Решение по дело №2434/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от „Бургас инвест“ ООД с [ЕИК], представлявано от пълномощника адв. П. Ш. от АК- Бургас, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, против решение № 1091 от 03.11.2023 г., постановено по АНД № 1955/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са развити подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В нея се сочи, че по делото не е установено с допустимите доказателства качеството „работодател“ на търговското дружество и същото не може да бъде субект на нарушението. По същество се иска отмяна на решението и постановяване на друго за отмяна на наказателното постановление.

В съдебното заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на обжалваното решение по изложените в жалбата съображения.

Пълномощникът на ответната страна оспорва жалбата. Не сочи доказателства. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е изменено наказателно постановление № 02-2300082/03.05.2023 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, с което на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено на касатора „Бургас инвест“ ООД административно наказание- имуществена санкция в размер на 3500 лева за нарушение по чл. 275, ал. 1 от КТ, вр. чл. 16, т. 1, б. „б“ от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредбата), като е преквалифицирано извършеното нарушение в такова по чл. 275, ал. 1 от КТ, вр. чл. 40, т. 1 от Наредбата и е намален размерът на наказанието на 3000 лева. В мотивите на съдебното решение е посочено, че търговското дружество е притежавало качеството „работодател“ при и по повод възлаганите еднократни строителни дейности, в т.ч. процесната замазка, изпълнявана на 19.12.2022 г. По отношение на правната квалификация на нарушението е констатирано от съда, че посочената от наказващия орган норма на чл. 16, т. 1, б. „б“ от Наредбата не предоставя информация за конкретното съдържание на неизпълнено задължение, но този порок е приет за несъществен, с оглед пълнотата на съдържащите се в АУАН и НП фактически констатации, като е формиран извод, че непълнотата в правната квалификация е преодолима по пътя на преквалификация на нарушението, чрез изменение на наказателното постановление.

От фактическа страна по делото е установено, че с договор от 07.07.2022 г. касаторът „Бургас инвест“ ООД е възложил на „Комфорт строй 2009“ ООД изпълнението на СМР на сграда със смесено предназначение в поземлен имот с [идентификатор], с обща РЗП от 13999.79 кв.м., с конкретно посочени СМР в приложение 1 към договора- кофраж, фундамент, греди, парапети и вертикални елементи; полагане на бетон, шлайфане на бетонова настилка и др. Установено е също така, че отделни видове СМР в обекта, в т.ч. замазки и зидария, са били изпълнявани от работници, ангажирани пряко от „Бургас инвест“ ООД, с материали и техника, осигурени от същото дружество. На 19.12.2022 г. по изрично възлагане от техническия ръководител А. К. К., изпълняващ функциите на длъжностно лице по безопасност и здраве въз основа на Заповед № БТ 12/17.11.2022 г., бригадирът Х. Г. ангажирал четири лица за полагане на замазка, в т.ч. пострадалото лице Д. И. Д. с [ЕГН]. При полагане на замазката по пода на ет. 7 в обекта, последният паднал в асансьорната шахта и починал. По повод настъпилата злополука била извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“- Бургас, при която било установено, че не са изпълнени изискванията за обезопасяване на асансьорната шахта, чрез поставяне на парапети, капаци, мрежи и др., предотвратяващи падането от височина. От книгата за ежедневен инструктаж и таблица за отчитане явяване/неявяване на работа през м. декември 2022 г. установили, че на 19.12.2022 г. в строителния обект са полагали труд и работници на „Бургас инвест“ ЕООД, на длъжности „зидар“ и „Работник строителство“, както и че с Домусчиев не е сключен трудов договор.

С разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от КТ е въведено задължение за работодателите да осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, с цел отстраняване, ограничаване или намаляване на опасностите за живота и здравето на работника или служителя. Неизпълнението на посоченото задължение съставлява нарушение по чл. 413, ал. 2 от КТ. Според дефиницията, дадена с §1, т. 1 от ДР на КТ, „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. По смисъла на §1, т. 10 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредбата) работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др.).

От данните по делото е видно, че към правнорелевантния момент- 19.12.2022 г. сградата в ПИ с идент. № 07079.602.12 е изградена в груб строеж с издадено удостоверение за степен на завършеност. Това обстоятелство не е спорно между страните, а и данните от писмените и гласните доказателства по делото недвусмислено сочат, че злополуката е настъпила по време на следващ етап на строителството, при извършване на довършителни работи- полагане на замазка в обекта, каквито СМР няма данни да са възлагани на „Комфорт строй 2009“ ООД. Довършителните работи в обекта са извършвани с материали и техника, предоставени от „Бургас инвест“ ООД, от работници (в т.ч. от пострадалия Д. Д.), осигурени от бригадира Х. Г. по разпореждане на техническия ръководител А. К., служител на същото дружество, след конкретизиране на работата от последната и одобряване на ценовата оферта от страна на дружеството. При тези данни следва да се приеме, че касаторът „Бургас инвест“ ООД, като възложител на работата, притежава качеството работодател по смисъла на §1, т. 10 от ДР на Наредбата и наведените в жалбата доводи са неоснователни.

Независимо от изложеното съдът счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени, поради допуснато при издаването му съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон.

От словесното описание на нарушението в наказателното постановление е видно, че касаторът е наказан в качеството на „работодател, като възложител и като строител на част от СМР“. Така формулирано, обвинението е неясно, с оглед спецификата, обема и вида на изпълняваните от различните участници в строителството дейности, и регламентираните с Раздел II от Наредбата задължения за всеки от тях, във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Липсата на яснота относно индивидуализиращите нарушението обективни признаци представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не позволява на нарушителя да се защитава адекватно, съобразно конкретните рамки на обвинението.

Нарушението е [жк], ал. 1 от КТ, чиято бланкетна диспозиция е запълнена с нормата на чл. 16, т. 1, б. „б“ от Наредбата, регламентираща задължението на строителя да осигурява комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи. Според дефиницията на § 1, т. 2 от Наредбата- „строител“ е лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение, а съгласно чл. 163, ал. 1 от ЗУТ строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа. Т. качество касаторът не притежава. В наказателното постановление липсват констатации за поето от последния с писмен договор задължение за извършване на СМР, а и по делото не са налице такива данни. Ето защо, доколкото не е установено от наказващия орган, че същият притежава изискуемото качеството, съдът приема, че незаконосъобразно е санкциониран за неизпълнение на задължението по чл. 16, т. 1, б. „б“ от Наредбата.

Както се посочи по-горе в изложението, нормата на чл. 275, ал. 1 от КТ е с бланкетен характер и не съдържа конкретно правило за поведение, а съдържанието й следва да бъде попълнено с конкретни императивни правни норми, очертаващи дължимото поведение. Това процесуално задължение не е изпълнено от наказващия орган, в нарушение на изискването да формулира обвинението пълно, ясно и точно, по начин даващ възможност на нарушителя да разбере в какво е обвинен, за да изгради защитата си. С наказателното постановление съдържанието на бланкетната норма недопустимо е попълнено с друга, също бланкетна норма- чл. 16, т. 1, б. „б“ от Наредбата, която не съдържа конкретно правило за поведение и изисква последваща индивидуализация. Формираните от първоинстанционния съд изводи в този смисъл принципно се споделят от настоящия съдебен състав.

На основание чл. 63, ал. 7 от ЗАНН районният съд е компетентен да измени правната [жк], когато прилага закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, ако в съобразителната част на наказателното постановление са описани фактическите обстоятелства по извършването му, доколкото нарушителят се защитава срещу предявените му идентични факти. Съдът, обаче, няма правомощие да отстрани допуснатото от наказващия орган нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН в случаите на липсваща или непълна правна [жк], доколкото фактическите и правните рамки на обвинението се очертават с наказателното постановление. Ето защо и доколкото в случая е налице непълнота на фактическите констатации, касационният състав приема, че незаконосъобразно е преквалифицирано деянието с обжалваното решение.

С оглед изложените съображения съдът приема, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността на касатора с обжалваното наказателно постановелние. Като е стигнал до друг извод, БРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.

С касационната жалба е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, но такива не следва да се присъждат на страната, поради липса на доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1091 от 03.11.2023 г., постановено по АНД № 1955/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-2300082/03.05.2023 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, с което на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено на „Бургас инвест“ ООД с [ЕИК] административно наказание- имуществена санкция в размер на 3500 лева за нарушение по чл. 275, ал. 1 от КТ, вр. чл. 16, т. 1, б. „б“ от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Решението е окончателно.