Р Е Ш
Е Н И Е
№50
гр. Пловдив, 08 януари
2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД -
ПЛОВДИВ, Първо
отделение, осемнадесети състав в съдебно заседание на осми декември, две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Й. Русев
административно дело № 2697 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Дял
Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на „Джи Ти
Логистик“ ООД, ЕИК *********, чрез адв. З.П.-пълномощник, срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0432-000135 от
25.08.2020г. на Началник 01 РУ Пловдив при ОД на МВР Пловдив.
Твърди се незаконосъобразност на
оспорената заповед и се иска нейната отмяна с доводи за постановяването й в
противоречие с нормите на ЗДвП. Твърди се липса на съставомерност на деянието,
на индивидуализация на пътното превозно средство и непосочване на мотиви
относно срока. Иска се отмяна на заповедта като издадена в нарушение на закона.
Претендира разноски.
Ответникът – Началник 01 РУ Пловдив
при ОД на МВР Пловдив, редовно призован, не се представлява и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като
подадена в законоустановения срок /видно от представените по делото
доказателства процесната заповед е връчена на 09.09.2020г., а жалбата е
подадена на 23.09.2020г., според направеното върху нея отбелязване/ и при
наличието на правен интерес, а по същество за неоснователна, предвид следното
установено от фактическа и правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0432-000135
от 25.08.2020г. на Началник 01 РУ Пловдив при ОД на МВР Пловдив по чл. 171, т.2
А, б. А от ЗДвП. Административният
орган, издал заповедта, е бил надлежно оправомощен по силата на Заповед №
317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОДМВР Пловдив, с която е наложена ПАМ на
жалбоподателя, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца.
За да пристъпи към налагането на
въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че на
25.08.2020г. около 15,10ч. в гр.Пловдив, бул. „Никола Вапцаров“ № 89 на спирка за градски линии № 60 Г.Н.Я.,
ЕГН ********** управлявал товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“, рег. № ***
собственост на „Джи Ти Логистик“ ООД, без да притежава СУМПС – същото е отнето
по административен ред. Съставен е АУАН № АА714977 от 25.08.2020г. на водача, с
който са иззети и 2 бр. табели рег. № *** и СРМПС № *********. При тези
установявания на дружеството-жалбоподател е наложена ПАМ по чл. 171, т.2 а, б.
„а“ от ЗДвП.
Съдът намира, че обжалваната заповед
е издадена в съответствие с материалноправните изисквания на закона.
Настоящият състав не споделя
възраженията на жалбоподателя.
Оспореният индивидуален
административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона
форма и съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването му.
Наложена е предвидената в ЗДвП мярка, съответстваща на деянието, за което е
определена. Наложената ПАМ съответства с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Правната квалификация е съответстваща на изписаните фактически
установявания. Не е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Актът е
мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му. От данните по
делото е установено обективиране на сочените материалноправни предпоставки за
прилагане на мярката. По делото е безспорно установено, че Г.Я. е управлявал
собствения на дружеството товарен автомобил без да притежава валидно СУМПС, за
категорията МПС, което управлява. Това е достатъчно основание по отношение на
дружеството-жалбоподател да се наложи ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а"
от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. В случая е
установено, че водачът на автомобила е с временно отнето СУМПС, което
законодателят приравнява на липса на такова. Доказателства за това, че лицето Г.Я.
към датата на ЗППАМ е правоспособен водач не са ангажирани, а от всички
приложени по административната преписка доказателства се установява, че към датата
на налагане на ПАМ Я. е с отнето СУМПС.
С оглед разпоредбата на чл. 168 от АПК съдът намира, че при издаването на заповедта административният орган
правилно е определил субекта на процесната ПАМ. Същата може да се причисли към
категорията на преустановителните административни мерки, целта на които е
пресичане на закононарушения. С фактическото прилагане мярката по чл. 171,
т.2а, б."а" от ЗДвП, собственикът на автомобила се лишава от
възможността да ползва превозното средство, съобразно неговото предназначение.
С тази мярка по същество се разпорежда забрана за движение на пътното превозно
средство по пътищата, като ограничението от същата рефлектира пряко и непосредствено
в правната сфера на собственика на автомобила, поради което и именно
собственикът е адресат на акта, с който се налага ПАМ.
По отношение на срока на
принудителната мярка наведените с жалбата оплаквания съдът намира за
неоснователни. Липсата на мотиви в случая е без значение понеже тук става дума
за минимално предвидения законов срок, а и в случая няма доводи и доказателства
изключващи отговорността обстоятелства.
По отношение релевираната в жалбата
незаконосъбраност, свързана с неясния диспозитив на оспорената заповед - в него
не е посочено по отношение на кое превозно средство се прилага мярката. Вярно
е, че в диспозитива на заповедта не е посочена марката и модела на моторното
превозно средство по отношение, на което се прилага мярката, но видно от
мотивите на акта в тях точно е посочено кое е моторното превозно средство,
какъв е регистрационният му номер, а в диспозитива на заповедта е посочено, че
са иззети два броя регистрационни табели ***. Регистрационният номер, съгласно
чл. 140, ал. 1 ЗДвП, е идентифициращ моторното превозно средство номер, поради
което останалите данни не са необходими.
Неоснователен е наведеният в жалбата довод за това, че не е осъществен
съставът на чл. 171, т. 2а ЗДвП, тъй като собственикът е предоставил автомобила
си на трето лице и по никакъв начин с това не е допринесъл за извършването на
административното нарушение. Според чл. 171, т. 2а ЗДвП ПАМ прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство се прилага спрямо собственик, чието
МПС е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление
- за срок от 6 месеца до една година. Законовият текст не изисква наличие на
съпричиняване от страна на собственика на МПС при извършването на
административното нарушение от друго лице -неправоспособен водач, като елемент
от фактическия състав. Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП -"За осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс – за срок от 6 месеца до една година – за
срок от 6 месеца до една година". От събраните в рамките на производството
писмени доказателства по безспорен начин се установи, че на дата 25.08.2020г. дружеството-жалбоподател
е предоставило собствения си автомобил да се управлява от Г.Н.Я., като е бил
лишен от правоуправление на МПС по административен ред, т. е. налице са всички
изискуеми от закона предпоставки за издаването на заповедта за ПАМ.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган,
в предвидената от закона форма на мотивирана заповед, при спазване на
административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, в
съответствие с целта на закона - да се осигури безопасността на движението по
пътищата и да се преустановят административните нарушения, поради което жалбата
като неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход на делото на
ответника са дължат сторените разноски, но такива не са били искани и поради
това съдът не присъжда.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Джи Ти Логистик“
ООД, ЕИК *********, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0432-000135 от 25.08.2020г. на Началник 01 РУ Пловдив при ОД на МВР
Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: