Решение по дело №89/2021 на Районен съд - Първомай

Номер на акта: 20
Дата: 8 декември 2021 г. (в сила от 7 януари 2022 г.)
Съдия: Спасимир Спасов Здравчев
Дело: 20215340200089
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Първомай, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Спасимир Сп. Здравчев
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно
наказателно дело № 20215340200089 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвани са наказателни постановления на Началника на Районно
управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление -
Първомай, с които на М. Х. М., ЕГН **********, с адрес: ***, е ангажирана
административнонаказателната отговорност, както следва:
с Наказателно постановление № 21-0325-000032 / 20.01.2021 година за
нарушение по чл. 174, ал. 3, предложение 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДП) на основание същия текст от закона са наложени глоба в
размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от двадесет и четири месеца и на основание Наредба № Iз-2539
/ 2012 година на Министъра на вътрешните работи са отнети 12
контролни точки;
с Наказателно постановление № 21-0325-000094 / 10.02.2021 година за
нарушение по чл. 103 от Закона за движението по пътищата на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата са
наложени глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да
1
управлява МПС за срок от шест месеца.
М. Х. М. чрез процесуалния си представител адвокат Д.С. М. от
Адвокатска колегия - Пловдив моли за отмяна на атакуваните Наказателни
постановления като неправилни и незаконосъобразни по изложени в Жалбите
и в съдебно заседание на въззивната инстанция съображения, включително за
приложението на чл. 28 от ЗАНН; претендира разноски.
Въззиваемата страна – Районно управление на МВР - Първомай –
редовно призована чрез Началника, не изпраща представител; представени са
писмени становища, с които се изразява отношение по същество и се моли да
се остави всяка от Жалбите без уважение, като се потвърдят Наказателните
постановления, а при евентуално уважаване на Жалбите – да се намалят
разноските до размера на минималното предвидено по закон адвокатско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
направените оплаквания и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във
връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери
изцяло правилността на обжалваните актове на наказващия орган, независимо
от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Всяка от Жалбите е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
На 14-и срещу 15-и януари 2021 година служители от „Специализирани
полицейски сили“ при Областна дирекция на МВР - Пловдив П. ИЛ. ГР. и
Л.К.А. участват в полицейска операция на територията на Районно
управление - Първомай по маршрут 1, включващ села от община Първомай,
между които Дълбок извор, Татарево и Езерово. Двамата са униформени със
служебен автомобил с отличителни знаци на Полицията.
Към 02:30 часа на 15.01.2021 година полицаите са на установъчен пункт
в центъра на село Езерово – на улица 1 до централния площад, когато
забелязват да ги приближава автомобил и подават звуков и светлинен сигнал
от системата на служебното си моторно превозно средство, за да спре
водачът. Но той, движещ се с нормална скорост до момента, подава леко газ и
продължава пътя си. Служителите на реда тръгват след него с включени
сирена и светлинна сигнализация и го следват на 20-30 метра. Вече извън
населеното място, на няколкостотин метра от края на селото – на 5 км от
2
Общински път 1218, водачът отбива и спира. Г. и А. спират зад него, слизат
от служебната си кола, отиват до водача и по документална проверка
установяват, че той е М. Х. М., управляващ „Фолксваген Пасат“ с ДК № ***,
собственост на Х. М. С..
При разговор на полицаите прави впечатление, че М. лъха на алкохол и
го питат дали е консумирал такъв, а той им отговаря, че е пил само 4 бири, и
тъй като те нямат у себе си техническо средство, за да изпробват лицето за
алкохолно съдържание в кръвта му, търсят съдействие чрез дежурния в
Оперативната част на местното Полицейско управление.
На място е изпратен дежурен автопатрул от РУ на МВР - Първомай в
екип младши автоконтрольор Г. Д. Г. и полицай по охрана на обществения
ред П.И.Н., като и двамата също са облечени с униформи, а служебният им
автомобил е с отличителни знаци на Полицията.
През това време жалбоподателят вече е слязъл от фолксвагена и
младшият автоконтрольор иска да го изпробва с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“ за употреба на алкохол, но той отказва. Тогава Г.Г. издава
Талон за изследване № 089278 / 15.01.2021 година и с колегата си П.Н. водят
М.М. до филиала в град Първомай на Спешна медицинска помощ. Но
жалбоподателят не подписва Талона и отказва да даде кръв за изследване,
удостоверено с подпис на медицинския фелдшер.
След това в сградата на Районното управление в присъствието на
жалбоподателя от младшия автоконтрольор са му съставени и връчени Акт за
установяване на административно нарушение № GA № 359815 / 15.01.2021
година за нарушение по чл. 174, ал. 3, предложение 1 от ЗДП и Акт за
установяване на административно нарушение № GA № 359816 / 15.01.2021
година за нарушение по чл. 103 от ЗДП.
Въз основа на Акт № GA № 359815 / 15.01.2021 година е издадено
Наказателно постановление № 21-0325-000032 / 20.01.2021 година, а въз
основа на Акт № GA № 359816 / 15.01.2021 година – Наказателно
постановление № 21-0325-000094 / 10.02.2021 година.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена
от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция
полицейски служители Г. Д. Г. и П. ИЛ. ГР. и от приобщените по
предвидения в НПК административнонаказателни преписки.
3
Не се кредитират показанията на М.Г.З. в насока, че на инкриминираната
дата не приятелят му М. Х. М., а той е управлявал лекият автомобил
„Фолксваген Пасат“ с ДК № *** от село Караманци (община Минерални
бани, област Хасково) към село Езерово, за да говори М. с някого, и след
подминаване на населеното място двамата са се скарали, за което З. е слязъл
от автомобила, оставяйки М. в колата, върнал се е в селото и там се е обадил
на негов познат да дойде да го прибере.
Твърденията на този свидетел са изказани с цел да се постави в услуга на
приятеля си, за да избегне жалбоподателят следващата се за неправомерното
му поведение административнонаказателна отговорност, защото са в
противовес с обективните, логични и последователни показания на органите
на реда – свидетелят Г. е категоричен, че от подминаването на фолксвагена те
го следват неотлъчно, а след спиране на моторното превозно средство зад
волана му е М.. Същевременно З. не може да даде логичен отговор с кого е
искал да разговаря приятелят му около 03:00 часа през нощта в селото и защо
са излезли от него.
От правна страна:
По фактически установеното Съдът намира, че наказващият орган
правилно ангажира административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя и за двете нарушения по Закона за движението по пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДП Водач на моторно
превозно средство…, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта… или
не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му …, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000
лв., като текстът инкорпорира в себе си както задължителната норма на
поведение, така и следващите се за неизпълнението й санкции, а от
доказателствената съвкупност по делото безспорно се установява, че на
инкриминираната дата М. Х. М. управлява „Фолксваген Пасат“ с ДК № ***,
тоест същият е „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителни разпоредби
на ЗДП.
4
Съдът намира, че наложените наказания са в границите на посоченото в
закона, съгласно нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, тъй като размерът и на
глобата, и на лишаването от право да се управлява моторно превозно средство
е конкретно определен и административнонаказващият орган не може да го
преценя.
Съгласно чл. 157, ал. 1 от Закона за движението по пътищата,
контролните точки служат за отчет на извършваните нарушения и се
отнемат съобразно допуснатото нарушение – това не е нито наказание, нито
принудителна административна мярка, а фактическо действие с контролно-
отчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана
компетентност, но следва да се отбележи, че в случая правилно е приложена
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне максималния размер
на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които
от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се
отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и
реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение,
съгласно чийто чл. 6, ал. 1, т. 3 за отказ на водач, който управлява МПС,
трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол и / или наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване
за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и / или употребата
на наркотични вещества или техни аналози се отнемат 12 контролни точки.
Правилно е определено от наказващия орган и другото вменено в
отговорност на жалбоподателя нарушение по чл. 103 от ЗДП, съгласно чийто
текст: При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на
пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата
за контрол място и да изпълнява неговите указания.
Необходима предпоставка за съставомерността на нарушението е
възприемането от страна на водача на подаден от надлежен орган ясен и
недвусмислен сигнал за спиране, а от фактите се констатира, че на 15.01.2021
година в село Езерово при подадените от полицейската патрулна кола
светлинни и звукови сигнали и липса на данни за друго моторно превозно
5
средство по това време на пътя М.М. дори увеличава скоростта си на
движение. Отчита се, че след като е следван от полицаите със сигнална лампа
и сирена жалбоподателят все пак решава да преустанови движението на
фолксвагена си, но законовият императив изисква даденото от надлежен
служител разпореждане да се изпълни незабавно, а не по усмотрение на
лицето, към което е отправено. В тази връзка следва да се отбележи, че по
разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДП сигналът за спиране от контролен орган
може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил.
Точно са посочени и следващите се за нарушението санкции по чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДП: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач,
който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране
на движението, като в случая е доказано, че на инкриминираната дата, когато
органите на реда го следват, жалбоподателят е водач на моторно превозно
средство.
Наказанията са в границите на посоченото в закона, съгласно нормата на
чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, а според настоящият състав са съобразени и с
изискването на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и наложени в максимален размер
отговорят на целите по чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани – видно от
приложените към преписките справки за нарушител / водач, жалбоподателят
е правоспособен за моторно превозно средство от категории В и АМ от 2007
година, като до момента с 11 влезли в сила наказателни постановления и 4
фиша е наказван за 25 нарушения на правилата за движение по пътищата,
което го определя на рисков водач с висока степен на обществена опасност.
Всяко от нарушенията – и по чл. 174, ал. 3 от ЗДП, и по чл. 103 от ЗДП, е
формално (на т. нар. „просто извършване“ – когато обществено опасните
последици от деянието настъпват със самото неизпълнение на законовия
императив) и за да са налице признаците на състава му е достатъчно водачът
да не изпълни указанията на контролния орган да спре, както и да откаже да
бъде изпробван за употреба на алкохол. Никое от двете нарушения не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите
нарушения от този вид, за да се счете същото за маловажен случай и да
6
намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като в тази връзка
следва да упомене, че след извършване на деянията, предмет на настоящото
дело, на 06.02.2021 година на М. Х. М. от РУ на МВР - Асеновград са
съставени два акта за установяване на административни нарушения по чл.
150а, ал. 1 от ЗДП и пак по чл. 174, ал. 3, предложение 1 от ЗДП, въз основа
на които на 05.03.2021 година са издадени наказателни постановления.
И Акт № GA № 359815 / 15.01.2021 година, и Акт № GA № 359816 /
15.01.2021 година и издадените по тях Наказателно постановление № 21-
0325-000032 / 20.01.2021 година и Наказателно постановление № 21-0325-
000094 / 10.02.2021 година са конкретизирани по време, място, извършител и
са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от
ЗАНН, като документите са издадени от компетентен орган, съгласно Заповед
№ 8121з-515 / 14.05.2018 година и Заповед № 8121з-825 / 19.07.2019 година
на Министъра на вътрешните работи.
Несъстоятелни са възраженията за допуснати съществени процесуални
нарушения – за да е налице съществено процесуално нарушение, то следва да
води до накърняване на правото на защита на наказаното лице до степен да не
може да организира адекватна отбрана на правата си, какъвто не е настоящият
случай, защото е ясно както какви нарушения и за какви деяния се вменяват в
отговорност на М. Х. М., така какви наказания се налагат за тях.
С оглед на изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Районен съд -
Първомай, първи съдебен състав,
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 21-0325-000032 /
20.01.2021 година на Началника на Районно управление към Областна
дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на М.
Х. М., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 174, ал. 3,
предложение 1 от Закона за движението по пътищата на основание чл. 174,
ал. 3, предложение 1 от Закона за движението по пътищата са наложени глоба
в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от двадесет и четири месеца и на основание Наредба № Iз-2539 / 2012
7
година на Министъра на вътрешните работи са отнети 12 контролни точки.
Потвърждава Наказателно постановление № 21-0325-000094 /
10.02.2021 година на Началника на Районно управление към Областна
дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на М.
Х. М., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 103 от Закона за
движението по пътищата на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за
движението по пътищата са наложени глоба в размер на 200 (двеста) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Първомай: ____________(п)___________
8