Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Плевен 16.08.2019 г.
в името на народа
плевенски
Окръжен съд, дежурен състав, в закрито заседание на шестнадесети август през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
членоВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
КРИСТИНА Л.
при секретаря ……………………… като
разгледа докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 609 по описа за 2019 г. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по чл.435 и сл. от ГПК.
Със запорно съобщение изх. №30448 от 19.07.2019 г. ЧСИ
Т.К.е наложила на основание чл.450, ал.3 от ГПК, чл.507, чл.508 от ГПК запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника по изп.д. №2019***0401569 – Я.Л.Л.,
получавано от „***“ООД-гр. София. В запорното съобщение изрично е указано на
третото лице, че удръжките следва да се правят при спазване на правилата на
чл.446 от ГПК, т.е. ясно е, че наложеният запор обхваща само секвестируемата
част на трудовото възнаграждение.
Със запорно съобщение изх. №30449 от 19.07.2019 г. ЧСИ
Т.К.е наложила на основание чл.450, ал.3 от ГПК, чл.507, чл.508 във вр. с
чл.446, чл.515 и чл.516 от ГПК запор върху всички вземания на длъжника по
изп.д. №2019***0401569 – Я.Л.Л. от „***“АД до размера на дълга. В запорното
съобщение изрично е указано на банката, че когато от основанието на постъпленията
по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждение за работа,
запора не следва да се изпълнява да размера на МРЗ.
За налагането на запорите длъжницата е узнала от
връчената и на 26.07.2019 г. покана за доброволно изпълнение.
На 31.07.2019 г. Я.Л.Л. е подала чрез пълномощника си Х.Ц.Л.жалба
срещу поканата за доброволно изпълнение с искане да бъдат отменени действията
на ЧСИ по налагане на запор върху банковите сметки, по които получава трудовото
си възнаграждение. Оспорва вземането на взискателя и твърди, че то е погасено
чрез плащане. Заявява, че не е знаела за издаването на заповедите за
изпълнение. Уточнява, че е с 95 % инвалидност, поради което запорите ще
възпрепятстват лечението и.
Препис от жалбата е връчен на
взискателя „***“ООД-гр. София на 09.08.2019 г., но в указания срок не са
подадени възражения.
В
писмените си обяснения ЧСИ Т.К.сочи, че изп. дела първоначално са били
образувани по описа на ЧСИ Р.К.под №2012***0402229 и №2012***0402564, като по
тези дела е имало връчване на покана за доброволно изпълнение, съответно на
25.10.2012 г. и 26.11.2012 г. Уточнява, че това е видно от гърбовете на двата
изп. листа. ЧСИ Т.К.сочи още, че въпреки запора, длъжницата има право да тегли
всеки месец до размера на МРЗ. Моли да се има предвид, че според отговора на
работодателя на длъжницата, нейното ТВ е под МРЗ.
ЧСИ Т.К.е извършила
проверката
по чл.436, ал.4 във вр. с чл.260, 261 и 262 от ГПК
и е изпратил делото на Плевенски Окръжен съд, където то е постъпило на 13.08.2019
г.
Чрез
проверка относно допустимостта и редовността на жалбата при съответно прилагане
на чл.436,
ал.4 във вр. с чл.260, 261 и 262 от ГПК,
Плевенски Окръжен съд установи следното:
С новия ГПК
законодателят ограничи възможността за обжалване на действията на съдебния
изпълнител, като я сведе до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в
закона основания.
Съгласно
чл.435, ал.2, т.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението
върху имущество, което счита за несеквеституемо.
Съгласно
т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013
г., ОСГТК, принудителното изпълнение се
насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху
този обект. Запорът, като изпълнително действие, не подлежи на обжалване. На
обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.
Насочването на изпълнението
се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна
или частична) на запорирано имущество за събирането на определено парично
вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е
имущественият обект за събирането на предявеното вземане.
Съдът намира, че жалбата е подадена
в срок от легитимирано лице - длъжникът
и срещу подлежащо на обжалване действие –
насочване на изпълнението с налагане на запори върху трудовото възнаграждение на
длъжника и върху вземанията му от банка, което я прави допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, защото:
В жалбата си Я.Л.Л. не е изложила твърдения, а още по-малко е представила доказателства
за размера на получаваното от „***“ООД-гр. София трудово възнаграждение. Видно
от справката от НАП, направена от ЧСИ по делото, става дума за 576.96 лв. основна месечна
заплата. От отговора на запорното съобщение на „***“ООД-гр. София става ясно,
че трудовото възнаграждение на Я.Л.Л. е под МРЗ /която в настоящия момент е 560
лв./ и удръжки не са възможни на този етап.
В Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК е прието, че несеквестируемостта се нарушава с налагането
на запор върху изцяло несеквестируемо
вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение. Обобщено е
обаче, че съдебната практика е единна, че съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК, трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и
пенсията са частично секвестируеми,
като наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част. Казано иначе
– налагането на запор върху частично секвестируемо вземане е допустимо
изпълнително действие, тъй като той обхваща само секвестируемата част. При
положение, че към момента трудовото възнаграждение на Я.Л.Л. е под МРЗ,
наложеният със запорно съобщение изх. №30448 от 19.07.2019 г. запор не нарушава
несеквестируемостта.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, наложеният запор върху трудово
възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия не
обхваща нито вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на
минималната работна заплата, нито пропорционално определената несеквестируема част
от това вземане.
Я.Л.Л. не е представила доказателства, че получава
трудовото си възнаграждение именно по запорираната сметка в „***“АД. Дори и да
беше, длъжницата следва да има предвид, че на „***“АД са дадени указания,
съгласно т.13 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, а именно, че: наложеният запор върху сметка на
длъжника в банка не обхваща несеквестируемата част от трудовото възнаграждение
за съответния месец или другото възнаграждение за труд за съответния период,
както и върху пенсията за съответния месец.
В жалбата си Я.Л.Л. се е позовала на основания, които
нямат отношение към обжалването по чл.435, ал.2, т.2 от ГПК. Те биха били
относими при възражения срещу издаването на заповедите за изпълнение по реда на
чл.414 от ГПК, в който случай кредиторът ще има възможност да предяви иск по
чл.422 от ГПК за установяване на вземането си или при оспорване на вземането от
длъжника чрез иск по реда на чл.439 от ГПК. Възраженията по чл.414 от ГПК
следва да се направят пред съдилищата, издали заповедите за изпълнение, респ.
изп. листи, а с иска по чл.439 от ГПК следва да бъде сезиран съответния Районен
съд. В настоящото производство по чл.435 и сл. от ГПК Плевенски Окръжен съд не
дължи произнасяне по повдигнатите в жалбата въпроси относно издаването на
заповедите за изпълнение и изп. листи и относно погасяване на вземането
независимо на какво основание.
Водим от горното, съдът
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като
НЕОСНОВАТЕЛНА жалба с вх. №29323/31.07.2019 г., подадена от длъжницата
Я.Л.Л., с ЕГН: ********** срещу насочването
на изпълнението върху имущество, което счита за изцяло несеквестируемо, по изп.д.
№2019***0401569 по описа на ЧСИ Т.К., с налагането на запор, съгласно запорно
съобщение изх. №30448 от 19.07.2019 г. – върху трудовото възнаграждение на
длъжника, получавано от „***“ООД-гр. София и с налагането на запор, съгласно
запорно съобщение изх. №30449 от 19.07.2019 г. – върху всички вземания на „***“АД-гр.
София.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: