Решение по дело №21110/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3716
Дата: 6 август 2020 г. (в сила от 11 ноември 2020 г.)
Съдия: Николай Свиленов Стоянов
Дело: 20193110121110
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№.............

гр. Варна, 06.08.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ Р.ОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести юли две хиляди и двадесета година, в състав: 

   Р.ОНЕН СЪДИЯ: Н. СТОЯНОВ

при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 21110 по описа на ВРС за 2019-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от „М.д.” ЕООД, ЕИК***, иск с правно основание чл.422 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че отв. „Е. С.” АД, ЕИК***, дължи на ищеца сумата 3311.09лв. – платена изцяло, на дата 31.10.2019г., без основание, стойност на коригирана ел. енергия за периода 27.07.2019г. – 24.10.2019г. за обект в ***, вилна зона, с абонатен №*** и клиентски №***, ведно и със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл.410 ГПК – 11.11.2019г. до окончателното й изплащане, която главница е цедирана от потребителя и платец М.Й.М. в полза на ищеца, с цесия от 05.11.2019г. и за която сума е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №18528/2019г. на ВРС.

Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В законоустановения срок длъжникът възразил, поради което за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск. 

Твърди още, че узнал за извършена от ответното дружество проверка на измервателния уред, обслужващ имот, находящ се в ***, вилна зона, с абонатен №*** и клиентски №***, титуляр по партидата на който е бил М.Й.М., при която проверка е било констатирано неточно измерване на електрическата енергия. Във връзка с проверката бил съставен протокол и била извършена корекция на потребената от абоната електроенергия, като на потребителя била начислена сумата 3311.09лв. –стойност на коригирана ел.енергия за периода 27.07.2019г. – 24.10.2019г.

 С договор за цесия от 05.11.2019г. титулярът по партидата, който платил исковата сума преди това, прехвърлил на ищеца вземането си за връщането й, с което последният встъпил в правата на абоната срещу ответното дружество.

Ищецът поддържа освен това, че липсва правно основание за заплащане на исковата сума и излага съображения за това, включващи както такива срещу процедурата от проверката и протоколирането й, така и срещу приложимостта и законността на правилата на ПИКЕЕ, на които ответникът основава вземането.

По същество моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Е. – п. п.” АД депозира писмен отговор, в който не оспорва, че с твърдяния от ищеца абонат (цедент) са били в договорни правоотношения по доставка на ел.енергия до посочения в исковата молба имот; не оспорва начисляването на сочената коригирана ел. енергия за обекта; не оспорва получаването на кокреционната сума от абоната; не оспорва и сключването и действителността на договора за цесия.

Оспорва обаче иска, като в тази връзка навежда доводи, че проверката на електромера е извършена законосъобразно, като процедура и основание, според действащите ПИКЕЕ (от м.04.2019г.) и ЗЕ. В частност процедурата по ПИКЕЕ се твърди, да е изцяло спазена, а основанието на преизчислението да е чл.50, ал.2 и ал.3 от ПИКЕЕ. Сочи още, че при проверката е установено установено неточно измерване на консумираната енергия от СТИ, обслужващо потребителя, което е резултат от неправомерно въздействие (вмешателство в схемата на свързване) и което води до значително неотчитане от СТИ на ползваната ел. енергия. На база на констатациите е извършено служебно преизчисляване на сметката на абоната на осн. чл.50, ал.2 и ал.3 от ПИКЕЕ, с оглед на което поддържа, че посоченото и фактурирано корекционно задължение е дължимо от абоната. 

По същество моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното частно гражданско дело на ВРС, по същото дело на осн. чл.410 от ГПК е издадена в полза на ищеца срещу ответника заповед за изпълнение за процесните суми.

Между страните не се спори, че титулярят по партидата на исковия обект и ответника са били страни по правно отношение за пренос на ел. енергия, които са уредени при ОУ ДПЕЕЕМ, както и че на посочената дата е била извършена проверка на имота на абоната, въз основа на констатациите от която проверка е коригирана сметката на потребителя с процесната сума.

Безспорно е още, че титулярят по партидата на спорния обект е заплатил на ответника исковата сума. Безспорно е също сключването на договор за цесия между потребителя и ищцовото дружество и узнаването за това от ответника.

В о.с.з. на 06.07.2020г. е прието за безспорно още, че при проверката било осъществено обаждане от служители на ответника на телефон „112“ с искане да бъде изпратен екип, но такъв не е бил изпратен официално (което съответства и на приетото писмо от МВР – дирекция „национална система 112“ и на гласните доказателства по делото).

От представения констативен протокол №1105944 се изяснява, че на дата 24.10.2019г. длъжностни лица на „Е. С.” АД, извършили техническа проверка на СТИ, находящо се в ***, вилна зона, с абонатен №*** и клиентски №***. Отразено е още, че при проверката е констатирана гршка при измерването на консумираната енергия, с оглед неправомерно присъединяване към схемата на свързване – чрез неправомерно присъединяване към захранващата мрежа на меден кабел с токови клеми, който свързва директно обекта с мрежата, без да преминава през СТИ. В протокола е отразено още, че същият е подписан от двама служители на „Е. С.“ АД и от един свидетел – с имената Х. И. Х..

Видно от справка за корекция на неточно измерванa ел.енергия, съставена по реда чл.50, ал.2 и ал.3 от ПИКЕЕ и на основание констатациите, отразени в горепосочения протокол, корекцията е извършена за периода 27.07.2019г. – 24.10.2019г. за обект в ***, вилна зона, с абонатен №*** и клиентски №***.

Представена е фактура №**********/25.10.2019г. в която се посочва като дължима от абоната сумата 3311.09лв. – стойност на коригирана ел. енергия за периода 27.07.2019г. – 24.10.2019г. за обект в ***, вилна зона, с абонатен №*** и клиентски №***.

Видно от приетия протокол за монтаж от 07.01.2019г., на тази дата е бил монтиран в обекта на потребителя електромерът за измерване на ел. енергията.

Приет по делото е аналогичен констативен протокол от 12.102016г. отново за същия обект, с който също е било констатирано аналогично вмешателство в схемата на свързване на тогавашния СТИ в обекта на клиента.

От заключението на експерта по назначената СТЕ, което съдът възприема като обективно и обосновано, се установява, че към момента на проверката електромерът е бил в метрологична годност и техническа изправност. Но поради констатирано при проверката вмешателство в схема на свързване на електромера – неправомерно присъединяване към захранващата мрежа на кабел с токови клеми, който свързва директно обекта с мрежата, без да преминава през СТИ – не е била измервана надлежно консумираната енергия (всъщност изобщо не била измервана консумирана енергията, защото кабелът заобикалял СТИ и директно свързвал ел. мрежата с обекта на консумация). Начисленото задължение е математически правилно изчислено според действащите цени на ел. енергията и по коректно приложената за случая методика. Начисленото количество енергия освен това е напълно възможно да бъде реално консумирано за корекционния период с оглед пропускателната му способност. Стойността за периода, ако бъде насложена за един ден, е в размер на 36.79лв. Видно от гласните доказателства обектът всъщност е хотел.

Показанията на св. М.М. съдът преценява с изключително ниска за процеса доказателствена стойност, защото М.М. е собственикът на хотела, обект на проверката (тоест свидетелят е абоната, клиента на ответника, за процесния обект, който е платил задължението и го цедирал на ищеца и който е допустим като свидетел само формално, защото не е страна по делото, с оглед на цесията). Очевидно клиентът сам свидетелства за своята изправност и сочи за причина за състоянието на СТИ действията на служиели на ответника. При това положение свидетелят дава показания, че 19.10.2019г. служители на ответника били извършили (по техни думи) подмяна на захранващия кабел от касетата до таблото на електромера на хотел Р.. Свидетелят ги бил оставил да работят и като се върнал те му казали, че били приключили и възстановили разкъртените в процеса на работа камъни. След четири дни били пристигнало отново служители на ответника и започнали да къртят точно там, където преди това работели точно техните колеги. Показала се муфа, М. се усъмнил в ситуацията и поискал да бъде изваден кабелът в стената за да се види какъв е. Заплашил ги с полиция. Те извадили кабела и единият от тях директно го изкарал и го прибрал. Единият от служителите пишел и протокол. М. казал, че нямал свидетели за протокола, след което единият от служителите потеглил с колата и след десетина минути се върнал „с едно от момчетата, което беше половин час преди тях, с една от колите им, само че облечено цивилно, а преди това беше с униформа“. Това „момче“ не се представило, но разписало протокола, като свидетел. Тогава М.М. се свързал със свой приятел, бивш служител в „Е. п.“, който му разказал, че това е „схема, от която мобилни екипи на „Е. п.“ получават 20% от глоби, наложени, като бонуси“. М. се обадил и на свой приятел – офицер от П. Районно управление, който му пратил екип. Екипът дошъл, видял разкъртеното и си тръгнал, без да изготви документи за проверката. М.М. твърди и че си имал дистанционен електромер в самия трафопост на хотела му, поради което нямало смисъл от описната манипулация, защото „електромерът в трафопоста си отчита едно и също“.

Показанията на св. С.Г. съдът преценява също с оглед на неговата заинтересованост от делото, на осн. чл.172 ГПК, тъй като е служител на ответника, извършил проверката. Но все пак степента на заинтересованост е по-малка от тази на другия свидетел, защото св. М. е самта страна в правтното отношение с ответното дружество,а св. Г. не е страна в отношението. При това положение свидетелят дава показания, че на 24.10.2019. той и негов колега извършили проверка на СТИ в ***, хотел до С. У., по подаден сигнал от колеги. На място те проследили захранващия кабел и тъй като той минавал отстрани на касетата и бил вкопан в стената било нужно разкъртване на мазилката около него, за проследяването. След като било разкъртено се установило, че имало прикачен допълнителен кабел с четири жила и токови клеми и с премахната изолация, който директно навлизал в стената към имота, без да преминава през електромера. След констатиране на това съставили протокол. На проверката присъствали „хора от хотела“, но отказали да подпишат протокола. Поради това служителите на ответника „се качихме на горната улица и спряхме една кола на „В.“ или „М.“...намерихме един свидетел и той дойде на място“. Свидетелят е дошъл след разкъртването на мазилката, кабелът обаче „си стоеше там през цялото време“. Свидетелят собственоръчно написал имената си в протокола и се подписал. Лице с имената Х. И. И. не е служител на „Е.-п.“ и св. С.Г. не познава такова лице, което да работи в ответното дружество.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Фактическият състав на предявения иск се свързва с доказване от ищеца на следните обстоятелства: че между цедента – абонат и ищеца е бил сключен валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца е било прехвърлено спорното вземане; че цесията е била съобщена на ответника; че преди цесията цедента – абонат е заплатил на ответника исковата сума.

В процесуална тежест на ответника е да докаже пълно и главно следните обстоятелства: основанието и размера на вземането си – законосъобразността и правилността на корекцията на сметката на абоната съобразно приложимите ПИКЕЕ, ОУ и другата приложима уредба на отношенията (в т.ч. по процедура) и дължимостта на начислените суми по основание и размер.

Правилата за измерване на количеството електрическа енергия от 2013г.  са отменени изцяло към момента на спорната проверка, с влязло в сила решение на петчленен състав на ВАС на РБ.

В ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. са обнародвани нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на делегирани с разпоредбите на чл.21, ал.1 ЗЕ и чл.83, ал.1 и ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2, ал.1 вр. чл.11 и чл.12 ЗНА Правилата съставляват източник на правото, в качеството си на акт по прилагане на закона, с нормативен характер. Така влизането в сила на новите ПИКЕЕ обосновава принципната възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.

По аргумент от чл.5, ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат действие занапред, ако друго не е изрично предвидено, каквото „друго” предвиждане липсва в ПИККЕ. Следователно разпоредбите на ПИККЕ следва да се отчитат за корекционни процедури с начална дата след 30.04.2019г. Поради това и с оглед датата на процесната проверка разпоредбите на ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г.) следва да се вземат предвид в случая, поради материалния им нормативен характер. При приложението им следва да се държи сметка, че се касае за „акт по прилагане на закон“ по смисъла на ЗНА, чиято юридическа сила е тъждествена с тази на подзаконовите нормативни актове и при противоречие в съответни части с нормите на Конституцията на РБ или със законови разпоредби ПИКЕЕ не могат да се приложат и да бъдат с предимство.

В конкретния случай ответникът основава вземането си на разпоредбите на чл.50, ал.2 и ал.3 от ПИКЕЕ. В тях е предвидено, че при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата ел. енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване, като самото преизчисляване се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване (ал.2). При установена липса на средството за търговско измерване в измервателната система операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява по реда на ал.2 количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на липсата на средството за търговско измерване до последния извършен негов отчет от оператора на съответната мрежа или до датата на последната извършена проверка по чл. 42, ал.5 ПИКЕЕ, предхождащи датата на констатиране на липсата на средството за търговско измерване (ал.3). Във всеки случай самотопреизчисляване се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49 от ПИКЕЕ. Съгласно чл.49, ал.1 ПИКЕЕ при извършване на проверки по реда на тези правила, с изключение на чл.42, ал.5, изр.2 от ПИКЕЕ, операторът на мрежата съставя констативен протокол. Същият се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител, а при отсъствие на ползвателя или негов представител при съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от свидетел, който да не е служител на оператора (ал.2 и ал.3). В констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв (ал.3, изр.2).

Тези изисквания са предвидени с цел гаранция на правата на потребителя да бъде запознат с действителните обстоятелства при проверката, защото тя се извършва само от служители на ответника. Правилото е проверката да бъде пред и в присъствие на абоната. Отклонение е предвидено само когато е невъзможно по обективни причини той да бъде намерен или той откаже да подпише (което се удостовери). В този случай следва протоколът да бъде раписан и от независим свидетел. Тук обаче следва едно важно уточнение – формалното наличие на свидетелски подпис в протокола изобщо не е достатъчно за спазване изисквания на закона. Смисълът на свидетелското приподписване е не просто някакви лица да поставят подпис под протокола, а те самите да възприемат извършените пред тях действия от служителите на дружеството – доставчик и тези действия да удостоверят за вярност с поставяне на подписа си (така и Решение №926 от 28.05.2018 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 704/2018г. ; Решение от 10.07.2017г. по в.гр.д. №1287/2017г. на ВОС и др.). Затова за да бъде реално спазено изискването на чл.49, ал.3 ПИКЕЕ следва свидетелят да присъства през абсолютно цялото време на проверката – от осигуряването на достъп до помещението, в което се намира електромера и отварянето на същото, през установяването на всички етапи от проверката, до попълване и подписване на протокола, заедно с проверка за съответствие между протоколирано и реално проведено пред свидетеля. Само тогава протоколът може валидно да бъде противопоставен на неприсъствалия потребител, защото само така ще се спази и смисъла и целта на закона и ПИКЕЕ. Тъй като всъщност по съобразно чл.180 ГПК и по арг. от противното от чл.179 ГПК, документ от частноправен субект и без подписа на лицето, чиято правна сфера се накърнява от него, по принцип не обвързва последното лице и служи за доказателство само, че вписаните изявления са направени от вписаните лица.

В настоящия случай от гласните доказателства се изясни, че служителите на ответника „се качихме на горната улица и спряхме една кола на „В.“ или „М.“...намерихме един свидетел и той дойде на място“; свидетелят дошъл след разкъртването на мазилката, но кабелът „си стоеше там през цялото време“; след като дошъл свидетелят собственоръчно написал имената си в протокола и се подписал. При тези данни възниква съмнение какво реално било състоянието на място преди, по време и веднага след направеното „разкъртване“, едва което разкрило пред служителите на ответника и неправомерното заобикаляне на СТИ от захранващия обекта кабел. Ето защо в конкретиката на случая би могло да се приеме, че проверката и протоколът не са изпълнени стриктно по нормативните изисквания и по общите правила на доказването в гражданския процес, поради което и констативният протокол да бъде доказано противопоставим на клиента.

На следващо място съгласно чл.49, ал.3, изр.2 от ПИКЕЕ в констативния протокол следва да се отбелязват присъстващите на проверката лица, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв. С разпоредбата се въвежда изискване за доказване на отказ на потребителя или представляващия го, да подпише. В процесния протокол липсва подобно отбелязване, поради което всъщност и твърдяния отказ на клиента не се доказва по надлежния начин.

На следващо място чл.49, ал.4 ПИКЕЕ предвижда в случаите по ал.3 да се изпраща на абоната, в седемдневен срок от съставянето на КП, самият протокол, от оператора на съответната мрежа, с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие с предоставени от ползвателя данни за контакт. В случая няма преки доказателства за спазване и на това изискване.

В допълнение – още в исковата молба ищецът е въвел твърдението, че три дни преди спорната проверка служители на ответника са положили захранващия кабел до обекта на абоната, който след това е бил констатиран за неправомерно присъединен. Тези фактически твърдения на ищеца не са изрично оспорени нито с отговора, нито в о.с.з., което също създава известна индиция и съмнение за изправността на страните в правоотношението. А в крайна сметка за да може да се ползва от правомощието по коригиране на ел. енергия към задна дата следва операторът на мрежата да е изряден в действията си и процедурата за случая.

В заключение по изложените съображения съдът намира, че по делото не се установи по надлежен начин наличието на основание и законосъобразност на извършеното „начисляване” на сметката на абоната, с оглед на което се явява недоказано от ответната по иска страна, че процесна сума му се следва. Поради това искът е основателен и следва да бъде уважен.        

По разноските: Предвид изхода на спора и представените доказателства, на ищеца се следват 66.12лв. (държавна такса), 30.00лв. (част от депозит СТЕ); 30.00лв. (депозит свидетел) и 338.66лв. (уважено възражение за прекомерност и минимален адвокатски хонорар след измененията от 15.05.2020г.).

На осн. ТР №4/18.06.2014г. съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за присъдените разноски в заповедното производство.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Е. С.” АД, ЕИК***, дължи на „М.д.” ЕООД, ЕИК***, сумата 3311.09лв. – платена изцяло, на дата 31.10.2019г., без основание, стойност на коригирана ел. енергия за периода 27.07.2019г. – 24.10.2019г. за обект в ***, вилна зона, с абонатен №*** и клиентски №***, ведно и със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК – 11.11.2019г. до окончателното й изплащане, която главница е цедирана от потребителя и платец М.Й.М. в полза на ищеца, с договор за цесия от 05.11.2019г. и за която сума е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №18528/2019г. на ВРС, на осн. чл.422 ГПК.

ОСЪЖДА „Е. С.” АД, ЕИК***, да плати на „М.д.” ЕООД, ЕИК***, сумата от 464.78лв. – разноски в исковото производство пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА „Е. С.” АД, ЕИК***, да плати на „М.д.” ЕООД, ЕИК***, сумата от 528.22лв. – присъдени разноски в заповедното производство, на осн. ТР №4/18.06.2014г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

Р.ОНЕН СЪДИЯ:……………