Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 18.03.2020г. гр.Димитровград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Димитровградският Районен
Съд в публичното заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван Маринов
с участието на секретаря Т.Радичева и в
присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното
от съдия Ив.Маринов АНД №16 по описа
за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е на
основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – Н.Г.Х. ***,
ЕГН: **********, е депозирал жалба против Наказателно Постановление №254р-271/20.11.2019г.
на Началника на РУ-МВР-Димитровград, с което за това, че на 21.07.2019г. около
14:30 часа в с.***подава невярна информация и сигнал на ЕЕН 112, за лица имащи
в себе си наркотични упойващи вещества, с което за виновното нарушение на чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, на основание
чл.53 от 3AHH и чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Излага доводи, които могат да се определят като
такива за необоснованост на наказателното постановление, моли същото да бъде
отменено.
В с.з. жалбоподателя лично
поддържа жалбата, твърди, че подал сигнал, защото не бил съгласен братовчедка
му да се вижда с конкретни лица, за които знаел, че употребяват наркотични
вещества, но се страхувал да каже имената им на дошлите полицаи. Пледира за
отмяна на наказателното постановление, алтернативно намаляване размера на
наказанието, тъй като нямал доходи.
АДМ.-НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН- РУ-МВР-Димитровград
– редовно призовани, не изпращат представител и не взема становище по
депозираната жалба.
Районна Прокуратура- Димитровград-
редовно призовани, не изпращат представител и не взема становище по
депозираната жалба.
С оглед представените по
делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира
следното:
На 21.07.2019г. на тел. ЕЕН 112 бил подаден сигнал
за лица в с.***, Община Димитровград за това, че употребявали наркотични
вещества, държали и разпространявали такива. Дежурният служител при
РУ-МВР-Димитровград изпратил на място полицейските служители Р.П. и Л.Д., които
отивайки със служебния автомобил в с.*** открили лицето- подало сигнала, а
именно настоящият жалбоподател Н.Х.. Същият бил в нетрезво състояние и съобщил
на полицейските служители, че тези лица, за които телефонирал че държат и
употребяват наркотични вещества, излизали с негова братовчедка, но той не бил
съгласен с това, въпреки, че тя била пълнолетна. Споменал, че същият ден не ги
бил виждал да държат или употребяват наркотични вещества, но знаел, че по
принцип тези лица държали такива. Също така отказал да посочи къде са тези
лица, да съобщи кои са, като отказал да разговаря с полицейските служители и
искал да разговаря с районния инспектор.
Така полицейските служители съставили акт за
установяване на административно нарушение № 254р-271/21.07.2019г., в който
описали нарушението на чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112. На същата дата актът бил
връчен на жалб.Х., който го подписал без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което за описаното по-горе нарушение
на чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, на
основание на чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН
112 на жалб.Х. му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Постановлението било връчено на жалбоподателя на 13.12.2019
година, видно от разписката- неразделна част от наказателното постановление.
Жалбата против наказателното постановление е получена в адм.-наказващия орган
на 19.12.2019г.- видно от поставения входящ номер- т.е. в законоустановения
7-дневен срок.
Горните факти се установяват от акт за
установяване на административно нарушение № 254р.271/21.07.2019г., НП № 254р-271/20.11.2019г.
на Началника на РУ-МВР-Димитровград, показанията на актосъставителя Р.П. и
свидетеля на установяване на нарушението и на съставянето на АУАН Л.Д., които
са еднопосочни относно главния за доказване факт, поради което са и кредитирани
от съда по начин, описан по-долу, както и от останалите писмени материали-
приложени по делото и приети като доказателства.
Производството е по
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Подадена е жалба от
лице, на което по реда на ЗНССПЕЕН 112 е
наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от същия закон, против издаденото
наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд,
спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид
което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на
процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и
законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с
материалните норми, съдът намира:
- При съставяне на акт за установяване на
административно нарушение №254р-271/21.07.2019г. като цяло са спазени
изискванията на чл.42 от ЗАНН. Контролните органи са събрали достатъчно данни, преди да пристъпят към
съставянето на АУАН. Нарушението е правилно описано и квалифицирано.
При издаване на обжалваното наказателно
постановление, е описано правилно извършеното от жалбоподателя нарушение.
Текстовото описание съответства на цифрово изписаното в акта за установяване на
административно нарушение, а именно чл.28,
ал.1 от ЗНССПЕЕН 112. Същото е правилно текстово описано, без да има неясни
моменти. Описаните текстове са съобразени с разпоредбите на закона- действащ
към момента на извършване на процесното административно нарушение.
Съобразно разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112,
Забранява се ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му
избиране от електронни устройства, с изключение на "eCall"
повикванията, и пускане на предварително записани съобщения, както и за
предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.
В случая безспорно се установи, че на посочената в
АУАН и НП дата, жалб.Н.Х. се е свързал с ЕЕН 112, като е съобщил, че лица от с.***
държат и употребяват наркотични вещества. В последствие на същата дата казал на
полицейските служители, че не е виждал същият ден тези лица да държат или
употребяват наркотични вещества, но знаел, че те по принцип употребявали
такива.
Видно от показанията на разпитаните полицейски
служители, същите са били изпратени от дежурен при РУ-МВР-Димитровград в с.***
на процесната дата именно заради сигнала- подаден от жалбоподателя Х..
И двамата полицейски служители са категорични, че
на място в с.*** жалб.Х. им е казал, че не е съгласен с това, че тези лица
излизали с братовчедка му, въпреки, че същата била пълнолетна, както и че не ги
бил виждал същия ден. Полицейските служители заявяват също, че жалб.Х. е
отказал да им посочи лицата и е заявил, че щял да говори само с районния
инспектор.
Т.е. налице е невярно и заблуждаващо повикване на
тел.112, при който сигнал правоохранителните органи са били длъжни да
откликнат, което са и сторили. Без значение е доколко подаващият сигнала има
или няма доверие на конкретни полицейски служители и колко е настоятелен да
разговаря с конкретен полицейски служител. Безспорно се установи, като това не
се отрича и от жалбоподателя, че всъщност същия ден той не е възприел нищо от
това, което е съобщил по телефона, а по принцип знаел, като са установени и
мотивите за подадения неверен сигнал- а именно несъгласието на Х. братовчедка
му да дружи с тези лица.
Извода от анализа на тези доказателства е, че на
практика липсва дори малка част от съобщеното от жалбоподателя. Не може да се
приеме, че поради опасения и страх от извършителите, Х. е отказал да ги посочи
на полицейските служители, доколкото подавайки сигнал, същият най-малкото
следва да предположи, че ще се изискват допълнителни разяснения по сигнала.
Съдът счита, че със събраните по делото писмени и
гласни доказателства се доказва извършеното от жалбоподателя Н.Х. нарушение по
чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, за което същият е санкциониран. Кредитира
показанията на разпитаните свидетели- като дадени от длъжностни лица- полицаи,
които са възприели обстоятелствата във връзка не само със служебните си
правомощия, но и в рамките на служебните си задължения.
В конкретния случай по делото е безспорно
установено, че подаденият от жалб.Х. сигнал на 21.07.2019г. е неверен, тъй като
е установено, че на посочената дата не са установени лица, държащи,
употребяващи или разпространяващи наркотични вещества в с.***. Самият
жалбоподател е заявил причините и целта на обаждането, които нямат нищо общо с
темата на подадения сигнал.
Вижданията и опасенията за братовчедка си обаче жалбоподателят е могъл да отнесе и защити по
друг ред, а не използвайки ЕЕН 112, и подавайки невярно съобщение с цел
единствено за да бъде извършено сплашване на лица, които той не възприел за
подходящи да дружат с братовчедка му. Не на последно място следва да се
отбележи и показанията на свидетелите, според които жалбоподателят е бил в
нетрезво състояние, като това не било първото му обаждане, за да подаде сигнал
в това състояние.
Съдът счита, че с подаването на невярното и
заблуждаващо съобщение на ЕЕН 112, жалбоподателят е осъществил фактическия
състав на нарушението по чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН112, поради което правилно е
ангажирана отговорността му.
В случая не може да се приеме, че извършеното
нарушение представлява маловажен случай. Съгласно чл.93, т.9 от НК маловажен
случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на деяние от този вид. Извършеното от Н.Х. нарушение не е с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид, доколкото е и ангажирал полицейските органи, които са
идвали до с.***, а в това време останалите действителни и реално опасни случаи
са останали без възможност за намеса от страна на описаните полицейски
служители. Вложения смисъл от законодателя в създаването на изричен закон-
касаещ ЕЕН 112, очертава същественото значение, което му е предадено и твърде
важната функция, която изпълнява тази структура. С оглед на което са предвидени
и санкции за злоупотреби с невярни и заблуждаващи повиквания. Не са налице
предпоставките и на чл.28 от ЗАНН по същите съображения и правилно наказващият
орган не е приложил тази разпоредба.
С наказателното постановление на жалбоподателя е
наложена глоба в размер 2 000 лева на основание чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112,
която разпоредба предвижда административно наказание глоба в размер от 2 000 до
5 000 лева за посоченото нарушение. Съдът счита, че при определяне на
наказанието наказващият орган е съобразил разпоредбите на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като е определил наказанието в границите на предвидено за извършеното
нарушение и е взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи отговорността обстоятелства. Наказанието е
определено в минималния предвиден от закона размер, а именно 2 000 лева, поради
което Съдът няма нито правната, нито фактическата възможност да измени размера
на наложената глоба. Съжалението на нарушителя и липсата на възможност да
заплати такъв размер глоба не е сред обстоятелствата, водещи до отмяна на
наказателното постановление, а единствено до коригиране на размера на
наложеното наказание, който както вече бе описано, е в минималния предвиден и
няма възможност за намаляването му.
Предвид изложеното съдът счита, че наложеното на жалб.Н.Х.
административно наказание е изпълнило задачите и целите, които поставя чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани.
Ето защо атакуваното
наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова
следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №254р-271/20.11.2019г.
на Началника на РУ-МВР-Димитровград №, с което на Н.Г.Х. ***, ЕГН: **********,
за това, че на 21.07.2019г. около 14:30 часа в с.***подава невярна информация и
сигнал на ЕЕН 112, за лица имащи в себе си наркотични упойващи вещества, с
което за виновното нарушение на чл.28,
ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, на основание чл.53 от 3AHH и чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112
му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди)
лева - като законосъобразно и правилно.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Ив.Маринов)