МОТИВИ
по НОХД № 155/2010г. по описа на Районен съд-гр. Монтана
Подсъдимият С. Р.Р. xxx е обвинен в това, че
на 19.01.2010г., в гр. Монтана, след като е осъден с влезли в сила присъди, постановени
по НОХД № 96/2003г. по описа на РС-гр. Монтана, влязла в сила на 7.05.2003г. и
по НОХД № 394/2003г. по описа на РС-гр. Монтана, в сила от 7.05.2003г. за
извършени деяния по чл. 343б, ал. 2, във вр. с ал. 1 и по чл. 343б, ал. 1от НК,
управлявал моторно превозно средство-лек автомобил, марка “Форд”, модел ”Таленто”,
с ДК № xxxxxx, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а
именно -2.43 промила на хиляда, установено по надлежния ред-с физикохимическа
експертиза, обективирана с протокол № 1894/21.01.2010г. на НТЛ при ОД на МВР-гр.
Монтана -престъпление по чл. 343б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и правната му
квалификация. В хода по същество пледира, че фактическата обстановка отразена в
обстоятелствената част на обвинителния акт е доказана по безспорен и несъмнен
начин. С оглед на обстоятелството, че подсъдимият признава фактическата
обстановка такава, каквато е отразена в обстоятелствената част на обвинителния
акт, не я преповтаря, а се спира на вида и размера на наказанието, което следва
да бъде наложено на подсъдимия. Тъй като с деянието си, подсъдимият е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК, счита, че в конкретния случай не са
налице смегчаващи отговорността обстоятелства-, напротив, деянието извършено от
подсъдимият е с изключителна степен на обществена опасност, с висок процент на
алкохолно опиянение, отежняваща предходна съдимост. предлага на съда да наложи
на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което да
бъде изпълнено ефективно. По отношение на наказанието “лишаване от право да
управлява МПС”, предлага на съда да наложи това наказание за срок от две години,
с цел да се опази обществото от други негови такива деяния.
Подсъдимиаят С.Р.Р. разбира в какво е обвинен и се съгласява
с отразената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка.
Моли съда да му наложи наказание глоба или пробация.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът след като прецени събраните доказателства във
връзка със становищата и доводите на страните, приема за установено следното:
На 19.01.2010г. свидетелят С.В.М.-xxx, заедно с
негов колега, били на смяна за времето от8.00ч. до 20.00ч. След обяд свидетелят
М. бил изпратен от оперативния дежурен при РУ на МВР-гр. Монтана да извърши
проверка по сигнал, че лице употребило алкохол, управлява лек автомобил, марка
“Фият”, модел “Таленто” с ДК № xxxxxx. Служителите на реда веднага потеглили
към мястото. Движейки се по ул. ”Д. Подвързачов”, забелязали автомобила. Последният
завил на дясно, на кръстовището между улиците “Д. Подвързачов” и “Асен
Златаров” и продължил да се движи по ул. ” Асен Златаров”, след което завил по
ул. ”Н. Вапцаров”. Докато автомобилите се движели по ул. ”Д. Подвързачов”, служителите
на полицията подали светлинен и звуков сигнал към водача на л. а. ”Фиат”, но
последният не се подчинил и не спрял, а продължил движението си. За това негово
поведение, свидетелят М. докладвал на оперативния дежурен.
Междувременно, по ул. ”Н. Вапцаров” със служебния
автомобил се движел свидетеля П.А., също служител на РУ на МВР-гр. Монтана. По
радиостанцията чул съобщението на своите колеги и в този момент видял пред себе
си проследявания автомобил, като го последвал. Водачът на автомобила завил по
ул. ”Д-р И. Каменов” и там бил спрян за проверка от свидетеля А.. Пристигнал на
мястото и свидетеля М.. А., в качеството си на проверяващ, поискал от водача, който
пътувал сам, документите за проверка. При проверката свидетелите установили, че
нарушителят е подсъдимия С.Р.Р. xxx. Свидетелите констатирали, че водача лъха
на алкохол и свидетелят А. го изследвал с техническо средство “Алкотест Дрегер
7410”, с фабричен номер 0087.Уредът отчел наличие на алкохол в издишания от
водача въздух в размер на 2.03 промила. На нарушителя свидетеля А. му съставил
АУАН № 358/19.01.2010г., който последния подписал без възражение. Бил му
издаден и талон за медицинско изследване на кръвна проба, от който подсъдимият
се възползвал.
Видно от извършента физикохилическа експертиза на
кръвна проба, иззета от нарушителя на 19.01.2010г. , е констатирано наличие на 2.43
промила летливи редуциращи вещества, изчислени като етилов алкохол.
На основание заповед № 358/20.10.2010г. на
Началника на РУ на МВР-гр. Монтана, СУМПС на подсъдимия Р. е отнето и в момента
се съхранява в РУ на МВР-гр. Монтана.
Видно от справката за нарушител на сектор “КАТ”при
ОД на МВР-гр. Монтана /на л. 17 от дознанието/, подсъдимият е правоспосочен
водач на МПС и многократно е наказван за нарушения на ЗДвП, включително и за
управление на МПС в пияно състояние.
Подсъдимият е осъждан многократно и за
престъпления от общ характер, преобладаващи за отнемане на чуждо имущество. Освен
това е осъждан два пъти за извършени деяния по чл. 343б, ал. 1 и по чл. 343б, ал.
2 от НК, а именно-по НОХД № 96/2003г. по описа на РС-гр. Монтана, влязла в
законна сила на 7.05.2003г., за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и му е
наложено наказание-глоба в размер на 500 лв., както и наказание “лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 8 месеца. И с присъда по НОХД № 394/03г. отново
по описа на РС-гр. Монтана, влязла в сила на 7.05.2004г., за престъпление по чл.
343б, ал. 2 от НК, за което му е наложено наказание “глоба” в размер на 300 лв.,
както и наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години. В
съдебно заседание подсъдимият заяви, че до момента не е изпълнил така
наложените наказания “глоба”.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от
събраните на досъдебното производство писмени доказателства, справка за
съдимост, протокол № 1894/21.01.2010г. на НТЛ при ОД на МВР-гр. Монтана, писма,
справки за годност на алкотест, докладна записка и справка-характеристика, АУН,
талон за медицивско избедване, както и от показанията на разпитания в съдебно
заседание свидетел П.И.А.. Съдът прочете и приобщи към делото, при съгласие на
страните, протокола от разпита на досъдебното производство на редовно
призования, но неявил се свидетел С.В.М..
Съдът кредитира показанията на свидетеля А., тъй
като споделя лични впечатления, не е заинтересован от изхода на делото, показанията
дадени показания под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. Свидетелските
показания са правдиви, логични и се подкрепят напълно от събраните в хода на
наказателното производство писмени доказателства.
С оглед на установеното от фактическа страна съдът
намира, че с поведението си подсъдимият С.Р.Р. е осъществил от обективна страна
състава на престъпление по чл. 343б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК: на 19.01.2010г.,
в гр. Монтана, след като е осъден с влезли в сила присъди по НОХД № 96/2003г. по
описа на РС-гр. Монтана, по чл. 343б, ал. 1 от НК, влязла в сила на 7.05.2003г.
и по НОХД № 394/2003г. по описа на РС-гр. Монтана, по чл. 343б, ал. 2, във вр. с
ал. 1 от НК, в сила от 7.05.2005г., управлявал моторно превозно средство-лек
автомобил, марка “Форд”, модел “Таленто”, с ДК № xxxxxx, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно-2.43 промила на хиляда, установено
по надлежния ред-с физикохимическа експертиза резултатът от която е отразен в
протокол № 1894 от 21.01.2010г. на НТЛ при ОД на МВР-гр. Монтана.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК-подсъдимият е съзнавал, че управлява след
като е употребил алкохол, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и въпреки това е управлявал автомобил в
това си състояние-искал е тяхното настъпване.
Съдът призна подсъдимия Р. за виновен в извършване
на деянието по чл. 343б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и при условията на чл. 54
от НК го осъди на четири месеца лишаване
от свобода
При съобразяване предпоставките на чл. 61, т. 2 от НК, съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на така наложеното
наказание, което да бъде изтърпяно в затвор или затворническо обжещитие от
закрит тип.
Съдът наложи на подсъдимия Р. и наказание ГЛОБА в
размер на 100 лв.
На основание чл. 343г от НК съдът наложи наказание
“лишаване от право да управлява МПС”, за срок от две години.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът
съобрази всички обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация. Съдът
съобрази обществената опасност на деянието-изключително висока, с висок отзув
на обществена укоримост, подбудите за неговото извършване, обстоятелствата при
които е извършено-първоначално не се е подчинил да дадените светлинен и звуков
сигнал на полицейските служители, степента на обществената опасност на дееца-осъждан
мнокогратно за престъпление против собствеността и обществения ред. Не е
изпълнил наложените му наказания “глоба” в полза на държавата, като не е
заплатил посочената в присъдите сума. Смегчаващи вината обстоятелства са признанието
на вината. Отегчаващите вината обстоятелства произтичат от степента на обществената
опасност на деянието и дееца, предходна съдимост, упоритост при осъществяване
на престъпния състав на чл. 343б, ал. 1 и ал. 2 от НК.
С така наложеното по вид и размер на наказание
съдът счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и
генерална превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително
и възпитателно по отношение на този подсъдим и по отношение на останалите
граждани.
При така изложените мотиви, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: