РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. ХАСКОВО, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д.Й. Х.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500511 по описа за 2021 година
Производството е въззивно – по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – „СТРОЙРЕНТ“ ЕООД –
гр.*** е останал недоволен от решение № 260332 от 05.07.2021 год.,
постановено по гр.д. № 2730 / 2020 год. по описа на Районен съд – Хасково, в
частта, с която са отхвърлени предявените от него установителни искове за
съществуване на вземания, присъдени със заповед № 288 от 13.04.2020 год.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 722 / 2020 год. на Районен съд – Хасково, в размер общо на 960 лева,
представляващи разходи за външен транспорт едра механизация, поради
което го обжалва с искане за отмяна на решението в посочената част и
постановяване на друго, с което въззивният съд уважи иска до предявения
размер на вземането. Обжалва решението и в частта за разноските.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ - „КЕЙ ВИ ДЖИ“ ЕООД –
гр.*** - оспорва въззивната жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 16.03.2020 год. в Районен съд – Хасково е
постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
1
подадено от „СТРОЙРЕНТ“ ЕООД – гр.*** против „КЕЙ ВИ ДЖИ“ ЕООД –
гр.***, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 722 / 2020 год. и издадена
Заповед № 288 от 13.04.2020 год. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът „КЕЙ ВИ ДЖИ“ ЕООД –
гр.*** да заплати на кредитора „СТРОЙРЕНТ“ ЕООД – гр.*** сумата от
общо 2 553 лева, представляваща главница с ДДС по следните фактури: №
********** от 26.08.2019 год. на стойност 1 239 лева; № ********** от
29.08.2019 год. на стойност 354 лева; № ********** от 16.09.2019 год. на
стойност от 600 лева и № ********** от 20.09.2019 год. на стойност от 360
лева, всички за дължим наем на строително оборудване, както и 965.66 лева –
неустойка за забава за периода от 31.08.2019 год. до 16.03.2020 год.,
начислена по чл.19, т.4 от договор за наем на строително оборудване от
09.08.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.03.2020 год. до окончателното й изплащане и деловодни разноски в
размер общо на 550.37 лева. Заявителят е посочил, че вземането му в размер
общо на 2 553 лева, представлява дължим и неплатен наем, видно от
съдържанието на т.9 „Парично вземане“, т.12 „Обстоятелства, от които
произтича вземането“ и т.14 „Допълнителни изявления и допълнителна
информация“.
С разпореждане от 13.10.2020 год. съдът е
указал на заявителя, че в едномесечен срок, считано от връчването му,
сторено на 23.10.2020 год., може да предяви иск за установяване на вземането
си, поради постъпило от длъжника възражение против заповедта за
изпълнение. Искът е предявен на 19.11.2020 год. – в указания на заявителя
едномесечен срок, за което надлежно е уведомен и заповедния съд.
С исковата молба, подадена от „СТРОЙРЕНТ“
ЕООД – гр.*** против „КЕЙ ВИ ДЖИ“ ЕООД – гр.***, въз основа на която е
образувано производството пред първоинстанционния съд, е направено
искане да се признае за установено по отношение на ответника
съществуването на вземания в размер общо на 3 498.66 лева, формиран като
сбор от 2 553 лева – главница и 956.66 лева – договорна неустойка за забава
за периода от 31.08.2019 год. до 16.03.2020 год., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението, присъдени със заповед № 288 /
13.04.2020 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 722 / 2020 год. на Районен съд – Хасково.
С уточняваща молба, подадена в изпълнение
указанията на съда, дадени с определение от 22.02.2021 год. и с оглед
въведено от ответника с отговора на исковата молба възражение, ищецът е
пояснил, че вземането му в размер общо на 960 лева, за което са издадени
фактура № ********** от 16.09.2019 год. – за 600 лева и фактура №
********** от 20.09.2019 год., включено в общия размер на претендираната
главница от 2 553 лева, се основавало на извършен / ползван на 05.09.2019
год. външен транспорт за прибиране на наетото от ответника строително
оборудване от с.*** до централния склад на ищеца в гр.***, като
фактурираната стойност на транспорта била определена на база изминатите
километри. Вземането за разходи за транспорта, ищецът е основал на т.3, ал.3
2
от Допълнително споразумение № ***от 12.08.2019 год.
