РЕШЕНИЕ
№ 3102
гр. Варна, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20223110103598 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД от „Йетел България“ ЕАД, /с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД/, срещу К. Р. Т., ЕГН ********** с настоящ адрес с.
Л.К., община А., област В., ******** за приемане на установено че ответникът му дължи
както следва:
- сумата от 141,91 лв. (сто четиридесет и един лева и деветдесет и една стотинки),
представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, за които е издадена фактура № **********/15.02.2020 г., за отчетен период
на потребление от 15.01.20-14.02.2020г. на стойност 67,69 лв. и фактура №
**********/15.03.2020 г., за отчетен период на потребление 15.02.2020 г. до 14.03.2020 г. на
стойност 74.22 лв.
- сумата от 242,95 лв. (двеста четиридесет и два лева и деветдесет и пет стотинки),
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които
114,90 лв. (сто и четиринадесет лева и деветдесет стотинки) – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 07.08.2019 г. за мобилен номер В., 75,58 лв.
(седемдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки) – неустойка за предсрочно прекратяване
за мобилен абонамент от дата 06.11.2019 г. за мобилен номер ********, 52,47 лв. (петдесет и
два лева и четиридесет и седем стотинки) - неустойка за предсрочно прекратяване за
мобилен абонамент от дата 27.05.2019 г. за мобилен номер ******, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 08.12.2021 г.
до окончателното погасяване на задължението,за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№17541/21г. на ВРС.
Ищецът твърди, че с ответника е в облигационни правоотношения по Договор за
мобилни услуги от дата 08.04.2016г., за ползване на мобилен номер ********.
Правоотношението е новирано посредством сключено между страните Допълнително
споразумение от дата 06.11.2019г., съгласно което абонатът е избрал да ползва абонаментен
план Тотал+, с уговорен срок на действие за 24 месеца, до 06.11.2021 г.; Договор за мобилни
1
услуги от дата 08.09.2017г. за ползване на мобилен номер ******. Правоотношението е
новирано посредством сключено между страните Допълнително споразумение от дата
07.08.2019г., съгласно което абонатът е избрал да ползва абонаментен план Интернет по
мярка, с уговорен срок на действие за 24 месеца, до 07.08.2021г. Договор за мобилни услуги
от дата 11.05.2016г. за ползване на мобилен номер ******. Правоотношението е новирано
посредством сключено между страните Допълнително споразумение от дата 27.05.2019г.,
съгласно което абонатът е избрал да ползва абонаментен план Тотал+ 20,99 с допълнителни
2000 MB, с уговорен срок на действие за 24 месеца, до 27.05.2021г. и Договор за мобилни
услуги от дата 07.08.2019г. за ползване на мобилен номер В. с избран абонаментен план
Интернет+ 16,99лв., с уговорен срок на действие за 24 месеца, до 07.08.2021 г. Абонатът се е
възползвал от предоставената му възможност и е вел мобилно устройство марка HUAWEI
модел Telenor 4G MiFi на преференциална цена, заплатена на каса, в брой. Станадартната
цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент) е 149,90лв.. а общата лизингова цена
с избраната от абоната програма е 19.99лв. Отстъпката, която ответникът е получил възлиза
на сума в размер на 130.00лв. 1т. 7 от Договора/.
Твърди се, че въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните
от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер
на абоната №*********.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 141.91лв., е ангажирало договорната отговорност на
абоната по т.11 от процесиите договори, съотв. т. IV-3 от допълнителните споразумения за
услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника К. Р. Т. за ползваните
абонаменти и е издадал крайна фактура №**********/15.05.2020г. с начислена обща сума за
плащане в размер на 384.86лв.
Ищецът излага, че в издадената крайна фактура №********** е начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на договора в размер на 242.95лв. и е включена сумата за
незаплатени месечни абонаментни такси и потребление на мобилни услуги в размер на
141.91лв. Неустойката в размер на 242.95лв. се формира, както следва: 114.90лв. за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 07.08.2019 г. за
мобилен номер В., от които 42.48лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси и 72.42лв. представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство
HUAWEI Telenor 4G MiFi, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за
мобилни услуги от дата 07.08.2019г.; 75.58лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 06.11.2019г. за мобилен номер ********, представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси и 52.47лв. за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 27.05.2019г. за мобилен номер ******,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси;
Ищецът сочи, че датата на деактивация на процесния абонамент е 06.04.2020г., като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент. Твърди се, че неизпълнението на ответника е обусловило правото
на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната
клауза, съдържаща се в т.11 от Договорите, съответно в t.IV от Допълнителните
споразумения, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения абонамент.
Ищецът сочи, че претендираната неустойка в размер на 242.95лв., представява
стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван
номер. Съгласно т.ІІ от договорите, съответно т. IV от Допълнителните споразумения, в
2
случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина
или инициатива на Потребителя или по нарушение на задълженията му по договора или
приложения/документи свързани с него, същият е длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване (1) неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения
срок, като сумата не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти, взети без ДДС. (2) а в случай, че е предоставяна отстъпка от цената на
месечния абонамент, потребитялят дължи и възстановяване на част от стойността на
ползваните отстъпки, съотствщи на оставащия срок на договора. (3) В случаите, в които на
абоната е предоставено мобилно устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в
подписания договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл,
Потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в
брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на
договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), какъвто съответства на оставащия срок на договора..
Счита, че уговорената клауза е в унисон с предписанията на Комисия за защита на
потребителита и с уговореното в постигнатата Спогодба.
Претндира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът оспорва исковете. Ответникът притежава
качеството потребител на услуга, по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДП на ЗЗП. С оглед на това,
по отношение на процесната облигационна връзка приложение намират нормите на ЗЗП и в
частност тази на чл. 143 ЗЗП.
Счита, че клаузите въз основа на които са основани претенциите на ищцовото
дружество за присъждане на неустойки са нищожни, тъй като са неравноправни. Прави
възражение, че вземането е погасено по давност.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 17541/2021г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК длъжникът К. Р. Т., ЕГН ********** с настоящ
адрес с. Л.К., община А., област В., ******** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАЯВИТЕЛЯ „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, както следва: - сумата от 141,91 лв. (сто
четиридесет и един лева и деветдесет и една стотинки), представляващи дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които е
издадена фактура № **********/15.02.2020 г., за отчетен период на потребление от 15.01.20-
14.02.2020г. на стойност 67,69 лв. и фактура № **********/15.03.2020 г., за отчетен период
на потребление 15.02.2020 г. до 14.03.2020 г. на стойност 74.22 лв. - сумата от 242,95 лв.
(двеста четиридесет и два лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които 114,90 лв. (сто и четиринадесет
лева и деветдесет стотинки) – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 07.08.2019 г. за мобилен номер В., 75,58 лв. (седемдесет и пет лева и
петдесет и осем стотинки ) – неустойка за предсрочно прекратяване за мобилен абонамент
от дата 06.11.2019 г. за мобилен номер ********, 52,47 лв. (петдесет и два лева и
четиридесет и седем стотинки ) - неустойка за предсрочно прекратяване за мобилен
абонамент от дата 27.05.2019 г. за мобилен номер ******, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 08.12.2021 г. до
окончателното погасяване на задължението,както и сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева) -
държавна такса, както и сумата от 180 лв. (сто и осемдесет лева) - адвокатско
възнаграждение.
По делото са представени разписки №0200019016292615/19.06.2023г.
3
№0200017710419732/20.01.2023г.;0200018384991766/07.04.2023г.;0200018108202839/07.03.2023г
0200018654803139/09.05.2023г. и разписка № 0200017822394107/07.02.2023г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е при условията на чл.415, чл.1,т.1 от ГПК, когато
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и същият е подал възражение в срок.
Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи
съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и
сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение.
В настоящото производство основание за издаване на Заповед за изпълнение е
твърдението за дължима сума по Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер
******** от 08.04.2016 г. със сключено към него допълнително споразумение от 06.11.2019
г., договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер ******от 11.05.2016 г. със
сключено към него допълнително споразумение от 27.05.2019 г., договор за мобилни услуги
за ползване на мобилен номер ****** от 08.09.2017 г. със сключено към него допълнително
споразумение за ползване на мобилен номер В. от 07.08.2019 г. и договор за мобилни услуги
от 07.08.2019 г.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявеното вземане. По
отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността, е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да
установи положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение.
В случая и двете страни твърдят, че имат извън съдебно споразумение. Видно от
представените по делото в последно о.с.з. разписки ответникът е заплатил на ищеца общо
сумата от 1079,40лв. Ищецът не е оспорил това плащане. Предвид погасяване на
задължението след датата на подаване на исковата молба в съда, то искът следва да се
отхвърли.
Доколкото ответникът е заплатил задължението си изцяло, то не следва да се
разглежда направеното от него възражение за нищожност на претендираната неустойка, а
същото бъде разгледано при предявен иск за връщане на недължимо платени суми.
С оглед гореизложеното, искът следва да се отхвърли.
По разноските:
Доколкото към датата на завеждане на исковата молба в съда /подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК- 08.12.2021г. /, искът е бил основателен на ищеца следва да се
присъдят разноски. Ответникът е станал повод за образуване на делото заплащайки
дължимата сума в един по-късен момент не го освобождава от това негово задължение.
Предвид внесената сума от общо 1079,40лв., съдът приема, че ответникът е заплатил
и дължимите разноски в заповедното производство и исковото производство, поради което
не присъжда такива.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Йетел България“ ЕАД, /с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД/ искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
4
чл.92 от ЗЗД срещу К. Р. Т., ЕГН ********** с настоящ адрес с. Л.К., община А., област В.,
******** за приемане на установено че ответникът му дължи както следва:
- сумата от 141,91 лв. (сто четиридесет и един лева и деветдесет и една стотинки),
представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, за които е издадена фактура № **********/15.02.2020 г., за отчетен период
на потребление от 15.01.20-14.02.2020г. на стойност 67,69 лв. и фактура №
**********/15.03.2020 г., за отчетен период на потребление 15.02.2020 г. до 14.03.2020 г. на
стойност 74.22 лв.
- сумата от 242,95 лв. (двеста четиридесет и два лева и деветдесет и пет стотинки),
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които
114,90 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
07.08.2019 г. за мобилен номер В., 75,58 лв.– неустойка за предсрочно прекратяване за
мобилен абонамент от дата 06.11.2019 г. за мобилен номер ******** и 52,47 лв. - неустойка
за предсрочно прекратяване за мобилен абонамент от дата 27.05.2019 г. за мобилен номер
******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда 08.12.2021 г. до окончателното погасяване на задължението,за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№17541/21г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5