Р Е Ш Е Н И
Е № 55
гр. Търговище, 28.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище,
първи касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети март две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
при секретаря Стоянка Иванова и с
участието на прокурора Васил Ангелов, като разгледа докладваното от
председателя КНАХД № 41 по описа на АС – Търговище за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе против решение № 60 от 16.02.2021г.
на Търговищкия районен съд, постановено по НАХД № 32/2021г. Касационните
основания, които се сочат са недопустимост, нарушение на закона и съществено
процесуално нарушение. Поддържа се, че районният съд се е произнесъл по
недопустима жалба, тъй като същата е била подадена след изтичане на
седмодневния срок за обжалване на наказателното постановление. В условията на
евентуалност се поддържа, че съдът неправилно е приложил закона. Прави се
искане за отмяна на решението и за потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът – К.И.К. чрез пълномощник
оспорва касационната жалба. Счита, че решението следва да бъде оставено в сила,
тъй като изцяло е съобразено с материалния закон.
Представителят на ТОП дава
заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на ТРС следва да бъде потвърдено.
Административен съд – Търговище,
първи касационен състав, при преценка на допустимостта на жалбата и след като
извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с
жалбата касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК,
установи следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
С обжалваното решение ТРС е отменил
наказателно постановление НП № 38-0001878
от 30.10.2020 година на Директор РД „АА“, гр. Русе, с което на К.И.К. ***, за
нарушение на чл. 139, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 101, ал. 4 от ЗДвП във вр. с Приложение
5, част първа, т. 5.2.1, б. „а“ от Наредба № Н- 32/16.12.11 година на МТИТС на
основание чл.179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба” в
размер на 500.00 (петстотин) лева.
За да постанови този резултат
районният съд е приел, че нарушението не е доказано по безспорен начин, както
от обективна, така и от субективна страна. В същото време фактическите
установявания на съда се свеждат до преразказ на изложеното в наказателното
постановление и изведената на база свидетелските показания констатация, че на
последна задна външна гума е липсвала една шпилка и гайка, една от общо десет. Съдът
е приел, че няма доказателства, че констатираната неизправност е „опасна“. По
тези съображения наказателното постановление е отменено.
Решението е допустимо, тъй като по
делото липсват доказателства, че жалбата е просрочена и че наказателното
постановление е било съобщено чрез препоръчаното писмо, на което се позовава
административния орган. Отбелязванията в обратната разписка не могат да се
свържат по какъвто и да било начин с процесното наказателно постановление.
Решението е неправилно, тъй като не
е съобразено с материалния закон, в частност с правилата за доказателствената
тежест и събраните по делото доказателства. По делото е безспорно установено
управлението на МПС от К.И.К. *** със следната техническа неизправност: липса
на шпилка и гайка на една от външните гуми, на посочената дата и място в
наказателното постановление. От показанията на свидетелите се установява още,
че поради констатираните обективни признаци – следи от ръжда и наваряване,
неизправността не би могла да е възникнала в деня на проверката. Кога точно е
възникнала повредата не е елемент от състава на нарушението. На следващо място
евентуални пропуски в дейността на контролните органи, които нямат отношение
към установяване на нарушението, издаването на АУАН и НП, са ирелевантни. Преценката
дали неизправността е „опасна“ е правна, доколкото законодателят подробно е
класифицирал възможните неизправности на превозните средства в три групи, в
една от които са именно „опасните“. Дали и защо не е издадена заповед за
налагане на принудителна административна мярка няма отношение към преценката
дали е осъществен състав на нарушението. Дали е извършена техническа проверка
на автомобила преди тръгването не е обстоятелство, което да има отношение към
състава на нарушението. Установяване на нарушение единствено въз основа на
свидетелски показания е допустимо по закон. В тази връзка следва да се посочи,
че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното.
По изложените съображения съдът
приема, че решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН. При осъществяване
на правомощията си по чл. 222, ал.1 от АПК и въз основа на фактите, установени
от районния съд, настоящият съдебен състав, прави следните правни изводи: От
формална страна наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, в изпълнение на функциите му и в
него се съдържат всички изискуеми от закона реквизити. В хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като наказателното постановление съответства на
материалния закон. Наложеното наказание е в законоустановения абсолютен размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал.1 от Закона за движението по пътищата актовете се съставят от длъжностните
лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Според чл. 166, ал.1, т.1
от същия закон министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"
контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз
за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с
извършването на превоза. Като служител на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" – Русе, актосъставителят е имал правомощия да съставя
актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по
пътищата. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции,
съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е
надлежно предявен по реда на чл. 43, ал.1 от ЗАНН. Посочването в него на един
свидетел не е съществено процесуално нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал.12 от ЗДвП наказателните постановления по този закон се издават от министъра
на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Началникът
на регионална дирекция "Автомобилна администрация" – Русе е
упълномощен да издава наказателни постановления за установени нарушения на
Закона за движението по пътищата със Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Административно–наказващият
орган правилно е установил фактическата обстановка, като същата съответства на
посоченото в АУАН. Съобразно разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП
движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически
изправни. По силата на чл. 10, ал.1, т.9 б.в от Правилника за прилагане на
Закона за движението по пътищата моторно превозно средство или тегленото от
него ремарке е технически неизправно, ако джантата е повредена или деформирана,
липсва или е повреден елемент за закрепване на джантата към главината на
колелото, какъвто е настоящият случай. Според разпоредбата на чл. 101, ал.4 от ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл.
147, ал. 1 от закона. Съгласно
приложение № 5 от НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, Част първа,
т. 5.2.1, б. „а“ установената
неизправност се характеризира като „значителна“ и като „опасна“. Нормата на чл.
14в, ал. 3 от НАРЕДБА № Н-14 от 27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата
и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за
класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена
сметка регламентира, че превозно средство с неизправности в повече от една от
посочените в ал. 2 групи неизправности (текстът препраща към посочените в част
I от приложение № 5 към Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства) се
класифицира в групата, съответстваща на по-сериозната неизправност. Следователно
правилно установената неизправност е квалифицирана като „опасна“. Водачът на
превозното средство е професионален шофьор – от една страна, а обсъжданата
неизправност се установява чрез визуално проверка – от друга, поради което
съдът приема, че водачът е бил в състояние да констатира неизправността преди
да предприеме управлението на МПС. Въз основа на това съдът приема, че
управлението на МПС е осъществено при форма на вината небрежност, доколкото и
незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
нарушението – наличието на неизправност, се дължи очевидно също на небрежност. Обстоятелството,
че превозът е осъществен въз основа на неправомерна служебна заповед (от страна
на работодателя е наредено да се осъществи превоз с едно технически неизправно
превозно средство) не променя този извод, тъй като, както вече се посочи,
неизправността е от такова естество, че се установява с визуална проверка и за
един професионален шофьор тя налага очевидно нарушение. Степента на обществена
опасност на конкретно извършеното нарушение не се отличава от обичайната за
съответния вид, затова съдът намира, че преценката на
административно-наказващия орган, че не са налице основания за приложение на
чл. 28 от ЗАНН е правилна.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Търговище,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 60 от 16.02.2021г.
на Търговищкия районен съд, постановено по НАХД № 32/2021г., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление
№ 38-0001878 от 30.10.20 година на Директор РД „АА“, гр. Русе, с което на К.И.К.
***, за нарушение на чл. 139, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 101, ал. 4 от ЗДвП във
вр. с Приложение 5, част първа, т. 5.2.1, б. „а“ от Наредба № Н- 32/16.12.11
година на МТИТС на основание чл.179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП е наложено адм.
наказание „глоба” в размер на 500.00 (петстотин) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.