Р
Е Ш Е
Н И Е №
2723
гр. Пловдив, 12.08.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V брачен състав, в
открито съдебно заседание на шести юли две хиляди и шестнадесета година, в
състав
Председател:
Светлана Неделева
при участието на секретаря Анелия Деведжиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 13410 по описа на съда
за 2015 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искове с правно основание чл. 143 СК и чл. 149 СК, предявени на 15.10.2015г. от непълнолетния П.П.П., ЕГН: **********, действащ със съгласието на своята майка
Н.С.С., ЕГН: **********,***; съдебен адрес за
призоваване: **********, чрез п. а. Д.М.; п р о т и в П.П.П., г. на Р. Г., роден на ***г. в Г., без регистриран адрес в
Р. Б. /съгласно удостоверение от сектор “КАО” при ОДМВР - Пловдив/.
В исковата молба се твърди, че
непълнолетният П.П.П. е син на ответника
П.П.П.. Последният от години живеел и
работел в гр. В., а ищецът живеел под наем в гр. П. заедно със своята
майка Н.С.С. и с б. си по м. линия. П.П.П. и П.П.П. се срещали много рядко -
веднъж годишно, а се чували по телефона веднъж месечно. До м. септември 2014г.
бащата се грижел за издръжката на сина си, като превеждал на майката различни
суми, необходими за отглеждането на ищеца. Оттогава ответникът контактувал със
сина си по телефона, но не изплащал никакви суми за издръжката му. Н.С.,
подпомагана финансово от своята майка, поемала разходите, необходими за
отглеждането на ищеца, което й създавало сериозни материални затруднения, тъй
като била б. Същевременно ответникът имал с. б. и разполагал с възможност да
предоставя средства за издръжката на сина си. П.П.П. бил с. в “П.-М.” ООД –
В., *****, и у. на това д.,
което развивало т. с к. и.
Предвид гореизложеното, ищецът
моли за постановяване на съдебно решение, с което ответникът П.П.П. да бъде осъден:
- на основание чл. 143 ал. 2 СК да заплаща на непълнолетния си син П.П.П. издръжка в размер на 250.00 лв. (двеста и петдесет лева) месечно, считано от датата
на подаване на исковата молба - 15.10.2015г., до настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане;
- на основание чл. 149 СК да заплати на непълнолетния си син П.П.П. издръжка в размер на 250.00 лв. (двеста и петдесет лева) месечно за минало време,
считано от 15.10.2014г. до 14.10.2015г. включително, или общо за целия
едногодишен период сумата от 3 000.00 лв. (три хиляди лева), ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 15.10.2015г., до окончателното изплащане на задължението.
Претендирано е и присъждане на
направените от ищцовата страна разноски по делото.
С писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК, назначеният
на основание чл. 48 ал. 2 от ГПК о. п. на ответника П.П.П., а именно а. И.И.И.,
застъпва тезата за допустимост на исковата молба и признава исковите претенции
по основание, а досежно размера на предявените искове счита, че е нужно да
бъдат събрани допълнителни доказателства по делото, във връзка с което
формулира конкретни доказателствени искания, уважени от съда.
В съдебно заседание п. на ищеца
поддържа исковата молба и настоява за цялостното й уважаване, посочвайки, че
размерът на търсената издръжка съответства както на възрастта и потребностите
на детето, така и на възможностите на ответника. О. П. на ответника депозира
писмена молба, с която заема становището, че следва да се присъдят на ищеца
претендираната текуща издръжка и издръжка за минал едногодишен период от време,
както и да бъдат възложени в тежест на ответника направените по делото
разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
наведените доводи, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е, а и от представеното заверено копие на Удостоверение за раждане (л. 4 д.), издадено въз основа на
акт за раждане № *****., съставен от д. л. по г. с. при Община П., р-н “Т.”, е
видно, че ищецът П.П.П., ЕГН: **********, е син на Н.С.С., ЕГН: **********, и на ответника
П.П.П., г. на Р. Г.я, роден в Г. на *****. – регистриран в АИС “БДС” като П. П.
П. /Р. P. P./ - съгласно Удостоверение от ОДМВР – П. (л. 16, 21-22
д.).
Не е спорно също, че непълнолетният П.П.П. живее при майка си и се
отглежда от нея в гр. П., а бащата П.П.П. ***, където развива т. д.
При справка с публично достъпните данни в Търговския регистър
(разпечатка на фирмено досие, л. 18 д.) и от приобщените като писмени
доказателства по делото справки на НАП (л. 61, л. 102 д.) се установява, че ответникът П.П.П. /П. П./,
регистриран в системата на НАП като П.П. П. със сл. № ***** е с. в “П.-М.” ООД – В. с ***** и с. на това
д., също е. с. на к. и у. на “П. Т.”
ЕООД – П. с ******.
Видно от удостоверение № 673/29.03.2016г. на ***** - гр. П. (л. 82 д.),
през учебната 2015/2016г. ищецът П.П.П. е бил редовен ученик в ***** клас на
посоченото учебно заведение.
Според констатациите на приетия без възражения социален доклад,
изготвен от ДСП – П. (л. 80-81 д.), по
данни на майката Н.С.С. през 1999г. тя се запознала с г. г. П.П.П., който имал
б. в Б. Двамата живели заедно една година на семейни начала в гр. П. След
раждането сина им П., бащата идвал в Б. за по един-два дни през четири-пет
месеца. Той се грижел финансово за партньорката си и детето, но от м. април
2015г. контактите между двамата родители били окончателно преустановени, тъй
като майката разбрала, че в гр. В. ответникът имал връзка с д. ж., от която
имал и ***** д. До 2015г.
Н.С. и П. живели в наета квартира, но след като ответникът спрял да ги издържа
финансово, те се преместили в апартамента на б. по м. линия, представляващ
общинско жилище, на адрес гр. П.
*********. Понастоящем ищецът и майка му обитават това жилище заедно с
б. по м. линия, с. на Н.С. и н. д., като П. няма обособена самостоятелна стая.
Към м. юни 2016г. П. е ученик в ***
клас на *****” - гр. П. В
продължение на 10 години той е тренирал
ф., но в момента е преустановил тренировките си. Желае да продължи с ф.,
интересува се и от б., но майката не разполага с необходимите финансови
средства, за да поеме разхода за спортните занимания на детето. Връзката на П.
с баща му е прекъсната от 2015г., което детето преживява тежко. Пред с. р. П.
споделя, че е търсил контакт с баща си, но последният сменил номера на телефона
си и от една година не са се чували. Детето се опитвало и чрез ч. си по б.
линия да се свърже с баща си, но не успяло да осъществи контакт. Майката е
поела изцяло грижите за П. и осигуряването на основните му потребности, за
което получава подкрепа от б. по ма. линия, работеща в ц. за о. т. с месечно
възнаграждение от 450 лв. При социалното
проучване Н.С. посочва, че работи като к. в *****, като месечното й трудово
възнаграждение е в размер на 545 лева. По нейни думи бащата на П. се занимава с
к. и. и това е ф. б. на семейството му, което има м. в Д. и К., а самият П.П.П.
***, С. и Н. Въз основа на проведените срещи и разговори ОЗД при ДСП – П.
заключава, че: към момента за непълнолетния П.П. П. се грижи неговата майка,
която посреща по подходящ начин базовите потребности на сина си; контактът
между П. и баща му е прекъснат – не общуват нито по телефона, нито по друг
начин; необходимо е размерът на дължимата от бащата издръжка да бъде съобразен
с възрастта и потребностите на детето за осигуряване на неговата финансова
стабилност в ежедневието.
Чрез ангажираните от ищцовата страна гласни доказателства – показанията
на с. Г. М. Н. /без родство със страните, дългогодишна п. на майката на ищеца/
и Н. И. К. /б. на ищеца по м. линия/, се изяснява, че до септември-октомври
2014г. ответникът се грижел за сина си, давал му редовно издръжка, но след това
спрял да изпраща средства за детето, а впоследствие прекъснал и всякакъв
контакт с него, включително по телефона. От есента на 2014г. майката и детето
нямали връзка с ответника, който не се обадил дори за рождения ден на сина си
през м. *****г. През пролетта на 2016г. П. успял да се свърже със своя ч., когото помолил да предаде на ответника да
му се обади, но бащата така и не позвънил на сина си. До есента на 2015г. П. и
майка му живели на квартира, но тъй като без финансовата подкрепа на бащата не
можели да си позволят повече да плащат наем, от есента на 2015г. се установили
в дома на б. на дето по м. линия - с. К. Н.С. започнала работа и с. К. й
помагала, доколкото може, за посрещане разходите по отглеждането на П., но
срещали сериозни затруднения, тъй като детето се нуждаело от поне 400 лева
месечно – за храна, дрехи, учебници, транспорт, извънкласни занимания,
развлечения с приятели. По-рано П. ежедневно тренирал ф. и имал желание да продължи тези занимания, но преди
около една година спрял тренировките. След като ответникът престанал да му
предоставя издръжка, средствата не достигали, а за тренировките се заплащали
такси – около 30-40 лева, освен
това трябвало да се купуват екипи, също да се поемат разходи за транспорт до
кв. К. и до с. К., където се провеждали тренировките. Понастоящем детето посещавало към училище
курс “М. о.” и участвало в турнири, дори през 2016г. техният клуб бил класиран
на 2-ро място. За този курс не се заплащали такси, но пак бил свързан с разход
на средства, най-малкото за транспорт, понеже тренировките се провеждали на Г.
б.. Бащата на П. се занимавал с производство на к. и., като развивал тази
дейност и в Г. и в Б.. В Г., където живеел, ответникът имал ф., а в Д., също
във В., Н. и С., имал магазини за к. изделия, по-точно за к. п.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните двама с., намирайки ги за добросъвестни,
последователни, взаимно непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с
приобщените писмени доказателства. Несъмнено с. Н. и К. добре познават страните
по настоящото дело, като излагат непосредствените си възприятия, основаващи се
на системни, трайни наблюдения върху живота на непълнолетния ищец и двамата му родители. Същевременно
с. показания нямат контрапункт в останалия доказателствен материал по делото, а на възможната заинтересованост на с. се противопоставя наказателната отговорност при
лъжесвидетелстване, за която са
предупредени.
От коментираните гласни доказателства и цитирания социален доклад,
преценени в съвкупност с данните в Търговския регистър и приетите като писмени
доказателства по делото Декларация от 10.10.2015г. за семейно и материално положение и имотно
състояние на Н.С. (л. 3 д.), заверено копие на Трудов договор от
07.10.2015г. (л. 83-92
д.), Справки от ТД на НАП – П.(л. 74-78 д.), Справки от ТД на НАП – В. (л.
61-72 д.), Справки от ТД на НАП – С., офис Б. (л. 102-104 д.), Справка на
Дирекция “Местни данъци” при Община В.
(л. 54-56 д.) и Справка от ОДВМР – В., сектор “ПП”, се установява
следното относно финансовото и материално положение на родителите на
непълнолетния П.П.П.:
Майката Н.С.С. няма регистрирани трудови договори до м. октомври
2015г., а от 07.10.2015г. работи по трудово правоотношение с работодателя ****-
П. при основна заплата от 500.00 лева, като средномесечният й облагаем трудов доход (съвпадащ с
осигурителния доход) възлиза на около 700.00 лева. Тя няма доходи от други
източници; няма регистрация като самоосигуряващо се лице, няма регистрирани
фирми или участия в търговски дружества; няма декларирано
недвижимо имущество. Собственик е на лек автомобил *****” с дата на първа
регистрация 17.11.2000г.
Бащата П.П.
П. от 29.11.2007г. е регистриран като самоосигуряващо се лице - ****, развиващо
дейност, свързана с покупка и продажба на с. н. и., с място на дейност в.з.
*********. От м. октомври 2014г. той е също е. с. на к. и у. на ***** - П.,
*****, което е декларирало пред НАП начало на дейност “Т. на д. с други н. с.”
от м август 2015г. и прекъсване на дейността през м. октомври 2015г., като за
този период е. с. е осигуряван върху месечен осигурителен доход 420.00 лв., но
д. няма публикуван годишен финансов отчет за 2015г., няма също подадена ГДД за
2015г. от *****, нито от е. с. на д. Освен това П.П. П. е с. (с 80% размер на
дяовото участие) и с. на
“П.-М.” ООД – В., *****, регистрирано през 2007г. и имащо за основна дейност
“Т. на д. с к. п.”. За финансовата 2014г. д. е декларирало пред НАП счетоводна
загуба от текущата година 43586.00 лв., а за финансовата 2015г. – счетоводна
печалба от 107321.00 лв., която печалба е отнесена за покриване на загуби от
предходни години и в резултат на това за данъчни цели е отчетена нулева печалба
за конкретната финансова година. Същевременно публикуваните счетоводни отчети
на “П.-М.” ООД показват, че макар от 2008г. до 2014г. дружеството непрекъснато
да отчита ежегодна счетоводна загуба, обемът на дейността му се увеличава и
финансовото му състояния се подобрява.
Сумата на актива нараства от 968000.00 през 2008г. на 1499000.00 през 2013г. и
на 1533000.00 през 2014г., успоредно с което собственият капитал се увеличава
от 2000.00 лв. през 2008г. до 638000.00 лв. през 2014г. и, ако през 2014г.
приходите от дейността са 58708.00 лв., то през 2015г. те са вече 1253467.00
лв. Освен това от 2007г. дружеството е
с. на 1/2 ид. ч. от д. н. и. – з. с площ 369 кв.м. в землището на гр. В., м-т
Д. ч. и з. с площ 469 кв.м. в землището
на гр. В., м-т Д. ч., а от 2009г. е собственик и на з. с площ 418.80 кв.м. в
землището на гр. В., м-т Д. ч. От 2007г.
“П.-М.” ООД притежава също лек автомобил ******, произведен 2004г. Като физическо
лице П.П.П. /П.П. П./ е декларирал
собственост върху н. и. – 1/2 ид. ч от а.г. с площ 28.00 кв.м. в гр. В., р-н
П., к.к. “С. С. К. и Е.”.
Така установените фактическите положения налагат за настоящата
инстанция категоричното становище, че исковите претенции са изцяло доказани по
основание и по размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка
на ненавършилото пълнолетие дете, независимо
дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката е
функция от потребностите на самото дете и възможностите на неговите родители
– чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да
бъде по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК, а именно
една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, т.е. за
2014г. – 85.00 лв. (1/4 от 340.00 лв.), от
м. януари 2015г. до м. юни 2015г. – 90.00 лв. (1/4 от 360.00 лв.), от м.
юли 2015г. до м.
декември 2015г. – 95.00 лв. (1/4 от 380.00 лв.), а от м. януари 2016г.– 105.00
лв. (1/4 от 420 лева).
Към датата на завеждане на исковата молба /15.10.2015г./ непълнолетният
П.П. е бил на **** години, а понастоящем е
на почти **** години. През учебната 2015/2016г. той е завършил **** клас
и от м. септември 2016г. му предстои да продължи образованието си като ученик в
***** клас, т.е. намира се в период на интензивно физическо, психологическо и
емоционално развитие, успоредно с което проявява подчертан интерес към спортни
занимания и до 2015г. в продължение
на 10 години редовно е тренирал ф., като се е наложило да изостави
тренировките единствено поради недостиг на средства, тъй като след м. септември 2014г. бащата е
спрял да му предоставя издръжка.
Едновременно с това е категорично изяснено, че от много години
родителите на ищеца живеят разделени и детето се отглежда от майката, който от
м. октомври 2014г. изцяло поема издръжката на сина си, разчитайки на финансова
подкрепа единствено от страна на б. по м. линия, в чиито дом се е преместила да
живее заедно с детето от м. септември
2015г., заради невъзможността да продължи да плаща наема на квартирата, която
по-рано са обитавали с П..
С оглед установената по делото фактическа обстановка, отчитайки нуждите
на детето в съвкупност с материалните възможности на майката и на бащата, съдът
намира, че общата месечна издръжка, която двамата родители са длъжни и
обективно могат да осигуряват на сина си (дори и ако това им създава известни
затруднения), възлиза на поне 400.00 лева месечно /от които минимум 180.00 лв.
за храна/, за да бъдат нормално посрещнати не само базовите нужди на ищеца от
храна, облекло, отопление, учебници, учебни помагала и пособия, дневни пари,
транспорт, медицински грижи и пр., но също свързаните с естествените
потребности на всяко подрастващо дете от социален живот и развлечения, както и
с индивидуалните спортни интереси на П., като следва да се отбележи, че се
касае за наложителни разходи с траен характер, които занапред биха могли
единствено да достигнат по-висок ръст, не и да намалеят.
При разпределението на общия размер на месечната издръжка от 400.00 между двамата
родители на непълнолетния ищец, съдът счита за напълно справедливо ответникът,
да поеме заплащането на сумата от 250.00 лева, а останалите 150.00 лева да
продължат да се осигуряват от майката, която осъществява непосредствената
ежедневна грижа по отглеждането на
детето и поради това би следвало да предоставя по-малък дял от паричната
издръжка, тъй като съгласно т. 7 от ППВС
№ 5/1970г. усилията, полагани от родителя във връзка с отглеждането на
детето, се вземат предвид при определяне размера на дължимата от него издръжка.
Дори с оглед данните в социалния доклад да се приеме за установено, че
ответникът е баща на още е. д. /м./, на което също дължи издръжка, то с оглед
многократно по-доброто си финансово и материално положение спрямо това на
майката на ищеца ответникът може безпроблемно да заплаща на непълнолетния си
син П. издръжка в търсения размер.
Ирелевантно е дали заплащането на издръжка в размер
от 250.00 лева месечно би създавало затруднения за ответника, защото
уреденото в чл. 143 ал. 2 от СК задължение на родителите за издръжка на
ненавършилото пълнолетие дете е безусловно, без значение дали изпълнението му
ще ги затрудни. Безусловният характер на издръжката цели осигуряването на средства, които да гарантират на детето начин
на живот и развитие, каквито то би имало, ако родителите му живееха заедно, а
несъмнено първото и най-важно задължение на всеки родител е да се грижи
подобаващо за детето си, да му осигури условия да отрасне здраво и да се
образова, за да има добра житейска реализация.
Прочее, показателен за възможността на ответника да дава на сина си издръжка в претендирания
размер е дори безспорният факт, че от 2000г. до м. септември 2014г. П. П. П.
доброволно и регулярно е предоставял на майката и детето парични средства
достатъчни да покриват нуждите им, включително свързани със заплащане на наем
за квартира и разходи за ежедневните ф. т. на П., при все че тогава майката не
е работила и във финансово отношение са разчитали изцяло на ответника, а той от
своя страна им е осигурявал добър стандарт, въпреки че регистрираното в Б.
дружество “П.-М.” ООД, в което П. П. П. е с. на 80 % от капитала, всяка година
от 2007г. до 2014г. включително е отчитало счетоводни загуби. В тази връзка
съдът намира за необходимо да подчертае, че декларираната счетоводна печалба
или загуба не може да бъде еднозначен показател за развитието на дружеството и
рентабилността на неговата дейност, защото е функция от стопанската и
счетоводна политика на управляващите го лица, които в случая, видно от финансовите отчети на “П.-М.” ООД,
са избрали непрекъснато да разширяват дейността, увеличавайки вложените
средства на дружеството в стоки, в т.ч. продукция /най-голямото перо от актива/
и според пасива на счетоводните баланси, ако до 2012г. основният източник на
средствата, вложени в стоки, се явяват получени от дружеството заеми, то от
2013г. насетне главният източник на средства за краткотрайните активи е
записаният собствен капитал от близо 700000.00 лв. Ерго, от една страна
въпросното дружество развива успешно търговската си дейност, чиито обем се
увеличава, а от друга страна неговите с., в частност о., очевидно разполагат с
достатъчно доходи от други източници, позволяващи им да организират работата на
дружеството по този начин, т.е. да увеличават краткотрайните активи /съответно
и разходите за тяхното придобиване/, респ. да не отчитат печалба, както и
разпределяне на такава. Иначе казано, значителната стойност на пасива в
счетоводния баланс и произтичащият от това отрицателен счетоводен резултат до
2014г. всъщност отразява източници на средства, използвани с трайна
инвестиционна насоченост към разширяване на търговската дейност, което пък
обуславя генериране на все по-големи приходи от дейността, преимуществено
приходи от продажби /достигащи през 2015г. до около 1,2 млн. лв./ и води до
отчитане на счетоводна печалба за 2015г. в размер на 107 хил. лв. Освен това,
от с. показания и социалния доклад се установява, че ответникът развива
търговска дейност не само в Б., а също в Г., където се намира и стопанисваната
от неговата фамилия ф. за производство на к. и. /п./, както и чрез търговски
обекти в други държави /например Д. и К./. Все в тази връзка няма как да бъде
подминато общоизвестното обстоятелство, че от 2013г. минималната работна
заплата в Г. е 683.76 евро /равняващи се на 1337.32 лева/, т.е. дори към 2016г.
тя остава поне три пъти по висока от минималната работна заплата за Б. и в
случая претендираната като дължима от ответника издръжка в размер на 250.00 лв.
месечно е по-малко от 1/5 от минималната работна заплата в Г.
Ето защо, съдът приема, че претендираният размер на издръжката занапред е съвсем реален
и съобразен както с основните потребности на детето, така и с възможностите на
ответника, съответно предявеният иск по
чл. 143 ал. 2 от СК – за присъждане на месечна издръжка в размер на 250.00 лева (двеста и
петдесет) лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 15.10.2015г., до настъпването
на законоустановена причина за изменение
или прекратяване на издръжката, се явява
изцяло доказан и следва да се уважи в пълен размер, като се присъди също
законната лихва за всяка просрочена месечна вноска – съгласно чл. 146 ал. 1 от СК.
Претенцията по чл. 149 от СК – относно присъждане на издръжка за минало
време - една година преди завеждане на исковата молба, т.е. за периода от 15.10.2014г. до 14.10.2015г. включително, също е основателна, тъй
като е категорично изяснено, че през този период детето живее при майката и се
отглежда от нея. При доказателствена тежест, лежаща върху ответника, последният
не установява да е изпълнявал задължението си за осигуряване издръжка на
детето. Успоредно с това са налице доказателства, че в този период той не е
подпомагал по никакъв начин отглеждането на сина си, напълно се е
дезинтересирал от детето и неговите нужди. Поради изложените по-горе
съображения относно размера на издръжката занапред, и издръжката за минало
време следва да се присъди в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева, или
общо 3 000.00 (три хиляди) лева за целия едногодишен период, ведно със
законната лихва върху тази сума за времето от 15.10.2015г. до пълното изплащане
на задължението.
Макар да не е поискано допускане на предварително изпълнение, тъй като
се касае за уважаване на искове за издръжка, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ще се постанови
предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката занапред и за
минал период от време.
Предвид уважаването на исковете в пълен размер и по аргумент от чл. 78 ал. 1 ГПК,
ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски за настоящото
производство, които съгласно доказателствата по делото са общо в размер на 180.00 (сто и осемдесет) лева, в т.ч. 150.00
лв.– адвокатско възнаграждение на един
а. (договор за правна защита и съдействие - л. 13 д.) и 30.00 лв. – такса за
призоваване на ответника чрез публикация в неофициалния раздел на ДВ (вносна
бележка - л. 29 д.).
С оглед изхода на делото, изцяло от ответника ще се понесат и платимите
от бюджета на съда разноски за възнаграждение на назначения о. п., възлизащо на
300.00 (триста) лева.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК
във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в тежест на ответника ще възложи също заплащането на държавните такси
по исковете за издръжка в общ размер на 480.00 (четиристотин и осемдесет) лева,
от които 360.00 лв. държавна такса върху текущата издръжката – 4 на сто върху
сбора на тригодишните платежи [(250.00
лева х 36 месеца) х 4%] и 120.00 лв. държавна такса върху присъдената издръжка
за минало време – 4 на сто върху сумата на издръжката за едногодишния период
преди завеждане на исковата молба [(250.00 лева х 12 месеца) х 4%].
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА П.П.П. (П. П. П./П.П.
П./P. P. P.), г. на Р. Г., роден на ***г., да
заплаща на непълнолетния си син П.П.П., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка Н.С.С., ЕГН: **********, ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер
на 250.00 лв. (двеста и петдесет лева) месечно, считано от 15.10.2015г. /датата на завеждане на
исковата молба/, до настъпването на законоустановена причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П.П.П.
(П. П. П./П.П. П./P. P. P.), г. на Р.
Г., роден на ***г., да заплати на непълнолетния си син П.П.П., ЕГН: **********,
действащ лично и със съгласието на своята майка Н.С.С., ЕГН: **********, ИЗДРЪЖКА ЗА МИНАЛО
ВРЕМЕ – за периода от
15.10.2014г. до 14.10.2015г. включително, в размер на 250.00 лв. (двеста и петдесет лева) месечно за всеки един месец от
посочения период, или общо в размер на 3000.00 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума за времето от 15.10.2015г. до пълното изплащане
на задължението.
ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта
относно присъдените суми за издръжка.
ОСЪЖДА П.П.П.
(П. П. П./П.П. П./P. P. P.), г. на Р.
Г., роден на ***г., да заплати на П.П.П., ЕГН: **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка Н.С.С., ЕГН: **********,***, сумата от 180.00 лв. (сто и осемдесет лева),
представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА
П.П.П. (П. П. П./П.П. П./P. P. P.), г. на Р.
Г., роден на ***г., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ПРС сумата от 300.00 лв. (триста
лева), представляваща възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА П.П.П.
(П. П. П./П.П. П./P. P. P.), г. на Р.
Г., роден на ***г., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ПРС сумата от общо 480.00 лв. (четиристотин и осемдесет лева),
от която 360.00 лв. - държавна
такса върху присъдената текуща издръжка и 120.00 лв. - държавна такса
върху присъдената издръжка за минало време.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Пловдив,
в двуседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ С.Неделева
Вярно с оригинала.
ТР