Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 145/30.01.2024 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Огнян Евгениев
Бисерка
Бойчева
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура – Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административнонаказателно
дело № 28 по описа на съда за 2024 г., за да се произнесе, взе
предвид следното
Производството е касационно по чл. 63в
от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Предмет на касационното административнонаказателно
производство е Решение № 334 от 06.12.2023 г. по АНД № 20231630201002 на Районен
съд – Монтана, с което е потвърден Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция № **********, с който на ЕТ „МАГДАК – Р.М.“ ЕИК
* със седалище и адрес на управление град Велико Търново, обл.Велико
Търново, ул.“С*** Румянцев“№* представлявано от управителя
Р.М.М., е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2500.00 лева (две хиляди и петстотин) на основание чл. 179,
ал. 3б във връзка с чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. с ал. 3
от ЗДвП, за извършено административно нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател ЕТ „МАГДАК
– Р.М.“ ЕИК * , чрез надлежно упълномощеният адв. М.Й.Т.,
поддържа касационни основания, които се субсумират в
твърдението, че съдебното решение противоречи на материалния закон. Твърди, че
електронният фиш е издаден след изтичане на законоустановения за това срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Касаторът излага съображения, че с издаването на
атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо АУАН
и респективно наказателно постановление, наказващият орган е допуснал
съществено процесуално нарушение. Счита, че процедурата за административно
наказване на нарушенията на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена в чл. 189е,
ал. 1 и следващите ЗДвП и предвижда съставянето на АУАН и издаване на НП. Сочи,
че неправилно в електронния фиш е посочена като нарушена законова разпоредба
единствено и само санкционната такава - чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като
употребата на последната, като нарушена материалноправна
норма и едновременна санкционна такава е неправилно приложение на материалния
закон, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на електронния
фиш. Твърди, че относимото нарушено правило за
поведение се съдържа в нормата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, която АНО е пропуснат
да отрази в наказателното постановление, а актосъставителя
в АУАН. Касаторът твърди, че в първоинстанционното
производство не се е доказало, че подаваните от бордовото устройство на МПС
данни са възприети и отразени от АПИ. Заявява, че „Магдак“
ЕООД има договор с дружество, предоставящо услуга по електронно събиране на
такса за изминато разстояние, който прилага към настоящата жалба. Сочи, че от
представена справка от доставчика на тол услуга, е
видно, че бордовото устройство е било в изправност и е предавало данни за процесния тол сегмент. Установено
е, че данни са изпращани от бордовото устройство на МПС, каква е причината
данните да не са били приети в системата на АПИ не е установено. В този смисъл касаторът твърди, че неправилно решаващият състав е
определил съставомерността на деянието, тъй като е
възприел неправилно фактическата обстановка. Счита също и, че неправилно е
определен субектът на отговорността - ползвател по договор за наем на МПС и
съответно задължено лице за заплащане на дължимите тол
такси е „Магдак“ ЕООД. Твърди, че в издадения ЕФ е
предвидено заплащане на компенсаторна такса, с чийто размер наложената
имуществена санкция нарушава принципа на пропорционалност на ПЕС. Моли за
цялостна отмяна на решение №
334/06.12.2023г, постановено от PC – Монтана по анд №
10502/2023 г., ведно с електронен фиш за налагане на имуществена санкция
за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от ЗДвП № **********
на Агенция „Пътна инфраструктура“. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции.
В съдебно заседание касаторът
ЕТ „МАГДАК – Р.М.“ ЕИК * , чрез
надлежно упълномощеният адв. М.Й.Т. в писмена молба
по делото, поддържа касационната жалба, като излага доводи в насока искането си
за отмяна на електронния фиш. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът
по касационната жалба Агенция пътна инфраструктура – гр. София, чрез юрк. Ива Й., в отговор по касационната жалба оспорва същата,
като счита решение
№ 334 от 06.12.2023 г. по АНД№ 1002 по описа на Районен съд –
Монтана за 2023 г. за валидно, допустимо, правилно и
законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон, при спазване
на съдопроизводствените правила. Приема същото за
напълно обосновано, а наложеното наказание за справедливо по размер, който е
фиксирано определен в закона. Излага съображения, че потвърденият от PC – Монтана
електронен фиш е издаден в съответствие с целта на закона, при спазване на
всички материалноправни и процесуалноправни
изисквания. В съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и депозира възражение за прекомерност
при претендирано адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание,
дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен
материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Извършеното нарушение е доказано по категоричен и несъмнен начин,
поради което атакуваното решение следва да се потвърди като обосновано и
мотивирано.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която
обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.
С касационната жалба не са представени доказателства
свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни
изводи на въззивния съд в обжалваното решение.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН,
настоящия касационен състав я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна се установява следното:
Електронен фиш № ********** е издаден за това, че на
26.03.2022 г. в 19:44 часа е установено пътно превозно средство Влекач ДАФ ХФ
480 ФТ с регистрационен № В*** , с обща технически допустима максимална маса
19500, брой оси - 2, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 44 000, собственост на жалбоподателя по
път I-1, при км 96+749, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, като за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, поради което на основание
чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 187а, ал. 2,
т. 3 вр. с ал. 3 от ЗДвП, е ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика на
ППС.
За да потвърди оспорения ЕФ първоинстанционният
съд е приел, че деянието е правилно квалифицирано като нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Нарушението е заснето с контролно устройство с ид. №
20231, което съставлява елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-1 км.
96+749. В съответствие разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е издаден процесния електронен фиш № **********. Въззивната
инстанция е приела, че при издаването на ЕФ са спазени всички изисквания на чл.
189ж, ал. 1 от ЗДвП, в чиято разпоредба е направено препращане единствено към
нарушенията по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, а правилото по чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП
съдържа изрична регламентация за „електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал.
3 – 3б“ от ЗДвП. Следователно издаването на електронен фиш за нарушение по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП е допустимо и е изрично предвидено в действащото
законодателство. Районният съд е счел за правилно квалифицирано деянието и
осъществения състав на административно нарушение, като в електронната система
съгласно чл. 167а, ал.З от ЗДвП е създаден доклад с приложени към него
статистични изображения във вид на снимков материал, които представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство - част от системата. Възприел е, че
правилно е наложена санкцията с оглед разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Развива
мотиви, че съгласно данните, предоставени от доставчика, движението на ППС с peг. № В*** на 26.03.2022 г. е отчетено в Електронната
система като нарушение, въз основа на което е издаден ЕФ. Приложени са и
статични изображения, удостоверяващи разположението на процесното
превозно средство върху посочения пътен участък на дата 26.03.2022 г., в
19:44:07 часа, както и конкретния брой оси на пътното превозно средство - 5
оси. Районният съд е възприел, че видно от приложените по делото доклад и
снимки от електронната система за пътно превозно средство с peг.
№ В*** на датата 26.03.2022г. в 19:44 ч. е регистрирано нарушение, тъй като се
установява, че към момента на регистриране на посоченото нарушение липсват
постъпили GNSS позиции от бордовото устройство, което се потвърждава и от
отговор на ИТС. От приетото по делото становище от 09.03.2023 г. установява, че
за датата и часа на нарушението не е получена тол
декларация за сегмента на рамката, от която е отчетено нарушението. Въззивната инстанция е приела, че нарушението е довършено
от обективна страна, тъй като освен прекъсване на подаването на данни, което е
довело да пълно неизпълнение на задължението за заплащане на дължимата тол такса, по делото се доказа и фактът на реалното
ползване на участък от платената пътна мрежа от това превозно средство, за което
не е изпълнено задължението за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗП. Посочено е, че не налице и изтекла погасителна давност, тъй като общият
срок за административнонаказателно преследване
съобразно чл. 80, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 81, ал. З НК
е четири години и шест месеца, който към момента на връчване на ЕФ не е
погасен. В тази връзка съда приема, че сроковете по чл. 34 ЗАНН са неприложими,
тъй като с тях се регламентират сроковете за съставяне на АУАН и НП, а ЕФ не е
нито едното, нито другото. Препратката на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към разпоредбите
на ЗАНН счита за приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по
съставянето на актове, издаването и обжалването на НП, изпълнение на наложените
наказания. Въззивният съд правилно е приел, че в
конкретния случай не следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН, защото нарушението е
формално и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
останалите случаи на същия вид нарушение, както и с оглед установената забрана
на чл. 189з ЗДвП, която изключва приложението на чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН за
нарушения по ЗДвП, каквото е и настоящето.
Касационната инстанция намира, че районният
съд е изпълнил задължението си да събере всички относими,
допустими и необходими доказателства за установяване на релевантните по делото
факти. Тези доказателства са правилно преценени в тяхната съвкупност и въз
основа на тях е установена обективно фактическата обстановка по случая. Изводите на Районния
съд за доказаност на елементите от състава на
описаното в ЕФ нарушение и за спазване на всички кумулативни изисквания на
процедурата по установяване на този вид нарушения, изцяло се споделят от
настоящата инстанция като касационният съд намира, че мотивите на въззивния съд в тези насоки не следва да се преповтарят,
съгласно чл.
221, ал. 2 от АПК.
За неоснователни намира възраженията в
касационната жалба за допуснати съществени нарушения на материалния закон. Въззивният съд е изложил подробни мотиви за
законосъобразност на издадения електронен фиш, които се споделят и от
настоящата инстанция.
Като извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт на основанията, сочени от оспорващия и служебно –
на основанията по чл. 146 от АПК, съдът приема следното:
Съгласно чл. 167а, ал. 1 от ЗДвП Агенция „Пътна
инфраструктура“ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата чрез
електронната система за събиране на пътни такси. Според ал. 2, т. 7 на същата
норма при изпълнение на функциите си по ЗДвП определените от председателя на
управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ длъжностни лица проверяват
създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят актове за установяване
на административни нарушения при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл.
189ж.
Чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП посочва, че ако
собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен
търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са
изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на
собственика се налага имуществена санкция по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв. За
нарушение установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може
да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата,
размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на
електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“.
За
установеното нарушение по чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, по реда на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е издаден
електронен фиш № ********** (лист 13 от първоинстанционното
дело). ЕФ е връчен на 12.07.2023 г. (лист 20 от първоинстанционното
дело).
Безспорно
се установява от доказателствата по делото, че процесното
ППС, собственост на касатора, на посочената в ЕФ дата
се е движило по платена пътна мрежа, за което е било задължително предварително
заплащане на такса за това по чл. 10, ал. 1 от ЗП.
Няма
представени доказателства от касатора, че за процесното ППС е била заплатена такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП или компенсаторната
такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, което се потвърждава и
от становище от 09.03.2023 г. от отдел „Управление на информационната
система и инфраструктура“ към НТУ, което в хода на производството не е
опровергано.
Касационната
инстанция приема, че нарушението е описано пълно, точно и ясно, ЕФ съдържа
всички реквизити и е спазена законовата процедура по установяване на
нарушението, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По съществото на спора съда приема, че нарушението и отговорното лице са
безспорно установени.
Разпоредбата
на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда при какви условия и какви по вид и размер
санкции ще понесе именно собственика или ползвателя на ППС от категорията по
чл. 10б, ал. 3 от ЗП, т.е. същата съдържа в себе си законово установеното
правило за поведение и съответната санкция, която следва да понесе нарушителя
при установено нарушение. Поради което касационната инстанция, счита че същата
правилно е посочена електронния фиш като нарушена законова разпоредба.
Основното
възражение на касатора е, че електронният фиш е
издаден след срока по чл. 34 от ЗАНН – след изтичане на една
година от извършване на нарушението на 26.03.2022 г. Касационният състав намира
тези възражения за неоснователни.
Според
§ 1 от ДР на ЗАНН „електронен фиш“ е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система, въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. Следователно за издаването на електронния фиш е достатъчно създаването
на електронно изявление, записано върху магнитен носител. Разпечатването на
хартиен носител с цел връчване на издадения електронен фиш не е част от
производството по издаване. В този аспект се явяват неоснователни и
възраженията на оспорващия за допуснати нарушения по чл. 34 от ЗАНН. Посочената разпоредба
установява сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, които не са част от
специалното производство по издаване на електронните фишове. Процесното нарушение е заснето с автоматизирано техническо
средство № 20231, елемент от електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път І-1
на км. 96+749. От представената към електронния фиш разпечатка от заснетия
видео материал се установява еднозначно извършването на вмененото на лицето
нарушение.
Датата
на издаване на ЕФ е и датата, на която деянието е заснето от техническото
средство и записано на магнитния носител. Доколкото нарушението се установява
от автоматизирана система, то датата на установяване на нарушението и дата на
издаване на електронния фиш чрез запис върху магнитен носител съвпадат.
Сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и
издаване на НП са неприложими. Приложими в случая са обикновената давност от 3
години и абсолютната давност от четири години и шест месеца. Съдебното решение
на РС е постановено на 06.12.2023 г. - преди изтичането на 3 години от датата
на издаване на електронния фиш. С факта на постановяването му давността е
прекъсната и започва да тече нов обикновен тригодишен давностен
срок. Към момента на произнасяне на настоящата инстанция не е изтекъл и
абсолютният давностен срок от четири години и шест
месеца.
Твърдението
едва в касационната жалба, за наличие на договор за наем на МПС, настоящия
касационен състав също намира за неоснователно, тъй като ЕТ „МАГДАК – Р.М.“ ЕИК
* към 26.03.2022 г. е вписан ползвател на ППС собственост на „Уникредит лизинг“ ЕАД и като такъв не разполага с права за преотдаване/предоставяне за временно и възмездно ползване
на движимата вещ. Още повече, че такива доводи са изложени единствено в касационната
жалба, което настоящия съдебен състав приема за защитна позиция на касатора.
По
изложените мотиви настоящият касационен състав намира посочените касационни
основания на касатора за неоснователни, а решението –
предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон.
В обобщение на изложеното, касационата инстанция не констатира наличието на
поддържаните от касатора основания за отмяна или
изменение по отношение на наложената административна санкция на проверяваното
решение на Районен съд – Монтана. Други такива също не бяха установени и при
служебно дължимата проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което решението
следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.
С
оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната администрация,
съгласно чл. 63д, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН, следва
да бъде присъдено поисканото юрисконсултско
възнаграждение, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, в
размер на 100.00 лева /сто/, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, както и 5,00 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения на основание чл.
221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в и чл. 63д, ал. 4
във вр. ал. 5 от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд - Монтана,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 334 от 06.12.2023 г. по АНД № 20231630201002 на Районен съд –
Монтана, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция
№ **********, с който на ЕТ „МАГДАК – Р.М.“ със седалище и адрес на управление
град Велико Търново, представлявано от Р.М.М.,
управител е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
2 500.00 (две хиляди и петстотин) лева на основание чл. 179 ал. 3б във връзка с
чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. с ал. 3 от ЗДвП, за
извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като валидно, допустимо и
правилно.
ОСЪЖДА ЕТ „МАГДАК – Р.М.“ ЕИК * със седалище и адрес на управление
град Велико Търново, обл.Велико Търново, ул.“С*** Румянцев“№* представлявано от управителя Р.М.М.,
да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, бул. „М*** “ № * ,
сумата от 100.00 лева /сто/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, както и 5,00 лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: