О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №…..
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ,в закрито заседание на седми януари през две хиляди двайсет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА ,
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА ,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
като изслуша докладваното от член-съдията Ангелова, ч.гр.д.№ 706/2020г., за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.418,ал.4 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „УниКредит Булбанк”АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София,пл.”Света Неделя“№7, чрез пълномощник
адв.Д.Д.-АД“Димитров и съдружници“,със съдебен адрес ***, тел. 02/8777778, против
Разпореждане № 260200/01.10.2020г.,пост.по ч.гр.д.№579/2020г. на РС-Тетевен, в
частта, в която заявлението по чл.417 от ГПК е отхвърлено за разликата до
пълния претендиран размер на наказателна лихва от 156.58лв.и за периода от
13.03.2020г. до 14.07.2020г. Счита ,че в
тази част разпореждането е издадено в противоречие на разпоредбите на
чл.418,ал.2 и чл.417,т.2 от ГПК,тъй като представеното от банката извлечение от
счетоводните книги представлява редовен от външна страна документ,удостоверяващ подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. Извлечението е изготвено и подписано от
оправомощените за това лица и от него
съдът следва да направи обоснован извод,непротиворечащ и кореспондиращ на
разпоредбите на приложения договор и покана за изпълнение.Ясно и недвусмислено
в този документ е отразено,че за периода на извънредно положение в страната и в
изпълнение на чл.6 от ЗМДВИП,обявено с решение на НС от 13.03.2020г.(обн.в ДВ.,бр.
28/24.03.2020г.,изм.и доп. ДВ.бр.34/09.04.2020г., доп.с ДВ.бр.38/24.04.2020г.)
през периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. по договора за кредит не са
начислявани лихви за забава и неустойки.
С оглед на изложеното моли да се отмени разпореждането в посочената
отхвърлителна част и претенцията за наказателна лихва се уважи в пълния
претендиран размер и период,както и разноските.
По допустимостта.
Жалбоподателят е
уведомен за атакуваното разпореждане на 19.10.2020г., а жалбата е подадена пред
ОС-Ловеч на 26.10.2020г.-т.е.в рамките на законовия срок. Подадена е от
легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки,
съдът приема,че е допустима и следва да се разгледа по същество.
По същество.
Съобразявайки
представените по ч.гр.д.№ 579/2020г.по описа на РС-Тетевен писмени
доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е
неоснователна.
На 30.09.2020г.
пред РС-Тетевен е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 579/2020г.
по описа на съда. Заявителят „УниКредит Булбанк”АД е предявила вземане срещу С.И.С.
с ЕГН **********,***, в размер на - главница от 500лв., неразрешен овърдрафт в
размер на 71.40лв. за периода от 14.09.2018г. до 30.09.2020г. и наказателна
лихва в размер на 156.58лв. за периода от 21.03.2019г. до 30.09.2020г.,
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението- 30.09.2020г.до окончателното
изплащане на задължението, разноски за уведомяване- 72лв.с ДДС и съдебни
разноски-държавна такса- 25лв. и адвокатски хонорар от 60лв.с ДДС. Като
основание е посочен Договор за банков потребителски кредит на физическо
лице,усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №564/0631/30298160 от
15.09.2014г., с кредитен лимит от 500лв. и срок на ползване и погасяване
-15.09.2018г. След удължаване на срока на договора съгласно т.12.1 и
реализирания неразрешен овърдрафт в размер на 71.40лв.на 14.09.2018г., падежът
на договора е настъпил на 15.09.2018г.,от който момент кредитополучателят е
следвало да заплати всички задължения към банката.Посочено е, че банката е
уведомила кредитополучателя на 17.02.2020г.,чрез покана за доброволно
изпълнение,връчена лично по реда на чл.18,ал.5 от ЗЧСИ от ЧСИ Велислав Петров.С
поканата е предоставен 14-дневен срок за
доброволно изпълнение от длъжника. Твърди се,че задължението не е изпълнено и
това е причината за подаване на заявлението.
Към заявлението са
представени- Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван
чрез овърдрафт по разплащателна сметка №564/0631/30298160 от 15.09.2014г., Общи
условия,при които „УниКредит Булбанк“АД предоставя потребителски кредити на
физически лица, Покана за доброволно изпълнение с разписка за връчване на
17.02.2020г.чрез ЧСИ с №879 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч, Извлечение от
счетоводните книги на „УниКредит Булбанк“АД от 30.09.2020г., служебна бележка и
доказателства за представителната власт на пълномощниците на заявителя и
направените разноски.
С атакуваното Разпореждане №260200/01.10.2020г. РС-Тетевен
е уважил заявлението в частта по отношение на главница от 500лв. за периода от 15.09.2018г. до
30.09.2020г., неразрешен овърдрафт в размер на 71.40лв. за периода от
14.09.2018г. до 30.09.2020г.,наказателна лихва в размер на 56.82лв. за периода от 21.03.2019г. до
12.03.2020г. и в размер на 12.54лв. за периода от 14.07.2020г. до 30.09.2020г.,законна
лихва върху сумата 571.40лв., с начало от 01.10.2020г.до изплащане на вземането
и разноски в размер на 85лв. За разликата до пълния претендиран размер на
наказателна лихва от 156.58лв. и за периода от 13.03.2020г. до
14.07.2020г.,съдът е отхвърлил заявлението ,с мотива,че това задължение не се
дължи съгласно чл.6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение,обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на
последиците, както и ЗЗдравето.
Въззивният състав,
като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира
жалбата за неоснователна.
При произнасянето
си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението
разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и
ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно
производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно
изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво
произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и
изискуемостта му. При твърдения за наличие на качеството „кредитор” заявителят
следва да се позове и да посочи обстоятелствата, но които основава тази си
легитимация. Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да
извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави,а
съгласно т.3 и дали е налице неравноправна клауза в договора или вероятност за
такава. Нарушение на процесуалните норми и и съответно порок на съдебния акт би
било неизвършването на такава служебна проверка.
Съставът намира,че
в случая в заявлението са изпълнени изискванията за индивидуализиране на претенцията
по отношение на главницата, допълнителното вземане за неразрешен овърдрафт и
наказателната лихва. Посочено е основанието на вземането, срока на договора, падежът,
ясно е как са формирани претенциите. В този смисъл следва да се приеме,че по отношение
на тези претенции е налице формална редовност на заявлението.
В проверката по отношение
съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, съставът констатира, че претенцията за
наказателна лихва за периода след настъпилия падеж на вземането-
15.09.2018г. противоречи на закона.
Съгласно чл.33,ал.1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума
за срока на забавата.Обезщетението за забава не може да надхвърля законната
лихва(ал.2). В случая с оглед настъпилата изискуемост на цялото вземане на
15.09.2018г. кредиторът има право единствено на законна лихва за забава,не и на
търсената наказателна такава. С настъпилата изискуемост на цялото
задължение, облигационната връзка между
кредитора и кредитополучателя е преустановена, а с това и прекратява действието
и на всички ангажименти,уговорени по договора-вкл.и за наказателна лихва-в
т.см.т.2 от ТРеш.3/2017г. от 27.03.2019г.,пост.по т.д.№3/2017г.на ОСГТК на ВКС.
С оглед на това съставът приема,че за периода от
15.09.2018г. до подаване на заявлението на 30.09.2020г. не е дължима
наказателна лихва,а единствено законната лихва за забава. Такава претенция,
обаче не е заявена и съдът няма правомощия да се произнася.
При съобразяване
на приложеното Извлечение от счетоводните книги съставът се съгласява с
твърдението на заявителя,че не е претендирана лихва за периода от 13.03.2020г.
до 13.05.2020г.,съгласно чл.6 от ЗМДВИП(а съгласно §12 от ПР на ЗЗдравето и до
21.05.2020г.). Действително–налице е изричен тест в извлечението, в който е
упоменато,че за този период не се претендира лихва. Съставът, обаче намира,че
за този период правилно е отхвърлена претенцията, но не по изразените от
РС-Тетевен мотиви,а на основание противоречие с чл.33,ал.1 от ЗПК. С оглед ограничението
за влошаване интересите на обжалващия въззивният състав не би могъл да разглежда
и се произнася в частта по отношение на периода от 15.09.2018г. до 12.03.2020г.
и от 14.07.2020г. до 30.09.2020г..
По изложените
съображения съставът намира,че обжалваното разпореждане следва да се
потвърди,макар и с различни от
първоинстанционния съд мотиви, като правилно и законосъобразно в крайния извод
за неоснователност на претенцията за наказателна лихва.
По изложените
съображения ОС-Ловеч
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260200/01.10.2020г.. на РС-Тетевен,
пост.по ч.гр.д.№ 579/2020г., в частта,с която е
отхвърлено подаденото от „УниКредит Булбанк”АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, пл.”Света Неделя“№7, заявление по чл.417,т.2 от ГПК срещу С.И.С.
с ЕГН **********,***, по отношение на вземането за наказателна лихва за
разликата до пълния претендиран размер от 156.58лв. и за периода от
13.03.2020г. до 14.07.2020г., като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.