Решение по дело №202/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 172
Дата: 24 април 2019 г. (в сила от 31 май 2019 г.)
Съдия: Рени Михайлова Спартанска
Дело: 20194400500202
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                      Р   Е   Ш   Е   Н  И  Е  

                               /24.04.2019г.                 

                           

                              гр.Плевен 24.04.2019г.         

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри гр.с.в закрито заседание на двадесет и четвърти април   

през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА         

                                                  ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                                     : КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

при секретаря                                                             и в присъствието на прокурора                                                        като разгледа докладваното от съдията РЕНИ  СПАРТАНСКА                                      въззивно  гр.дело №202    по описа за 2019г.   и за да се произнесе съобрази следното:

         Производство по  чл.463 ал.1 във вр.с чл.278  ГПК .

         Делото е образувано по частна жалба на Н.В.С. ***-страна по изп.дело №2019*********2 по описа на ЧСИ Н.Д.срещу извършеното от ЧСИ  разпределение от 12.03.2019г.В жалбата се навеждат доводи,че неправилно в разпределението е прието,че вземането на „*****“АД в размер на 9 853,16 лв.подлежи на пълно удовлетворяване,ведно със заплащане такса по т.26 ТТР в размер на 969,90лв., които в съответната част ще бъдат приспаднати и удържани от припадащата се на жалбоподателката сума за изплащане  по изп.д.като дял от цената на възложения имот.Твърди се,че вземането на банката в размер на 9853,16лв.не съставлява чуждо задължение за обявения за купувач  С.С.,който е солидарен длъжник по договора за банков кредит от 30.10.2014г.и за обезпечаване на този дълг той е ипотекирал имота,предмет на публичната продан.Посочено е ,че ипотеката върху възложения имот е поета от купувача С.С. ,лично задължен по обезпеченото вземане  и това е станало по съглашение с кредитора „*****“АД ,като съгласно чл.175 ал.2 ЗЗД купувачът следва да поеме обезпеченото задължение със запазване на ипотеката ,като счита,че остатъкът от дълга в размер на 9853,16лв.не следва да бъде включван в разпределението на сумите по изп.дело. В жалбата са изложени съображения,че дори да се извърши разпределение с пълно удовлетворяване на вземането на банката в размер на  9853,15лв., съдебният изпълнител не следва да удържа суми от дела на жалбоподателката от цената на имота за погасяване на това вземане  ,тъй като ще бъде нарушен принципът за недопустимост на неоснователното обогатява.Твърди се,че всички погасителни вноски по договора за банков кредит от 31.10.2014г.са заплатени от жалбоподателката, че С.С. не е заплащал нито една вноска или друга част от задължението по банковия кредит,че много преди 12.02.2019г. жалбоподателката е погасила половината от дълга.Посочено е ,че банковият кредит е целево отпуснат за придобиване на семейно жилище,а придобитите дялове срещу заемните средства в съсобствеността не са равни,тъй като с решение на ПРС №1182/14.07.2017г.по гр.д.№2070/2017г. придобиването на имота е при несъразмерни квоти,съответно за С.С. 49 697 дяла и за Н.С.  8 000дяла.Жалбоподателката счита,че изразходването на получения кредит  не е в равна полза за кредитоискателите и задължението следва да се поеме от двамата кредитополучатели според аритметичната пропорция на придобиването и облагодетелстването от закупения имот със заемните средства от банката.В заключение моли съда да отмени обжалваното разпределение от 12.03.2019г.на ЧСИ Н.Д.като незаконосъобразно в обжалваната му част.

           Ответникът  по жалбата-С.Т.С. е депозирал писмено възражение в срока по чл.436 ал.3 ГПК,в което взема становище,че частната жалба на Н.С. е недопустима ,като преждевременно предявена,като се позовава на разпоредбата на чл.462 ГПК,съгласно която  разпределението подлежи на обжалване след неговото предявяване .Посочено е,че частната жалба е подадена на 18.03.2019г.,а ЧСИ е насрочил предявяването на разпределението на 19.03.2019г.,т.е.частната жалба е подадена преди извършване на процесуалното действие,поради което счита,че същата е недопустима като преждевременно подадена и  следва да бъде оставена без разглеждане.Взето е становище,че ако съдът приеме,че жалбата е допустима същата следва да се остави без уважение като неоснователна.Посочено е,че в изп.производство“*****“АД е присъединен взискател,в полза на който е учредена ипотека върху недвижимия имот,предмет на публичната продан,за обезпечаване вземането на банката по договор за банков кредит,че изготвеното от ЧСИ разпределение от 12.03.2019г.е съобразено с изискванията на закона-чл.460,чл.461,чл.462 ГПК,както и с чл.136 от ЗЗД относно реда за удовлетворяване на заявените вземания-привилегировани и др.Ответникът по жалбата счита за неоснователно оплакването в жалбата,че обезпеченото с ипотека задължение към банката е следвало да се поеме от купувача със запазване на ипотеката,без дължимият остатък от дълга да се включва в разпределението.Изложени са доводи,че съгласно чл.459 ал.1 и ал.2 ГПК след като ипотекарният кредитор с обезпечено вземане “*****“АД „е присъединен взискател по делото и е заявил искане за удовлетворяване на вземането си чрез изпълнение върху имота/публична продан/,законосъобразно ЧСИ е включил в разпределението това вземане на банката-взискател.Посочено е,че вземането на банката е в размер на 9853,16лв.към датата на разпределението -12.03.2019г.,че правилно ЧСИ е приел ,че изплащането на тази сума ще се извърши чрез удържане от дяловете на двамата съсобственици на имота,съобразно дяловете им в съсобствеността по влязлото в сила съдебно решение за делба и изпълнителен лист ,че по тази методика ЧСИ е определил от дела на Н.С. да се удържи  сумата 1366,19лв.,а от дела на С.С. сумата 8486,96лв.Във възражението е посочено,че въпросите относно това как и от кого е изплащан банковия кредит преди делбата на съсобствената вещ и преди извършената публична продан , са неотносими при извършване на разпределението.В заключение С.С. моли съда да остави частната жалба без разглеждане като недопустима,а алтернативно без уважение като неоснователна.

          В срока по чл.436 ал.3 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба и от присъединения взискател по изп.дело- „*****“АД гр.София,представлявано от адвокатско дружество“*******“,чрез адвокат Х.И. от САК. В същия е взето становище, че жалбата е неоснователна.Посочено е,че на 30.10.2014г.между банката и Н.В.С. и С.Т.С. е сключен договор за банков кредит,по силата на който на кредитополучателите е отпусната сума в размер на 16 000лв.,че съгласно чл.1 ал.3 от договора задължението на кредитополучателите е солидарно,като вземането на банката,вкл.лихви,такси , комисионни и разноски е обезпечено със законна ипотека върху делбения имот, представляващ апартамент №**,находящ се в гр.П.,в жилищна сграда ЖСК“****“,на бул.“****“№*** с площ от 100,34 кв.м.,ведно с избено помещение №21 с площ от 9,74 кв.м.и таван №3.Изложени са доводи,че с молба от 14.02.2019г.в качеството си на ипотекарен кредитор,банката е предявила своето вземане по договора за банков кредит,което към датата на молбата е в размер на 9853,16лв.,че спазвайки разпоредбата на чл.459 ГПК, съдебният изпълнител следва да запази по своя сметка припадащата се сума на ипотекарния кредитор ,а останалата сума да разпредели между останалите кредитори.В отговора изрично е посочено,че „*****“АД в качеството си на ипотекарен кредитор не е постигнал съгласие с купувача да поеме обезпеченото задължение,съгласно чл.175 ал.2 ГПК,че в тази хипотеза след продажбата на ипотекираното в полза на банката имущество,вземането по кредита остава необезпечено,тъй като след публичната продан на имота всички ипотеки върху него ,както и всички вещни права,учредени след първата ипотека,се погасяват.Ответникът по жалбата се позовава на разпоредбата на чл.122 ЗЗД,като счита,че възраженията на жалбоподателката,че до момента само тя е изплащала задълженията по кредита е неотносимо към спора и касае единствено вътрешните отношения между кредитополучателите.В заключение моли съда да отхвърли като неоснователна жалбата срещу извършеното от ЧСИ Н.Д.разпределение от 19.03.2019г.,както и да бъде потвърдено изготвеното постановление за възлагане.

          На осн.чл.436 ал.3 ГПК са депозирани  писмени мотиви от ЧСИ Н.Д.по  цитираното изп.д.,в които са описани извършените изпълнителни действия.Становището на ЧСИ е,че жалбата е неоснователна. Посочено е,че доколкото купувачът на имота не е  поел обезпеченото задължение на осн.чл.175 ал.2 ЗЗД,след публичната продан ипотеката ще бъде заличена,а вземането на банката ще остане необезпечено.Изложени са съображения,че купувачът е солидарен длъжник ,а разпределението на дълга към банката е изготвено на база дяловете от имота,съгласно изпълнителния лист.

         Окръжният съд като прецени  изложените в жалбата оплаквания и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

           Жалбата е подадена в срока по чл.462 ал.2 ГПК.Разпределението е изготвено от ЧСИ на 12.03.2019г.На страните по изп.дело са изпратени призовки,с които са уведомени,че предявяването на разпределението ще се извърши на 19.03.2019г.,като  ведно с призовките им е изпратено и самото разпределение.Жалбата на Н.С. е подадена на 18.03.2019г.,преди предявяване на разпределението,но същата е допустима,като подадена в срока по чл.462 ал.2 ГПК.Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

           От приложеното копие на изп.д.№2019814040**** по описа на ЧСИ Н.Д.е видно,че същото е образувано по молба на С.Т.С. и на осн. издаден изпълнителен лист от Плевенски Районен  съд от 29.11.2018г.по гр.д.№2070/2017г.Съгласно изп.лист на публична продан е изнесен недвижим имот,представляващ апартамент №***,находящ се в гр.Плевен,в жил.сграда ,построена в ЖСК „***“с адрес бул.“***“ №***,етаж *,съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.664.46.11.35,подробно индивидуализиран,заедно с прилежащите избено помещение №21 с площ от 9,74 кв.м. и таван №3  с площ от 3,89 кв.м.,при първоначална цена 75 300лв.От изп.лист и приложения препис от решение на ПРС от 29.11.2018г.по гр.д№2070/2017г.е видно,че се касае за делбен имот,като съдът е постановил от получената при публичната продан цена да се образуват 57 697 равни дяла,от които 49 697 дяла за С.Т.С. и 8 000дяла за Н.В.С..

         С обявление на  ЧСИ Н.Д.от 16.01.2019г. /л.14/ е насрочена публична продан върху гореописания недвижим имот за периода от 01.02.2019г.до 01.03.2019г.

         На 14.02.2019г./л.31/ от „*****“АД гр.София е депозирана молба до ЧСИ с искане банката да бъде присъединена като взискател в качеството си на кредитор,обезпечен с договорна ипотека на основание чл.459 ал.2 ГПК,като е посочено,че задължението на кредитополучателите по банковия кредит Н.С. и С.С.  към дата 12.02.2019г.е в размер на 9 853,16лв.С молбата е направено искане при публичната продан на процесния имот, горепосочената сума да бъде запазена по сметката на ЧСИ,а след представяне на изпълнителен лист да се преведе по посочена  банкова сметка.***.дело доказателства се установява,че на 30.10.2014г.е сключен договор за банков кредит между „*****“ АД и Н.В.С. и С.Т.С.,по силата на който  банката е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 16 000лв.За обезпечаване вземането на банката е учредена ипотека върху гореописания недвижим имот,предмет на делбата и на публичната продан, която ипотека е вписана на датата на сключване на договора за кредит-30.10.2014г.Съгласно чл.1 ал.3 от договора за кредит задължението на двамата кредитополучатели е солидарно.

       В периода на обявената публична продан на имота е постъпило  едно  наддавателно предложение от съделителя С.Т.С..С протокол от 05.03.2019г.на ЧСИ Н.Д.са обявени наддавателните предложения и на осн.чл.492 ал.1,изр.5 от ГПК С.Т.С. е обявен за купувач на имота за сумата от 75 350лв./л.55-57/.

          На 12.03.2019г от ЧСИ е изготвено разпределение /л.59/.В същото е постановено,че предложената от съделителя С. цена на имота в размер на 75 350лв.се разпределя на 57 697 дяла,вписана е стойността на 1 дял,като за притежаваните 8 000дяла Н.С. следва да получи сумата 10 447,68лв.,която да се внесе от купувача С. и да бъде изплатена на Н.С.  след приспадане на вземанията с привилегии.С.С. има 49 697 дяла и стойността на дяловете му от предложената цена е   64 902,32лв.При извършеното разпределение ЧСИ е приел,че“*****“АД е присъединен взискател по право с вписана законна ипотека върху делбения имот,изнесен на публична продан за вземане в размер на 9 853,16лв.В т.І от разпределението са описани привилегированите вземания, съгласно чл.136 т.1 ЗЗД,като в т.1.3 е посочено ,че се дължи такса по т.26 от ТТР в размер на 969,90лв.с ДДС върху вземането на „*****“АД в размер на 9853,16лв.,която такса се разпределя съобразно дяловете в съсобствеността на имота и от дела на Н.С. следва да се удържат 134,48лв.,а С. да внесе 835,42лв.В т.ІІІ от разпределението е посочено,че за удовлетворяване вземането на банката в размер на 9853,16лв.,от дела на Н.С. следва да се удържи сумата  1366,19,съобразно дяловете в съсобствеността,а С. да внесе 8486,96лв.,които след влизане в сила на разпределението  и след представяне на изпълнителен лист ще бъдат изплатени на „*****“АД.Сумата за изплащане на Н.С. е в размер на 8 644,85лв.,получена след приспадане на разноските и вземането на „*****“АД от дела й в размер на 10 447,68лв.от цената на имота, съобразно притежаваните 8 000 дяла в съсобствения имот,предмет на публичната продан.

          Правилно при извършеното разпределение ЧСИ е приел,че вземането на „*****“в размер на 9853,16лв. следва да бъде удовлетворено изцяло и се ползва с право на предпочтително удовлетворение.Банката като ипотекарен кредитор е присъединен взискател по право съгласно чл.459 ал.2 във вр.с ал.1 ГПК,тъй като процесният недвижим имот,предмет на публичната продан е ипотекиран за обезпечаване вземането на банката по договор за банков кредит,сключен на 30.10.2014г.Съгласно чл.459 ал.1 изр.второ от ГПК припадащата се на обезпечения кредитор,в конкретната хипотеза ипотекарен кредитор  сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава , след като представи изпълнителен лист.В чл.175 ал.1 ЗЗД е предвидено,че с извършването на публичната продан на имот,всички ипотеки върху него се погасяват,а съгласно изр.второ ипотекарните кредитори имат право на предпочтително удовлетворение от цената.Законосъобразно ЧСИ е включил в разпределението подлежащото на удовлетворяване вземане на „*****“АД,което е в съответствие  с императивните норми на чл.459 ал.1 и ал.2 ГПК и на чл.175 ал.1 ЗЗД.В чл.175 ал.2 ЗЗД е предвидена възможност ипотеката да се запази при публична продан на имота,ако купувачът  по съгласие с ипотекарния кредитор,поеме обезпеченото задължение. В конкретния случай е безспорно,с оглед изразеното становище от присъединения взискател „*****“АД в писмения отговор на жалбата,че такова съгласие по реда на чл.175 ал.2 ЗЗД с купувача на имота С.С. не е постигнато и последният не е поел обезпеченото задължение,за да бъде запазена ипотеката върху имота.

         Неоснователни са изложените в частната жалба възражения,че за удовлетворяване вземането на банката в размер на  9853,16лв.,ЧСИ не е следвало да удържа суми от дела на жалбоподателката Н.С. от цената на имота.Последната,както и другият съделител С.С. са солидарни длъжници по задължението за банков кредит,в който смисъл е и чл.1 ал.3 от сключения през 2014г.договор за банков кредит.Съгласно чл.122 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците.Фактът,че един от солидарните длъжници С.С. се явява и  купувач на изнесения на публична продан имот,който е ипотекиран в полза на банката,не обуславя извода,че другият солидарен длъжник е освободен от задълженията си за погасяване вземането на банката-кредитор. Неотносими към извършеното от ЧСИ разпределение са въпросите кой от двамата кредитополучатели и солидарни длъжници е плащал погасителните вноски и в какъв размер са същите.Тези обстоятелства касаят отношенията между кредитополучателите и солидарни длъжници,които са уредени в чл.127 ЗЗД,но нямат отношение за начина на  разпределение на сумите при публична продан на имот.Законосъобразно ЧСИ е приел,че за удовлетворяване вземането на банката,от припадащия се дял от цената на имота на всеки от двамата съделители ,които са и солидарни длъжници,следва да се удържи сума, съответстваща на техните дялове в съсобствеността на имота,предмет на публичната продан,съобразно влязлото в сила решение на ПРС по делбеното дело и издадения въз основа на него изпълнителен лист.По тази методика ЧСИ правилно е приел,че от дела на Н.С. от цената на имота в размер на 10 447,68лв.,следва да се удържи сумата 1366,19лв.за удовлетворяване вземането на банката,както и сумата 134,48лв.от дължимата такса пот.26 ТТР в размер на 969,90лв.за вземането на „*****“АД.

          По изложените съображения,Окръжният съд приема,че извършеното от ЧСИ Н.Д.разпределение е правилно и законосъобразно.Жалбата на Н.С. е неоснователна и следва да се остави без уважение.

         Водим от горното ,Окръжният съд

 

                                      Р    Е   Ш     И :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н.В.С.,ЕГН ********** *** срещу действията на   ЧСИ Н.В., рег.№***  по изп. дело №************** относно извършено разпределение от 12.03.2019,предявено на страните на 19.03.2019г.КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните .

          След влизане в сила на решението,заверен препис от същото ДА СЕ ИЗПРАТИ на ЧСИ Н.Д.по изп.д. №20198140400002.

         

           ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                               ЧЛЕНОВЕ: