РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. Ловеч, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20224310100633 по описа за 2022 година
Производство с правно основание чл.238-240 от ГПК.
Подадена е искова молба от „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София-1404, район „Триадица“, бул.“България“№81, вх.“В“, ет.8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров
против ИСКР. ИЛ. М. от с.Лесидрен, Община-гр.Угърчин, Област-гр.Ловеч, в която изтъква, че въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу
ИСКР. ИЛ. М., ЕГН-********** е образувано Ч.гр.д.№2200/2021 год. по описа на PC-гр.Ловеч, 6 състав. В
рамките на предвидения от законодателя 14-дневен срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Затова и в законоустановения срок и на основание
чл.415 във връзка с чл.422 от ГПК предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо
вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.
От фактическа страна ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу ответника въз основа
на Уведомление по т.1.1.1 към договор за цесия от дата 16.10.2018 год., с което вземането е прехвърлено на
"С.Г.Груп"ЕАД, на дата 24.02.2020 год., а "С.Г.Груп"ЕАД, с ЕИК : ********* от своя страна го е прехвърлило на
„ЮБЦ"ЕООД, с ЕИК : ********* на дата 10.03.2020 год., посредством Анекс към договор за цесия от дата
01.10.2019 год., подробно описани в Приложение №1 от договора, извадка от което прилага. Заявява, че
„ЮБЦ"ЕООД, ЕИК : ********* е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още
преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск.
Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и
задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви,
договорни неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството
мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №13658514001.
Позовава се на чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор, съгласно който (изм. 26.09.2009 г. в сила
1
от 26.10.2009 г.) „Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на
ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за
размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за
размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната
от телефонния номер, за който се иска съответната справка".
Уточнява, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания"ЕАД, ЕИК : ********* и ИСКР.
ИЛ. М., ЕГН-********** е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
13658514001 от дата 01.10.2018. год, с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер *********, по избран
тарифен план Smart L+, с месечна абонаментна такса в размер на 29.99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски
номер 13658514001 от дата 01.10.2018 год. между ответника ИСКР. ИЛ. М., ЕГН-********** и „Българска
телекомуникационна компания"ЕАД, ЕИК : ********* са издадени фактури, обективиращи вида и размера на
незаплатената услуга, а именно : №**********/08.11.2018 год., №**********/08.12.2018 год.,
№**********/08.01.2019 год. за потребените от него електронни съобщителни услуги за период на потребление
от дата 08.10.2018 год. до дата 07.01.2019 год.
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за последователни отчетни месеца -
за месец 11/2018 год., 12/2018 год. и за месец 01/2019 год. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл.43, т.1. „Абонатът има следните задължения : 43.1. да
плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; /да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника
мобилният оператор е издал по клиентски номер №13658514001 крайна фактура №**********/08.02.2019 год., с
падеж на плащане 25.02.2019 год. и с начислена обща сума за плащане.
В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги в размер на 67.47 лв. (шестдесет и седем лв. и 47 ст.) лева, фактурирана е цената, дължима се за
потребените мобилни услуги от предходните отчетни периоди, която не е предмет на иска.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 11.01.2019 год., като същата се генерира автоматично
по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок
на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на
абонамента Smart L+ за мобилен номер ********* до 01.10.2020 год., съгласно Договор за мобилни услуги от дата
01.10.2018 год.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната
отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от стр.5/6/7 „С прекратяване на
споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни
услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ЕАД неустойка равна на
оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на
срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния
стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на
„БТК“ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг)".
Претендираната сума в размер на 67.47 лв. (шестдесет и седем лв. и 47 ст.) е формирана като сбор от
трикратния размер на месечната абонаментна такса без ДДС за избрания от потребителя тарифен план към
2
ползваната далекосъобщителна услуга.
Цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната услуга/и
цедент по първия договор за цесия/, начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й/иск по чл.86
ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в производството - цесионерът по
втория договор/заявител по чл.410 ГПК/.
Представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не е/са основание за плащане, но длъжникът-ответник е
сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, респективно получил е предоставената
лизингова вещ, които не е заплатил в указания срок, респективно същият е в неизпълнение на договора си.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на „БТК" ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение,
съгласно изрична клауза във всеки един от договорите.
По отношение на претендираната неустойка ищецът пояснява, че между длъжника и „Българска
телекомуникационна компания"ЕАД, ЕИК : *********, валидно са действали гореописаните договори, по които
длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него
услуги. Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник е обусловило правото на мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания"ЕАД, ЕИК : *********, да прекрати предсрочно гореописания
договор на дата 11.01.2019 год. /като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент/ и да претендира неустойка в размер на 67.47 лв. (шестдесет и седем лв. и 47 ст.), уговорена в т.2 от
стр.6 от договора: „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към
него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на
уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът
дължи на „БТК“ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер,
месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за
допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно
прекратяване, абонатът дължи на „БТК“ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг) ",
представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключените
договори, както следва :
-3x22.49 лв. (двадесет и два лв. и 49 ст.) /без ДДС/ за тарифен план Smart.
Неустойката е обективирана в издадената фактура №**********/08.02.2019 год., с падеж на плащане
25.02.2019 год.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл.43, т.1. „Абонатът има следните задължения; 43.1. да
плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; /да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него.
Точното изпълнение от страна на длъжника е цел, която стои в основата на всяко облигационно
отношение. Според чл.92, ал.1, изр.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С неустоечната клауза
предварително определят размера на обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид
виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на неустойката и действително
причинените от неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнява и
наказателна функция. Това е така, защото кредиторът може да претендира неустойката и когато вреди изобщо не
са настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. Оттук следва, че длъжникът ще заплати неустойка,
която ще бъде санкция за неговото неизпълнение.
Неизпълнение на основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната
абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна е дало основание на оператора да прекъсне достъпа до
мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира
неустойка за прекратяване ползването на услугите.
3
Предвид гореизложеното, абонатът следва да понесе отговорността си за неизпълнението на договорните
задължения и да заплати на оператора неустойка за предсрочното прекратяване на сключените договори.
Неустойката е начислена, съобразно изрично договореното. Т.нар. неустойка има обезщетителен характер, а не
санкционен. Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници,
съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало
такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и
Общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните Общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор
влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в
сила Общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Според чл.25 от Общите условия, „Абонатът заплаща : 25.1.еднократно цена за първоначално свързване
към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3.
ежемесечно - стойността на проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и
ползвани през предходния месец (или периоди)“.
Съгласно чл.35, „Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от
БТК както следва : 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се изпращат на адреса, определен в
индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично посочен от Абоната чрез други средства за комуникация
посочени в тези Общи условия или в индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не
освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок."
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи,
свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.29 от Общите условия
„Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им.
Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и
крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на
сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на
сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код
и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер,
за който се иска съответната справка“.
В конкретният случай ответникът е подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал е мобилнен
номер *********, не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си
поведение е изпаднал в забава. Издадена му е фактура и в срок не я е заплатил. Изпълнен е фактическият състав
на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
От правна страна ищецът твърди, че и двата договора за цесия са облигационни, консесуални, двустранни
и са породили правни последици за страните по тях. В договорните правоотношения между цедент и цесионер,
вземанията към трети лица не са елемент от тях.
Отделно от това и двата договора за цесия са рамкови договори, с оглед на това, че предвиждат клаузи
относно бъдещи сделки. В българското законодателство рамковият договор има за свое нормативно основание
чл.9, ал.1 от ЗЗД, който допуска сключването на неуредени в закона видове договори.Функцията на рамковия
договор е да бъдат предвидени клаузи, които могат да бъдат използвани за определен набор от бъдещи сделки -
да ангажира страните с договорените в него условия на тези сделки по начин, че никоя от страните да не може
сама да предотврати инкорпорирането на тези условия в съдържанието на последваща сделка, щом такава бъде
сключена. Рамковият договор задължава страните с договорените в него условия всеки път, когато те решат да
сключат последващ договор от определен вид. С рамковия договор страните имат за цел да направят договорените
в него условия на бъдещите сделки неоттегляеми още преди сключването на тези сделки и преди влизането в сила
на тези условия. С рамковия договор страните постигат съгласие относно съдържанието или част от
съдържанието на бъдещите договори. Те си оставят свобода на преценката относно това дали и кога точно да
сключат конкретни договори. Практиката показва, че най-често, в рамковия договор не се уговарят всички
условия на бъдещите сделки, а някои от тях се оставят за доуточняване при всеки конкретен случай.
Няма законово ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е.
дали е възмезден или не. Това обстоятелство не е важно за длъжника. Законът го брани, като поставя изискване
единствено относно уведомяването му, като го скрепва като задължение на цедента, без да уточнява момента му.
4
Единственото изискване на законодателя е длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да изпълни
задължението си, да знае на кого да плати.
В конкретният казус, ищецът извежда своето материално и процесуално право от два договора за цесия,
ведно с техните анекс и приложения. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от индивидуални
вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но
това не означава, че същите на са конкретизирани. Не случайно страните са избрали принципа на изчерпателно
изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони.
В чл.1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК"ЕАД и „С.Г.Груп"ООД, е дадена легална
дефиниция на понятието : Приложение №1 - неразделна част от договора за цесия : „списък/таблица в
електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и
съответно за всеки един от длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на
длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЬТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор“.
В чл.5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставя писмено
потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Цедентът е декларирал в чл.3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в
Приложение №1 не съществуват други правоотношения. Представянето на Приложение №1 в цялост би било в
нарушение на чл.2, ал.2, т.3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които
цесионерът е придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.
С оглед на по-горе посоченото, с настоящата искова молба представя и моли съда да приеме извлечение
от Приложение № 1, от което се установява, че по силата на Уведомление от 24.02.2020 год. по т.1.1.1 към
договор за цесия от 16.10.2018 год. „БТК"ЕАД е прехвърлител, а „С.Г.Груп"ООД е собственик на вземането
спрямо ИСКР. ИЛ. М., ЕГН-**********, което впоследствие е било включено и във втория договор за цесия от
01.10.2019 год. между „С. Г. Груп"ООД и „ЮБЦ"ЕООД, посредством Анекс от 10.03.2020 год.
Приложение №1 представлява списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях,
както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ,
фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. Самото
вземане е индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.
С оглед спазване разпоредбите на чл.2, ал.2, т.3 на Закона за защита на личните данни, за всяко
конкретно вземане, при поискване от страна на Цесионера, Цедентът се задължава да издава документ,
удостоверяващ, че вземането е включено в предмета на договора за цесия. Документът представлява извадка на
хартиен носител на съответното Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябва да
послужи на цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените вземания.
С оглед гореизложеното, с настоящата искова молба представя и моли съда да приеме извлечение от
Приложение №1, от което се установява, че по силата на договор за цесия от 01.10.2019 год., с Анекс от
10.03.2020 год. „С.Г.Груп"ООД е прехвърлител, а „ЮБЦ"ЕООД е собственик на вземането спрямо ИСКР. ИЛ. М.,
ЕГН-**********.
По отношение уведомяването на длъжника за сключените цесии цитира чл. 6, ал.2 от договора за цесия
от дата 01.10.2019 год., съгласно който с Анекс от 10.03.2020 год., считано от подписването му, „ЮБЦ"ЕООД има
качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземания.
Няма никаква законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми длъжника чрез
свой пълномощник. Подобно становище е застъпено не само в редица решения на въззивни съдилища, но и от
правната доктрина - професор А.Калайджиев -Облигационно право изд.Сиби 2007, както и професор Кожухаров,
които приемат, че упълномощаването на цесионера от страна на цедента за уведомяване на длъжника е напълно
допустима от закона правна сделка, която с нищо не накърнява интереса на длъжника. Още повече, когато
длъжникът е неизправен.
Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на
„С.Г. Груп"ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията по
Уведомление от 24.02.2020 год. по т.1.1.1 към договор за цесия от 16.10.2018 год. и от свое име, в качеството си на
цедент от 10.03.2020 год., съгласно Анекс към договор за цесия от 01.10.2019 год.
5
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи удостоверяващи
прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за
цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Чрез Решение №123 от 24.06.2009 год. на ВКС по т.д.
№12/2009 год., II т.о. ТК; Решение № 3/16.04.2014 год. по т.д. №1711/2013 г., II т.о. на ВКС; Решение №78 от
09.07.2014 год. по по т.д.№2352/2013 год., II т.о. на ВКС, е приета за правилна съдебната практика, съгласно
която сама по себе си исковата молба не може да се счете за уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но
когато към нея е приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на
цесията все пак е извършено. Безспорно е, че уведомлението за цесия, приложено към исковата молба изхожда от
цесионера, но същото е отправено до длъжника от името на цедента, който изрично е упълномощил цесионера да
извършва уведомяване по чл.99, ал.3 ЗЗД от негово име. Това обстоятелство е посочено в уведомлението.
Цесионерът - „С.Г.Груп"ООД продължава да има качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на
длъжника за цесията, а и ответникът не е легитимиран да оспорва упълномощителната сделка.
В настоящият случай, към исковата молба са приложени договорите за цесия, уведомление към първата
цесия и анекс от 10.03.2020 год. към цесия от 01.10.2019 год. В чл.6 от договора от 01.10.2019 год. е уговорено
между страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне.
Няма законова пречка с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че
И.И. Моронов, ЕГН-********** не е изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „С.Г. Груп"ООД към датата
на връчването на препис от исковата молба. Законът не указва формата и момента на съобщаването. Всички
изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре на носителя на вземането
са изпълнени. Що се касае до уведомяването, то има това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера
и не може да бъде изпълнено валидно другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът не може да
възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. Практиката е
установена.
Длъжникът би могъл да противопоставя възражение, че не му е надлежно съобщена цесията само ако
едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор, за да се освободи от
задължението да плати и на новия кредитор.
По отношение на този въпрос е налице единодушие и в практиката и в доктрината. Постановени са
множество съдебни актове, в мотивите на които е възприета гореописаната теза : Решение №50 от 07.02.201З г.
на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д №1082/2012г.; Решение № 2084 от 17.12.201Зг. по в.гр.д. № 2581/201Зг. на
Окръжен съд Пловдив, IX с-в; Решение № 33 от 01.02.201Зг. на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д № 1048/2012г.;
Решение № 480/27.11.201Зг. на ОС Хасково по в.гр.д № 814/201 Зг. ;Решение № 60 от 11.02.201Зг. на Окръжен
съд Пазарджик по в.гр.д. № 1050/2012г.; Решение от 28.02.2009г. на Окръжен съд Плевен по в.гр.д. №
1129/2012г.; Решение № 52 от 07.02.201Зг. на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д No 1069/201 Зг.; Решение № V-
163/20.12.201Зг. по гр.д (В) № 2196/2013 V с-в на Окръжен съд Бургас, Решение № 343/21.11.2013г. на Окръжен
съд- Перник по гр.д № 682/201Зг; Решение № 19/22.01.2014г. по в.гр.д № 893/201Зг. на ОС Хасково; Решение №
25/20.01.2014г. по в.гр.д № 1017/2013г. на ОС Пазарджик; Решение № 92/13.02.2014г. по в.гр.д. № 988/201Зг. по
описа на ОС Перник.; Решение от 18.02.2014г. по в.гр.д. № 26/2014г. по описа на ОС Плевен I възз. състав.;
Решение № 118/20.02.2014г. на ОС Перник по в.гр.д. № 995/2013г ; Решение на ОС Плевен от 28.02.2014г. по
в.гр.д. № 1177/2013г,. I с-в; Решение № 118/14.03.2014г. на ОС Пазарджик по в.гр.д. № 3/201 Зг. IV възз. с-в;
Решение от 25.02.2014г. по в.гр.д. № 70/2014г. на ОС Плевен IV с-в; Решение № 187/24.03.2014г. по в.гр.д. №
1026/2013г. на ОС Перник; Решение № 132/21.03.2014г. по в.гр.д. № 151/2014г. на ОС Пазарджикr, Решение
№111-31/27.03.2014г. по в.гр.д. № 341/2014г. по описа на ОС Бургас; Решение № 217/10.04.2014г. по в.гр.д. №
32/2014г. по описа на ОС Перник.; Решение от 25.04.2014г. по в.гр.д № 825/201Зг. по описа на Софийски окръжен
съд; Решение № 250/02.06.2014г. по в.гр.д. № 331/2014г. по описа на ОС Пазарджик I с-в.; Решение
268/11.06.2014г по в.гр.д № 233/2014г по описа на Софийски окръжен съд, III възз. с-в; Решение №
279/16.06.2014г. по в.гр.д. № 287/2014г. по описа на ОС Пазарджик, III възз. с-в; Решение по в.гр.д. № 385/2014г.
по описа на ОС Благоевград; Решение по в.гр.д. № 418/2014г. на ОС Благоевград; Решение № 435/13.10.2014г. на
ОС-Пазарджик по в.гр.д. № 509/2014г., III възз. с-в.; Решение № 418/07.10.2014г. по в.гр.д. № 683/2014г., I възз. с-
в на ОС Пазарджик; Решение № 385/23.09.2014г. по в.гр.д. № 515/2014г., I възз. с-в на ОС Пазарджик; Решение
№ 407/02.10.2014г. по в.гр.д № 489/2014г. на ОС Пазарджик, III с-в; Решение № 1807 от 28.10.2014г. по в.гр.д. №
1944/2014г. на ОС Пловдив, IX с-в.
В конкретния случай, длъжникът-ответник не е изпълнил задълженията си до датата на подаването на
заявлението по чл.410 ГПК, към кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска, което обуславя
6
правния интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо
и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
В случай, че ответникът не е подал отговор на Исковата молба и не се яви в първото по делото заседание,
моли съда да постанови неприсъствено решение по смисъла на чл.238 и чл. 239 от ГПК, с което да признаете за
установено вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК,
както и да присъдите на ответника направените по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар и
заплатена държавна такса.
С оглед на изложеното до момента и на основание чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК, моли съда след като се
убеди в основателността на претенцията им, да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника ИСКР. ИЛ. М., ЕГН-**********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца
„ЮБЦ"ЕООД, ЕИК : *********, в размер на 67.47 лв. (шестдесет и седем лв. и 47 ст.) лева - представляваща
неустойка по договор, сключен между ответника и „БТК" ЕАД, съгласно издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Моли съда да осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски, както и да присъди в полза на
„ЮБЦ"ЕООД, ЕИК : *********, 180 лева (Сто и осемдесет лева) - адвокатско възнаграждение. Моли съда да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство и да присъди в полза на ищеца - 25.00
лева, представляваща държавна такса и 180 лева (Сто и осемдесет лева) - възнаграждение за адвокат по Ч.гр.д.
№2200/2021 год., по описа на PC-гр.Ловеч, 6 състав, съобразно. т.12 от TP №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител, но с молба-
становище вх.№6229/12.07.2022 год., чрез пълномощника си адв.Герова моли съда да даде ход на делото в
отсъствие на негов представител. Поддържа исковата молба по изложените в обстоятелствената част на същата
съображения и моли съда да се произнесе с неприсъствено решение, ако са налице законови основание затова.
Ответникът ИСКР. ИЛ. М., редовно призован, не се явява.
Съдът като взе предвид становището на процесуалния представител на ищеца, както и събраните по
делото писмени доказателства, по вътрешно убеждение и съобразно нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, приема за установено, че в конкретният казус действително са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, по смисъла на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК.
Установява се по безпорен начин, че в законният срок ответника ИСКР. ИЛ. М. не е представил писмен
отговор на исковата молба, с която настоящият съдебен състав е сезиран. Освен това в първото по делото
заседание не се явява лично или чрез упълномощено от него лице, в съответствие с изискванията на чл.32, т.1, т.2
от ГПК, нито е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, поради което ищецът, чрез процесуалния
си представител адв.Герова е в правото си да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него.
Не без значение е и обстоятелството, че съдът е указал на страните какви ще са последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание още с разпореждане
№847/18.04.2022 год. Ищцовата претенция е вероятно основателна с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, неоспорени от страна на ответника в хода на делото, което дава
основание на съда да не излага подробни мотиви по съществото на казуса, а с оглед изцяло дезинтересираното
поведение на ИСКР. ИЛ. М. да постанови неприсъствено решение, предвид наличие на предпоставките по чл.239,
ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
При този изход на процеса ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
настоящият исков процес разноски в размер общо на сумата 205 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
включващи 25 лева платена по сметка на съда държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение. В негова
тежест е и заплащането на разноските, направени в заповедното производство в размер общо на сумата 205 лева,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, от които 25 лева платена по сметка на съда държавна такса и 180 лева
адвокатски възнаграждение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ИСКР. ИЛ. М., ЕГН-********** от
7
с................, .......-гр............ ............-гр........., ул.“....... ...........“№.., че към него съществува изискуемо вземане на
ищеца „ЮБЦ"ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1404, район „Триадица“,
бул.“България“№81, вх.“В“, ет.8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров в размер на сумата 67.47 /шестдесет
и седем лева четиридесет и седем стотинки/ - представляваща неустойка по договор, сключен между ответника и
„БТК"ЕАД, съгласно издадената заповед №1143/25.11.2021 год. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 ГПК по Ч.гр.дело №2200/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
ОСЪЖДА ответника ИСКР. ИЛ. М., ЕГН-********** от с............., ................-гр..........., ...........-гр.........,
ул.“........ .........“№.. да заплати на ищеца „ЮБЦ"ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София-1404, район „Триадица“, бул.“България“№81, вх.“В“, ет.8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров
сумата в размер общо на 205 /двеста и пет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в
настоящото исково производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включващи 25 лева платена по сметка на съда
държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение
ОСЪЖДА ответника ИСКР. ИЛ. М., ЕГН-********** от с......, .......-гр........., .........-гр......., ул.“.......
.........“№.. да заплати на ищеца „ЮБЦ"ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-
1404, район „Триадица“, бул.“България“№81, вх.“В“, ет.8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров сумата в
размер общо на 205 /двеста и пет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в заповедното
производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включващи 25 лева платена по сметка на съда държавна такса и
180 лева адвокатско възнаграждение
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
Препис от него да се връчи на страните и да се приложи по Ч.гр.дело №2200/2021 год. по описа на РС-
гр.Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8