Решение по дело №419/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 07.06.2021 г.

 

    СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

 

    При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 419/2021 г., взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 625 от ТЗ. СГС е сезиран с молба от длъжника „А.Т.“ ЕООД, с която се иска да се открие производство по несъстоятелност. Твърди се от молителя, че  има непогасени парични публичноправно задължения към НАП – по ЗДДС и осигурителни вноски, които към подаване на молбата възлизат на 285 000 лв. Твърди се, че поради състояние на неплатежеспособност молителят не е в невъзможност да изпълни задълженията си. Иска се от молителя да се обяви неплатежеспособността му, респ. състоянието на свръхзадълженост и да се открие производство по несъстоятелност.

     Представен е счетоводен баланс на молителя към 26.02.2021 г., отчет за приходите и разходите.

    Представен е отчет за приходите и разходите за 2020 г.; счетоводен баланс към 31.12.2020 г.

     Представена е справка на НАП за задълженията на молителя към 03.03.2021 г., в която се сочи, че има задължения в размер на 350 262,49 лв., от които главница в размер на 326 898,36 лв. – задължения по ЗДДС и за осигурителни вноски и лихва в размер на 23 364,13 лв.

    Установява се от заключението на ССЕ и обясненията, дадени от в.лице в съдебното заседание на 12.05.2021 г., че показателите на коефицента за обща ликвидност за 2019 г., 2020 г. и към 26.02.2021 г. е 0,0929 ; 0,0030 и 0,0000. Показателите на коефицента за бърза ликвидност са 0,0929; 0,0030 и 0,0000. Показателите на коефицента за незабавна ликвидност  са 0,000  ; 0,0000 и 0,0000. Показателите на коефицента за абсолютна ликвидност са 0,000; 0,0000 и 0,0000.

 

    При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

   Предмет на производството пред първоинстанционния съд е искане на длъжника с правно основание чл.625 ТЗ.

 

    От страна на молителя са направени фактически твърдения за непогасени парични публичноправни задължения към НАП, а в подкрепа на тези твърдения е представена справка на НАП към 03.03.2021 г., която се сочи, че молителят има задължения в размер на 350 262,49 лв., от които главница в размер на 326 898,36 лв. – задължения по ЗДДС и за осигурителни вноски и лихва в размер на 23 364,13 лв.

    Вземането на държавата за дължим данък по ЗДДС е публично вземане, защото попада сред посочените в нормата на чл.162 ал.2 ДОПК вземания. Тези публичноправни задължения на молителя за дължим данък по ЗДДС произтичат от извършваната от него търговска дейност, защото обект на облагане с този данък са предоставяните възмездно стоки и услуги – чл.2 ЗДДС, насочени към печалба, които са в обхвата на извършваната от молителя търговска дейност.

    Доколкото няма данни за погасяване на данъчните задължения по ЗДДС, съдът намира за доказано, че молителят е в неизпълнение на изискуеми парични публичноправни задължения.     При тези факти съдът намира за доказано по несъмнен и категоричен начин наличието непогасени от молителя публичноправни задължения, свързани с извършваната от него търговска дейност.

    Този извод на съда следва да се отнася и по отношение на задължението за плащане на осигурителни вноски, доколкото за извършването на търговска дейност молителят търговец е наел по трудов договор лица, за които се дължи внасяне на осигурителни вноски.

   От събраните по делото доказателства се установяват факти, които сочат, че длъжникът е в продължително обективно и трайно състояние на неспособност да изпълнява текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. От неоспореното заключение на ССЕ и от дадените от в.лице обяснения за поправка в съдебното заседание на 12.05.2021 г. се установява, че още към 31.12.2019 г. краткосрочните задължения на молителя надвишават по стойност неговите краткотрайните активи. Коефицентите за обща и бърза ликвидност са под единица – 0,0929, а коефицентът за обща ликвидност е основен индикатор и има водещо значение за способността на предприятието да посреща задълженията. Неговите ниски нива /под единица/ за целия проверяван от вещото лице период /2019 г., 2020 г. и към 26.02.2021 г./  е основание за фактическия извод за недостиг на краткотрайни активи, който не позволява на длъжника да покрива краткосрочните си задълженията.

     Коефициентът на обща ликвидност има водещо значение и се изразява в съотношението на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви, а при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко от групите краткотрайни активи, но не всичките групи.  Нивата на този коефицент /под единица/ през всичките години от периода 2019 г. – 26.02.2021 г. показват по категоричен и несъмнен начин, че е налице трайно и обективно състояние на невъзможност длъжникът да изпълнява с наличното бързо ликвидно имущество своите краткосрочни парични задължения.

     При тези факти съдът приема за установено по несъмнен и категоричен начин, че длъжникът се намира в трайно състояние на обективна невъзможност да покрива краткосрочните си парични задължения със своите налични краткотрайни активи. Тази обективна невъзможност е в резултат на трайно и продължително състояние на недостиг на бързоликвидни имуществени блага, който е причината за неизпълнението на изискуемите парични задължения.

    В подкрепа този извод са показателите на коефицента за бърза ликвидност, които също са под референтните стойности за периода 2019 г. – 26.02.2021 г., както и показателите на коефицентите за незабавна и абсолютна ликвидност.

   Коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост са помощни, а техните стойности през периода потвърждават извода за лошото финансово състояние на търговското предприятие на молителя. Лошите показатели на коефицента за финансова автономост /с норматив 0,33/ при ниски показатели на коефицентите за обща и бърза ликвидност сочат на състояние на неплатежеспособност на търговеца. Коефицентите за абсолютна и незабавна ликвидност са също спомагателни, поради което техните лоши показатели в конкретния случай /при ниски показатели на общата и бързата ликвидност/ също са в подкрепа на фактическия извод за състояние на неспособност длъжникът да покрива с наличните краткотрайни активи текущите си задължения.

    От събраните по делото доказателства не се установяват факти,  които да сочат, че към настоящия момент молителят длъжник е преодолял влошеното финансово състояние, в което се намира през последните няколко години.

     За начална дата на неплатежеспособността следва да се определи 31.12.2019 г., защото от заключението на ССЕ и от дадените в съдебното заседание на 12.05.2021 г. обяснения за поправка се установява, че към 31.12.2019 г. е налице обективно състояние на невъзможност да се покриват задълженията към всички кредитори. Най-ранната дата, към която със сигурност длъжникът се е намирал в обективна невъзможност да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи, е 31.12.2019 г., доколкото към тази дата в.лице е констатирало в таблицата към заключението, че краткосрочните задължения значително превишават по стойност краткотрайните активи и показателите на коефицентите за ликвидност са под приетите нормативи - 0,0929, 0,0929, 0,0000 и 0,0000.

   С определение от 12.05.2021 г., вписано в книгата по чл.634в ТЗ на 13.05.2021 г., съдът е указал на основание чл.629б ТЗ на молителя длъжник и на неговите кредитори, че в едноседмичен срок следва да внесат сумата от 4000 лв. по сметка на СГС, която е необходима за покриване на началните разноски, ведно с предупреждение, че при непредставяне в едноседмичен срок на документ за внасяне на сумата ще настъпят последиците по чл.632 ал.1 ТЗ. Тъй като не е представен документ за внасяне на определената от съда сума, необходима за покриване на началните разноски, следва да се постанови решение по чл.632 ал.1 ТЗ.

    С оглед на изложеното съдът намира, че следва едновременно да се обяви длъжникът в неплатежеспособност и в несъстоятелност и да се постанови прекратяване на дейността, а производството по несъстоятелност следва да се спре.

    Мотивиран съдът

РЕШИ:

 

    ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖЕСПОСОБНОСТТА на „А.Т.“ ЕООД, ***.

    ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежеспособността – 31.12.2019 г.

    ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ  по отношение на „А.Т.“ ЕООД, ***.

    ПОСТАНОВЯВА  прекратяване дейността на предприятието на „А.Т.“ ЕООД, ***.

    ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „А.Т.“ ЕООД, ***.

     СПИРА на основание чл.632 ал.1 ТЗ производството по несъстоятелност на длъжника „А.Т.“ ЕООД, ЕИК********, по  т. дело № 419/21 г. на СГС, VI-4 състав.

    УКАЗВА на длъжника „А.Т.“ ЕООД, ЕИК******** и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните разноски в размер на 4000 лв.   При непоискване да бъде възобновено спряното производство по несъстоятелност в едногодишния срок по чл. 632 ал. 2 ТЗ, производството ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.

    ОСЪЖДА „А.Т.“ ЕООД, ***, на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС държавната такса в размер на 250 лв.

 

     Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от вписване в ТР.

                                                                                     

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: