Решение по дело №255/2017 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 25.01.2018 г.

                                                                          

В       И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

С.ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА

                                                                                    ВАНЯ И.

                                                                                                                                                                                                                 

при секретаря Ц.нка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. д. № 255 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 21.12.2013 г. по гр. дело № 610/2012 г. по описа на Районен съд- гр. Е.П., пети състав, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от В.Г.Д., Л.Т.Д. и С.Т.Д. срещу Х.Л.Я., Д.Г.Я., Л.Е.И. и Д.А.И. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението и отстъпване на собствеността върху дворно място, находящо се в с. К., С.област, съставляващо парцел VIII-111, в кв. 2 по плана на селото, цялото с площ от 620 кв.м., заедно с находящите се в него къща и плевня при съседи по нотариален акт № 96, том IV, дело № 696/1978 г.: улица, от две страни наследници на С.Д. В.и Н.С., включен по действащия план на с. К. от 1984 г. в УПИ XI-74, в кв. 5.

Така постановеното решение е обжалвано от ищците в първоинстанционното производство, като в жалбата са наведени твърдения за неправилност на решението. Сочи се, че изводът на съда, че т.нар. лятна кухня е жилищната сграда, която е вписана в протокола за делба от 1978 г. и нотариалния акт, издаден на името на наследодателя на ищците, е необоснован, доколкото от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели (вкл. свидетелят на ответниците) се установява, че в имота е имало само една жилищна сграда, която е била построена още през седемдесетте години на миналия век. Поддържа се, че оспорването на ответницата Я., че сградата е построена след извършване на делбата от 1978 г., респ. че същата не е идентична с жилищната сграда, която е била предмет на тази делба, не само е останало недоказано, а категорично е било опровергано от събраните по делото доказателства. Молят въззивния съд да отмени обжалваното решение, като вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск, като им присъди и сторените от тях разноски в производствата.

По така подадената въззивна жалба е било образувано гр.д. № 466/2014 г. по описа на С.окръжен съд, в хода на което и предвид необходимостта от предявяване на претенцията съобразно действащия кадастрален и регулационен план на с. К. от 1984 г., процесуалният представител на ищците е направил уточнение, че претенцията е за предаване на владението върху дворно място съставляващо част от УПИ Х-74, показана с оранжев цвят на скица, приложение № 1 към заключението на вещото лице Грънчовски, както и останалата част от бившия парцел VIII-111 по плана от 1931 г., понастоящем представляваща част от УПИ-Х1-74 по плана от 1984 г., заключена между точките М1-И-Г-А на скицата, както и цялата масивна жилищна сграда, която на скица- приложение № 1, на л. 138 от гр.д. № 610/2012 г. по описа на Районен съд- гр. Е.П., попада изцяло в УПИ Х-74 по плана от 1984 г.

С Решение № 261 от 30.06.2015 г. по гр.д. № 466/2014 г. по описа на С.окръжен съд, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен за площта от 155 кв.м., заключена между буквите М1-Б-В-И-М1, оцветена в оранжево, част от УПИ Х-74, кв. 5, по скицата на вещото лице Грънчовски, приложение № 1 към експертизата (която е неразделна част от решението) и за сграда на един етаж, с площ от 70 кв.м., находяща се УПИ Х-74, кв. 5, в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за предаване на собствеността и владението на площта от 465 кв.м., заемаща югоизточната част от УПИ XI-74, кв. 5, по действащия план на селото от 1984 г., заключена между буквите А-М1-И-Г-А на скицата на вещото лице, л. 138 от първоинстанционното дело, както и в частта му за присъдените разноски. Със същото решение въззивният съд е отменил решението в частта му, с която е отхвърлен иска за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на площта от 465 кв.м., заемаща югоизточната част от УПИ XI-74, кв. 5, по действащия план на селото от 1984 г., заключена между буквите А-М1-И-Г-А на скицата на вещото лице, л. 138 от първоинстанционното дело, като вместо това е приел за установено правото на собственост на ищците върху процесната част от имота. С решението си въззивният съд е разпределил и разноските дължими между страните във въззивното производство. Решението, предвид неговата необжалваемост е влязло в сила в момента на постановяването му- 30.06.2015 г.

Така постановеното въззивно решение е било предмет на проверка по реда на извънинстанционния контрол по чл. 303 и сл. ГПК, като с Решение № 27 от 07.04.2017 г. по гр.д. № 5115/2016 г. по описа на ВКС, решението е отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният от В.Г.Д., Л.Т.Д. и С.Т.Д. против Х.Л.Я., Д.Г.Я., Л.Е.И. и Д.А.И. ревандикационен иск по отношение на площ от 155 кв.м., заключена между буквите М1-Б-В-И-М1, част от УПИ Х-74, кв. 5, по скицата на вещото лице Грънчовски, приложение № 1 към експертизата и за сграда на един етаж, с площ от 70 кв.м., находяща се УПИ Х-74, кв. 5. Със същото решение делото, в отменената му част, е върнато на С.окръжен съд от фазата на събиране на доказателства. В останалата си част решението е оставено в сила.

С.окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В производството през ВКС въз основа на издадено съдебно удостоверение са били представени обяснения на ответника Х.Л.Я., в които отказва да даде показания за разминаване относно момента на построяване на сградата в нейна декларация пред орган на общинска администрация и с приложени предишни обяснения, че е придобила през 1993 г. празно дворно място, за което е представила нотариален акт. Дадени са конкретни указания от ВКС, че посочените обяснения удостоверяват извънсъдебни изявления на ответника Х.Я. относно момента на построяване на жилищната сграда.

В настоящото въззивно производство следва да бъде изяснен именно този въпрос - за момента на построяване на жилищната сграда и съществувала ли е при извършване на делбата от 1978 г., съответно дали спорните 155 кв.м. от терена и сградата върху тях при делбата са включени в реалния дял на праводателя на ищците или в реалния дял на праводателя на ответниците и чия собственост са към момента на предявяване на редандикационния иск.

От представено удостоверение за наследници №000862/31.05.2011г., издадено от Столична община-район П.се установява, че В.Г.Д., Л.Т.Д. и С.Т.Д. са наследници на Т.Л. Д.,***-Е.П.и починал на 16.04.1993г.

От представения по делото НА № 96, том IV, дело № 696/1978г. по описа на ЕПРС се установява, че Т. Л. Д. е признат за собственик по наследство и доброволна делба на следния недвижим имот, а именно: дворно място, находящо се в с.К., С.област, съставляващо парцел VIII-111, в кв.2 по плана на селото, цялото с площ от 620 кв.м., заедно с находящите се в него къща и плевня, при съседи: улица, от две страни наследници на С.Д. В.и Н.С.. Видно от протокол от 17.XI.1978г., постановен по гр.д. № 550/1978 г. по описа на ЕПРС, е, че Т. Л. Д. е получил въз основа на съдебна делба дял пети, който включва следния недвижим имот: дворно място, находящо се в с.К., С.окръг, съставляващо парцел VIII-111 в кв.2 по плана на селото, цялото от 620 кв.м., заедно с находящите се в него къща и плевня, при съседи: улица, от две страни наследниците на С.В..

Видно от  НА № 97, том IV, дело № 697/1978 г. по описа на ЕПРС е, че Ц.Л. С.е призната за собственик по наследство и доброволна делба на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в с.К., С.окръг, съставляващо парцел XIV-111, в кв.2 по плана на селото, цялото с площ от 585 кв.м., при съседи: улица, улица, от две страни наследници на С.Д. В..

         От представен по делото НА № 103, том III, дело № 689/1993г. по описа на ЕПРС, се установява, че Ц.С.Д. е продала на дъщеря си Х.Л.Я. следния свой собствен недвижим имот: дворно място, находящо се в с.К., С.област, с площ от 724 кв.м., за което е отреден парцел Х-74, в кв.5 по плана на с.К., С., с урегулирана квадратура от 760 кв.м., с неуредени сметки по регулация за придаваемите се 36кв.м., при съседи  на парцела: от две страни улици, от две страни наследници на С.Д. В..

От Удостоверение № УT2-15-1318(1)/15.07.2011г., издадено от Община Е.П., се установява, че сградата, находяща се в УПИ Х-74, кв.5 по плана на с.К., общ.Е.П., обл.С., от основно застрояване жилищна сграда на един етаж със ЗП от 70 кв.м., е построена преди 07.04.1987 г. на основание декларация от собственик по чл.313 от НК, допустима е по действащия подробен градоустройствен план на селището и по правилата и нормативите, действали по време на извършването й според ЗУТ - видно от скица № 620/03.06.2011 г., съгласно §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ е търпим строеж.

От заключението на в.л.Т.Дачева по СТЕ, изслушано пред въззивния съд, се установява, че вещото лице приема, че жилищната сграда, посочена в протокола за съдебна делба от 17.1.1978г, разположена в парцел VІІІ-111 от кв.2 по ЗРП от 1934 и описаната в НА №96/78г е с площ около 57кв.м., че към 1931 г. застроен е бил само парцел VІІІ-111. Парцел ХІ-74 по плана от 1984г. е показан като застроен само със паянтови стопански сгради, а парцел X -74 е застроен с жилищна сграда „мж“ с площ около 73 кв.м. Според в.л. може да се счита, че сградата „мж“ в парцел X -74 е строена преди 1984 г., а тази показана в плана от 1931 г. е съборена. Сградата „пс“ в парцел XI -74 e строена след 1931 г.  По въпроса за идентичност между сградата, описана в дял І от делбата от 1978г, НА №96/78г и сградата, ситуирана в парцел Х-74 по плана от 1984г, вещото лице не може да даде категоричен отговор, тъй като в протокола за делба и НА от 1978г. сградата не е с посочена площ, описание на помещения, докато жилищната сграда в парцел Х-74 по плана 1984г е с площ от 70кв.м., не може да посочи кога е строена терасата към къщата в плана от 1984г., но може да се счита, че къщата и терасата са строени заедно преди 1984г. В о.с.з. на 15.04.2015 г. в.л. Теодора Дачева заявява, че сградата е строена между 1950-1955-1960 г., но не може да каже точно кога. Сградата е построена преди одобряване на плана от 1984 г. и тогава е заснета.

По делото са ангажирани гласни доказателства, като свидетелката Д. Й. А. дава показания, че е чувала, че Ц.Л. С.е казвала, че къщата е на бащата на Л.Д. и леля му Х.. За къщата свидетелства, че е на един етаж, с две стаи и още едно помещение, кухня и всекидневна, мазе, което се намира срещу входната врата, на 8-10м. разстояние от портата и оградата, че имотът се е ползвал само от Ц.до нейната смърт през 2005г. Не знае за друга жилищна сграда в имота, а само за една полусъборена постройка-плевня и външна тоалетна. Знае от Ц., че мястото под къщата е на Х., че след смъртта на Ц., никой не е ползвал къщата постоянно. Чувала е Ц.да казва, че ще даде имота на Х., но не е виждала документи. Знае, че Х. е продала къщата, но не знае на кого, като са започнати ремонти след 2011г.

Свидетелят И.М. И. дава показания, че познава страните по делото, че Х. е работила сама целия двор откъм улицата, а преди това имотът е бил обработван от Ц.. Къщата е построена в средата на целия двор, който е около 2 дка. Не знае на кого е мястото, но е виждал кой го ползва. От 1976г. е виждал, че Ц.е живяла в мястото, Х. е ходила почти всеки ден, като след смъртта на Ц., имотът е ползван от Х.. Последно е виждал, че има оградна мрежа зад къщата, която отделя старата къща и малката лятна кухня.

Изискана и приложена по делото е пр.пр. 811/2012 г. по описа на РП-Е.П., съгласно указанията на ВКС на РБ.

В даденото сведение от Х.Л.Я. *** същата заявява, че притежава имот в с. К. с площ 724 кв.м., за който притежава нотариален акт. С В.Д., която е съпруга на покойния й брат имат спор за имота от 2012 г.

В обяснения от 07.08.2012 г. на Х.Я. изрично заявява, че не желае да отговори на въпроса кога е построена къщата в закупения от нея празен парцел през 1993 г. В обяснение от 19.07.2012 г. същата заявява, че имотът в с. К. е наследствен от майка й Ц.С.. Имотът представлява двор от 760 кв.м. и къща от 70 кв.м.

От писмо на Община Е.П.от 18.07.2014 г. се установява, че Х.Л.Я. е декларирала процесния недвижим имот от 760 кв.м. и жилище от 70 кв.м. с декларация по чл. 26 от ЗМДТ с вх. № 4798/27.03.1998 г. По подадено заявление  вх. №УТ2-15-1318/13.05.2011 г. е издадено удостоверение за търпимост рег. № УТ2-15-1318/1/15.07.2011 г. на Община Е.П.за жилищна сграда в УПИ X-74, кв. 5, с. К., допустима по правила и норми, действали по време на строителството и съгласно §16 ал. 1 от ПР на ЗУТ е търпим строеж.

С представена декларация от 12.07.2011 г. /л. 149 от пр.№8987/2014 г. по описа на ОД МВР-С./ Х.Я. е декларирала, че през 1947 г. е изградена жилищна сграда със застроена площ от 70 кв.м., в парцел X-74, кв. 5 по плана на с. К..

        С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Видно от протокол от 17.XI.1978г., постановен по гр.д. № 550/1978 г. по описа на ЕПРС, е, че Т. Л. Д. е получил въз основа на съдебна делба дял пети, който включва следния недвижим имот: дворно място, находящо се в с.К., С.окръг, съставляващо парцел VIII-111 в кв.2 по плана на селото, цялото от 620 кв.м., заедно с находящите се в него къща и плевня, при съседи: улица, от две страни наследниците на С.В..

Видно от  НА № 97, том IV, дело № 697/1978 г. по описа на ЕПРС е, че Ц.Л. С.е призната за собственик по наследство и доброволна делба на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в с.К., С.окръг, съставляващо парцел XIV-111, в кв.2 по плана на селото, цялото с площ от 585 кв.м., при съседи: улица, улица, от две страни наследници на С.Д. В..

В заключението в.л. Грънчовски посочва, че в регулационния план на с.К. за заснетия имот с пл.№111, кв.2 са обособени два парцела-№VІІІ-111 и Х-111, като част от имота е попаднала и в северно разположените парцели VІІ-121, 122 и ХI-111, 114 в кв.2. Посочено е, че през 1978г. е направена корекция на отредените за имот №111 парцели, като на основание издадена заповед №148/7.06.1978г в кв.2 се сливат парцели VІІ, VІІІ и Х и се образуват 5 нови парцела: VІІ-121, 122, VІІІ-111, Х-111, ХІV-111 и ХV-111. В действащия КРП на с.К., одобрен със заповед №АБ-3-4/8.08.1984г., имот с пл.№111 от КРП от 1931г., не е заснет в старите си граници, а са заснети нови, по-малки имоти, записани в плана с нови пл.номера и в разписната книга към плана са записани като собственост на конкретни лица, като имот с пл.№74 е записан на името на Т.Л. Д..

С оглед на това, че е налице придаване на процесните 155 кв.м. от имот VІІІ-111кв.2 /план 1931г./, впоследствие имот ХІ-74, кв.5 по плана от 1984г., към имота на ответниците Х-74, кв.5 по плана от 1984 г., то следва да се разгледа въпросът за приложение на регулацията, тъй като ответниците твърдят, че владеят имота още от 1978 г. За да се счита за приложена регулацията, е необходимо алтернативно да е налице заемане на придаваемите части по законоустановения ред изтичане на 10-годишен срок на владение на придаваемото място или да е заплатено паричното обезщетение за придаваемите части. /Така Решение №249/8.06.2012г на ВКС по гр.д.№970/2011г, І Г.О., ГК, Решение №103/30.08.2012г. на ВКС по гр.д.№905/2010г., І Г.О./

От ангажираните по делото свидетелски показания се установява, че процесното място се е ползвало от Ц., която сама е ползвала имота и е живеела в жилищната сграда до смъртта си, а впоследствие до 2011г.  Х. е ползвала двора. От показанията на св.И.също се установява, че Ц.и Х. са ползвали имота.  Свидетелят е от 1976г. в с.К. и откакто е там Ц.е ползвала двора и е живяла в къщата, а след смъртта й Х.. Налице е завладяване на придадената част по определената дворищно-регулационна линия с плана от 1984г., повече от 10 години, което и положение е заварено през 2001г., приемането на ЗУТ, касаещо преценяване на сроковете по пар.6 и пар.8 от същия. Регулацията за процесните 155 кв.м. е приложена и същите са собственост на ответниците по делото, а не на ищците.

По отношение на иска за процесната сграда.

В декларация от 12.07.2011 г. ответницата Х.Я. декларира, че сградата е строена през 1947 година.

