Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 06.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на петнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №14145 по описа на СГС за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 30.05.2016 г., поправено с решение по чл.247 ГПК от 12.12.2016 г., по гр.д. №62888/2015
г. на Софийския районен съд, 66 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените
от жалбоподателя срещу Т.В.И. установителни искове с правно основание чл.422
ал.1 ГПК вр. чл.200 ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 1379,72 лв. до пълния
претендиран размер от 1728,07 лв., представляваща претендирана продажна цена за
потребена топлинна енергия за периода мес.05.2012 г. – мес.04.2014 г., и в
частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу В.М.И. и Ц.М.И.
установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.200 ал.1 ЗЗД за
разликата над сумата от по 344,93 лв. до пълния претендиран размер от по 432,02
лв., представляваща претендирана продажна цена за потребена топлинна енергия за
периода мес.05.2012 г. – мес.04.2014 г.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и нарушения
на материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал
заключението на СТЕ относно количеството потребена топлинна енергия. Поддържа,
че след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки, които отразяват
реалното потребление на топлинна енергия. Предвид изложеното, жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да уважи изцяло
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемите
Т.В.И., В.М.И. и Ц.М.И. в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК не вземат становище по жалбата.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не
взема становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ответниците
в частта, в която предявените установителни искове за главница за доставена
топлинна енергия са уважени до посочените по-горе размери, и в частта, в която
предявените установителни искове за лихва за забава са уважени за пълния им
претендиран размер, поради което решението в тези части е влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Тъй като решението на СРС е влязло в законна
сила в посочените по-горе части, то основанието на предявения иск за
незаплатената топлинна енергия е установено със сила на присъдено нещо, поради
което спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали ответниците
дължат и сумата от 488,34 лв., представляваща сума за доплащане, съгласно
изравнителна сметка, отразена във фактура от мес.07.2012 г., респ. дали
дължимото от потребителите количество топлинна енергия за процесния период е
установено правилно от първоинстанционния съд.
От приетото в производството пред СРС заключение на СТЕ,
което и настоящият въззивен състав кредитира напълно, се установява, че
размерът на дължимите от ответниците суми за ТЕ за процесния период са в общ
размер на сумата от 2069,60 лв.
От приетото в производството пред СРС заключение на ССчЕ,
което съдът кредитира напълно в тази му част, се установява, че в
претендираните от ищцовото дружество суми за процесния период е включена и
сумата от 488,34 лв., отразена във фактура за мес.07.2012 г., представляваща сума
за доплащане за отчетен период мес.05.2011 г. – мес.04.2012 г.
Съгласно сочената от въззивника разпоредба на чл.155 ал.1
т.2 ЗЕ, сумите за топлинна енергия се начисляват от ищеца по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период се изготвят изравнителни сметки
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. В конкретния случай
първоинстанционния съд е кредитирал заключението на СТЕ, което установява
количеството на реално доставената топлинна енергия, респективно цената и. Представените
от ищеца писмено доказателства /фактури и извлечение от сметки/ не могат да
установят количеството потребена топлинна енергия, доколкото същите
представляват едностранно изготвени от ищеца частни документи и съдът не
кредитира същите. Освен това, претендираната от ищеца сума от 488,34 лв. е
формирана на база изравнителни сметки за потребена топлинна енергия за период
извън процесния.
Ето защо, въззивният съд приема, че жалбата на ищцовото
дружество е неоснователна, поради изложеното, решението на СРС следва да бъде
потвърдено изцяло в обжалваната му част.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №7375/30.05.2016 г., поправено с решение по чл.247 ГПК от
12.12.2016 г., постановено по гр.д. №62888/2015 г. по описа на СРС, ГО, 66
състав.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.