Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 06.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновски районен съд, гражданско колегия,
осемнадесети състав, на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо
Колев
Секретар Йоана Робова
като разгледа докладваното
от съдията
гр. дело № 2607 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че е потребител на ел. енергия
за недвижим имот, находящ се в с. Р., общ. П.и че се намира в договорни
отношения с ответното дружество във връзка с доставката й. Сочи, че за имота
има разкрита партида при ответника с клиентски номер *** и абонатен номер ***.
Твърди, че на 22.04.2019г. служители на „Електроразпределение Север” АД са
извършили техническа проверка на електромера, обслужващ имота му, за която е
съставен констативен протокол /КП/ № 1701843. Твърди, че с писмо от
11.07.2019г. ответното дружество го е уведомило, че по партидата му е начислена
сума за потребена ел. енергия в размер на 21 914, 17 лв., за което е издадена фактура със срок за плащане 22.07.2019г.
Ищецът оспорва дължимостта на тази сума, тъй като не представлява стойност на
реално потребена ел. енергия, доколкото посочения размер нахвърля многократно
обичайното потребление. Възразява да са налице основания за начисляване на
процесното количество ел. енергия и смята, че неговата стойност е произволно
определена. Оспорва, че в изготвения КП № 1701843 липсват задължителни
реквизити и че същият е съставен в явно нарушение на изискванията на чл. 61 от
ОУ на ДПЕЕЕМ. Изтъква, че е липсвала причина за демонтажа на СТИ и че на
проверката не е присъствал нито той, нито упълномощено от него лице.
Подчертава, че в КП от БИМ не са отразени технически неизправности на СТИ,
които да дават основание за ангажиране на отговорността му, поради негово
виновно поведение. В тази връзка уточнява, че електромера заедно с ел. табло са
собственото на разпределителното предприятие и че неговите служители имат
задължения да организират неговото точно измерване и отчитане. Предвид на
изложеното отправя искане до съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи начислената като
корекция за минал период сума за ел. енергия в размер на 21 914, 17 лв. за процесния обект. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответното дружество оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва
обстоятелството, че ищецът е потребител на енергийна услуга, доколкото същият е
краен клиент по смисъла на § 1 т. 41Б от ДР на ЗЕ. Потвърждава, че на
22.04.2019г. служители на „Електроразпределение - Север” АД са извършили
проверка на техническото средство за измерване на ищцовия адрес, при която
установили наличието на отчетени показания по неизведен на дисплея му регистър.
Електромерът бил демонтиран при показания по тарифа 1 – 004214 квтч., по тарифа
2 – 006443 квтч., по тарифа 3 – 002673 квтч., по тарифа 4 – 112107 квтч. и по
тарифа 0 – 125439 квтч. Ответникът изтъква, че за проверката е съставен и
подписан КП при спазване на всички изисквания на чл. 61 от ОУДПЕЕЕМ. Посочва,
че СТИ било изпратено за метрологична проверка в БИМ, при която, след софтуерен
прочит, е констатирана външна намеса в тарифната му схема – наличие на
преминала енергия на тарифа 4 – 112107, 2 квтч., която не се визуализира на дисплея.
В тази връзка излага, че електромера съответства на метрологичните изисквания
за точност, но не съответства на техническите характеристики при измерване на
ел. енергия. Ответникът изтъква, че въз основа на протокола от метрологичната
експертиза, който е официален свидетелстващ документ, потреблението на абоната
на ел. енергия е завишено за периода от една година назад с 112107 квтч., чиято
стойност възлиза на 21914, 17 лв. с ДДС, за което е издадена фактура от
12.07.2019г. Посочва, че така коригираното количество представлява реално
потребена от ищеца ел. енергия за периода 23.04.2018г. – 22.04.2019г., измерена
със СТИ, но неотчетена своевременно поради трупането й в регистър, който не се
визуализира на дисплея му, както и че същият дължи стойността й като купувач по
съществуващото между страните продажбено правоотношение. По тези доводи се моли
за отхвърляне на иска с присъждане на разноски
Съдът,
като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на страните,
намира за установено следното:
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно между страните, че ищецът е
потребител на електрическа енергия по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/,
доставяна в електроснабден обект, находящ се в с. Р., общ. П.
Тръмбеш, която заплаща на ответника по партида с клиентски номер
*** и абонатен номер ***.
От
констативен протокол /КП/ № 1701843/22.04.2019г. /лист 8/ се установява, че на
същата дата служители на „Електроразпределение Север” АД са извършили техническа
проверка на електромера, обслужващ ищцовия обект. В хода й е установено, че СТИ
мери в класа си на точност, но въпреки това същият е бил демонтиран при
показания на регистрите, както следва: по тарифа 15.8.1 – 004214 квтч., по
тарифа 15.8.2. – 006443 квтч., тарифа 15.8.3. – 002673 квтч., по тарифа 15.8.4.
– 112 107 квтч. и по тарифа 1.8.0 – 125 439 квтч. В протокола е отразено
още, че демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, която е
запечатана и пломбирана с пломба № 483900 и е изпратен за експертиза в БИМ.
Монтирано е ново СТИ с нулеви показатели на всички четири тарифи. Протоколът е
подписан от извършилите проверката служители и от ищеца, който е присъствал на
нея. От КП № 15116675/24.08.2015г. /лист 27/ се установява, че подмененото в
хода на процесната проверка СТИ е било поставено на ищцовия обект с нулеви
показатели на тарифа Т1 /нощна/, Т2 /дневна/ и Т3 /върхова/.
От
КП за метрологична експертиза № 1294/04.07.2019г. /лист 9/ се установява, че обект
на изследването е СТИ предоставен в запечатана индивидуална опаковка,
пломбирана с пломба № 483900, който съответства с КП № 1701843/22.04.2019г. В
хода на експертното изследване е установено, че отсъстват механични дефекти на
кутията, на клемите и клемния блок на процесния електромер. Констатирано е, че същият
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на ел. енергия, но не съответства на техническите
характеристики. Във връзка с последното в протокола е отразено, че при софтуерно
четене на СТИ е установена външна намеса в тарифната му схема и наличие на преминала
енергия на тарифа 15.8.4. – 112107.2 квтч., която не е визуализирана на
дисплея.
От
приложеното по делото становище за начисление на ел. енергия от 10.07.2019г.
/лист 10/ е видно, че въз основа на КП № 1294/05.07.2019г. и извършената
техническа проверка по партидата на ищеца е начислено допълнително общо
количество енергия от 112 107 квтч. за периода 23.04.2018г. – 22.04.2019г.
Съгласно издадената фактура № **********/12.07.2019г. стойността на това допълнително количество ел.
енергия възлиза на 21 914, 17 лв. с ДДС /лист 7/.
Копия от фактурата и от КП са изпратени и получени от абоната, видно от
представените с отговора на исковата молба известия за доставяне /листи 25-26/.
Ищцата е оспорила извънсъдебно дължимостта на процесната сума /листи 11-12/.
За
установяване на релевантни към спора факти в съдебно заседание е разпитан
свидетелят В.Д. - служител на „Електроразпределение Север” АД. Същият дава
показания, че ищцата е присъствала при проверката на процесния електромер и че
при последната е установено наличието на натрупана ел. енергия по тарифа Т4, която
не се вижда на дисплея. Обяснили на ищцата в какво се изразява проблема и
демонтирали СТИ, като го поставили в безшевна торба. Свидетелят посочва, че за
да се установи при проверката дали се трупа ел. енергия в скрития регистър
трябва да се натовари мрежата и да се изчака един час.
От
заключението на вещото лице по приета от съда СТЕ, кредитирано като компетентно
и обективно дадено се установява, че при софтуерно прочитане на паметта на
електромера се установяват показания по допълнителна
ненастроена за отчет тарифа 1.8.4. –
112 106.8 квтч, а по общия регистър – 1.8.0 – 125452.1 квтч. Вещото лице дава
заключение, че въпреки технологична възможност за извличане на информация от
паметта на СТИ за показанията по тарифите му назад във времето до 15
самоотчета, в случая при активиране на програмата за самоотчет подобни данни не
са извлечени. Вещото лице посочва, че при софтуерния прочит не може да се
установи началния момент на натрупване на показания по тарифа 1.8.4. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че електромера е метрологично годен, но
технически неизправен, поради наличието на показания по скрит регистър. Допълва,
че невъзможността да се прочете паметта на СТИ се дължи на промяна в кода за
достъп, за което е необходимо да се разполага с фабричния софтуер. Вещото лице
е категорично, че в случая не може да се установи по каква причина и от кога е
започнала да се натрупва ел. енергия по скритата тарифа. Уточнява, че при
проверката на място и при метрологична експертиза в БИМ не е отразено натрупването
на цифрови показания по нея.
