РЕШЕНИЕ
№ 1319
гр. Бургас, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20222100500452 по описа за 2022 година
С решение № 218/07.02.2022г по гр.д. №4312/2021г на Районен съд –
Бургас, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, е прието за
установено, че С. Л. К., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр. Б.,
ж. к. М. р., бл. *, вх. *, ет. *, дължи на ищеца „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните суми: 116,26
лева – потребена електрическа енергия за периода 23.03.19г -22.05.2019 г. за
обект на потребление в гр. Б., ж. к. М. р., бл. *, вх. *, ет. *, ап. * (ИТН: ***),
както и законната лихва върху главницата, начиная от 29.04.2021 год. до
окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на
Заповед за изпълнение № 800/05.05.2021 г. по ч.гр. д. № 3044/2021 г. на РС
Бургас.
С решението е отхвърлен иска с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с
чл. 422, ГПК на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, за приемане за
установено, че С. Л. К., дължи на ищеца сума в размер от 22,22 лева –
обезщетение за забавено плащане на главницата от 116,26 лева за периода
1
11.05.2019-28.04.2021 г. (с изключение на периода 13.03.-08.04.2020 г., на
основание чл. 6, ЗМДВИПОРНСПП), което акцесорно вземане е част от
предмета на Заповед за изпълнение № 800/05.05.2021 г. по ч. гр. д. №
3044/2021 г. на РС Бургас.
Ответникът е осъден да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване”
деловодни разноски в размер от 75 лева, направени в заповедното
производство по ч. гр. д. № 3044/2021 г. на РС Бургас, както и деловодни
разноски в размер от 250 лева, направени по гр. д. № 4312/2021 г. на РС –
Бургас.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 6735/24.02.2022г. по описа на РС
Бургас, подадена от адв. адв. Станимир Стоичков, в качеството му на особен
представител на С. Л. К., съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Възраждане“ № 28,
ет.2, против решение № 218/07.02.2022г по гр.д. №4312/2021г на Районен съд
–Бургас. С нея се атакува решението в частта, в която е уважен
установителният иск, предявен от ищеца „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, за сумата 116,26лв - стойност на потребената ел.енергия за периода от
23.03.2019г до 22.05.2019г, за обект на потребление: гр.Б., ж.к.М. р., бл.*,
вх.*, ет.*, ап.*, ведно със законната лихва, начиная от 29.04.2021г до
окончателното изплащане на главницата, които вземания съставляват част от
предмета на заповед за изпълнение № 800 /05.05.2021г. по ч.гр.д.№3044/2021г
на БРС.
Твърди се, че решението е неправилно. Намира за необоснован извода
на съда, че щом счетоводството на ищеца е редовно водено, и този факт не е
оспорен от ответника, то исковата претенция е основателна. Счита, че не е в
тежест на ответника да оспорва редовността на счетоводните книги на
ищцовото дружество, този факт следва да бъде доказан от страната, която се
позовава на него. В процесния случай записванията в счетоводните регистри
на ищеца се разминават с първичните документи, въз основа на които са
извършени. Представеният препис –извлечение от сметка е на името на С. К.,
а фактурите са издадени на името на Ж. К..
Изразява несъгласие с извода на съда, че за ответника съществува
задължение да проведе насрещно доказване, за да опровергае твърдението на
ищеца за правилно функциониране на електромера и съответно
остойностяване на консумираната ел.енергия. Твърди, че според нормата на
2
чл.187 ЗЗД, продавачът е длъжен да предаде на купувача продадената вещ,
т.е. тежестта за доказване лежи върху ищеца. В процесния случай,
дружеството не е установило, че е изпълнило задължението си да предаде
ел.енергията, чиято цена претендира. Представените по делото доказателства
– фактури и препис-извлечение от сметка по своята същност представляват
частни свидетелстващи документи и нямат материална доказателствена сила.
Иска от съда отмяна на решението в обжалваната част и постановяване
на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.
В срока по закон е постъпил отговор на жалбата от ответната страна –
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез
юрисконсулт Станислава Пенелова. Излага становище за неоснователност на
жалбата. Твърди, че действително ищецът носи доказателствена тежест да
установи фактите, на които основава исковете си, поради и което са
представени писмени доказателства в тази насока. Ищецът е отправил искане
за допускане на съдебно –техническа експертиза, както и за евентуално
допускане на съдебно-счетоводна експертиза, с оглед становището на
особения представител. Експертиза не е назначена с оглед становището на
съда, че същата не е необходима за установяване на спорните по делото
факти. Представените фактури, както и редовността на воденото
счетоводство не са оспорени от ответника.
Заявява, че ответникът следва да има активно процесуално поведение,
изразяващо се в оспорване на твърдяните от ищеца факти, защото в противен
случай би се стигнало до доказване на неоспорени факти. В обобщение
посочва, че в тежест на ответника е да оспори редовността на воденото
счетоводство, годността и изправността на електромера, както и правилното
остойностяване на консумираната ел.енергия. Такива оспорвания не са
налице, поради което постановеното решение се явява правилно и
законосъобразно.
Иска от съда жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира
разноски.
Производството е по чл.415 ГПК.
По постъпило заявление по реда на чл.410 ГПК от страна на ищеца –
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД против ответника С. Л. К. е
3
образувано ч.гр.д.№3044/2021г на БРС.Издадена е заповед за изпълнение
№800/05.05.2021г, с която е разпоредено ответникът да заплати на заявителя
сумата 116,26лв ,стойност на доставена и потребена ел.енергия за периода от
23.03.2019г до 22.05.2019г и мораторна лихва в размер на 22,22лв за периода
от 11.05.2019г до 28.04.2021г, както и законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението 29.04.2021г до окончателното
изплащане, ведно с разноски в размер на 75лв.Тъй като заповедта е връчена
на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК, е указано на ищцовото
дружество да предяви установителен иск по реда на чл.415 ГПК в
едномесечен срок. Съобщението за това е получено на 11.06.2021г, а
исковата молба е предявена на 16.06.2021г, в рамките на преклузивния
едномесечен срок и е допустима.Твърди се, че ответникът е битов клиент и
собственик на апартамент, който е електроснабден. Дружеството е краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ, доставена е от него
ел.енергия за посочения исков период, която не е заплатена в сроковете,
съобразно ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване „.
В отговора на исковата молба са направени няколко оспорвания: не
е установено съществуването на правоотношение между страните, но по
съображение , че не са публикувани в национален и местен всекидневник
Общите условия на дружеството ищец, не е установено по делото, че
ответникът притежава лицензия за доставка на ел.енергия и не е установено
изпълнение на задължението на продавача да предаде продадената
вещ.Твърди се, че представените фактури са частни свидетелстващи
документи, които са издадени от ищеца и имат само формална
доказателствена сила.
Районният съд е уважил иска за претендираната главница, като е
изложил мотиви, че ответникът не е оспорил редовното водене на
счетоводството на ищеца, поради което съдът основава решението си на
вписването в счетоводните книги на крайния снабдител. Приел е, че по делото
не е проведено насрещно доказване за опровергаване твърдението на ищеца
за правилно функциониране на електромера и правилно отчитане и
остойностяване на консумираната ел.енергия. Отхвърлен е искът за
присъждане на мораторна лихва в размер на 22,22лв, като в тази част
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
4
Пред въззивната инстанция е назначена съдебно-техническа
експертиза, вещото лице по която е установило, че на обекта-жилище е
монтиран електромер, минал е първа последваща проверка на извадков
принцип с удължен срок до 2023г, вещото лице е констатирало отчетена
консумация на ел.енергия, като отчетеното количество съответства на
фактурираното по представените фактури.
Постановеното решение е валидно и допустимо.По правилността му
съдът е ограничен от посоченото в жалбата – чл.269 ГПК.
На първо място е оспорен изводът на районния съд, че искът е
основателен, на база вписването в счетоводните книги на ищцовото
дружество.Счита се, че не е в тежест на ответника да оспорва редовността на
водените счетоводни книги, нито да провежда насрещно доказване.В тежест
на страната, която се позовава на редовността на счетоводните записвания е
да установи това.Освен това въззивникът счита, че счетоводните регистри на
ищеца се разминават с първичните документи, въз основа на които са
извършени, тъй като представеният препис-извлечение от сметка е на името
на ответника, фактурите са на името на друго лице-Ж. Д. К..Последното
оспорване се прави за първи път пред въззивната инстанция, поради което
съдът го намира за преклудирано и не го разглежда.Основателно е
възражението, че тежестта да установи редовното водене на счетоводните
книги е на страната, която се ползва от записванията в тях-това е ищцовото
дружество. Такова доказване следва да се извърши при направено оспорване
на вписванията – в решение № 187/24.01.2013г по т.д.№ 436/2012г ВКС е
приел, че според общото правило на чл.154 ал.1 ГПК , при оспорване
вписванията в счетоводните / търговските / книги, тежестта за доказване
редовността им, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и / или
Търговския закон, носи ползващата се от оспорените вписвания страна. В
определение № 485 от 27.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 2107/2020 г., II т. о.,
ТК, е прието, че формална доказателствена сила на счетоводните книги се
отнася единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство, но
не обхваща други данни, за които документът свидетелства. Като производна,
основана на първични счетоводни документи, тази доказателствена сила не се
презумира и при оспорване подлежи на доказване, както и следва да се
преценява по вътрешно убеждение на съда, с оглед на всички обстоятелства
5
по делото - чл. 182 ГПК. Във връзка с последното, установено е от
заключението на вещото лице, че монтираният електромер е с оценено
съответствие „СЕ М 14 1781“, с удължен срок до 2023г, редовно е отчитан и
отразените показания на доставено количество ел.енергия съответстват на
фактурираните. Действително, това са данни, получени от вещото лице от
ищцовото дружество, но с оглед на това, че става дума за договорни
отношения между страните по делото, задължение да отчита доставената
ел.енергия, която подлежи на заплащане, има именно на дружеството –
доставчик и въз основа на този отчет се фактурират сумите, дължими за
ел.енергия за исковия период. Що се отнася до задължението на ответника да
провежда насрещното доказване,то принципно се извършва от страната,
върху която не лежи тежестта на доказване и може да е непълно.Главното
доказване е за установяване на факти, за които страната носи тежестта на
доказване.В настоящия случай тежестта да докаже претенцията си, с всички
правопораждащи факти, е на ищеца.Ответникът може да проведе насрещно
доказване на твърдяните от него факти, като по този начин да се създаде
съмнение за осъществяването на някой от фактите, които твърди ищеца.
Съвкупната преценка на всички събраните по делото доказателства и
установени с тях обстоятелства води до извод за основателност и доказаност
на претенцията – към исковия период ответникът е собственик на посоченото
в исковата молба жилище, няма данни по делото това жилище да не е
електроснабдено, налице са данни, че електромерът е изправен, редовно е
отчитан през исковия период, данните от отчитането отговарят на
фактурираните и не се установява да са платени от потребителя.
С оглед на гореизложеното съдът намира подадената жалба за
неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди с горните мотиви.На дружеството – въззиваем се дължат
направените разноски в настоящото производство в размер на 100лв –
юрискон. възнаграждение /чл.78,ал.3 ГПК/, съобразно направеното в отговора
на жалбата искане.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 218/07.02.2022г по гр.д. №4312/2021г
6
на Районен съд –Бургас, в обжалваната му част.
Осъжда С. Л. К., ЕГН **********,гр.Б., ж.к.М. р., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*
да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата 100лв
юрисконсултско възнаграждение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7