Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 17.05.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,първи въззивен състав, в публично заседание на двадесет и осми април
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател:Дора
Михайлова
Членове:1.
Евгения Генева
2.
Росина Дончева
разгледа двокладваното от Генева
гр.д.№161/2021г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
на Д.П.А. с ЕГН ********** и Р.Р.А. с
ЕГН ********** ***, против решение № 11.01.21 по гр.д.№ 734/2018г. на РС-С., с
което е отхвърлен иска им против „Ч.Р.Б.“ АД иск на пправно основание чл.109 ЗС
за премахване на два стоманенобетонни стълба,метални въжета и кабели,намиращи
се в в собствения им неурегулиран
поземлен имот в землището на с.С.,Община С.,,околовръстен строителен
полигон на махала П.,по документ за
собственост с площ 650 кв.ч , а по измерване 770 кв.м,при границии съседи: от
две страни път,имот на П.А. Б., и имот на С.Г..Релевират се оплаквания за
нарушение на материалния закон и необоснованост.Съдът неправилно приел,че стълбовете,металните въжета и
въздушните кабели представлявали“енергийни обекти“ по смисъла на ЗЕЕЕ/отм./и
ЗЕ,за които ответникът придобил
сервитутни права на основание
чл.60,ал.2,т.1 от ЗЕЕЕ/отм/ в момента на влизането му в сила през
1999г.,независимо, дали са били законно построени.На второ място,съдът
необосновано приел,че сазаконно изградени,тъй като са част от активите на
държавното предприятие, въведени са в експлоатация и действат до момента с
повишен риск и по силата на специална регламентация,като тази рискова дейност е
била монопол на държавни предприятия към момента на изграждане на
съоръженията.Неправилно съдът приел,че стоманените въжета,с които са прикрепени
стълбовете,били „енергийни съоръжения“.Напротив,прикрепването на стълбовете се
наложило,защото били поставени плитко именно поради незаконността на
строителството.Тези изводи противоречали на константната съдебна
практика,според която при нарушение на строителните правила инорми за
изграждане на обекта,за отстояние и за безопасност,енергийният обект не се
ползва със сервитут по закон.Първоинстанционният
съд игнорирал съдебната практика и изградил убеждението си на предположение,че обектът
е законно изграден, щом де факто се
експлоатира.Ответникът имал тежест да докаже главно и пълно,че стълбовете и
въздушните кабели са законно построени при спазване на ЗТСУ/отм./ и другите
приложими норми.Съдът неправилно приложил
по аналогия института на „търпимост“,тъй като съдебната практика
изключвала същия при „енергийни
обекти“.Без строителни книжа било невъзможно да се определи сервитутната
зона.Съгласно чл.175 ППЗТСУ строителството на нови електроснабдителни мрежи се
извършва по реда на чл.187,ал.2,т.е.при
пълна строителна документация,а
чл.181,ал.1 ППЗТСУ изисквал при изграждане на подземни и надземни съоръжения да
има строителна линия въз основа на работен проект и разрешение за
строеж.Въззивниците искат отмяна на
решението,осъждане на ответника да премахне стълбовете в имота,металните
въжета и кабелите,с изключение на кабелите,захранващи собствения им
имот.Претендират разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна оспорва
жалбата.Решението било обосновано и правилно,тъй като експертизата
установила изграждане на съоръженията
през 1988г. и през 1993г.,следователно се
ползвали „автоматично“ със сервитут по закон.Дружеството имало вещно
право по отношение на имота на ищците и те били длъжни да търпят ограничения в
упражняване правото им на собственост.Според параграф 26 на действащия ЗЕ
възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ сервитути се запазвали .Правилно съдът приел въз основа
на експертизата,че стълб № 5 бил
изграден с оглед узаконяване на постройката от праводателя на ищците и
след като са закупили имота през 2012г. в този вид, те нямат право да искат
премахване на стълбовете,захранващи около 100 абоната в с.С..Ищците не доказали,че реално
съоръженията пречат на използването на имота.Металните въжета по дефиниция били
„линеен енергиен обект“ съгласно ДР на ЗЕ.Претендират юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвксупност с оглед доводите на страните,Софийски окръжен
съд намира жалбата процесуално допустима, но неоснователна.
По делото е безспорно,че ищците са
закупили имота през 2012г.,описаните
по-горе съоръжения са били изградени през 1988-1993г. и че обслужват имоти на с.С.
в околовръстния полигон,включително процесния
имот.Ответното дружество признава,че не разполага със строителни
книжа,тъй като праводателят му не ги е запазил и не бил длъжен да ги пази
повече от 30 години.По принцип е
основателен аргументът на въззивника,че съдът не може да гради убеждението си
за законност на съоръженията въз основа
на презумпция,защото няма такава изрично установена със закон.Съгласно
константната съдебна практика разпоредбата на чл.60,ал.2,т.1 ЗЕЕЕ не съдържа
презумпция за законност на обектите, а
предвижда възникване на сервитутни права само за законно изградени
такива.В случая обаче експертизата установява,че липсва отклонение от
строителните правила норми предвид характера на обекта-„линеен обект на
техническа инфраструктура-част от електроразпределителната мрежа-попадаща в
урбанизирана територия.Те са „търпим строеж“ съгласно разпоредбата на
члпараграф 53,ал.4 от ЗИД на ЗУТ,ПЗР, съгласно която „търпими
строежи,представляващи линейни обекти на техническата инфраструктура“подлежат
на реконструкция без да се променят“границите на сервитутните зони“-т.е.
„търпимост,“ предполагаща липса на строителни книжа, и от друга страна- право на сервитут-не се изключват взаимно,каквато е
тезата на въззивниците.Според параграф 16, ал.1 на ПЗР ЗУТ и параграф 127127
ПЗРЗИДЗУТ такива инфраструктурни обекти не подлежат на премвахване,на забрана
за ползване и могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки.Въззивниците са
придобили имота чрез покупко-продажба заедно със съоръженията.На второ място
следва да се подчертае,че една от предпоставките в хипотезата на чл.109 ЗС е
подлежащите на премахване обекти да пречат на собственика да се ползва от
имота.В случая обаче той иска обратното-да се запазят кабелите,захранващи
собствения му имот.Ограничаването на собственика да се ползва от имота в пълен обем поради
наличието на инфраструктура очевидно се компенсира от ползите,които
извлича от същата.Крайните изводи на въззивния
съд съвпадат с резултата от първонистанционното производство,поради
което решението следва да бъде потвърдено.Въззивниците следва да заплатят на
въззиваемата страна 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски окръжен
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26004/11.01.2021г. на РС-С. по
гр.д.№ 734/2018г.
ОСЪЖДА Р. Р.А. с ЕГН ********** и Д.П.А. с ЕГН **********
***,да заплатят на „Ч. Р.Б.“ АД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление ***,съдебни разноски за въззивното производство
в размер на 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.