РЕШЕНИЕ
№
…………………/19.11.2021 г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 50 състав, в открито заседание, проведено на двадесет и втори
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана Маркова,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 5124
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по предявени от А.Г.Г., роден на *** г.,
гражданин на ФРГ * с адрес гр. *срещу Община *, с адрес гр. * искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15000лв., частичен иск от
20000лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие на падане на
22.04.2016 г., поради неизправност на тротоарната настилка на улица „*“ близо до кръстовището с
ул. „*, представляваща
публична общинска собственост на Община *, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на исковата молба – 22.05.2020г. до окончателното
плащане, както и сумата от 6204,98 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
претендираната сума за периода от 22.04.2016 г. до 19.05.2020 г. , на основание
чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
С протоколно определение
от 22.10.2021 г. е допуснато изменение на иска за обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
чрез неговото намаляване, като същият да се счита за предявен за сумата от 10000лв., като за разликата до
първоначално предявен размер от 15000лв. производството е прекратено, поради
извършено оттегляне на основание чл. 232 от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че на 22.04.2016 г. около 21:30 часа, ищецът претърпял злополука
при падане – спъване и падане на уличното платно, причинено от неизправност на
тротоарната настилка - разрушена част от тротоара на ул. „*“, в близост до
кръстовището с ул. „* *“, в центъра
на гр. *. В резултат
на инцидента след силен удар в главата ищецът изпаднал в безсъзнание, получил
контузия на главата, хематом на гръдния кош от дясната страна, травми на долния
десен крайник - наранени и скъсани сухожилия на дясната тазобедрена става,
силни наранявания на нервите на прилежащите ѝ мускули, атрофия на
мускулите на дясното бедро. Твърди се, че телесните увреждания наложили
провеждането на продължителна рехабилитация и физиотерапия в медицински
центрове в * и * за възстановяване на
подвижността и двигателната способност на увредения крайник. Излага се, че
въпреки извършеното лечение и към настоящия
момент здравословното състояние
на ищеца не е възстановено напълно, като движението му
е затруднено и е съпроводено със силни физически болки в областта на десния
крак. Сочи се, че злополуката причинила трайно увреждане на десния крайник,
поради което пълното възстановяване на двигателната му способност занапред са
невъзможни. Излага се, че придвижването му по наклонени места и стълбища става
затруднено и възможно само с левия крак, поради което цялото му тяло е
нестабилно, от което търпял постоянни болки. Излага се, че през 2018 г. от
лекарите в Германия е установено, че се е проявила допълнителна симптоматика,
свързана с претърпените травматични увреждания. Твърди се, че пътният участък и
тротоара на улица, където е настъпил инцидента са публична общинска собственост
и задължение на ответника е да го поддържа в изправно състояние. Излага се, че
ответникът не е положил дължимата грижа, поради което отговоря за причинените
вреди. По тези съображения моли за уважаване на предявения частичен иск, както
и мораторната лихва от увреждането до 19.05.2020 г. Претендира сторените съдебни
разноски.
В съдебно заседание ищецът лично и
чрез процесуални представители поддържа предявените искове. В хода по същество
ищецът заявява, че вследствие на травмата не може да спортува фехтовка и вече
не води активен начин на живот. Настоява се да не се кредитира експертизата,
тъй като не се основава на състоянието на ищеца, а принципно при наличие на
такива травми. Излага се, че искът е доказан по основание и размер и се моли за
уважаването му. Депозирана е писмена защита, в която са развити подробни
съображения по същество на спора. Подчертава, че ответникът не е изпълнил вменените
по закон задължения за поддържане на тротоарната настилка и поставяне на улично
осветление.Подробно анализира приетите по делото съдебномедициснки експертизи и
намира, че изводите на вещите лица си противоречат, в т.ч. и на събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Настоява се, че се заключенията на
вещите лица почиват на предположения и не съответстват на ангажираните по
делото доказателства. Счита се, че дегенеративния процес не може да бъде
свързан с настъпилите затруднения в движението и затрудненията, които ищецът е
изпитвал са в причинна връзка с падането на процесната дата.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът Община Варна е депозирал отговор на исковата молба, в
който излага становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва се механизма на
настъпване на твърдяните увреждания – че същите са настъпили в резултат на
падане, поради спъване на неравен участък. Твърди се, че уврежданията може да
настъпят и само при стъпване на криво от пострадалия. Оспорва се интензитета на
увреждането с довод, че ищецът е потърсил спешна медицинска помощ два дни след
увреждането. Намира за недоказани интензитета на болките и страданията и
тяхната продължителност, както и възстановителния период. Излага, че е не е
установено какво е състоянието на настилката, на която е настъпил инцидента. Намира
претендираното обезщетение за завишено по размер, поради което в условие на
евентуалност счита, че същото следва да се намали. Намира за недоказано
твърдението за липса на доходи и размерът на пенсията на ищеца. Моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В съдебно заседание
ответникът чрез процесуален представител оспорва иска и се моли за отхвърлянето
му. Излага се, че твърденията на ищеца за получена при падане травма са напълно
опровергани от ангажираните по делото СМЕ. Сочи се, че уврежданията се дължат
на дегенеративни процеси, за които е необходим продължителен период от време.
Счита, че наличието на противоречие между събраните по делото доказателства и
твърденията на ищеца, обосновават липсата на причинно-следствена връзка между
падането и претендираните неимуществени вреди. Депозирана е писмена защита, в
която са изложени подробни съображения по същество на спора. Настоява се, че са
недоказани твърдените от ищеца вреди, както и механизма на настъпване на
инцидента. Сочи се, че претендираните увреждания в десния долен крайник не са в
резултат на попадането в дупка на тротоара, което е потвърдено от седемте вещи
лица по делото, а се дължат на дегенеративни промени. Намира, че не е
установена травма на главата при прегледа, за който свидетелстват допуснатите
по делото свидетели. Подчертава, че гръдната травма, която единствено е получил
ищецът е отшумяла за 20-25 дни и е обусловила временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Сочи се, че съобразно експертното заключение
откъсване на сухожилие и описаните в исковата молба увреждания предполагат
силни болки и търсене на незабавна медицинска помощ, което не е сторено от
ищеца, поради което счита, че не са настъпили от инцидента. По тези съображения
се моли за отхвърляне на исковете, евентуално за редуциране на обезщетението с
оглед кратковременния период на възстановяване.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното на л.54 от делото
копие на лист за преглед на пациент от 24.04.2016 г., издаден от МБАЛ „*, се установява, че на 24.04.2016год.,
в 11.20 ч., ищецът е постъпил в
посоченото лечебно заведение с травма на гръден кош, като съгласно снетата
анамнеза пациентът се оплаква от болки в гръдния кош в дясно и при движение
болките се усилват.
От медицински направления от
25.04.2016г., 09.05.2016 г. и 19.06.2016г.,
издадени от ф-р *
се установява извършване на изследвания и диагностика във връзка с оплаквания
за получена болка в дясна колянна става, затруднено ходенен и болки в гръдния
кош, поради падане на 25.04.2016г./л. 8-10/.
Видно от резултат по образно
изследване в ЦОД на МБАЛ *
от 05.05.2016 г. /л. 11/, е установено наличие на ставен излив, дегаративни
промени в латералния и медиален менискус.
С
резултат по образно изследване в ЦОД на МБАЛ * от 10.06.2016 г. /л. 11 гръб/, се
установява наличие на наални дегенеративнии промени в двете тазобедрени стави.
От представената епикриза от 18.08.2017
г. /.12/ се установява извършени рехабилитационни дейности във връзка със
слабост по хода на десен крак при
продължително вървене – с клинични данни за пареза, като качването и слизането
по стълби е затруднено, съпроводено със
силна болка.
Видно от представения от д-р * документ с коректен превод на
български език /л. 192 от делото/ е заключено откъсване на сухожилието на
малкия седалищен мускул от заглавно място на предната ставна фасета на десен
голям трохантер и дефект на инсеркцията на сухожилието на средния седалищен
мускул към латералната фасета. Заключено е, че е възможна лезията на
сухожилието на малкия седалищен мускул с претърпяната на 22.04.2016 г. травма
при падане.