Вещото лице Грънчовски дава заключение, че при извършен оглед на място е констатирал, че в парцел ХІ-74 по улично -регулационната линия има стара паянтова стопанска постройка, записана в плана кат „ПС”-но видимо на място, в миналото е използвана като жилищна, като в момента е в много лошо състояние-срутен покрив, напукани външни стени, полуразрушени, в състояние негодно за ползване. В североизточна посока от сградата, към средата на парцела, съгласно отразеното в КРП, е имало стопанска постройка, вероятно плевня, която е съборена. Такава е имало и в северозападния ъгъл на парцела, но към момента на огледа на съществува. В съдебното заседание вещото лице е уточнило, че сградата, която се намира в сегашния УПИ Х-74, не е заснета в плана от 1931г., а сградата, която е заснета в плана от 1931г., не съществува.

В о.с.з. на 15.04.2015 г. в.л. Теодора Дачева заявява, че сградата е строена между 1950-1955-1960 г., но не може да каже точно кога. Сградата е построена преди одобряване на плана от 1984 г. и тогава е заснета. По въпроса за идентичност между сградата, описана в дял І от делбата от 1978г., НА №96/78г. и сградата, ситуирана в парцел Х-74 по плана от 1984г., вещото лице не може да даде категоричен отговор, тъй като в протокола за делба и НА от 1978г. сградата не е с посочена площ, описание на помещения, докато жилищната сграда в парцел Х-74 по плана 1984г. е с площ от 70кв.м.

Установи се, че  и двете вещи лица посочват, че наличната и процесна сграда, находяща се към настоящия момент в имот УПИ Х-74, кв.5, е изцяло ситуирана в този имот и не е била никога изцяло в имот VІІІ-111, кв.2, както се  твърди от ищците, а само 32 кв.м. от тази сграда попадат в част от придадената от парцел VІІІ-111 част към УПИ Х-74, кв.5, което изключва сградата да е била изцяло в парцела на ищците по делото.

Ето защо дори да се приеме, че сградата е строена през 1947 г., както е посочила ответницата в декларация, не може да се установи идентичност на посочената сграда, описана в дял І от делбата от 1978г, НА №96/78г и сградата, ситуирана в парцел Х-74 по плана от 1984г. Отделно от това безспорно се установява, че в имота на ищците има стара паянтова стопанска постройка, която в миналото е използвана като жилищна сграда и плевня, която е съборена, което е индиция, че вероятно това са сградите посочени в протокола за делба от 1978 г. Поради изложените съображения искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се потвърди.

При този изход на делото, В.Г.Д. ********** с адрес ***,  Л.Т.Д. с ЕГН ********** и С.Т.Д. с ЕГН **********, с адрес *** следва да заплатят на Х.  /Христена/ Л.Я. с ЕГН ********** *** от 500 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Минималното адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 600,00 лева, което е над претендираното.

Ответницата Л.И. също е направила искане за присъждане на разноски, но липсват представени доказателства за сторени такива. Съгл. т. 1 от Тълкувателно решение №6/2012 г. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Пред въззивната инстанция не са представени такива доказателства, поради което не й се следват разноски.

Воден от горното, съдът

 

                                           Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.271, ал.1 ГПК решение от 21.12.2013г., постановено по гр.д..№610/2012г на ЕПРС, В ЧАСТТА му, в която е отхвърлена като неоснователна и недоказана исковата претенция по чл.108 ЗС /съобразно уточнението й пред въззивната инстанция/, предявена от В.Г.Д., ЕГН **********, Л.Т.Д., ЕГН ********** и С.Т.Д., ЕГН ********** *** срещу Х. /Христена/ Л.Я., ЕГН ********** и Д.Г.Я., ЕГН **********,***, Л.Е.И., ЕГН ********** и Д.А.И., ЕГН ********** двамата със съдебен адрес: ***, за площта от 155кв.м., заключена между букви М-1, Б, В, И, М-1, обозначена в оранжево,  част от имот Х-74, кв.5, /УПИ Х-74, кв.5/ по скицата на вещото лице Грънчовски, приложение №1 към експертизата, л.138 по делото, / която да се счита неразделна част от решението/. 

 

ОСЪЖДА на осн чл.78, ал.3 ГПК В.Г.Д. с ЕГН **********, Л.Т.Д. с ЕГН ********** и С.Т.Д. с ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на Х.  /Христена/ Л.Я. с ЕГН ********** *** от 500 лв. /петстотин/ лева  разноски за адвокатско възнаграждение за пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

                      2.