№ 148
гр. Ботевград, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Ц. П.
при участието на секретаря И. Стр. Т.
като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело
№ 20231810200275 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш серия К № * издаден от ОДМВР-С., с които на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.6 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ на Е. Р. Р., ЕГН ********** - законен представител на
фирма Б. т. ЕООД, е наложена „глоба” в размер на 700 (седемстотин) лева, за
извършено от нея нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Становищата на страните:
В подадената жалба от Е. Р. е описано искане за отмяна на така
издадения Електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен, съставен в
нарушение на материалния закон. Жалбоподателят навежда доводи, че в
законоустановения срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е представена на
наказващия орган писмена декларация, с която е посочено лицето –
нарушител, а именно – Р. Н. Н., ЕГН **********, с приложено копие от
свидетелството му за управление на МПС. Поддържа се, че неправилно
наказващият орган е приел, че визираната декларация е депозирана извън
установения за това срок, респективно и неправилно процесният фиш, с който
се ангажира отговорността на жалбоподателя, не е бил анулиран. Претендира
1
съдебни разноски.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебно заседание, не се
явява и не изпраща представител.
Ответната страна ОД на МВР- С. редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2
от ЗАНН наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност
на ЕФ и прекомерност на разноските в съдебното производство, като
претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
Според процесния ЕФ на 26.06.2020г., в 11.27 часа, по АМ Х., км.
34+600 с посока на движение към гр. С., при ограничение от 50 км/ч,
въведено с пътен знак В-26, с МПС марка "Ф.", модел "Т.", с рег. № *,
водачът се е движил със скорост от 111 km/h, като е превишил максимално
допустимата с 61 km/h.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1204р-3829/29.06.2020г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на „Б. т. ЕООД“, ЕИК
*********.
Въз основа на заснемането е издаден процесния електронен фиш, на
представителя на юридическото лице собственик на автомобила – „Б. т.“
ЕООД - Е. Р.. Същата се е възползвала от правото си да посочи в декларация
по чл. 189, ал. 5 лице което е управлявало автомобила, като е посочила Р. Н.
Н..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на мобилната
система за видеоконтрол „TFR1-M”; заповед № 8121з-172/29.02.2016г. и
2
заповед №8121з-931 от 30.08.2016г., и двете на Министъра на МВР, бланка на
електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта на дата 26.06.2020г., справка за
собственост на МПС, декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, копие от
свидетелството за управление на МПС и контролен талон на Радослав
Недялков, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни,
последователни и кореспондиращи по между си.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от
Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея,
се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е
одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на
удостоверението 24.02.2010г. и срок на валидност на същото - 24.02.2020г. По
делото са представени данни за осъществена последваща проверка по
смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 19.11.2020г. с
протоколен номер № 3.40.20. Резултатите от проверката установяват
съответствие на одобрения тип АТСС.
От самия снимков материал, автомобилът на „Б. т.“ ЕООД е с ясно
виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно
разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили,
чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на
автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15
от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и
система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес
и като такова бе приобщено по делото.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
3
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Тъй като по делото няма данни електронния фиш да е бил връчен на
жалбоподателя и тъй като липсва яснота кога той въобще е научила за него,
то съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е
допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй
като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото
нарушение по ЗДвП.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на
жалбоподателя и да водят до отмяна на обжалвания електронен фиш само на
това основание.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването
на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е
приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено
и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за
видеоконтрол „TFR1-M”, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр. 54 от
2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат
нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /,
"автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
4
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално
устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №
10.02.4835. Съгласно чл. 30 от ЗИ срокът на валидност на одобрения тип
средство за измерване е десет години, но съгласно ал.5 на същия член когато
срокът на валидността на одобрения тип средство за измерване е изтекъл и то
се намира в употреба, ако отговаря на характеристиките указани в закона то
се счита за одобрен тип. Раздел 3-ти на същия закон предвижда
осъществяването на първоначални и последващи проверки от страна на
оправомощени лица от Българския институт по метрология, чрез които да
бъде установена годността на съответния тип средство за измерване.
Посочения по делото АТСС е преминал такава последваща проверка, в чието
заключение е отразено, че конкретното средство съответства на одобрения
тип. Следователно е било годно по смисъла на чл. 30, ал.5 от ЗИ.
Тези документи удостоверяват, че преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
TFR1-M1, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за
измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз
основа на това Съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било
технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на
нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.
5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
Означените място на използване на техническото средство – АМ Х., км.
34+600 с посока към гр.С., времето на работа с него, посоката на движение на
контролираните превозни средства, установеният скоростен режим, дават
основание да се приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш
място, дата и час чрез техническото средство е установено нарушение при
управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата
скорост от 50 км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
5
ЗДвП.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението
на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на
движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява приложената снимка клип, в която са
означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на
данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото
превозно средство. Направения запис на нарушението и снимковото му
визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за
установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия
материал се наблюдава именно автомобилът визиран в електронния фиш,
заснет при отдалечаващ трафик, съответен на движението на превозното
средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е
регистрирало АТСС е изключено.
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед
№ 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на
Министъра на МВР образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална
страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за
издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се
издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане
на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните
правила и изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а
те в случая са спазени - отразени са данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
Предвид горното, въззивният съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
6
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук
- че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността
на скоростта, сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в
ал. 1. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното
средство, допустимата стойност на скоростта за магистрала е 140 км/ч. С ПЗ
В 26 в случая е било въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч., съгласно
възможността в чл. 73, ал. 2 от ППЗДвП, поради което именно с тази
стойност е следвало да съобразяват поведението си водачите на МПС. В този
аспект квалификацията на нарушението е правилна.
Независимо от изложеното обжалвания електронен фиш следва да бъде
отменен, доколкото административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана неправилно.
Нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда административно-
наказателна отговорност за собственика или за този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, а разпоредбата на ал. 2 гласи, че когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Съгласно
чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, както и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Целта на
тази разпоредба е да се създадат механизми, които да позволят да бъде
наказан извършителят на нарушението, а той е водачът на автомобила към
датата и часа, когато е констатирано нарушението. В съответствие с тази цел
не само собственикът, но и всяко друго лице, на което е съставен електронен
7
фиш може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи пред органа
писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на МПС.
Видно от писмените доказателства, приложени по делото, на основание
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е прието, че електронният фиш следва да бъде издаден
на законния представител на фирма "Б. т." ЕООД - собственик на процесния
автомобил, а именно Е. Р.. С декларация от 07.11.2022 г. по реда на чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП от името на законния представител на собственика на
автомобила е декларирано, че същият е ползван и е бил във владение на Р. Н.
Н., ЕГН **********, с приложено копие от свидетелството му за управление
на МПС и контролен талон.
При обективно наличие предпоставките на чл. 189, ал. 5 ЗДвП
/представена писмена декларация, копие на свидетелството му за управление
на МПС и контролен талон на лицето, на което автомобилът е бил
предоставен/, АНО е бил задължен да анулира ЕФ, което задължение не е
изпълнил като не е анулирал ЕФ, с резултат - неправилно определен субект на
административното наказание. Мотивите на АНО са, че подадената
декларация от собственика на МПС, с което е извършено нарушението, е
депозирана извън законоустановения срок.
Налице е неправилно изчисляване на законоустановените срокове от
АНО, с последица неправилен извод, че депозираната декларация е подадена
извън законоустановения 14-дневен срок. Несъмнено е установено, че
процесният електронен фиш е връчен на въззивника на 22.10.2022 г., като
срокът, в който за собственика на автомобила е била налице възможността да
депозира пред наказващия орган декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
е бил до 07.11.2022 г. включително (понеделник – първия следващ работен
ден). Обстоятелството, че последният ден, в който жалбоподателят е могъл
законосъобразно да изпълни, е бил неприсъствен – 05.11.2022 г. (събота),
обуславя и възможността му да изпълни до 07.11.2022 г. включително
(първият следващ работен ден).
Ето защо неправилно АНО е отказал да анулира процесния фиш,
въпреки че са били налице предпоставките за това. С подаването на
декларацията по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и съпътстващите я документи е оборена
предвидената от законодателя в нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП презумпция
8
за отговорност на законния представител на юридическото лице, поради
което следва да се приеме, че жалбоподателят не е извършил
административното нарушение за което е издаден електронния фиш,
респективно същият следва да се отмени.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски,
доколкото не са доказани такива и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № * издаден от ОДМВР-С., с които
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.6 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ на Е. Р. Р., ЕГН ********** - законен представител на
фирма Б. т. ЕООД, е наложена „глоба” в размер на 700 (седемстотин) лева, за
извършено от нея нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Е. Р. Р., ЕГН ********** за
заплащане на разноски по а. н. дело № 275/2023 г. по описа на Районен съд -
Ботевград.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
9