За установяване характера на
претъряните травми, периода на възстановяване, необходимостта от медикаментозно
лечение, рехабилитация, са ползвани специални знания на вещи лица съдебни
лекари, съдебна медицина и ортопеди.
От заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-графологична експертиза се установява, че подписите на
оспорените по делото документи: медицински направления от проф. д-р * – пет броя, писмо от д-р Сапунджиев, медицински документ от д-р *, документ с представен превод от немски език от
20.09.2020 г. (л.8-л.11 и л.13, 14, л. 21), са изпълнени от лицата, посочени като техни автори: *
По делото е приобщена първоначална
съдебномедицинска експертиза на вещото лице д-р В.Д., съобразно което при
инцидента на 22.04.2016 г. А.Г.Г.
е получил: Контузия на гръдния кош в дясно, което увреждане е резултат от удар
с или върху твърд тъп предмет. Вещото лице заключва, че контузията на гръден
кош обуславя временно разстройство на здравето не опасно за живота, като
естеството на травмата не налага специализирано или специфично лечение. Посочва
се, че травмата на гръдния кош по своето естество минава напълно и без
последици в рамките на две-три седмици. По
отношение на останалите описани в по-късен етап увреждания като контузия на
дясно коляно със съмнение за увреждане на страничен менискус установено на
25.04.2016г и в последствие контузия в областта на таза вещото лице заключава,
че не могат да се свържат с получаване на травмите на посочената дата, тъй като
клиничната им проява е остра, непосредствено след получаването им следва да
изпитва силна болка, да има подчертано затруднена походка което би следвало да
се установи при първоначалния преглед в спешно отделение. Вещото лице сочи, че
описаната в исковата молба травматична загуба на съзнание не намира обективно
потвърждение в представените медицински документи. Същевременно анализа на
посочената медицинска документация в последващите месеци и години установява,
че ищецът е боледувал от тежки дегенеративни заболявания в областта на
тазобедрените и колянни стави. Някои от описаните усложнения са последици от
именно тези заболявания, а други е възможно да са получени в последствие от
травми. Тези изводи вещото лице подчертава и при изслушването му в о.с.з.
По делото е
приобщена и тричленна съдебномедицинска експертиза, на вещите лица д-р Г., д-р Д.
и д-р Г., съобразно което на база медицинска
документация, направената справка с Архив Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „* във връзка с
проведения преглед на 25.04.2016год., амб. № *, установява, че
на 22.04.2016год. А.Г.Г. е получил следните травматични увреждания: контузия на
гръдния кош в областта на дясната ребрена дъга по срединно ключична линия,
травматичен оток и кръвонасядане по задностраничната повърхност на десния
лакът, ожулване по предната повърхност на дясното коляно, травматичен оток по
страничната повърхност на дясното коляно. Вещите лица заключават, че описаните
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и
същите реално биха могли да бъдат получени в условията описани в исковата
молба, при падане и удар на дясната гръдна половина, десния лакът и дясното
коляно в подлежащата настилка. Посочва се, че травматични увреждания от този
вид отзвучават без дефицит за период от около 20-25 дни. В този смисъл същите
са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Вещите лица
сочат, че в приложените по делото медицински документи (за периода
25.04.2016г-25.08.2017г) на името на Г. са посочени редица медицински диагнози,
определящи състояние след посттравмена увреда на дясното коляно и таза, за
които към датата на инцидента не са отразени конкретни оплаквания и обективно
състояние и няма как да бъдат свързани като пряк резултат от него. Редом с това
в резултатите от извършените през този период образни и функционални
изследвания са посочени признаци за ставно-дегенеративни заболявания в поясния
отдел на гръбначния стълб, двете тазобедрени и дясната колянна стави,
придружени с нервно-мускулни увреди. За развитието на подобни изменения е
необходим продължителен период от време – месеци, години и възникването им не
винаги е с травматичен произход, развитието на тези заболявания е най-често
свързано с хронични, дегенеративни, болестни промени в костноставния апарат на
гръбначния стълб и ставите. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че всички останали установени
промени се дължат на хронични болестни изменения, включително касаещи меки
тъкани и атрофия на мускулатура, включително касаещи артрозни промени в
областта на тазобедрена става, дясна колянна става. При установите травматични
увреждания, и обсъждания механизъм, от който са получени, не считат, че може да
се получи такова откъсване. Сочат, че се касае за дългогодишни болестни
промени, които се развиват в продължение на години и месеци. Уточняват, че няма
данни за удар в областта на главата и считат, че не е губил съзнание, тъй като
непосредствено след получените травми той се е движил, от което следва че не е
изпадал в безсъзнание или мозъчна кома. Сочат, че при постъпването в спешен
сектор не е давал никакви данни за главоболие, виене на свят, обща отпадналост,
гадене, повръщане, които са симптоми на мозъчно сътресение, поради което не е
проведен консулт с неврохирург.
От повторната тричленна
съдебномедицинска експертиза на вещите лица д- р М., д-р Г. и д-р Д., се
установява, че представените
образни изследвания с давност от травмата и описаните в тях промени не
съответстват на клиничната находка и не може да се твърди че са следствие на
предхождащата описана травма. Вещите лица сочат, че наличната клинична картина
се дължи до голяла степен на предходна травма на дясно коляно и следствията от
нея. Клиничната находка в дясна ТБС се дължи на дегенеративни изменения в същата
и вероятна патология в лумбален отдел на гръбначния стълб. Вещите лица сочат,
че пациентът е с накуцваща походка, дължаща се предимно на пост-травматичните
промени на дясна колянна става с голяма давност и свързания с нея мускулен
дисбаланс, като болката в дясна седалищна област и ТБС се дължат на
дегенеративни промени, характерни за възрастта. Състоянието на пациента и
наличните промени ще прогресират с възрастта, поради тези причини. В заключение
вещите лица сочат, че на 22.04.2016г. при
травма-падане на улицата ищецът получил травми на дясно седалище, ТБС и коляно;
десен горен крайник и дясна гръдна половина. Падането от собствена височина
представлява ниско енергийна травма и не предполага тежки траматични увреждания
на масивни анатомични структури като седалищната мускулатура. Сегашните
оплаквания на ищецът се дължат на дегенеративни промени в дясна колянна става
(стара травма на същата); дясна ТБС и глутеална област и лумбален отдел на гр.
стълб. В о.с.з. вещите лице уточняват, че не са констатирали откъсване на
малкия седалищен мускул на десния крак и дори да е налична такава, не може да
се свърже с травмата от 22.04.2016г., два месеца след нея. На резонанса
направен в Германия има възпаление на седлищния мускул, но не и откъсване. Налична
е травма на коляното с давност от двадесет години. Вещите лица уточняват, че коляното на ищеца стои изнесено на вън, освен това има
дегенеративни увреждания на ломбалните коренища в резултат на което бедрото е
значително по-слабо и мускулната му сила е доста по-слаба и че дегенерацията не
е травма, тя е промяна, възпаление, болестен процес, който е бавен и
постепенен. Уточнява се също, че има разлика в дегенеративни промени в двете
стави, като фактът че десният крак е по –увреден е в резултат на предишна
травма, което значително променя походката. Вещите лица изказват предположение,
че към датата на инцидента не е могло да не бъде диагностицирана подобна травма,
ако имало такава в спешен център на МБАЛ СВ. *, където е констатира гръдна травма. Сочат, че влошаването
на дегенеративните промени след месец,
два, може да е естествен ход, промени, които настъпват бавно и постепенно, дали
настъпват за две години или два месеца няма никакво значение. Сочат, че принципно,
при такава травма е възможно да се ускори дегенеративния процес. Вещите лица
сочат, че проведените физиотерапевтични процедури са подобрили състоянието му в
следствие падането, но процесът на дегенерация, който си е носил до момента на
травмата не се е променил.
Възстановяването от падането се очаква от 20-30 дни, като при всички случаи се
вземат болкоуспокояващи и противовъзпалителни. Сочат, че ищецът в момента не
може да качва стълби, защото има насложени и дегенеративни промени, има
постравматични промени в коляното, тазобедрената става е с начални
дегенеративни помени.
По делото са допуснати до разпит и
двама свидетели *
Г.Г. – брат на ищеца,
показанията на които съдът преценява с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК.
Свидетелят сочи, че на процесната дата
заедно с ищеца и неговия брат излезли да се разходят към 20;30-21:00часа, при
което ищецът се препънал в тротоарни плочки, в някаква дупка и паднал на земята.
Било тъмно и нямало улично осветление. Помогнали му да стане, тъй като няколко
минути бил неадекватен и го отвели в жилището му. При ставането се държал за
главата. Не можел да стъпва на десия си крак и повикали познат лекар да го
прегледа. Лекарят му предписал течен аналгин и аулин и го съветвал да извърши
изследвания. Свидетелят *
останал вечерта при него, при което ищецът се оплаквал от глава, с дишането, болки
в десния му крак и бедрата. След инцидента Г. започнал да има проблеми с ходенето
и се затруднило изкачването на стълби. Споделял със свидетеля три – четири
месеца след инцидента за силни болки. Приемал много лекарства за тези травми.
Свидетелят * Г. разказва, че при разходката им
вечерта на процесната дата в посока ул. * брат му /А.Г./ изведнъж паднал от
тротоара на улицата, на самия й ъгъл. Паднал по лице, като свидетелят не видял
дали се е подпрял при падането. Изричал стенещи звуци и свидетеля, заедно със
Стоянов му помогнали да стане. Държал се главата и бил неадекватен. Помогнали
му да стигне до дома му, тъй като не можел да стъпва на краката си. Повикали
негов познат лекар, който ги посъветвал да се посети болница, за да се направи
снимка и изследвания. Предписал обезболяващи. Около тридесет дни след инцидента
не можел да се справя с ежедневните си нужди, за което му помагал свидетеля Г.,
болките в главата и крака също продължили толкова време. Ищецът бил на легло,
не излизал от къщата, защото му се виело свят, изпитвал болки. Около месец след
това бил с патерица. Не можел да качва стълби и да стъпва с десния си крак. Никога
преди инцидента не се оплаквал от болки в ставите, не е имал проблеми с
ходенето и бил активен и не се задържал у дома. Продължавал да пие
обезболяващи. Споделя, че ищецът се изследвал и в Германия, където открили
по-сериозни заболявания от установеното в България.
На основание чл. 204 от ГПК са
приобщени чрез оглед представения в съдебно заседание снимков материал, от
който се установява нарушена тротоарна настилка и дупка на пътното платно на
ул. Братя Миладинови посока ул. Опълченска.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените осъдителни искове
намират правното си основание в разпоредбите на чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Така
предявения иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД възлага в тежест на ищеца да
установи при условията на пълно и главно доказване следните материалноправни
предпоставки, а именно наличието на вреди, причинени на пострадалия /ищцата/,
техния вид, обем и интензитет; същите да са причинени виновно и противоправно
от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД /ответникът/ е възложил
някаква работа, респективно неполагане на дължимата грижа; вредите да са
причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника за
поддържане на уличната пътна мрежа и тротоарите към нея. Вината се предполага
(чл. 45, ал.2 ЗЗД) до доказване на противното и това доказване е в тежест на
ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД. За да отблъсне исковата претенция в тежест на ответника е
да установи фактите, на които основава своите възражения, в т.ч. че тротоарната
настилка, на който е настъпило събитието е бил в изправно състояние към датата
на инцидента.
Отговорността на
лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите,
причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите,
не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се
позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.
Когато
вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото
е възложено да извършва определена работа, то възложителят на тази работа,
следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, гаранционно-обезпечителна отговорност за
виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да
поддържат в изправност улиците и тротоарните настилки, намиращи се на
територията на общината. Когато при изпълнение на така възложената работа е
допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е
по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД /в този смисъл т. 3 от Постановление №
4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на
ВС; Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС/.
Съгласно § 7 от
ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават и държавни имоти, сред които
общинските пътища, улиците, булеварди, площадите, обществените паркинги в
селищата и зелените площи за обществено ползване. Съгласно чл. 11 ЗОС имоти и
вещи – общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а по силата на
силата на чл. 31 от ЗП, общината следва да поддържа пътищата, като осигурява
необходимите изисквания за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година.
Не се
оспорва от ответната страна, че тротоарната
настилка - тротоара на ул. „Опълченска“, в близост до кръстовището с ул. „*“, в
центъра на гр. *, се поддържа и стопанисва от Община *, респ. че е нейно е задължението по ремонт и поддръжка на пътя,
включително и на тротоарите като част от пътя, по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗП
и § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП, предвиден за осъществяване за движение на пешеходци
– чл. 31 ЗП, като наред с това в чл. 167, ал. 1 от ЗДвП е вменено задължение да
сигнализират незабавно препятствията по пътя и ги отстраняват във възможно
най-кратък срок.
В случая
от анализа на ангажираните по делото гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите * и Г., както и извършения оглед на снимки в о.с.з. се установява, че на
тротоара, сливайки се с пътното платно към датата на инцидента е имало дупка. За
изпълнение на задължението за поддържане в изправност на тротоарната и пътната
настилка кметовете на общини определят
служби за контрол, които контролират в населените места изправността и
състоянието на пътната настилка.
В случая
от доказателствата изпълнение на описаното законодателно задължение на
служители на ответната община не се установява да е налице. Още повече, с
доклада по делото е указано на ответника на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че
не сочи доказателства за изправното състояние на тротоарната настилка към
датата на твърдяния инцидент, което не е сторено, т.е. увредата на тротоара и
наличието на дупка е категорично установена по делото. С оглед на това възраженията на ответника в
отговора на исковата молба са неоснователни.
От съвкупния
анализ на ангажираните гласни доказателства, медицинска документация и
допуснатите първоначална и две повторни съдебномедицински експертизи, съдът
намира за установено, че при попадане в дупка на тротоара /разрушена част от
тротоара/, ищецът се е спънал и паднал, в резултат на което е получил следните
травматични увреждания: контузия на гръдния кош в областта на дясната ребрена дъга по срединно
ключична линия, травматичен оток и кръвонасядане по задностраничната повърхност
на десния лакът, ожулване по предната повърхност на дясното коляно, травматичен
оток по страничната повърхност на дясното коляно. Тези увреждания са възникнали непосредствено след падането – което се
подкрепя от гласните доказателства, че ищецът е паднал с цялото си тяло, не
можел да стъпи на десния си крак и се е наложило да му помогнат да се вдигне от
земята. Наличието на посочените травматични увреждания възникнали в резултат от
инцидента се потвърждават и от представените по делото писмени доказателства –
медицинска документация и епикриза от МБАЛ „*” АД лист за преглед на пациент, снети
непосредствено след инцидента, от които се установява травма на гръден кош. Не се установи твърдяното изпадане в
безсъзнание на ищеца по време на инцидента, доколкото свидетелите сочат за
неадекватност в рамките на няколко минути и че след това са изправили и
вдигнали ищеца и се прибрали в дома му, което, както вещите лица уточняват в
о.с.з., не може да се случи при изпадане в безсъзнание. Съдът намира, че
състоянието на „неакватност“ непосредствено след инцидента се дължи на силната
уплаха и внезапност на удара между тялото и тротоарната настилка, което е
допринесло за настъпване на такова състояние.
Наличието
на така описаните увреждания еднопосочно се установяват от приобщените по
делото експертизи и гласни доказателства, които са причинили болки и страдания
на ищеца, които съдът намира последният
да е търпял в период от около месец. Отчитайки факта, че нараняванията
са в дясната част на тялото, в т.ч. по дясната ръка и крак, това е наложило и
затруднения в ежедневието на ищеца, невъзможност да се обслужва напълно
самостоятелно, обусловило необходимостта грижите за домакинството и
обслужването да се поемат от неговия брат. Наред с това е било необходимо
приемане на медикаменти за отслабване на болката. Действително, в
случая не е налице счупване, а само сътресения и натъртвания, които са отшумели
в рамките на месец, но предвид и възрастта на ищеца, са понесени по-тежко. Установи
се от гласните доказателства, които съдът кредитира като последователни,
вътрешнологични и непротиворечи, че ищецът е изпитвал затруднения при дишането
/което се дължи и на установената травма непосредствено след инцидента на
гръдния кош/ и дълго време е изпитвал болки, респективно се е променило и
ежедневието му. Несъмнено подобно състояние и
инцидент оставят отражение върху ищеца и в емоционален план – притеснения и
тревожност, предвид неговата възраст и
здравословното му състояние.
С оглед
изложеното възраженията на ответника за недоказаност на механизма на настъпване
на инцидента и причинната връзка между последния и настъпилото увреждане, са
неоснователни. Недоказано е, че с поведението си ищецът е допринесъл за
увреждането си, поради стъпване на криво, в каквато насока не са ангажирани
никакви доказателства.
Така
исковата претенция за претърпени неимуществени вреди се явява доказана по
своето основание, като при определяна на нейния размер, изхождайки от
указанията, дадените в ППВС № 4/1964 год., съдът намира за релевантни следните
обстоятелства: характер на травматичните увреждания, техния интензитет,
продължителност на възстановителния процес, причинените неудобства, негативните
емоционални изживявания. Отчитайки тези обстоятелства и съгласно принципа за
справедливост, съдът намира за справедливо обезщетение в полза на ищеца сумата от
7000 лева за претърпените физически болки и страдания, който размер се явява
доказан и основателен и като такъв следва да бъде уважен, а за разликата до
пълния предявен размер от 10000лв. претенцията следва да бъде отхвърлена.
За да
формира този извод, наред с горните обстоятелства, съдът отчете и факта на
завършилото с оздравяване лечение на самите описани по-горе травматичните
увреждания /контузия на гръден кош, кръвонасядания, охлузвания и ожулвания в дясната част на тялото/, което
не е съпътствано с усложнения и е протекло нормално за такива увреждания
продължителност от около месец, което еднопосочно се потвърждава от
ангажираните гласни доказателства и приетите две тричленни СМЕ.
От анализа
на допуснатите първоначална, тричленна и повторна тричленна съдебномедицински
експертизи съдът намира, че твърдяните увреждания на малкия седалищен
мускул на десния крак, на дясно коляно със съмнение за увреждане на страничен
менискус и на тазобредрената става, не се намират в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилия инцидент. На първо място, съдът кредитира заключението на
вещите лица по повторната СМЕ, като обективно и компетентно дадено, съобразно
специалните знания, които вещите лица притежават, които категорично
подчертават, че се касае за стара травма в областта на дясното коляно, датираща
от двадесет години и същата не може да се свърже с процесния инцидент. От друга
страна, вещите лица заключават категорично, че в случая са налице дегенеративни
промени в двете стави, който процес е продължителен и не се проявява в рамките
на няколко дни или месеци. Експертите по допуснатата първоначална тричленна СМЕ,
така и по единичната СМЕ, сочат, че падането на процесната дата съставлява
ниско енергийна травма и не може да доведе до подобно увреждане – атрофия и
прочее. В случая се касае за ставно-дегенеративни заболявания в поясния отдел на
гръбначния стълб, двете тазобедрени и дясната колянна стави, придружени с
нервно-мускулни увреди, съобразно заключенията на вещите лица, които съдът
намира, че не се намират в причинна връзка с инцидента.