Констатирайки частична липса на идентичност в
предмета, въведен в заявлението и в исковата молба по отношение на
вземанията по фактури № ********** от 16.09.2019 год. на стойност от 600
лева и № ********** от 20.09.2019 год. на стойност от 360 лева,
претендирани в заявлението като дължим и неплатен наем, а в исковата молба
– като транспортни разходи, първоинстанционният съд е отхвърлил иска като
неоснователен, ведно с искането за присъждане на неустойка за забава по
отношение на двете вземания.
Съпоставяйки съдържанието на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадената въз основа
на него заповед Заповед № 288 от 13.04.2020 год. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с това на исковата молба, подадена на
основание чл.422 от ГПК, и уточняващата молба, съдът приема липсата на
частична идентичност в предмета, заявен в заповедното и в исковото
производства относно вземанията по фактури № ********** от 16.09.2019
год. на стойност от 600 лева и № ********** от 20.09.2019 год. на стойност
от 360 лева, претендирани в заповедното производство като дължим наем, а в
исковото – като разходи за транспорт на наетото имущество.
Обстоятелството, че двете вземания – за наем и за транспорт се основават на
един договор, сключен между страните, не обуславя извод в противна насока,
отчитай това, че белезите, които индивидуализират предмета на делото са
правопроизводящия факт, съдържанието на правото и носителите на
правоотношението, съставка на което е правото. Безспорно е, че двете
вземания – за наем и за транспортни разходи са с различно съдържание,
доколкото произхождат от различни правопораждащи факти.
Изложените по-горе обстоятелства обуславят
извода за наличие на недопустимо несъответствие между предмета на
заповедното производство, в което е издадена заповедта за изпълнение и
специфичния предмет на исковото производство, което е своеобразно
продължение на заповедното – установяване със сила на присъдено нещо
съществуването на вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение.
Съдебната практика е трайно ориентирана към пълно съвпадение на предмета
на иска по чл.422 от ГПК с предмета на заповедта за изпълнение. Искът по
чл.422 от ГПК е средство за защита на признато в заповедното производство
вземане на кредитора. Предпоставка за допустимостта му наред с нормативно
установените специфични условия е съответствието между заявеното и
признатото в заповедното производство вземане и предмета на делото,
очертан с обстоятелствената част и петитума на исковата молба. При
предявяването му по реда на чл.422 от ГПК ищецът следва да се съобрази с
посоченото от него основание за издаване на заповедта за изпъленние, за да
установи съществуването на оспореното вземане такова, каквото е присъдено
със заповедта за изпълнение. Обстоятелствената му част трябва да
съответства на основанието, за което е заявено вземането в заповедното
производство и за което е издадена заповедта за изпълнение. Рамките и
предмета на исковото производство са предопределени от заповедното
3
производство.
Липсата на идентичност на вземането, за което е
издадена заповедта за изпълнение и на вземането, предмет на иска по чл.422
от ГПК, обуславят извод за недопустимост на иска, а не за неоснователност
на същия, както неправилно е приел първоинстанционния съд, поради което
решението в обжалваната част следва да бъде обезсилено и производството
по делото прекратено в частта относно иска за установяване съществуването
на вземания за разходи на транспорт по фактури № ********** от 16.09.2019
год. на стойност от 600 лева и № ********** от 20.09.2019 год. на стойност
от 360 лева. Обжалваното решение в частта, с която искът по чл.422 от ГПК е
отхвърлен като неоснователен формира сила на присъдено нещо, която би се
явила пречка за съществуването /надлежното упражняване/ на правото на
един бъдещ установителен или осъдителен, иск за посочените по-горе
вмемания.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260332 от 05.07.2021
год., постановено по гр.д. № 2730 / 2020 год. по описа на Районен съд –
Хасково, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от
„СТРОЙРЕНТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.*** против „КЕЙ ВИ ДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр.***, установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, вр. чл.415, ал.1 от ГПК за съществуване на вземания за разходи за
външен транспорт едра механизация, по фактура № ********** от 16.09.2019
год. на стойност от 600 лева и по фактура № ********** от 20.09.2019 год. на
стойност от 360 лева, присъдени със заповед № 288 от 13.04.2020 год. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
722 / 2020 год. на Районен съд – Хасково, и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази му част, поради недопустимост на исковете.
ОСЪЖДА „СТРОЙРЕНТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.*** да заплати на „КЕЙ
ВИ ДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.***, сумата в размер на 600 лева – деловодни разноски – възнаграждение за
адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5