№ 190
гр. Ловеч, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20224310200733 по описа за 2022 година
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство - Серия К №6196810 на ОД на МВР Ловеч на Т. П. Т., ЕГН **********
– законен представител на фирма „*****“ ЕООД, ЕИК ***** е наложена на основание
чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 600,00 лева за извършено
нарушение на чл.21, ал.2 във в вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 13.07.2022 год. в 12.31
часа в обл. Ловеч, ПП І-4, км 34+900, землището на с. Микре, с АТСС ARH CAM S1
насочено в посока гр. София, снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за
населено място 50 км./ч., въведена с ПЗ Д-11 и приспаднат толеранс от 3 км, с МПС *****,
вид т.а. с рег. № ОВ ****** ВМ е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство №120сd3d. Посочено е, че при разрешена скорост от 50
км.ч. е установена скорост от 91 км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с
41 км.ч.
Срещу Електронния фиш в законоустановения срок е подадена жалба от Т. П. Т.,
чрез адв. К. П. от САК, в която излага, че издадения ЕФ е неправилен и незаконосъобразен,
и като такъв моли да бъде отменен. Излага, че в ЕФ е посочено, че нарушението е
извършено в населено място – землището на с. Микре, като съгласно разпоредбата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, максимално допустимата скорост в мястото на нарушението била 50 км.ч.
Сочи, че в същото време нарушителят е наказан за нарушение на разпоредбата на чл.21,
ал.2 от ЗДвП, което в случая не кореспондирало със събраните по делото доказателства и
изложената в ЕФ фактическа обстановка. Сочи, че давайки неправилна правна
квалификация на извършеното деяние - такава по чл.21, ал.2 от ЗДвП, АНО е допуснал
съществено процесуално нарушение, което правило ЕФ незаконосъобразен и като такъв
1
моли да бъде отменен изцяло. Моли съдът да им присъди и направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него, редовно
призован, не се явява и процесуалният му представител адв. П., която е депозирала писмена
молба с вх. №9638/28.10.2022 г., с която е направила искане делото да се разгледа в нейно
отсъствие, посочила е че няма искания за събиране на нови доказателства и е изложила
аргументи в подкрепа на жалбата. Претендира и адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ,
бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата
срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране
на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателят и наказващият орган
/жалбата е депозирана в РС Ловеч на 17.09.2022 г. като предвид на това, че процесния ЕФ е
връчен на жалбоподателят на 16.09.2022 г. се явява подадена в срок/, относно преценката за
допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че жалбата е депозирана в срок
и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.
В издадения електронен фиш видно от словесното описание на нарушението е
посочено, че процесното МПС се е движило със скорост от 91 км/ч при ограничение на
скоростта за населено място - 50 км/ч, с превишение от 41 км/ч. Посочено е и мястото на
извършване на нарушението – в обл. Ловеч, ПП І-4, км 34+900, землището на с. Микре, в
населено място. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство
- система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение АTСС „АRН САМ S1”.
На техническото средство, видно от събраните по делото доказателства е извършена
метрологична проверка /Протокол от проверка №58-СГ-ИСИС/17.05.2022 г. / със срок на
валидност 1 година. Приложена е и фото снимка по делото, надлежно заверена, за
установяване и онагледяване мястото на проверката. При преминаване покрай техническото
средство, снимащо и в двете посоки, същото фиксирало скорост на движение на
автомобилът - 94 км. час, при разрешени 50 км. час, населено място, като било засечено
превишение на разрешената скорост на движение от 41 км. час, след приспадане на
процента грешка, с който работи уредът (в полза на жалбоподателят). При обработка на
заснетите данни, служител при ОД на МВР Ловеч установил извършеното нарушение.
Поради това бил издаден електронния фиш, с който на жалбоподателят, в качеството му на
законен представител на ЮЛ собственик на процесното МПС е наложено цитираното по –
горе наказание. В обстоятелствената част на ЕФ се съдържа информация за това къде и кога
е извършено нарушението, от кого е извършено, с какво МПС и най - важно как е установена
2
забраната, която жалбоподателят е нарушил – изрично АНО е записал, че за процесния
участък е бил населено място за който максимално разрешената скорост е 50 км.ч. В ДВ бр.6
от дата 16.01.2018 г. е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба №8121з-
532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
Министъра на вътрешните работи, съгласно &6 на която в чл.16, е създадена ал.5, съгласно
която „При съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена
скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за
установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада
максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003
г.).“
В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи
различни от посочените факти.
Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира
правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като
същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства
снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи,
заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива
технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по
безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената
скорост или да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено
доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване,
е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, с процесния автомобил е
било осъществено посоченото от административно - наказващият орган нарушение. С оглед
на което съдът намери, че е безпредметно да се установяват и разпитват като свидетели по
делото екипът на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч работил по случая.
Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят, като в случая
не е издаден АУАН, а електронен фиш, тъй като защитата против издаден фиш е
регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие.
В случая не е приложимо Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по
Тълкувателно дело №1/2013 г. на ВАС на РБ, с оглед изменението на ЗДвП, където реално е
разрешено използванe на мобилни устройства за заснемане на нарушения.
Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с
3
техническо средство - с АТСС „ARH CAM S 1” №11743с0, което е одобрено /л.17 и л.18 от
делото/. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства – копие на
удостоверение за одобрен тип средство за измерване /л.18 от делото/, копие от протокол от
проверка №58-СГ-ИСИС/17.05.2022 г. /л.17 от делото/ от които се установява по безспорен
начин техническата годност на използваното в случая техническо средство.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.”. Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка. В 14 - дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. При издаване на ЕФ е
спазена и процедурата, същият да бъде предявен на представляващия дружеството, тъй като
видно от справката за собственост, собственик на процесния автомобил е „*****” ЕООД.
От служебно направена справка в ТР се установява, че управител на „*****” ЕООД е
жалбоподателят Т. Т.. В случая АНО изхождайки от разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП
правилно е издал процесния ЕФ срещу жалбоподателят, за който са налице категорични
доказателства, че е управител на дружеството собственик на процесното МПС и има
представителна власт. Видно от събраните по делото доказателства същия не е възразил и
не е заявил да е предоставял автомобила на друго лице. Наказанието е наложено при
условията на чл.188, ал.2 от ЗДвП, и ако жалбоподателят е счел, че не е извършил
нарушението, или, че не следва да бъде ангажирана неговата отговорност е следвало след
като му е бил връчен ЕФ да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като
депозира писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В случая видно от
събраните по делото доказателства жалбоподателят не е оспорил тези обстоятелства и не е
депозирал декларация от която да се установява, че не той а друго лице е управлявало
процесното МПС на процесната дата. Не е направил и възражение по смисъла на чл.189,
ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че правилно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателят Т. Т..
Съдът намира, че е спазено и изискването за изготвяне на протокол за използването
на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани
4
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена
от Министъра на вътрешните работи, като в тази връзка по делото са приложени, приети и
вложени: снимка на разположението на АТСС и протокол за използване на АТСС с рег.
№906р-6089/14.07.2022 г., които по безспорен начин потвърждават извършването на
последното. Към датата на извършване на нарушението – 13.07.2022 г. чл.7 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 г. е бил отменен, като е отпаднало и изискването местата за
контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се
обозначават с пътен знак Е24 и оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.
На следващо място, в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г.
на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и
наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие /съгласно
чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно
постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния
фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в
чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира име на издателя му и негов подпис,
а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.
Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед
ускорената процедура няма състезателен характер. Предвид изложените съображения
обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден.
По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за
управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден
на 28.07.2022 г., т.е. в срока по чл.34 от ЗАНН. Същия е вречен на жалбоподателят на
16.09.2022 г. от което следва, че е спазен и законоустановения срок за обжалване на същия.
Видно от ЕФ същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е
компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.
При издаването на ЕФ е направено точно описание на нарушението, датата и мястото
на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, както и обстоятелствата,
при които е извършено. Посочени са ЕИК на дружеството ползвател на автомобила, както и
ЕГН и адрес на жалбоподателя. Индивидуализиран е и автомобила, който е бил заснет от
техническото средство. Посочено е в обстоятелствената част на ЕФ и че вмененото
нарушение се изразява в управление на лекия автомобил в населено място със скорост над
максимално разрешената от 50 км/час. Същата е законово регламентирана в разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Последната обаче е посочена в процесния ЕФ като привръзка на чл.21,
ал.2 от ЗДвП, който текст всъщност е посочен, като нарушен. В този смисъл са основателни
доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за това, че посочената цифрова
квалификация на нарушението не кореспондира със словесното му описание. Нормата на
чл.21, ал.2 от ЗДвП предвижда, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се
5
превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Това са
знаците от група „В“, с които се въвежда забрана и съответно се отменя въведена забрана. В
частност това е знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“. В
случая, от словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено
се установява, че нарушението е извършено в населено място - с. Микре, област Ловеч, като
неправилно, в обстоятелствената част на ЕФ е посочено, че ограничението е въведено с ПЗ Д
- 11. Този пътен знак е от групата знаци със специални предписания и означава „Начало на
населено място“, поради което съдът приема, че с посочването му само допълнително е
пояснено обстоятелството, че автомобилът е заснет да се движи в населено място. П.з. Д 11
не въвежда забрана и не е относим към разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Забраната да не
се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона –
чл.21, ал.1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно
изложените в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето
производство факти. Така констатираното, обаче, не съставлява съществено процесуално
нарушение, в какъвто смисъл са наведените от жалбоподателя доводи. Не може да се
приеме, че е нарушено правото му на защита, в частност да узнае в извършването на какво
нарушение го обвиняват, тъй като той е правоспособен водач на МПС и като такъв следва
добре да познава правилата за движение по пътищата. В случая при направеното словесното
описание на нарушението ясно е индивидуализирано мястото, където се твърди, че е
извършено нарушението, а именно в землището на с. Микре, област Ловеч, като изрично е
посочено и че се касае за населено място, където максимално разрешената скорост, съгласно
чл.21, ал.1 от ЗДвП е 50 км.ч. Установеното относно квалификацията на нарушението дава
основание на съда да измени обжалвания ЕФ, съгласно правомощията дадени му с
разпоредбата на чл.63, ал.2, т.4, при условията на ал.7, т.1 от ЗАНН. От обсъдените по - горе
доказателства не се установиха обстоятелства различни или непосочени в словесното
описание на нарушението, които да касаят съществени елементи от състава на описаното
нарушение и неговия автор. Безспорно е, че описаното в обстоятелствената част на ЕФ
съставлява нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, която обаче, неправилно е
посочена от наказващият орган, като привръзка към нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Няма
данни да е осъществен състава на последната, тъй като никъде в обстоятелствената част не е
отразено, че разрешената за населено място скорост от 50 км/ч е била ограничена със знак В
26. Приложена е обаче, правилната санкционна норма за нарушение на скоростния режим в
населено място, тази по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП. При това положение се установява, че
следва да се приложи закон за същото административно нарушение ( нарушение на
скоростния режим в населено място), без да е налице съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, като обжалвания ЕФ се измени в частта касаеща
цифровата квалификация на нарушението, като вместо посочената чл.21, ал.2, във връзка с
чл.21, ал.1 от ЗДвП се отрази квалификацията по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл е и
даденото с ТР № 8 от 16.09.2021 г. по т.д. № 1/2020 г. на ВАС разрешение относно
възможността районният съд в настоящето производство да преквалифицира описаното в
електронния фиш изпълнително деяние, подвеждайки установените от
6
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да
отменя ЕФ. Следва да бъде уточнено, че цитираното тълкувателно решение на ВАС визира
наказателните постановления, но мотивите и разрешението, което е дадено с него касаят и
електронните фишове, по аргумент от разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП и с оглед
обстоятелството, че електронният фиш е един от актовете, с които законът предвижда
приключването на образуваното административнонаказателно производство – чл.58д от 8 от
ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и
приема посочените във фиша фактически констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 600 лева, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
При този изход на делото направеното от жалбоподателя искане за присъждане на
направените по делото разноски следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4, във връзка с ал.7, т.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство - Серия К №6196810 на ОД на МВР Ловеч, с който на
Т. П. Т., ЕГН ********** – законен представител на фирма „*****“ ЕООД, ЕИК ***** е
наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на
600,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във в вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство - Серия К №6196810 на ОД на МВР Ловеч, в
останалата част, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Оставя без уважение искането на Т. П. Т., ЕГН ********** за присъждане на
направените по делото разноски за адвокатска защита, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7