Не се установи ищецът да е претърпял и откъсване на
сухожилия на дясната тазобедрена става и наранявания на нервите на прилежащите
й мускули и атрофия на мускулите в дясното бедро в резултат на злополуката,
както се твърди в исковата молба. Категорично всички изслушани по делото СМЕ
изключват тези увреждания да са настъпили в резултат на инцидента, а още повече
повторната тричленна СМЕ отрича наличието на откъсване на седелищен мускул, а
дори такова да е налице, при подобен механизъм на падане е невъзможно да
настъпи. Следва да се съобрази и факта, че тези оплаквания датират и значително
време след самия инцидент, поради което не могат да се свържат непосредствено
със събитието. Както вещото лице по първоначалната експертиза уточнява, че
подобно откъсване на сухожилие е съпътствано със силна непоносима болка, което
предполага незабавна медицинска помощ, което в случая не е налице. Такова
увреждане не е установено по време на първичния преглед след инцидента и не
може да се презумира, че е настъпила в резултат от него.
Същевременно, фактът, че тези травми не са пряк резултат
от инцидента на 22.04.2016 г. обаче не изключва обстоятелството, че именно
въпросното пропадане в разрушената тротоарна настилка е допринесла за
затрудняване движението на ищеца и възможността да води активен начин на живот.
Действително, тези увреждания не са настъпили на процесната дата, а са били
налични по-рано и са продължили да прогресират с времето, но след инцидента
ищецът вече е променил начина си на живот и е започнал да изпитва затруднения
при придвижване, при което вещите лица по повторната СМЕ не изключват травмата
да е ускорила дегенеративния процес.
С оглед изложеното и
аксесорния характер на претенцията по чл. 84, ал. 3 вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за основателно се преценява искането за
присъждане на законната лихва от датата на увреждането – 22.04.2016 г. до 19.05.2020
г., която изчислена с лихвен калкулатор възлиза на сумата от 2895,41 лева. За разликата до претендирания размер от 6204,98лв.
акцесорната претенция следва да бъде отхвърлена / в с.з. е оттеглена
претенцията само за главница, но не и за лихва/.
Основателно е искането
за присъждане на законната лихва върху уважения размер от 7000лв. от датата на
исковата молба 22.05.2020 г. до окончателното плащане.
На
основание 78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски.
Ответната страна е релевира възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнагаждение от 2000лв. Съдът като съобрази фактическата и
правна сложност на делото, предвидения в Наредба №1/2004г. минимален размер, броя
на предявените искове и проведени съдебни заседания, намира възражението за
основателно, поради което същото следва да се редуцира на сумата от 1600лв. Ето
защо в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски за държавна
такса, три СМЕ и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска в
размер на 3020,35лв. /9895,41х4946,20/16204,98/.
Ответната
страна е претендирала разноски за юрисконсулстко възнаграждение, поради което
такива ѝ се следват на основание чл. 78, ал. 8 вр. 3 от ГПК, определено
от съда на 300лв. на основание чл. 25 от Наредбата за правната помощ, поради
което съобразно изхода на спора, т.е. сумата от 116,81лв.
Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Община *, представлявана
от кмета *, да заплати на А.Г.Г., роден на *** г.,
гражданин на *, сумата от 7000 лева
/седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие на падане на
22.04.2016 г., поради неизправност на тротоарната настилка на улица „*“ близо до кръстовището с
ул. *, представляваща публична общинска собственост на Община *, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на исковата молба – 22.05.2020г. до окончателното
плащане, както и сумата от 2895,41
лева /две хиляди
осемстотин деветдесет и пет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума за
периода от 22.04.2016 г. до 19.05.2020 г. , на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 7000 лева до претендирания размер от 10000
лева и за обезщетение за забава за разликата над 2895,41 лева до претендирания
размер от 6204,98 лева.
ОСЪЖДА Община *, представлявана
от кмета *, да заплати на А.Г.Г., роден на *** г.,
гражданин на * сумата от 3020,35лв. (три хиляди и двадесет лева и тридесет и пет стотинки),
представляваща сторени разноски в първоинстанционното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Г.Г., роден на *** г.,
гражданин на *, да заплати на Община * представлявана
от кмета *, сумата от 116,81лв. (сто и шестнадесет лева и
осемдесет и една стотинки), представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Присъдената
сума може да бъде заплатена от ответника в полза на ищеца по следната,
посочена в молба на л.29 от делото, банкова сметка: ***, разкрита
в „ОББ“ АД, с титуляр на сметката К.А.М..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал.
2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: