МОТИВИ
към присъда
по НОХД № 4965/2019г. по описа на ПРС - IХ н.с.
Районна прокуратура гр.Пловдив е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия И.А.А.
– роден на *** ***, ***, българско гражданство, разведен, средно образование,
безработен, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН: ********** за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, за това, че за периода от
11.04.2012 г. до месец февруари 2018г. включително в гр. Пловдив, обл. Пловдив,
след като е осъден с Решение № 1507/11.04.2012 г. по гр. д. № 3310/2012 г., І
бр. състав по описа на Районен съд – Пловдив, влязло в законна сила на
11.04.2012 г., да издържа свой низходящ – А.И.А., ЕГН: **********, съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а
именно: 70 месечни вноски по 150 лева, или на обща стойност 10 500 лева.
В съдебно заседание
подсъдимият А. и неговият защитник - адвокат
Д. са заявили, че желаят делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК.
Съдът съобразявайки становището им е определил да се проведе предварително
изслушване на страните, в
хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК. В хода на същото предварително изслушване,
след като съдът е разяснил на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и след
като го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направеното от него самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата, подсъдимият е направил самопризнание и в съдебно
заседание е заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Предвид
направеното самопризнание от подсъдимия съдът, след като е установил, че
самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, с определение по чл.372 ал.4 от НПК е обявил, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съответствие с разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, предвид прилагането на диференцираната процедура по
чл.372, ал.4 от НПК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, при провеждане на съдебното
следствие съдът не е извършил разпит на подсъдимия, на свидетелите и на вещите
лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят
на прокуратурата поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия И.А. обвинение за
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, за това, че за периода от 11.04.2012 г.
до февруари месец 2018 г. включително в гр. Пловдив, след като е осъден с
Решение № 1507 от 11.04.2012 г. по гр. дело № 3310/2012 г., І бр. състав, което
е влязло в сила на същата дата 11.04.2012 г., да издържа свой низходящ,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две или повече вноски, а именно 70 такива от по 150 лева,
или общо 10 500 лева. Предлага при постановяване на съдебен акт да се съобрази
депозираната пред съда декларация с нотариална заверка на нотариус с рег. № *** на Нотариалната камара – С. Й. от
24.09.2019 г., с която Д.Б.Б. – майка на пострадалия и негов законен
представител, заявява, че всички издръжки за детето са били платени от бащата –
считано до септември месец 2019 г. включително, т. е. налице хипотезата на чл.
183, ал. 3 от НК, а именно подсъдимият следва да не бъде наказван за осъщественото
от негова страна престъпно деяние, тъй като не са налице други вредни
последици. Предвид това предлага подсъдимият И.А. да бъде признат за виновен,
но да не бъде наказван за извършеното от него престъпление, като се приложи
разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК.
Защитникът на подсъдимия А. – адвокат Д. посочва, че действително подсъдимият формално е
осъществил състава на чл. 183, ал. 1 от НК, както твърди прокуратурата,
неплащане на определен брой вноски за издръжки на детето си, но чл. 183, ал. 1
от НК вменява умисъл, когато деецът – стига да е имал възможност, да не е
платил задължението си, защото е осъден да издържа своето дете. В тази връзка
посочва, че липсва именно този състав на престъплението – умисълът, установено
е, че подсъдимият – чрез своите родители и роднини, доколкото е имал
възможност, все пак е престирал някакви суми за издръжка на детето си, косвено
доказателство за това е и, че след връщането му от *** в България е започнал да работи и в момента, в
който се е стабилизирал, е започнал редовно да изплаща ежемесечните вноски. Предлага
последното да се съобрази от съда при постановяване на присъдата, като сочи, че
няма умисъл за неплащането на вноските, в който смисъл навежда и
обстоятелството, че подсъдимият е заплатил пропуснатите вноски по-късно, което
води и до хипотезата на ал. 3 на чл. 183 от НК,
в който смисъл предлага съдът да се произнесе с присъдата си.
Подсъдимият
А. посочва, че е съгласна с казаното от защитника си, няма какво да каже. В
последната си дума заявява, че от съда очаква да не бъде наказан.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, намери за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
И.А.А. е роден на *** ***, ***, българско гражданство, разведен, средно
образование, безработен, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН: **********.
Съдът приема за установено, че с Решение №1507, постановено
на 11.04. 2012г. по гр.Д№ 3310/2012 г., I брачен състав по описа на Районен съд- гр. Пловдив за 2012 г. е бил
прекратен гражданският брак между Д.Б.Б., ЕГН:********** и подсъдимият И.А.А.,
като било утвърдено постигнато между съпрузите споразумение по чл.51 от СК. По
силата на така постановеното съдебно решение бащата – подсъдимият И.А.А., ЕГН: **********
бил осъден да заплаща месечна издръжка на своето дете А.И.А., ЕГН:**********,
чрез неговата майка и законен представител
Д.Б.Б. с ЕГН: **********, в размер на 150 лева /сто и петдесет/, считано
от влизане на решението в сила- 11.04.2012 г. до настъпването на законни
причини за нейното изменение или прекратяване. Същото съдебното решение влязло
в законна сила на 11.04.2012г..
След влизане на горното съдебното решение в сила
подсъсимият И.А. не заплащал изобщо издръжката на сина си, с изключение на сума
от 300лв., изплатена през м.януари 2017г. Също така. рядко давал на детето си
дребни суми пари за подаръци. Свидетелят Д.Б.Б. многократно разговаряла с подсъдимия
в качеството й на законен представител на роденото от брака дете- А.А., че подсъдимият
следва да заплаща определената издръжка, но същият не изпълнявал своето
задължение, като твърдял, че няма възможност поради липсата на постоянна
работа. Майката Д.Б. сама упражнявала родителските права и отглеждала
непълнолетния си син А.А., поемайки всички разходи, свързани с *** и *** на детето.
През 2016г. по молба, депозирана от свидетелят Д.Б. ***,
бил издаден изпълнителен лист №10049/21.10.2016г. срещу И.А.А. в полза на Д.Б.Б.
, за изпълнение на влязлото в сила Решение №1507/11.4.2012г. по гр.д
№3310/2012г., I брачен състав по описа на ПРС, присъждащо изплащането на
издръжка на непълнолетния А.И.А.. Въз основа на издадения изпълнителен лист, по
молба майката и законен представител на А.И.А., било образувано изпълнително
дело №2108/2018г. с разпореждане на ДСИ / район на действие Окръжен съд –
гр.Пловдив/ от 10.04.2018г. Поканата за доброволно изпълнение била връчена
лично на длъжника И.А. на 24.04.2018г. След завеждане на изпълнителното дело И.А.
започнал редовно да заплаща дължимата месечна издръжка по сметка на Д.Б., по
която постъпили следните плащания:
- 150,00 лв. на 22.05.2018г.;
- 150,00 лв. на 15.06.2018г.;
- 150,00 лв. на 13.07.2018г.;
- 150,00 лв. на 20.08.2018г.;
- 150,00 лв. на 11.09.2018г.;
- 150,00 лв. на 15.10.2018г.;
- 150,00 лв. на 09.11.2018г.;
- 150,00 лв. на 10.12.2018г.;
- 150,00 лв. на 25.01.2019г.;
- 150,00 лв. на 09.02.2019г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно установено въз основа на
извършеното от подсъдимия А. цялостно признаване на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл.371, т.2 от НПК,
което самопризнание напълно се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, както следва:
Самопризнанието
на подсъдимия А. се подкрепя от показанията на разпитания
в хода на досъдебното производство свидетели Д.Б.Б., Е.Х.Х. и Л.Г.А., които
показания съдът преценява като последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира
същите като истинни. От последните се установява фактическата обстановка, съгласно
посоченото в обвинителния акт.
Съдът взе предвид заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза, съгласно която, за периода от
11.04.2012г. до края на м.март 2019г. размера на дължимата от И.А.А. издръжка
за малолетния А.И.А. е 10 600 лева. Съдът приема заключението на последната
експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и
опит в съответната специализирана област, и съответстващо на събраните по
делото доказателства. От същото се установяват размера на неплатените месечни
вноски по задължението за издръжка.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така
описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че със своите действия
подсъдимият И.А.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА
СТРАНА:
Затова, че за
периода от 11.04.2012 г. до месец февруари 2018 г. включително в гр. Пловдив,
обл. Пловдив, след като е осъден с Решение № 1507/11.04.2012 г. по гр. д. №
3310/2012 г., І бр. състав по описа на Районен съд – Пловдив, влязло в законна
сила на 11.04.2012 г., да издържа свой низходящ – А.И.А., ЕГН: **********,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни
вноски, а именно: 70 месечни вноски по 150 лева, или на обща стойност 10 500
лева.
От обективна
страна се установи по несъмнен начин, че подсъдимият А. е бил осъден да издържа
свой низходящ – А.И.А., както и че не е заплатил 70 месечни вноски по 150 лева,
или на обща стойност 10 500 лева.
ОТ СУБЕКТИВНА
СТРАНА:
Деянието
е извършено от подсъдимия А. при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият
напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени
от закона последици непосредствено е преследвал, като това се установява по
несъмнен начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието. В
този смисъл установява се, както и не е спорно по делото, че А. е знаел, че е осъден
с Решение № 1507/11.04.2012 г. по гр. д. № 3310/2012 г., І бр. състав по описа
на Районен съд – Пловдив, влязло в законна сила на 11.04.2012 г., да издържа
свой низходящ – А.И.А., доколкото лично е участвал и е подписал споразумението
по чл.51 от СК. Очевидно е също, че последния няма как да не е съзнавал, че не
изплаща своето задължение.
Предвид
горното, съдът намери, че е неоснователно възражението на защитата, че в случая
липсва умисъл, подсъдимият, според възможностите си, все пак е престирал някакви
суми за издръжка на детето. Безспорно е, че в случая се установява изплащане на
задължението, съобразно вече посоченото във възприетата от съда фактическа
обстановка, но същите плащания, с изключение на това от месец януари на 2017г.
са извън периода, съответно – предмета на обвинението. Още следва да се посочи,
че субективната невъзможност на подсъдимия да заплаща вноските, предвид липсата
на работа, не съставлява обективна невъзможност за последното, още по-малко –
представлява основание, изключващо умисъла.
Ето защо,
съдът призна подсъдимия И.А.А. – роден на *** ***, ***, българско
гражданство, разведен, средно образование, безработен, неосъждан
/реабилитиран/, ЕГН: **********, за
ВИНОВЕН в това, че за периода от 11.04.2012 г. до месец февруари 2018 г.
включително в гр. Пловдив, обл. Пловдив, след като е осъден с Решение №
1507/11.04.2012 г. по гр. д. № 3310/2012 г., І бр. състав по описа на Районен
съд – Пловдив, влязло в законна сила на 11.04.2012 г., да издържа свой низходящ
– А.И.А., ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
две или повече месечни вноски, а именно: 70 месечни вноски по 150 лева, или на
обща стойност 10 500 лева – престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК.
ПО РЕДА НА ЧЛ.183, АЛ.3 от НК:
След като намери подсъдимия А. за виновен, съдът намери, че
същевременно са налице предпоставките на чл. 183, АЛ.3 от НК, на същия
да не бъде наложено наказание, предвид следното:
На първо място установи се, че преди постановяване на
настоящата присъда от първата инстанция, подсъдимият А. е изпълнил задължението
си, предвид приетата по делото нотариално заверена Декларация от 24.09.2019г.
на Д.Б.Б. /л.22 от делото/, в която последната декларира, че подсъдимият А. е
изпълнил всички свой задължения за заплащане на издръжка до месец 2019г.
включително.
Също
така по делото не се установиха никакви данни за рова, за пострадалия да са
настъпили други вредни последици.
Ето
защо съдът, след като намери подсъдимия А. за виновен в извършено от обективна
и субективна страна престъпление по чл.183, ал.1 от НК, на основание чл.183,
ал.3 от НК не му наложи наказание.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След
като намери подсъдимия А. за виновен в извършено престъпление по чл.183,
ал. 1 от НК, съдът счете, че на
основание чл.189, ал.3 от НПК същия следва да бъде осъден да заплати
направените разноски по досъдебното производство разноски в размер на 100,80
лева по сметка на ОДМВР – Пловдив
По
изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.