По
делото са представени и други писмени доказателства, които обаче не са
необходими за изясняване на релевантните факти по конкретния правен спор,
поради което не подлежат на обсъждане от съда.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, чрез
който ищецът цели да отрече със сила на присъдено нещо, че вземането на
ответното дружество в размер на исковата сума не съществува. Правният интерес
за предявяване на установителния иск следва да е налице към момента на неговото
предявяване до приключване на устните състезания. Не съществува нужда от
доказване на такъв интерес, когато в съдебното производство ответникът
претендира отричаното от ищеца материално право. Понастоящем сме изправени пред
такъв случай, поради което предявения отрицателен установителен иск се явява
процесуално допустим.
По
делото е безспорно, че ищецът е потребител на енергийни услуги – битов клиент
по смисъла на § 1 т. 2а и 41б от ДР на ЗЕ, както и че обекта в който е
монтирано процесното СТИ е присъединен към електроразпределителната мрежа. В
тази връзка между страните по делото съществува правоотношение, което възниква
по силата на договор за продажба /доставка/ на специфичен вид стока /ел.
енергия/, което се регламентира от публично известни ОУ. Не е спорно по делото,
че клаузите на последните са част от договорното съдържание на продажбеното
правоотношение между страните. Основно задължение на абоната по него е да заплати
цената на закупената от него стока т.е. на потребената ел. енергия. Поради това
доставчикът на ел. енергия има право на получи цената на същата, съобразно
реално консумираното количество от абоната през съответния период.
Понастоящем
ответникът претендира отричаното от ищеца вземане да е стойност на реално
потребена от последния ел. енергия, измерена с годно техническо средство, но е натрупана
в регистър, който не е видими при редовен отчет. Следователно в тежест на
ответника, при условията на пълно и главно доказване, е да установи, че в
периода 23.04.2018г. – 22.04.2019г. е доставил, а ищецът реално е консумирал
процесните количества ел. енергия, който са отчетени по скритата тарифа Т4.
От
събраните по делото писмени доказателства и от заключението на изслушаната СТЕ безспорно
се установява, че процесният електромер измерва в класа си на точност и е
метрологично годен към датата на проверката му. Не е установена техническа
неизправност или неправомерно вмешателство в измервателното устройство и в
схемата му на свързване, които да водят до неточно измерване на доставяната ел.
енергия. С оглед вида на КП за метрологична експертиза № 1294/05.07.2019г. на
БИМ, който е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ал. 1 ГПК и
се ползва с материална доказателствена сила, съдът е обвързан да приеме, че при
софтуерно прочитане на паметта на СТИ по тарифа Т4, която не се визуализира на
дисплея, са установени показания от 112 106 квтч. Наличието на тези
цифрови данни по скрития регистър само по себе си не води до категоричния и
обоснован извод, че показанията по него отразяват реално доставено количество
ел. енергия. Обвързващата доказателствена сила на протокола от БИМ се
разпростира за непосредствено възприетите от длъжностното лице обстоятелства и за
извършените от него действия. В тази връзка натрупването на показанията по скритата
тарифа не е настъпило пред експертите от БИМ, нито в протокола са описани техни
действия, които да установят, че към момента на проверката има отчитане на ел.
енергия по тази тарифа. Такова отчитане не е констатирано и от служителите на
енергоразпределителното дружество извършили техническа проверка на място. Както
и вещото лице разяснява, при софтуерния прочит се установява само моментното
състояние на показанията по скритата тарифа, но не може да се установи нито конкретната
причина за наличието на запис по нея, нито от кой момент е започнало това.
Извод, че тези показания отразяват реална консумация изисква най – малко да се
установи, че процесното СТИ е монтирано на ищцовия обект с нулеви показатели по
всички тарифи. От представения по делото протокол за монтаж обаче не се установява
при какви показания по тарифа Т4 е поставен електромера. Нещо повече, този
регистър не е настроен да отчита потребление, не му е зададен часови период за
отчет и не се визуализира на екрана на електромера. В тази връзка не е доказано
реално какво количество ел. енергия е консумирано в обекта през различните
времеви периоди и часови зони в периода от 23.04.2018г. – 22.04.2019г. В случая
ответникът чисто математически е изчислил и разпределил показанията по скритата
тарифа като потребление на абоната в два ценови подпериода за срок от една
година назад. Тези показания не са снети от електромера при редовен месечен
отчет, при който съгласно действащите между страните ОУ, за потребителя възниква
задължение за плащане, а представляват служебно начислени допълнителни количества
ел. енергия. По делото липсват категорични доказателства за конкретния начален
и краен момент на натрупване на показания по скрития регистър и за това дали те
са количествен измерител на реално доставена ел. енергия в процесния имот. Следователно
основанието, на което ответникът претендира от ищеца дължимостта на процесната
сума, остана недоказано по делото. Не се доказва с нужната за пълното и главно
доказване сигурност, че цифровите показания по скрития регистър отразяват
реално доставена, преминала през СТИ и потребена от абоната ел. енергия през
исковия период. В тази връзка следва да се приеме, че по делото не можа да се установи,
че ответникът е изпълнил основаното си задължение по договора за продажба на
ел. енергия, като е доставил реално служебно начислените по партидата на
абоната допълнителни количества ел. енергия, за да възникне за последния
задължение за заплащане на стойността им.
Всичко
изложеното мотивира съдът да приеме, че ответникът не проведе пълно и главно
доказване на твърдяното от него основание, въз основа на което едностранно е
завишил сметката на абоната с допълнително количество ел. енергия от 112 107
квтч. за периода 23.04.2018г. – 22.04.2019г., поради което ищецът не дължи
начислената по този ред сума на стойност 21 914, 17 лв. с ДДС, като цена на доставена
енергия. Предвид на това предявения от ищеца иск за установяване
несъществуването на твърдяното от ответника право се явява изцяло основателен и
следва да се уважи.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за
присъждане на разноски се явява основателна. По делото са ангажирани
доказателства за сторени от ищеца разноски за платена държавна такса в размер
на 881, 56 лв., които следва да бъдат понесени от ответника. Предвид на това и
на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 ЗА процесуалният представител на
ищцата има право на адвокатско възнаграждение в размер на 1187, 43 лв.,
доколкото е предоставил безплатна адвокатска помощ на материално затруднено
лице. За присъждането на това възнаграждение е направено надлежно искане, а от
представения договор за правна защита и съдействие е видно, че страните по него
са уговорили безвъзмездното осъществяване на процесуално представителство по
делото. За този извод е достатъчно, че страните не са уговорили дължимостта на
адвокатски хонорар в конкретен размер, а са се позовали на разпоредбата на чл.
38 ал. 1 т. 2 ЗА.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.С.В.,
ЕГН: ********** с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна тауърс Г, ЕИК: ********* СУМАТА от 21 914, 17 лв. /двадесет и една
хиляди деветстотин и четиринадесет лева и 17 стотинки/, представляваща стойност
на служебно начислена електроенергия за периода 23.04.2018г. – 22.04.2019г. за
обект, находящ се в в с. Р., общ. П.по партида с клиентски номер *** и абонатен номер ***, за която сума има
издадена фактура № **********/12.07.2019г., на основание чл. 124 ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
"ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.В.,
ЕГН: ********** с адрес: *** СУМАТА от 881, 56 лв. /осемстотин осемдесет и един
лева и 56 стотинки/ - разноски за платена държавна такса по делото.
ОСЪЖДА
"ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Н.И. от ВТАК, с ЕГН: **********, с адрес на упражняване на дейността
гр. В. Търново, ул. „Хан Аспарух” № 5, представляващ ищеца Д.С.В., ЕГН: **********
с адрес: ***, СУМАТА от 1187, 43 лв. /хиляда сто осемдесет и седем лева и 43 стотинки/
- адвокатско възнаграждение дължимо в производството на основание чл. 38 ал. 1
т. 2 ЗА
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: