Р Е Ш Е Н И Е
№ 64
гр. Габрово, 18.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 43 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/.
Съдът е сезиран с жалба от Ц.М.П. ***, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, против Заповед № ЗСП/Д-ЕВ-Г/4243 от 15.12.2020 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, а съдържащите се в нея изводи относно наличието на основание за отказ за отпускане на помощ са формирани при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби; развиват се доводи, че жалбподателката попада в хипотезата на „родител, отглеждащ сам дете“, като в заявлението е посочила, че се намира във фактическа раздяла със съпруга си, който факт не е бил взет предвид от административните органи. Прави се искане за отмяна на оспорения административен акт. Заявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателката Ц.П. не се явява, представлява се от своя надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество. Представя се списък на разноските /л. 47/.
Ответната страна Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Габрово се явява лично в открито съдебно заседание, оспорва жалбата, по същество прави искане за отхвърляне на жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 13, ал. 6 от ЗСП.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С оспорената № ЗСП/Д-ЕВ-Г/4243 от 15.12.2020 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово /л. 9, гръб/ на жалбоподателката Ц.П. е отказана месечна целева помощ при обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка по чл. 16б от ЗСП с мотив, че за семейството не може да се направи преценка дали попада в кръга от лицата, посочени в чл. 16б, ал. 1, т. 1-4 във връзка с чл. 16б, ал. 4 от ППЗП, тъй като за лицетоС.Б. няма данни, поради което не може да се определи средномесечният доход и правото на подпомагане. Заповедта е издадена на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП, чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСП и въз основа на подадено заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-ЕВ-Г/4243 от 04.12.2020 година.
На 04.12.2020 година Ц. П. е подала Заявление-декларация за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка с вх. № ЗСП/Д-ЕВ-Г/4243 /л. 10-11/, в което е посочила, че е омъжена, декларирала е лицетоС.Б. като съпруг/съвместно живеещ родител без сключен граждански брак, с който съжителства на един настоящ адрес, като за себе си е посочила настоящ адрес ***, а заС.Б. – с. Галя, община Ираклео, РГърция.
Социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” – Габрово е изготвил Социален доклад от 14.12.2020 година /л. 14/, според записаното в който Ц.П. била в процедура по развод, не поддържа отношения със съпруга си, липсва предоставена информация заС.Б., поради което не може да се определи правото на подпомагане и П. е насочена към помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП.
Последвало е издаването на процесната заповед, жалбата на П. срещу която /л. 28-29/ е отхвърлена с Решение № 07-РД04-0096 от 05.02.2021 година на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Габрово /л. 5-6/.
В хода на съдебното производство пред настоящата инстанция са разпитани 2 свидетели, показанията на които съдът намира за обективни, самостоятелно и взаимно непротиворечиви, неопровергани от други доказателства по делото, поради което няма причина да не ги кредитира с доверие. От показанията на свидетелите се установява, че Ц.П. живее в собствена къща с. Яворец заедно с децата си, без да съжителства в къщата с други лица; бащата на децата –С.Б. – е гръцки гражданин, не живее с Ц.П. и децата, идва в селото рядко и за кратко, за последно е бил видян в с. Яворец през м. август 2020 година. Според показанията на свидетелката Г. Б. не се грижи за децата, рядко ги търси, не изпраща пари.
Съгласно разпоредбата на чл. 16б, ал. 1 от ППЗСП, право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато: 1. двамата или единият от работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не получава парично обезщетение за временна неработоспособност; 2. двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4; 3. двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка; 4. двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3 не получават обезщетение за бременност и раждане. Съгласно чл. 16б, ал. 2 и ал. 3 от ППЗСП, целевата помощ по ал. 1 се отпуска въз основа на заявление-декларация, подадено в Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка /ал. 2/, като помощта по ал. 1 се отпуска, ако: 1. децата не са настанени извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2. децата не посещават училище или детска ясла и детска градина, както и предучилищните групи поради въведените ограничения в училището или в детското заведение във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка. Според чл. 16б, ал. 4 от ППЗСП, помощта по ал. 1 се отпуска на семейства със средномесечен доход на член от семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, по-нисък или равен на 150 % от минималната работна заплата. Съгласно чл. 16б, ал. 6 от ППЗСП, като семейство се подпомагат при условията на ал. 1, 3 и 4 и съвместно живеещи родители без сключен граждански брак, които съжителстват на един настоящ адрес заедно с техните ненавършили пълнолетие деца, както и с навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст /родени и припознати с изключение на сключилите брак/.
От доказателствата по делото се установява, че Ц.П. сама отглежда своите 2 малолетни деца и ако и да не е разведена, е във фактическа раздяла със съпруга, като двамата живеят на различни адреси – в случая дори в различни държави. При липсата на легална дефиниция на понятието „фактическа раздяла“ с оглед чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ и по аргумент за противното от § 1, ал. 2 от ДР на ППЗСП следва да се приеме, че съпрузи, живеещи във фактическа раздяла, не следва да се третират като семейство за целите на социалното подпомагане. След като законодателят е приравнил фактически живеещите на семейни начала с понятието за семейство, то живеещите във фактическа раздяла съпрузи следва да бъдат приравнени на разведени. Когато двамата съпрузи не живеят заедно и нямат общо домакинство, те са в състояние на фактическа раздяла и не могат да бъдат третирани като семейство по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ППЗСП. При извършване на социалния доклад Ц.П. е посочила обстоятелства, навеждащи на извода, че сама отглежда децата си и не съжителства с други лица, които обстоятелства обаче не са били проверени и впоследствие преценени от социалния работник и административните органи.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед № ЗСП/Д-ЕВ-Г/4243 от 15.12.2020 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което заповедта се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена, а преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението-декларация, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение - жалбоподателката да бъде третирата като родител, отглеждащ сам дете.
Искането на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено. На оспорващата страна следва да бъде присъдена сумата от 275 /двеста седемдесет и пет/ лева – 10 /десет/ лева платена държавна такса /л. 21/, 250 /двеста и петдесет/ лева договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие /л. 48/ и 15 /петнадесет/ лева заплатен депозит за призоваване на свидетел /л. 43/.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-ЕВ-Г/4243 от 15.12.2020 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово.
ВРЪЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Габрово за ново произнасяне по заявление-декларация на Ц.М.П. с вх. № ЗСП/Д-ЕВ-Г/4243 от 04.12.2020 година, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане - Дирекция „Социално подпомагане” – Габрово да заплати на Ц.М.П. с ЕГН ********** *** сумата от 275 /двеста седемдесет и пет/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно на основание чл. 13, ал. 6 от ЗСП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: