Р Е Ш Е Н И Е
Номер 449 Година 05.04.2022 Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и
втора година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин Енчев
2.Димитър Гальов
Секретаря: С.
Х.
Прокурор:
Христо Колев
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 213 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по касационна жалба на Д.Д.М.
с ЕГН ********** *** против решение № 1062/30.12.2021г., постановено по
н.а.х.д. № 5149 по описа за 2021г. на Районен съд Бургас. Счита решението за
неправилно и незаконосъобразно. В жалбата са изложени съображения за допуснати
съществени процесуални нарушения, както в съдебното производство пред районния
съд, така и в административнонаказателното производство. Застъпва тезата, че не
му е издаван талон за медицинско изследване, както и че му е ръчен нечетлив
препис от АУАН, което е нарушило правото му на защита. С жалбата се прави
искане за отмяна на съдебния акт и връщането му за ново разглеждане от друг
състав на съда. В съдебно заседание, чрез процесуални си представител поддържа
жалбата и прави искане да се отмени изцяло обжалваното решение, като неправилно
и незаконосъобразно.
Ответникът – Районно управление Созопол
при ОД на МВР Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната
жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
гр.Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Бургас намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Бургас
е потвърдил наказателно постановление № 21-0349-000141/14.09.2021г., издадено
от началник група към ОД на МВР гр.Бургас, РУ Созопол, с което на Д.М. са
наложени две административни наказания - „глоба“ в размер на 2 000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. За да постанови
решението си, съдът е приел, че НП и АУАН са издадени от компетентни органи, в
сроковете по чл.34 от ЗАНН. По същество е намерил за безспорно, че М. е имал
качеството на „водач на МПС“, който е отказал да му бъде извършена проба за
употреба на алкохол с техническо средство, а доколкото наказващия орган е вписал, че водача е
отказал да бъде изпробван и с медицинско изследване е приел наказателното
постановление за правилно и законосъобразно и го е потвърдил.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са
неоснователни.
Отговорността на Д.М. е ангажирана в
качеството му на водач на МПС, за това, че на 21.08.2021г.. в гр.Черноморец, на
ул.„Димо Николов“ до супермаркет „Белисима“ с посока на движение към
ул.„Морска“, при извършена проверка от
контролни длъжностни лица при РУ Созопол, отказва да му бъде извършена проверка
с техническо средство Дрегер Алоктест 7510 с № ARND-0061 за установяване употребата на алкохол, както и
отказва да изпълни медицинско изследване за установяване на алкохол в кръвта
му, за което му е издаден талон за медицинско изследване с № 131759. На
основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, М. е санкциониран с глоба в размер на
2 000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.
От
събраните по делото доказателства, се установява, че към момента на извършената
проверка касаторът е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
установяване употреба на алкохол. Това обстоятелство не се отрича от него нито
пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата инстанция, като дори в
касационната жалба се посочва, че „Независимо,
че съм отказал проба с техническо средство, длъжностното лице е било длъжно да
издаде талон за медицинско изследване и да го връчи на нарушителя.“. Същевременно
от контролните длъжностни лица е издаден талон за медицинско изследване № 131759,
в който надлежно е оформен отказа на М. да подпише/получи талона за изследване,
тоест отказано е, и не е извършено медицинско изследване.
Неоснователно е
възраженията за ограничено право на защита на касатора, тъй като представения
екземпляр от АУАН е нечетлив. Видно от представяния по делото екземпляр на АУАН
с бл.№ 856788 от 21.08.2021г., същият е ясен и четлив, а от касатора не се
представя друг екземпляр, които да е трудно четим. Също така, в случая,
няма съмнение, че на касатора са известни фактите, съставляващи основание за
ангажиране на отговорността му, доколкото към момента на проверката му е
предявен съставения АУАН. Целта на връчването на акта е да бъде осигурена
възможност на нарушителя да се запознае със съдържанието му, като полагането на
подписа удостоверява именно това обстоятелство. В случая обаче, АУАН е връчен при
хипотезата на чл.43, ал.2 от ЗАНН, при надлежно оформен отказ, което е удостоверено
чрез подписа на един свидетел. Доколкото касатора сам се е отказал от това
право, както и да получи препис от акта, той сам е преценил, че защитата му не
изисква да притежава екземпляр от акта. При това положение дали копието е
четливо или не, е без значение. Отделно от това, касаторът е можел да подаде
писмени възражения срещу АУАН, съобразно чл.44, ал.1 от ЗАНН и без да му е
връчен акта, от която възможност той не се е възползвал.
На следващо
място, от представените по делото доказателства се установява, че при
извършване на проверката на място, на касатора е бил издаден талон за
медицинско изследване, в който по надлежния ред е удостоверен отказа на М. да
го подпише и да получи препис от него, чрез подписа на посочения свидетел.
Доколкото бланковия номер на талона за изследване е вписан в съставения АУАН и
отказа за неговото получаване е оформен съобразно законовите изисквания, то не
се установява твърдението на касатора, че талона е издаден в последствие.
С
оглед на изложеното и доколкото от събраните по делото доказателства се
установява, че касаторът е извършил вмененото му административно нарушение,
като е отказал да бъде проверен за употреба на алкохол, както с техническо
средство, така и посредством медицинско
изследване, правилно с издаденото наказателно постановление са му наложени при
условията на кумулативност двете административни наказания, предвидени в
нормата на 174, ал.3 от ЗДвП.
С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка
с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд
гр.Бургас, ХVІ-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1062/30.12.2021г.
постановено по н.а.х.д. № 5149/2021г. по описа на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.