Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кюстендил, 22.10.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX
с-в, в открито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ МАРИНОВА
при участието на секретаря С. Х., като разгледа докладваното от съдия
Маринова гр. д. N 1469 по описа на КРС за 2009г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл.415 ал.1 ГПК.
Ищецът - „Сантрой” ООД,
със седалище и адрес на управление: гр. *****, представляван от управителя на дружеството – С. В. А. твърди, че с ответника - „Кюстендилски строител”
АД, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „ **** представляван от С. Г. Б., бил
сключил устен договор за извършване на услуга, изразяваща се в извършване от
ищцовото дружество на земно - изкопни работи по работни карти срещу заплащането
на възнаграждение от страна на ответното дружество. Поддържа, че срещу
ответното дружество е било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по което заявление е образувано
ч. гр. д. N 1503/08г. по описа на КРС, и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение в размер на 11 663.94 лв., срещу която е
подадено възражение.Твърди се, че за извършената услуга са издадени следните
фактури: N
36/31.05.2007г. на стойност 15 600
лв.; N 38/30.06.2007г. на стойност 11 292 лв.; N 39/09.07.2007г. на стойност 5472 лв.; N 41/16.07.2007г. на стойност 8340 лв.; N 42/26.07.2007г. на стойност 8832 лв.; N
48/30.09.2007г. на стойност 24 466
лв.; N 50/22.10.2007г. на стойност 13 608 лв.; N 51/29.10.2007г. на стойност 8304 лв.; N 57/12.11.2007г. на стойност 3282 лв. и фактура N 58/19.11.2007г. на стойност
4920 лв. или общата им стойност е 104 116 лв. Твърди се, че ответникът е
извършил плащания за сумата в размер на 85 474 лв., като е останала незаплатена
част в размер на 18 642 лв. Поддържа се, че ответникът е издал фактура N 161/11.02.2008г. на стойност - 5 926.72 лв. и фактура N 169/29.02.2008г. на стойност 2 586.40 лв. за доставка на гориво
и резервни части или общата им стойност е 8 513.12 лв., като след прихващане на сумите, се получава сумата от 10
128.88 лв. - дължима от ответника главница. Поддържа се, че вземането по фактура N 51/29.10.2007г. на стойност 8304 лв. е платено частично на
28.11.2007г. в размер на 6 377.12 лв., като дължимият остатък по тази фактура е
1929.88 лв. Поддържа се, че вземанията по фактури N 57/12.11.2007г. на стойност 3282 лв. и N 58/19.11.2007г. на стойност
4920 лв. не са платени. Твърди се, че ответникът дължи и мораторна лихва в общ
размер на 1080.34 лв. за периода от 01.03.2008г. до 30.10.2008г. по посочените
фактури, както следва: мораторна лихва по фактура N 51/29.10.2007г. в общ размер на 368.20 лв., от която - върху главница в размер на 8403
лв. мораторна лихва за периода от 30.10.2007г. до 28.11.2007г. в размер на
98.67 лв., а върху остатъка от главницата в размер на 1926.88 лв. мораторната
лихва за периода от 29.11.2007г. до 30.10.2008г. е в размер на 269.53 лв.;
мораторната лихва по фактура N 57/12.11.2007г. (3282 лв.)
за периода от 13.11.2007г. до 30.10.2008г. е 380.34 лв., и мораторната лихва по
фактура N 58/19.11.2007г. (4920 лв.) за периода от 20.11.2007г. до
30.10.2008г. е в размер на 331.80 лв. Иска се от съда да признае за установено
по отношение на ответното дружество, че ищцовото дружество има вземане за
главница в общ размер на 10 128.88 лв., представляващо дължимо
възнаграждение по договор за услуга за извършване на земно - изкопни работи, както
и мораторна лихва в общ размер на 1080.34 лв. за периода от 01.03.2008г. до
30.10.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.10.2008г. до окончателното й
изплащане. Претендират се и
направените разноски по делото.
Ответникът - „Кюстендилски
строител” АД е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска
като неоснователен.
Кюстендилският районен
съд, след обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От
приложеното към настоящото дело ч. гр. д. N 1503/08г.
по описа на КРС е видно, че на 07.11.2008г. ищецът е подал в КРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника. На 13.05.2009г.
КРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като е
разпоредил на „Кюстендилски строител” АД да заплати на „Санстрой” ООД сумата в
размер на 10 583 лв. - главница, мораторна
лихва за периода от 01.03.2008г. до 30.10.2008г. в размер на 1080.34 лв., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 07.11.2008г.
до окончателното изплащане на вземането. Срещу заповедта за изпълнение е
постъпило възражение от длъжника в срока по чл.414 ал.2 ГПК. В 1-месечен срок
от полученаване на съобщението за
разпореждането на съда, с което е указано на заявителя, че може да предяви иск
за установяване на вземането си, е предявен настоящият иск.
По делото са приети като доказателства следните
фактури с доставчик - „Санстрой” ООД и получател - „Кюстендилски строител” АД,
и с посочена услуга - извършена земно - изкопна работа, а именно: фактури: N 36/31.05.2007г. на стойност 15 600 лв.; N 38/30.06.2007г. на стойност 11 292 лв.; N
39/09.07.2007г. на стойност 5472 лв.;
N 41/16.07.2007г. на стойност 8340
лв.; N 42/26.07.2007г. на стойност 8832
лв.; N 48/30.09.2007г. на стойност 24 466 лв.; N 50/22.10.2007г. на стойност 13 608 лв.; N 51/29.10.2007г. на стойност 8304 лв.; N 57/12.11.2007г. на стойност 3282 лв. и фактура N 58/19.11.2007г. на стойност
4920 лв., както и справка по дебита и кредита на сметка 411- Клиенти за периода
от м. януари до м. декември 2007г., издадена от „Санстрой” ООД, справка по дебита и кредита на сметка 401- Доставчици за
периода от м. януари до м. декември 2008г., издадена от „Санстрой” ООД, работна
карта на И.Е. за машина „багер”, модел „Либхер”, за периода от 01.07.2007г. до
07.07.2007г.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно
- счетоводната експертиза „Санстрой” ООД е издала 10 бр. фактури - N 36/31.05.2007г.; N 38/30.06.2007г.; N 39/09.07.2007г.; N 41/16.07.2007г.; N 42/26.07.2007г.; N 48/30.09.2007г.; N 50/22.10.2007г.; N 51/29.10.2007г.; N 57/12.11.2007г. и N 58/19.11.2007г. на обща
стойност 104 116 лв., по които „Кюстендилски строител” АД е извършил плащания в
размер на 85 474 лв., като незаплатената част е 18 642 лв. Вещото лице е
констатирало, че фактурите са осчетоводени в счетоводството на ищеца и са
включени в дневника за продажби за съответния месец, с начислен ДДС за вноска.
Фактурите са осчетоводени и в счетоводството на ответника, включени са в
дневника за покупки за съответния месец и е ползван данъчен кредит. По
отношение на фактура N
51/29.10.2007г. вещото лице е
констатирало, че е осчетоводена, като са изписани на разход 1176 лв. по -
малко, и тази сума е осчетоводена като временен разчет по сметка 498 - Други
дебитори - партида „Санстрой” ООД. Сумата от 1411.20 лв., включваща 1176 лв. - данъчна основа и 235.20 лв. - ДДС, не е
посочена като задължение - салдо на сметка 401 - Доставчици (партида „Санстрой”
ООД), а като временен неуточнен разчет по сметка 409 - др. разчети (партида
„Санстрой” ООД). Фактури N
161/11.02.2008г. на стойност 5926.72
лв. и N 169/29.02.2008г. - на стойност 2586.40 лв. са издадени от
„Кюстендилски строител” АД на „Санстрой” ООД за доставено гориво и резервни
части, като същите са осчетоводени в ищцовото дружество, включени са в
дневниците за покупки за съответния месец и е ползван данъчен кредит.
При така установените фактически обстоятелства,
съдът приема от правна страна следното:
По основателността на положителния установителен
иск по чл.415 ал.1 ГПК:
По делото не се спори, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение по договор за услуга - извършване на
земно - изкопни работи, който е разновидност на договора за изработка по см. на
чл.258 и сл. ЗЗД, по който ищецът е
изпълнител, а ответникът - възложител.
С договорът за изработка страните постигат
съгласие изпълнителят да изработи нещо, а възложителят - да приеме изработеното
и да заплати дължимото възнаграждение.
Във връзка с възникналите между страните по делото правоотношения по договор за услуга - извършване на земно - изкопни работи, съдът приема, че е налице
надлежно изпълнение на задълженията на ищеца да извърши процесната услуга, която услуга е приета от ответника,
което се установява от издадените фактури и от заключението на съдебно -
счетоводната експертиза. Неплатената част от възнаграждението възлиза на сумата
от 10 128.88 лв., като от тази сума
следва да се приспадне от дължимия остатък по фактура N 51/29.10.2007г. сумата
от 1411.20 лв., включваща 1176 лв. - данъчна основа и 235.20 лв. - ДДС, за
която от заключението на ССЕ се установява, че не е посочена като задължение -
салдо на сметка 401 - Доставчици (партида „Санстрой” ООД), а като временен
неуточнен разчет по сметка 409 - др. разчети (партида „Санстрой” ООД), предвид
това, че при изчисляване на възнаграждението е допусната техническа грешка
относно изработените часове (вж. дадените от вещото лице обяснения в о. с. з.
от 12.03.2010г.), т. е. дължимото възнаграждение е 8717.68 лв.
Ето защо съдът счита, че следва да се признае за
установено по отношение на ответното дружество, че същото дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 8717.68 лв., представляващо дължимо възнаграждение
за договор за услуга - за извършване на земно - изкопни работи, като за
разликата над сумата от 8717.68 лв. до претендирания размер от 10 128.88 лв.,
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Върху сумата от
8717.68 лв. се дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 07.11.2008г. до окончателното изплащане на вземането (арг.
от чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК).
Съгласно
разпоредбата на чл.86 ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение се дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Обезщетението по
чл. 86 ал. 1 ЗЗД се дължи по силата на закона и без да е договорено между
страните. Кредиторът
по парично задължение винаги има право на обезщетение в размер на законната
лихва, и то от деня на забавата, без да се изисква от него да доказва, че
наистина е претърпял вреди в размер на законната лихва. Това е така, защото
най-малкото, което кредиторът при забавено изпълнение на парично задължение е
претърпял като вреди, е в размер на законната лихва, а за вредите над този
размер важат общите правила за тяхното доказване.
Съгласно чл. 84 ал. 1 ЗЗД, длъжникът изпада в забава след изтичането на
определения за изпълнение ден, а съгласно ал.2 на чл.84 ЗЗД, когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора.
По настоящото дело ищцовото дружество не е
ангажирало доказателства, с които да установи при условията на пълно и главно
доказване, какъв е бил уговорения срок между страните, в който е следвало да се
плати съответното възнаграждение на изпълнителя. В
случая разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ, съгласно
която купувачът е длъжен да плати цената
при предаване на стоките или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако не е уговорено друго, не е приложима, тъй както същата е относима към
договорите за търговска продажба, а правоотношенията между страните по делото са
възникнали по силата на договор за услуга.
Ето защо исковата
претенция, в частта, в която се иска от съда да признае за установено по
отношение на ответното дружество, че дължи на ищцовото дружество мораторна лихва в общ размер на 1080.34
лв. за периода от 01.03.2008г. до 30.10.2008г.
следва
да се отхвърли като неоснователна.
По
разноските:
Предвид
изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца съразмерно уважената част от иска направените разноски по
делото в размер на 782.55 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кюстендилски
строител” АД, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ****, представляван от С.Г.Б., че
дължи на „Сантрой” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представляван от управителя на дружеството – С.В.А., по договор за услуга за извършване на земно -
изкопни работи, сумата в размер на 8717.68 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК -
07.11.2008г. до окончателното изплащане на вземането, и ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата над сумата от 8717.68
лв. до претендирания размер от 10 128.88 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение по договор за услуга за извършване на земно - изкопни работи,
както и че се дължи мораторна лихва в размер на 1080.34 лв. за периода от 01.03.2008г.
до 30.10.2008г.
ОСЪЖДА
„Кюстендилски строител” АД, със
седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. ***,
представляван от С. Г. Б., да
заплати на „Сантрой” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сандански, ****, представляван от управителя на дружеството – С. В. А., на основание чл.78 ал.1 ГПК, направените
разноски по делото в размер на 782.55 лв., съразмерно уважената част от иска.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред ОС - Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: