 25.10.2013 год./ ищецът, действащ чрез пълномощника си, е поискал на основание чл. 250 ал.1 от ГПК първоинстанционният съд да допълни решението си /без да посочва кое от двете постановени по делото първоинстанционни решения иска да бъде допълнено/, като бъде обявена нищожността на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 76, т.VI, рег. № 10051, нот.дело № 1038/2006 год. на нотариус К. Д.. Преписи от молбата за допълване на съдебното решение са връчени на ответниците, като от ответника А. М. е постъпил писмен отговор, с който е поискал молбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима – неподадена в предвидения в закона срок, а алтернативно – да бъде оставена без уважение, като неоснователна, излагайки съображения, че ищецът не е предявил иск за нищожност на констативния нотариален акт. Първоинстанционният съд е разгледал молбата за допълване на съдебно решение в закрито заседание, като с обжалваното в настоящото производство Допълнително решение № 994/04.12.2013 год. я е отхвърлил като неоснователна. За да постанови съдебния си акт, съдът е приел, че видно от петитума на исковата молба, съдът не е бил сезиран с отделен иск за обявяване на нищожност на констативен нотариален акт т.VI, рег. № 10051, нот.дело № 1038/2006 год. на нотариус К. Д., като това проличавало и в извършения по делото доклад на предявените искове, на който доклад ищецът не бил възразил.

Съгласно разпоредбата на чл.250 ал.1 от ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като молбата за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. Разпоредбата на закона, обаче, не предоставя възможност за избор на страната относно момента, до който може да се иска допълване на решението. Посочените два различни начални момента на теченето на срока за подаване на молба за допълване на съдебно решение са приложими в различни хипотези: ако решението подлежи на обжалване, срокът за допълването му тече от момента на неговото връчване, тъй като съгласно чл.7 ал.2 от ГПК съдът е длъжен да връчи на страните препис от обжалваемия акт; респ. ако решението на подлежи на обжалване /без значение дали се касае за акт на районен, окръжен, апелативен съд или ВКС/, съдът не е длъжен да връчва препис от него на страните и няма как този срокът за допълване на решението да тече от този начален момент, поради което за тези случаи законодателят е предвидил срокът за допълване на решението да тече от датата на влизане на решението в сила.

В настоящият случай и двата първоинстанционни акта, постановени по Гр.дело № 1064/2011 год. по описа на Кърджалийския районен съд – Решение № 42/04.06.2012 год. и Решение № 14/22.02.2013 год., са подлежали на обжалване и преписи от тях са били връчени на ищеца – на 18.06.2012 год. /първото/ и на 11.03.2013 год., чрез пълномощника му /второто/. При това положение, сроковете за подаване на молба от ищеца за допълване на съдебните решения са изтекли съответно на 18.07.2012 год. /за първото решение/ и на 11.04.2013 год. /за второто такова/, до които дати е следвало да бъде подадена молба от ищеца за допълване на съответното решение на първоинстанционния съд. От друга страна, молбата за допълване на посочените съдебни решения е подадена в първоинстанционния съд с вх. № 1009/28.10.2013 год. /с дата на пощенското клеймо – 25.10.2013 год./, поради което същата се явява просрочена – подадена след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.250 ал.1 от ГПК, и като такава е недопустима, т.е. липсва процесуална възможност да бъде разгледана по същество. Само за прецизност следва да се отбележи, че не може да се приеме, че двете въззивни жалби на ищеца против посочените по-горе решения съдържат в себе си и искане за допълване на съдебните решения, доколкото такива искания в която и да е от двете жалби не са правени.

Като не е съобразил това, а е провел производство и се е произнесъл по същество по недопустима молба на ищеца за допълване на съдебно решение, вместо да я остави без разглеждане и да прекрати производството по молбата, първоинстанционният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено.

Водим от изложеното, и на основание чл.270 ал.3, изр.1-во от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Допълнително решение № 994/04.12.2013 год., постановено по Гр.дело № 1064/2011 год. по описа на Кърджалийския районен съд, като недопустимо.

ПРЕКРАТЯВА производството по В.гр.дело № 61/2014 год. по описа на Кърджалийския окръжен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.

2.